626 replies to this topic

[violator]

Тракторист-камикадзе, on Aug 31 2011, 23:24, said:

"Кръстникът" за мен влиза от раз в горната категория на филмирани книги.

Съгласен съм. Колкото и да е завладяващ романът на Пузо, филмът /двете части/ си е титаничен епос. Най-обективното лично доказателство е, че книгата съм я препрочитал 4-5 пъти, а филма съм го гледал поне 20. При все, че не ми е в топ 100 на любимите.

Използвам случая да отбележа още два филма по Стивън Кинг, чиито качества се доближават до тези на книгите. Става въпрос за:

"Misery" - великолепното превъплъщение на Кати Бейтс е узаконено дори с награда "Оскар".

"The Shining" - Когато го гледах за пръв път - изобщо не ми хареса. Беше много отдавна и трябва да се отбележи, че бях младо цепеняче. За разлика от сега, когато съм само цепеняче. Пък и бях завършил книгата буквално дни преди това. Още повече - по онова време не бях чак такъв брутален киноман. Обаче преди известно време го изгледах пак. И наистина видях филма. Много майсторска работа на Кубрик. За времето си, разбира се. Знаменателна игра на Джак Никълсън. Неслучайно близкият кадър на озверялата му физиономия, подаваща се през разбитата с брадва врата, се е превърнала в хорър емблема.



Заклетите фенове на Кинг няма да останат разочаровани, ако хвърлят по едно око също и на "Dolores Claiborne", "Stand By Me" и "Hearts In Atlantis".

[Jurisprudent]

violator, on Sep 1 2011, 01:45, said:

Съгласен съм. Колкото и да е завладяващ романът на Пузо, филмът /двете части/ си е титаничен епос. Най-обективното лично доказателство е, че книгата съм я препрочитал 4-5 пъти, а филма съм го гледал поне 20. При все, че не ми е в топ 100 на любимите.

Напълно е така. Дори си мисля, че вероятно книгата нямаше да постигне такава известност, ако не беше филмът, особено със запомнящите се образи там (на дон Корлеоне, Майкъл, а бих добавил и Сони, и много други), които уплътниха написаното от Пузо.

[violator]

Jurisprudent, on Sep 1 2011, 12:17, said:

Напълно е така. Дори си мисля, че вероятно книгата нямаше да постигне такава известност, ако не беше филмът, особено със запомнящите се образи там (на дон Корлеоне, Майкъл, а бих добавил и Сони, и много други), които уплътниха написаното от Пузо.

Единственият образ, който е по-плътен и по-обстойно развит в четивото, за сметка на сравнително мимолетна поява във филма, е този на Джони Фонтейн.

Питал съм се, ако бяха спазарили Франк Синатра да изиграе Фонтейн /тоест себе си/,...щеше ли Копола, в качеството си И на сценарист, да се изкуши да направи образа му по-пълнокръвен.

[Тигър]

Прибавете и "Форест Гъмп" към списъка, бтв. Книгата е страхотна, но съдържа доста фантасмагории, които леко дразнят. Във филма ги няма, а е добавено още толкова много, че просто няма на къде повече.

[Jurisprudent]

Така като сме заговорили по тоя въпрос, сещам се, че филм, който по мое мнение превъзхожда книгата оригинал, е "Остатъкът от деня". Романът на Казуо Ишигуро e добър, но честно казано филмът има своя, доста по-силна атмосфера и не просто визуализира посланието, а го прави много по-плътно и различимо, разпознаваемо. Тук е и чудесната игра на Антъни Хопкинс. Поне това е мое мнение, де.

[Тигър]

Тигър, on Jun 1 2011, 15:09, said:

"Ранго"
http://www.imdb.com/title/tt1192628/
Ъъъ... ААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА!!!
Кхъм... Така де... Леко... обездумяващ филм... Тъй да се каже... Мачка... Има сюрреализъм колкото ти душа иска, па макар и съсредоточен в съвсем малко сцени. Има купища препратки към какво ли не - от някои от старите роли на Джони Деп, през кажи-речи всеки уестърн, за който нормален зрител би могъл да се сети, та чак до "Апокалипсис сега" - на фона на вероятно най-известната композиция на Вагнер, този път изсвирена на банджо. Има го Духа на Запада... На онзи Запад, дивия... Има подтекст за хората, които биха седнали да го търсят. Има безумен екшън и още по-безумна комедия. Има ги и някои от стандартните поуки, без които щатски анимационен филм не може, но дори те не пречат. Има най-детайлната анимация, която съм виждал.

Има много работи.

Няма недостатъци. Поне не такива, за които да си струва да се говори. Само гласът на Тимъти Олифант не пасва много на физиономията на Клинт Истууд, но това е толкова бял кахър, че чак много бял.

Същото, ама не съвсем. Този път гледах разширена версия... Кърти още повече.

[cliffburton]

Някой гледал ли е римейка на "Нещото". Чувам, че бил доста зле...

[rodd1ck]

Нещо като бийт сайберпънк артхаус - режисьорски дебют на Кристофър Дойл с кинематография, каквато може да се очаква в свободата на собствен проект.

[Змей Горянин]

cliffburton, on Nov 18 2011, 10:02, said:

Някой гледал ли е римейка на "Нещото". Чувам, че бил доста зле...

На мен ми хареса, но аз обичам такива филми за далечни колонии, в които нещо се случва и трябва да се оправят сами. А ако има и сняг ехееее... Ако сте харесали Нещото ще харесате и "римейка". Само да уточня, че това не е римейк, а предистория. Така че си е интересно да се види какво е станало преди филма, който познаваме.

[Jimmy Pop]

Тази нощ съвсем случайно се натъкнах на един от онези филми, които сядаш да гледаш с равнодушно очакване за нещо, а получаваш силна доза от онова приятно чувство на изненада от нещо съвсем различно, което все по-рядко изпитваме при сблъсък с филмова продукция (особено с американска такава). Гледаше ми се нещо на тема "пътуване във времето", затова написах "time travel" в IMDB и си харесах два-три филма произволно по заглавие и кратко описание. Реших първо да дам шанс на "The Man from Earth". Не се сещам дали е писано за този филм от 2007 г. тук във форума, но ако все още не сте се срещали с него, препоръчвам ви го. Не че е чак нещо кой знае колко особено, но определено ме изненада приятно и ме заинтригува. Всъщност оказа се, че филмът е от онези, в които действието (не много коректна дума) се развива в една стая през цялото време, а цялата му същина се съдържа в разговорите между героите. Накратко: 35-годишен университетски преподавател изведнъж решава да напусне работата си и града, в който живее, след 10 години успешен престой там. Опитва се да се изниже незабелязан, но най-близките му приятели го хващат случайно и го принуждават да остане още малко, за да си устроят нещо като парти за изпращане, като разбира се опитват да разберат защо си тръгва. Там той решава да разкрие голямата си тайна - че е пещерен човек на над 14 000 години и на всяко десетилетие сменя местожителството си, защото хората започват да забелязват, че не остарява. С това не правя никакви сюжетни спойлери, защото всичко съществено във филма предстои. Пресъздадено непретенциозно и увлекателно. Поне аз така го усетих.

В тази връзка да споделя и още едно забавно филмче, обвързано с тематиката на пътуванията във времето, което гледах това лято, отново на същия принцип - търсене по ключова дума в IMDB. "Frequently Asked Questions About Time Travel" е занимателна пародия на филмите, разглеждащи тази тематика, със сюжет, на който много от сериозните филми по въпроса биха завидели.

[violator]

Тъкмо си мислех, че тази година ще си отиде, а в покоряващите ми планини от кино очи няма да се отрази наистина вдъхновяващ филм....и се случи това:

"Incendies" /Изпепелени/



Отделни сцени напомнят на части от филмите на Иняриту. Макар да не е в същия фрагментарен стил, тежестта на сюжета е подобна. Пък и общата атмосфера и качество на лентата. Много силен филм.

Изключително е важно обаче да не се четат преди това никакви коментари и любителски ревюта за филма. Защото има реална опасност за интуитивния киноман да попадне на случайно изтървани спойлъри. Дори и една неподходяща думичка е в състояние да те насочи без време към развръзката. А това в конкретния случай е пагубно за непосредственото възприемане на филма.

[Jimmy Pop]

Продължавам филмовото си пътешествие в света на гъвкавия времеви континуум и се натъкнах на поредното откритие. След като изгледах занимателния, но не особено впечатляващ "The Time Shifters" от 1999 г., в който туристи от бъдещето пътуват назад във времето за да наблюдават отблизо най-големите катастрофи в историята на човечеството (Титаник, Хинденбург, пожари и други събития с много жертви), с цел забавление и адреналин, дойде ред и на втората приятна изненада за седмицата след "The Man from Earth":

"Time After Time" от 1979 г. разказва за това как легендарният британски писател Хърбърт Дж. Уелс изобретява своята машина на времето през 1893 г., но по стечение на обстоятелствата първият пътешественик във времето се оказва Джак Изкормвача, който бяга от преследващата го полиция... Уелс го проследява в опит да го върне и двамата се озовават в напредналия технологически и изпълнен с още повече насилие 20-те век (79-та). Няма да разкривам по-нататъшния сюжет, само ще кажа, че той е изграден изключително майсторски и стилно, а актьорската игра кара мнозинството от днешните високоплатени Холувудски звезди да изглеждат като самодейци от училищен театър. Много силен и стойностен филм, който освен, че те увлича и не те занимава с баналности и излишни драматизации, те кара и да се замислиш по редица въпроси относно човешката природа. Дори тънката романтична нишка е изтъкана толкова деликатно и реалистично, че просто й вярваш безрезервно от първата до последната секунда - нито намек за търсене на максимата "сексът продава" и въпреки това вадиш парите си и купуваш безрезервно всяка молекула емоция, която се разпръсква от екрана. Диалозите са съвършено непринудени и водещи зрителя право към смисъла на казаното, вместо да са изпълнени с глупави клишета и плитки шеги.

Ако някой наистина иска да разбере защо на киното е залепен етикета "изкуство", нека отдели от времето си за филми като този.

[Jurisprudent]

Мисля си напоследък да попитам в темата дали някой има впечатления за новия филм на Ларс фон Триер "Меланхолия", че прочетох доста въодушевени коментари, пък на мен винаги ми изглежда нещо съмнително, ако завалят такива, та да попитам.

[violator]

Jurisprudent, on Dec 21 2011, 16:29, said:

Мисля си напоследък да попитам в темата дали някой има впечатления за новия филм на Ларс фон Триер "Меланхолия", че прочетох доста въодушевени коментари, пък на мен винаги ми изглежда нещо съмнително, ако завалят такива, та да попитам.

Единственото ми въодушевление, свързано с "Меланхолия", се прояви когато тръгнаха финалните надписи.

Най-слабият филм на Триер, който съм гледал. Безинтересни послания, изнервяща игра, скучен символизъм. Псевдоинтелектуална боза. Трудно го издържах.

В сравнение с предния "Антихрист" е не крачка, ами скок назад.

[marillion]

Фен съм на Триер от "Европа". Явно съм пристрастен, но "Меланхолия" не ме разочарова. Дълго след като го гледах бях в меланхолично настроение и продължавах с търсене на отговорите. Филмът е чудесен и типичен за датчанина, който по един особен начин ми напомня за един друг датчанин на име Lasse Hoile...

[Jimmy Pop]

Не помня кой филм за последно ме е разплаквал, но току-що "Seven Pounds" определено даде свобода на лицевата ми секреция...

[rodd1ck]

"Антихрист" не беше много по-различен, но разположен на друго място и може да му се придадат същите слабости. "Меланхолия" не ме очарова, но остави следи и желание за повторна среща.

[antubis]

Top Gun

http://www.imdb.com/title/tt0092099/

Или не съм го гледал преди или нищо не си спомням. Така или иначе, реших да изгледам един класически филм

[windowpane]

violator, on Dec 21 2011, 17:19, said:

Единственото ми въодушевление, свързано с "Меланхолия", се прояви когато тръгнаха финалните надписи.

Най-слабият филм на Триер, който съм гледал. Безинтересни послания, изнервяща игра, скучен символизъм. Псевдоинтелектуална боза. Трудно го издържах.

В сравнение с предния "Антихрист" е не крачка, ами скок назад.

Дап, най-бедният на идеи, фокус и качествен диалог филм на Триер. Вървеше мудно и чаках края с нетърпение. Всъщност, той се е харесал само на един от познатите ми, и то от второто гледане, като показателно е, че специално се е напушил сам, за да го изгледа :Д Единственото нещо за отчитане е, че никога не съм виждал Кирстен Дънст да изглежда по-секси

Антихрист е с много класи над този филм, много по-фокусиран, всяка сцена в него е много по-детайлно изпипана, има уникално въздействаща атмосфера.. като цяло филмът, колкото и да е странен, има някаква вътрешна логика, на която остава верен докрай и това придаваше усещане за цялостност.

Снощи гледах страхотен италиански филм: Manuale D'am3re:
Учебник по любов

Непринудени диалози, интересни сцени, позитивизъм - но не повърхностен тийн позитивизъм от холивудски тийн филм, а някак по-истински и мъдър - и любов към живота... Супер як филм!

Edited by windowpane, 29 декември 2011 - 16:01 .

[Minstrel in the Gallery]

windowpane, on Dec 29 2011, 15:46, said:

Снощи гледах страхотен италиански филм: Manuale D'am3re:
Учебник по любов

Непринудени диалози, интересни сцени, позитивизъм - но не повърхностен тийн позитивизъм от холивудски тийн филм, а някак по-истински и мъдър - и любов към живота... Супер як филм!

Гледай и другите 2 части /ти си гледал третата/ - много приятен, ежедневно-разтоварващ филм, а във втората и третата част участва "Жената, със голямо главно "Ж"" - Моника Белучи!