626 replies to this topic

[Blackiel]

Гледах Thor. Много ТРЮ филм (трябва ви емотиконка с чук )

[slartibartfast]

Torrente IV - Lethal Crisis
Супер весела простотийка!

[Нещото което вие в нощта]

[violator]

rodd1ck, on Jun 17 2011, 13:27, said:

The Tree of Life

"Дървото на живота" има някои превъзходни качества:

1. Операторска работа.
Една от най-изумителните, на които съм попадал. Почти непрекъснато движение. Мащабни и добре премислени ракурси. На моменти имаш чувство, че участваш във филма. Без да е 3D.
2. Монтаж.
С оглед на неизпълнимата задача, която фабулата поставя, действието се излива в очите.
3. Картина.
Стопроцентова реалистичност. Дори и на нищожните количества компютърна анимация.
4. Кинематографични похвати.
За добре запознатите с творчеството на Терънс Малик те не са особена изненада. И тук важи правилото: Не са важни действието и протагонистът, а душевната медитация на последния по пътя към прозрението.
5. Музика
Удачно подбрани класически произведения с внушително звучене, които пасват добре на картината. Особено силно впечатление прави женското вокалното изпълнение в "Lacrimosa" от "Requiem for My Friend" на Zbigniew Preisner.


"Дървото на живота" има някои сериозни недостатъци:

1. Актьорски състав.
При подобна безплътност на образите наличието на хитови актьори като Шон Пен и Брад Пит е абсолютно излишно.
2. Сюжет.
Да обясни личната психологическа драма на конкретна биологична единица чрез произхода и еволюцията на Вселената /и конкретно на планетата Земя/ е типично за един дипломиран философ като Малик. Но реално погледнато едното няма нищо общо с другото. Човешките емоции са абстракция, мозъчни импулси. Вселената е безкраен физически континиум. Те могат да си взаимодействат и да се преплитат по някакъв начин само в очите на човек, който смята, че светът се върти около него. Не и в очите на здравомислещ индивид.
3. Послание.
Непровокативно, плоско и архаично клише. В края имаш чувството, че си изслушал насила някоя безконечна литургия.
Суеверията, наречени "религии" /в частност Християнската/, които векове наред са били враг №1 на научния прогрес и изучаването на Теорията за произхода и еволюцията на видовете, напоследък имат навик да я приписват на своите Богове. Колко удобно.


Извод: Ако искате да видите наистина хубав филм на /почти/ същата тема, протегнете взор към "The Fountain" на Дарън Аронофски.

[rodd1ck]

Не мисля, че Малик е толкова религиозно конкретен в убежденията си и показваното. Представя го като основа от детството си, но отива и отвъд него, а също ми се стори, че след като момчето започва да си обеснява, да осъзнава и обособява, се изгубва от себе си. И дори не го усетих толкова поучителен, а малко неуверен и лутащ се.

Интересно е, че и Фонтанът е замислян с участието на Пит, пък и с по-голям бюджет.

[violator]

rodd1ck, on Aug 17 2011, 15:58, said:

Не мисля, че Малик е толкова религиозно конкретен в убежденията си и показваното. Представя го като основа от детството си, но отива и отвъд него, а също ми се стори, че след като момчето започва да си обеснява, да осъзнава и обособява, се изгубва от себе си. И дори не го усетих толкова поучителен, а малко неуверен и лутащ се.

Щях да се съглася, ако не съществуваха последните двайсетина минути на филма. В които героят на Шон Пен пречупва мъката си и намира себе си, spoiler:

Spoiler

събирайки се с живите и мъртвите членове на семейството си на отвъдно място, което определено беше алегория на Рая..

В "Дървото на живота" почти през цялото време витаят основните постулати, на които се крепи всяка религия:

- безсмъртието на душата,
- свръхестественият характер на Сътворението,
- Божията принадлежност /и образ/ на човека,
- пречистващият и трансформиращ характер на смъртта,
- съществуването на отвъдното,
- предопределящата роля на морала по отношение на вида задгробно съществуване,
- и прочие...

Омешването на шапките им с Космоса и Еволюцията в началото ми се видя доста любопитно и дори потрих ръце в очакване на "еретична" провокация или поне нееднозначно послание. Но не ги получих.

[Тигър]

"Карибски пирати: В непознати води"
Всъщност ходих да го гледам на кино преди няколко седмици, обаче се оказа, че програмата, която сестра ми беше чела в Интернет предния ден, е нещо сбъркана и прожекция в удобно време нямаше. Тогава гледахме "Х-Мeн: Първа вълна", който филм се оказа доста силен. След това, честно казано, за пиратите бях забравил напълно, до преди да видя дивидирипа в Замунда онзи ден. Изведнъж се сетих, че всъщност наистина съм искал да го гледам, както и че има доста причини за това. Държа да спомена, че ревюта и отзиви почти не съм чел, така че може да се каже, че скочих на филма напълно на сляпо.
И ми хареса много. Въпреки това ще говоря предимно за недостатъците му, понеже са повече и, всъщност, доста по-важни от плюсовете. Това е един от малкото филми, които са ми допаднали и за които мога да кажа това, така че случаят е специален. Вероятно постът ще е бая длъжък. Ще се постарая да няма спойлери, все пак, макар да предполагам, че почти всеки, който би се заинтересувал от филма, вече го е гледал няколко пъти.
Започвам с хубавите неща, защото са по-малко. Каскадите ми харесаха много. Чудничка хореография, добър замисъл и тъй нататък. На моменти са като извадени от филм за Бъгс Бъни и това някак дразни, но не е чак такъв проблем. Има си зрелище и т.н. Актьорите са страхотни. Основният ми стимул да гледам филма беше Иън Макшейн в ролята на злодея и, макар че очаквах да е по-зъл, се оказа, че е имало защо. Джони Деп си е същият като преди, а Джефри Ръш не знае какво търси във филма, но въпреки това радва. Пенелопе Крус също радва. Имаше и камео на Джуди Денч, което беше НАПЪЛНО безсмислено, но пък забавно. Най-важният плюс е, че филмът е доста по-забавен от предишните два, а при положение, че от филм с такова заглавие човек очаква преди всичко забавление, това е АДСКИ важно.
Минусите, обаче, са МНООООГООО и биха скапали удоволствието на всеки малко по-претенциозен зрител, дори и да е харесал предишните филми. Първо, СЦЕНАРИЯТ, хора, СЦЕНАРИЯТ... Болезнено тъп на моменти, въпреки порядъчното количество забавни лафове. Нито един, АМА НИТО ЕДИН от нововъведените образи не получава някаква сценарна възможност за развитие - всичко лежи на гърба на актьорите, което води до там Черната Брада през по-голямата част от времето да е - буквално - Лавджой с костюм за Хелоуин, Анджелика да не знае какви точно са й целите и отношенията с когото и да било и зрителят да желае страстно смъртта на Мисионера и Русалката от момента, в който се появят. Когато човек си спомни за първия филм, където абсолютно всеки, задържал се на екран повече от минута и половина, получаваше достатъчно сценарно развитие, за да се превърне в пълнокръвен образ, му става леко... неприятно. Свежи хрумвания като двойката войници и съответстващата им двойка пирати, на които се дължеше голяма част от хумора в оригинала, просто ги няма. Има... лафчета... Епизодичнички, такива... Не че не са забавни, ама... Все едно след книга на Тери Пратчет да четеш вицове. Подозирам, че именно заради липсата на свестен сценарий Макшейн вкарва в образа си доста повече чувство за хумор, отколкото му е необходимо, и в един или два момента просто ме разби от смях. Въпреки това успях да повярвам, че Черната Брада е наистина зъл чак в една кратичка, трисекундна сценка към края на филма. Просто колкото и злокобно излъчване да имаш, като не правиш нищо зло, не си злодей, и толкоз. Сюжетът е пълна глупост. Сякаш гледах не кохерентно написана история, а екранизирана РПГ-сесия. Героите получават куест, отиват да вземат куест-айтъма, след това получават следващия куест и така до края на филма. Общо-взето. Забавно е за гледане, но не е нещо повече от дъвка. Ето, обаче, един наистина сериозен проблем, който ме разочарова много. НЯМА МОРСКИ БИТКИ. Да, добре, мога да преглътна идиотския сценарий и тъпия сюжет, ама МОЖЕ ЛИ ФИЛМ С "ПИРАТИ" В ЗАГЛАВИЕТО ДА НЯМА НИТО ЕДНА МОРСКА БИТЧИЦА? Ама нито една... Особено при положение, че когато човек види способностите на лошия и кораба му, очаква нещо наистина грандиозно. Не получава нищо. Да, проблем е. Липсата на наистина грандиозна финална сцена е огромен проблем, при положение че такава е необходима на всеки добър приключенски филм, без изключение. Липса на въображение или липса на бюджет? На моменти изглежда като второто, а предвид, че във филма са наляти двеста милиона долара, това е доста странно. Музиката също разочарова, доколкото няма нищо ново в нея. Абсолютно нищо. В саундтрака участват Родриго и Габриела, на които им трябваше една песен, за да се превърнат в любимия ми китарен дует, но се чуват само на две или три места, не повече. Останалото са рециклирани от старите филми теми.

Както и да е, писна ми да пиша, затова оценката - 8/10. Както казах, въпреки минусите филмът ми хареса много, но ако сценаристите не бяха подходили с такъв мързел, щеше да е повече. От следващия филм - а такъв ще има със сигурност - очаквам нещо по-добро.

Edited by Тигър, 21 август 2011 - 17:26 .

[HeathenHeart]

"Сред вълци" (Entrelobos)

Тъй като тематиката за деца отгледани от животни ми е била винаги интересна, разрових се из нета и сътворих една статия свързана със сюжета на филма. Пускам я и тук.


Маркос Родригес във финалната сцена от филма "Сред вълци" 2010 г.

Маркос Родригес Пантоха (Marcos Rodrнguez Pantoja) е роден на 7 юни 1946 г. в Аньора, провинция Кордоба, Андалусия, Испания. Семейството му е бедно. В търсене на работа, отиват да живеят в Мадрид, където умира майката на Маркос. Баща му се жени втори път за жена, която има син от предишен брак. Местят се във Фуенкалиенте - планинско селище в Сиера Морена, където бащата започва работа във въгледобива, отглеждат и малко стадо кози. Въпреки това, отново живеят много бедно и когато Маркос е на седем години, баща му се принуждава да го продаде на работодателя си дон Онесто. По онова време това е често срещана практика в разорената от войни и революции Испания.

Малкият Маркос е даден да помага на възрастния козар Атанасио, който живее в една дива долината на Сиера Морена и рядко общува с хора. Постепенно двамата свикват един с друг, сприятелявт се и установяват топли отношения, но за нещастие след няколко месеца Атанасио се разболява и умира. Маркос заживява сам и напълно изолиран. През дванадесетте години, прекарани в планината (1953-1965) не е имал контакт с хора, живеел е с глутница вълци и негови приятели са били 1 пор и 1 бухал.

Когато Маркос е на 19 години, е открит от Испанската Гражданска гвардия и върнат в цивилизацията. Първоначално е настанен в болница да се социализира и възвърне някои умения - да говори, храни, носи дрехи. След това постъпва в армията. Маркос никога не успява да се адаптира към обществото, особено му е трудно да проумее значението на парите, а мечтата му винаги е била да се върне да живее сред вълците. От съжителството му с животните остават много развити обоняние и слух, което прави непоносими за него градските миризми и шум. След като се уволнява отново става пастир. Живее в провинцията и дори известно време в пещера. Накрая се установява в град Ранте, провинция Оренсе на областта Галисия, където живее с някой, на когото вярва.

В периода ноември 1975 г. - април 1976 г., Габриел Ханер Манила - антрополог и писател, прави проучване свързано с интеграцията на деца отгледани от животни. Манила интервюира Маркос и стига до извода, че изоставянето на Маркос не е случайно, а преднамерено, като причина се сочи изключителна бедност на близките му, довела да не се заинтересуват от съдбата му. Изследователян също подчертава, че Маркос е оцелял благодареие на умения, придобити преди да бъде изоставен и на изключителната му природна интелигентност. В периода на изолация момчето научава звуците на животните, посредством които комуникира с тях, като постепено престава да ползва човешки език.

Животът на Маркос вдъхновява драматурга Кевин Люис да напише детска пиеса, озаглавена "Марк", за тема на докторска дисертация на споменатия антрополог Г. Манила и за сюжет на филма "Сред вълци" (Entrelobos) от 2010 г. с режисьор:Жерардо Оливарес (Gerardo Olivares).




Испанският режисьорът Жерардо Оливарес споделя в своя блог как се е стигнало до създаването на филма.

През 2007 г. Оливарес чете статия за камбоджанско момиче, загубило се и прекарало 20 години в джунглата. В статията е посочен интернет адрес www.feralchildren.com, където има истории на и за деца отгледани от животни. Режисьорът решава, че там може да се намери интересен сюжет за филм. Разглеждайки сайта, попада на испанско име - Маркос Пантоха, както и на връзка към книгата "Маркос: Дивото дете на Сиера Морена" от Габриел Ханер Манила. Търсенето в Гугъл за името Маркос Пантоха не дава никакъв резултат, затова Оливарес търси данни за Г. Манила. Тук вече има успех - междувременно Габриел Ханер Манила е станал професор по социология и антропология в университета на Балеарските острови. Двамата се срещат и Ж. Оливарес научава цялата невероятна история, както и че Маркос сякаш е потънал в дън земя - през последните 15 години д-р Манила няма никакви сведения за него, възникват и опасения, че М. Пантоха е починал.

Няколко седмици по-късно Жерардо Оливарес се озовава в кабинета на кметицата на родния град на Маркос - Аньора. Кметицата не е чувала историята и първоначално не вярва в нея, но все пак прави малко проучване и открива акта за раждане на Маркос, адреса на къщата, където е бил роден и дори негова братовчедка, която, обаче, от 13 години не е чувала нищо за братовчед си.

Но Оливарес не се предава и споделя историята със своя продуцент Хосе Мария Моралес, като последният предлага да наемат препоръчан му частен детектив. Детективът успява да открие М. Пантоха и телефонния му номер. Много развълнуван, Оливарес набира телефона, където му вдига мъж, който казва, че Маркос живее там, но иска да знае причината да го търсят. Режисьорът разкрива съвсем честно причината за своя интерес. При следващото обаждане вече говори лично с Маркос Родригес Пантоха. Срещат се и през следващите две години Маркос сътрудничи на режисьора да заснеме филма "Сред вълци" за удивителната история на неговия живот. Маркос Родригес се появява във финалната сцена от филм, весело играещ с вълк в планината.

Edited by HeathenHeart, 22 август 2011 - 23:04 .

[Тигър]

ОooOOOOoo! Thor The Mighty, Thor The Brave...

"Тор", де... Трябваше да го видя на кино. Даже Manowar го бяха похвалили на сайта си. Има за какво, макар че трейлърът грам не ми хареса... !##$@$@#$n грандоманския филм е това, обаче КЪРТИ!!! Има японски викинг самурай, който даже говори с японски акцент! Има негър, който пази портата на Асгард! Има шарения на килограм! Има ефекти! Екшън! И тъй нататък!
Всъщност филмът е прекрасно заснет, написан и изигран и въпреки всичките простотии, които изписах по-горе, е много интелигентен, па макар и по комиксов и доста бомбастичен начин. Ето това трябваше да са новите карибски пирати...

Edited by Тигър, 27 август 2011 - 11:51 .

[Minstrel in the Gallery]

Вчера, след зрелищния мач и победа на Ман Юнайтед над Арсенал, реших да си направя филмов маратон и гледах последователно следните филми:
"Тор", Х-мен - Първата вълна" и "Капитан Америка" ....
Това бяха злощастно загубени безвъзвратно 6 часа от живота ми ... Очаквах филмите да са глупави и елементарни, а и ми се гледаше нещо неангажиращо, но те надминаха очакванията ми ...

[Jimmy Pop]

Аз пък снощи се присетих да гледам един широко обсъждан тук преди три години филм - District 9. Определено ми хареса, въпреки, че определено имаше стряскащи дупки в сценария и логическата постройка. Но, мисля, съвсем съзнателно тежестта не е стоварена върху сценарий и желязна адекватност на събитията, защото филмът е изцяло посветен на социалното си послание. Намирам идеята за изпадналите в безизходица извънземни, принудени да живеят в земните гета и третирани като социален багаж, за много оригинална и подходяща. Всъщност като с замисля, може би това е първият филм с извънземни, който гледам, в който те не са задължително по-силни физически от нас и не ни трепят с един замах на ръката като хлебарки. Дори напротив - тук те са хлебарките. Е, не е подмината тенденцията да са доволно грозни и противни, но пък най-сетне видях пришълци, чиято цел не е единствено да разрушават, убиват и завземат. Историята дори успя да ме трогне на моменти и "хлебарките" изведнъж ми станаха симпатични. Всъщност подкрепям теорията на режисьора - мисля, че при едно евентуално подобно стечение на обстоятелствата човечеството би постъпило по абсолютно същия начин, включително гадните медицински експерименти.

Все пак за протокола някои дразнещите дупки в историята:

- Главният герой се заразява с извънземно ДНК от течността, с която се задвижва инопланетният кораб - WTF?

- Макар и след 20 години съжителство едва ли е възможно земляни и извънземни да се разбират толкова перфектно помежду си, след като е явно, че езиците им са диаметрално различни. Някои емигранти цял живот не научават езика на страната си-мащеха, а той все пак е земен. Някои хора въобще не научават и родния си език...

- Международната организация, занимаваща се с извънземните, тръгва да събира подписи от тях преди да ги изсели в друга апартейд зона. Уведомления - ок, но подписи?

- За съжаление не се обяснява как и защо извънземните са пристигнали на Земята и защо са в това окаяно състояние. През цялото време ми беше много любопитно.

Но, както казах, всичко това остава на заден план и всъщност съвсем не дразни толкова, ако филмът се погледне от правилната страна. Противопоставянето на бившия "отпадъчен обществен слой" - чернокожите южноафриканци и новия "отпадъчен обществен слой" - извънземните е просто брилянтно! А и за нискобюджетен филм ефектите си бяха повече от приемливи.

Заслужава си да се види (ако въопбще има такива като мен, които още не са го гледали).

Edited by Jimmy Pop, 29 август 2011 - 16:40 .

[Jimmy Pop]

Rob Roy, on Dec 1 2009, 18:46, said:

"Портокал с часовников механизъм" (1971)

Не го бях гледал до сега.Навсякъде където е ставало дума за този филм са се използвали гръмки изрази, та сега се чувствам чак неудобно че не мога да споделя масовият ентусиазъм и удивление от филма.
Сюжета е за това до къде може да стигнат хората в опитите си да премахнат насилието.Интересното е че има елементи от различни жанрове, но като цяло филмът е провокиращ и интересен.Доволен съм че го гледах, макар да не бих го споменал сред любимите си филми.

Нарочно поразрових форума, за да видя дали наистина съм единственият, който не се е впечатлил особено от филма. С облекчение откривам, че не съм.

Правилото, в което безкористно вярвам, че книгата винаги е по-добра от филма, се потвърди за пореден път. Макар и иначе добър кинематографичен труд, филмовият вариант на Портокала през цялото време ми бягаше по тъча и не се доближи много до въздействието, което ми оказа книжният носител с това заглавие. Отделно, че във филма бяха изпуснати цели пасажи и като цяло се спринтираше на тъгъдъг през сюжета. Моментът с попадането на Алекс при своята бивша жертва, чиято жена беше изнасилил години преди това и времето прекарано в неговия дом, разговорите им и т.н. - това е една от най-силните и затрогващи части в книгата, а тук бе претупан презглава и свободно интерпретиран. Друго нещо, което ме подрази, беше футуристичната визия, която витаеше наоколо. Прекалено неестествена ми стоеше. Изобщо - останах леко разочарован след като с нетърпение чаках сблъсъка си с този толкова хвален филм, базиран на толкова добра книга. Може би ако не бях чел книгата щеше да ми хареса много повече. Постоянно правех неволни съпоставки, гледайки.

Разбира се, не видях само лошо във филма. Всъщност всичко лошо, което видях, бяха елементи, загубили битката с прочетената книга. Актьорската игра през по-голямата част беше много добра, режисьорската работа също заслужава похвала сама за себе си. А и честно казано се изненадах от купищата голотия (най-вече море от цици) на екрана, предвид, че това е 1971 г. Поне ги бяха избрали все галещи мъжкото око.

Edited by Jimmy Pop, 30 август 2011 - 04:29 .

[whiplash159]

Jimmy Pop, on Aug 30 2011, 05:27, said:

Правилото, в което безкористно вярвам, че книгата винаги е по-добра от филма, се потвърди за пореден път.

Когато прочета/чуя нещо такова и някак инстинктивно се сещам за "Изкуплението Шоушенк", където филмът надминава с километри книжния си първообраз.

[violator]

whiplash159, on Aug 30 2011, 09:27, said:

Когато прочета/чуя нещо такова и някак инстинктивно се сещам за "Изкуплението Шоушенк", където филмът надминава с километри книжния си първообраз.

Когато става въпрос за Кинг, единственият друг филм, който леко задминава качествата на книгата, е "The Green Mile".
Хубаво е да се отбележи, че и Шоушенк, и Милята са дело на режисьора Франк Дарабонт. Силно се надявам да ги надмине някой ден с още някой филм по Краля. И дано заглавието му започва с "The Long" и завършва на "Walk". Знае се, че е купил правата за филмиране на шедьовъра преди петилетки.

В горния контекст може да се спомене и "The Silence Of The Lambs". Драстично по-вдъхновяващ филм от книгата. Макар четивото също да е чудесно. Когато става въпрос за четирилогията на Томас Харис - следва да се добави, макар и не чак толкова категорично, и "Red Dragon".
Но в никакъв случай "Hannibal". И особено пък последния "Hannibal Rising". Който е пълен боклук в сравнение с финалната книга от поредицата за вездесъщия чревоугодник д-р Лектър.

Също и "Fight Club". Книгата на Паланюк е добра, но филмът по нея е абсолютен шедьовър, задминаващ четивото по всеки параграф.

Още няколко филма, които според мен са по-добри от книгите, по които са спретнати:

"One Flew Over the Cuckoo's Nest" на Милош Форман.

"Angel Heart" на Алън Паркър.

"Birdy" на Алън Паркър.

"Вчера" на Иван Андонов.

"Лавина" на Акташева и Писков.

"Trainspotting" на Дани Бойл.

"The Last Temptation of Christ" на Скорсезе.

"The Name Of The Rose" на Жан-Жак Ано.

"Perfume: The Story of a Murderer" на Том Тиквер.

"Blade Runner" на Ридли Скот.


...сигурно има и много, МНОГО други. Особено що се отнася до мащабни филми, които са правени по кратки новели или дори по разкази. В такива случаи има голяма вероятност да попаднат в гореописаната категория. Но или не се сещам за тях на прима виста, или не съм чел съответната книга и няма как да направя сравнение.

[Jurisprudent]

^
Съгласен с всички, казани от violator, само без "Името на розата" и "Blade Runner", който е по "Сънуват ли/мечтаят ли/ андроидите за електроовце" на Ф. Дик, лично считам книгата за в пъти по-добра, най-малкото защото филмът се отклонява от нея, а предпочитам сюжета на книгата. Там ситуацията според мен е тип "loosely-based". А филмът и книгата "Името на розата" не бих сравнявал, при тях акцентите според мен са на различни места, макар и скелетът на сюжета да е в общи линии един си същ. Иначе първият пример, който ми дойде за филм, по-добър от книгата, беше именно "Полет над кукувичо гнездо".
За "Портокал"-а не мога да се изкажа, тъй като в момента чета книгата, а филма съм оставил за след това.

Edited by Jurisprudent, 30 август 2011 - 10:17 .

[Jimmy Pop]

violator, on Aug 30 2011, 10:57, said:

Въпрос на вътрешно усещане и нагласа, може би. А и на емпиричен опит, разбира се. Аз лично до момента категорично не съм гледал филм, който да е по-добър от книгата (ако съм я чел). Съвсем възможно е това да се дължи и на факта, че по принцип не се въодушевявам чак толкова от кинематографичното изкуство, макар да си имам няколко много любими филми и сериали. Или, както споменах горе, тепърва ми предстои да се сблъскам с опозицианната теза. Може би е и до това кой какво точно търси: Колкото по-малко сетива са необходими за възприемането на едно изкуство, толкова повече пространство се разкрива за собствената ни фантазия. Може би аз разчитам повече на нея. Отделно някои прекрасни философски съждения, колкото и добри да са актьорите, е трудно да бъдат пресъздадени на екран. При автори като Кърт Вонегът например, при които поне половината от удоволствието при четенето е предизвикано от самия стил на писане и където често сюжетът е само подплънка, пък е почти невъзможно според мен да се направи наистина силен филм, надминаващ книгата.

Доближаващи се до книгата филми вече съм гледал - един прекрасен пример е "Закуска в Тифани", въпреки че сюжета е леко променен на места.

Виж, "Зеленият път" е страхотен филм! Страховит. Не съм чел книгата и не мога да кажа дали е по-добра, но няма да се изненадам ако не ми хареса чак толкова именно поради факта, че съм гледал филма преди нея. За Шоушенк важи същото.

Въобще не отричам киното, правото му на съществуване и достойнствата му. Просто лошото при него - за разлика от книгата - е, че то ти задава някакви готови образи и пейзажи, които иначе с четенто на книга изграждаш абсолютно сам и по твой вкус/светоусещане. Затова принципно не харесвам чак толкова екранизации по книги, но и същевременно искрено се радвам на сполучливи такива. Дори смятам, че обогатяват усещането ми за дадената книга (при сполучлива адаптация, разбира се), но задължително след прочитането на книгата. Обратното убива голяма част от удоволствието, а и от смислъла на четенето. Това не важи за филми, които не са по никакви книги - те са си самостоятелна творба и се разглежда по съвсем различен начин. Предпочитам такива. Освен това в книгата виждаме нашата истина, а във филма виждаме истината на режисьора - такава, каквато я е разбрал той!

Edited by Jimmy Pop, 30 август 2011 - 16:08 .

[Тигър]

Minstrel in the Gallery, on Aug 29 2011, 12:16, said:

Вчера, след зрелищния мач и победа на Ман Юнайтед над Арсенал, реших да си направя филмов маратон и гледах последователно следните филми:
"Тор", Х-мен - Първата вълна" и "Капитан Америка" ....
Това бяха злощастно загубени безвъзвратно 6 часа от живота ми ... Очаквах филмите да са глупави и елементарни, а и ми се гледаше нещо неангажиращо, но те надминаха очакванията ми ...

Не че нещо, обаче знаел ли си какво ще гледаш? Питам сериозно, понеже първите два филма си изпълняват обещанията на по хиляда процента и всъщност са адски силни.

[Minstrel in the Gallery]

Тигър, on Aug 30 2011, 21:33, said:

Не че нещо, обаче знаел ли си какво ще гледаш? Питам сериозно, понеже първите два филма си изпълняват обещанията на по хиляда процента и всъщност са адски силни.

Виж, целта ми не е да се заяждам или да "хейтвам" Очаквах глупост по комикси, получих глупост по комикси под формата на игрален филм, но проблема е следния - напоследък все по-рядко излиза стойностно кино, кино, което да ти носи душевна наслада, не наслада за сетивата - звук, ефекти и пата-кюта ... Гледах тези филми, защото съм тотален фен на комиксите на Марвел, но ... комиксите повече ми харесват, дори анимационните филми за Х-мен и Капитан Америка са по-стойностни от оригиналния ... Да, те вероятно си изпълняват обещания за ефекти, шоу и събират милиони, но това не ги прави нито хубави, нито стойностни, дори и за жанра си ... Вярно е, че "Бютифул" вдигна много летвата тази година, но освен 1-2 френски и 1-2 корейски филма, тази година на нищо интересно не съм попадал ...

П.С: А по темата за сравненията между книгите и филмите - съгласен с violator-a, само за "Името на розата" не съм съгласен - да, филма на Ж-Ж Ано е страхотен, но книгата на Еко е повече от страховита, дори бих си позволил да кажа, че "Името на розата" и "Махалото на Фуко" са в Топ 10 на шедьоврите книги, написани през 20-ти век!

[Тигър]

"Тор", обаче, не е филм, който да бъде разглеждан самостоятелно, а като част от цяло, състоящо се от двата филма за Железния човек, последния филм за Хълк, филма за Капитан Америка и предстоящия филм на Джос Уидън "Отмъстителите". А що се отнася до Х-мен, той също не може да бъде възприет сам по себе си, а - най-малкото - като началото на поредица, продължена от "Х-Мен" 1, 2 и 3.

[Тракторист-камикадзе]

"Кръстникът" за мен влиза от раз в горната категория на филмирани книги.