"Nausicaa of the Valley of the Wind"
http://www.imdb.com/title/tt0087544/
Едно от най-добрите анимета, които съм гледал. Не че това говори много, всъщност, понеже в сравнение със сериозните отакута аз съм като прочел една книжка на Пратчет, сравнен с дългогодишен фентъзи-нърд. Все пак е добре да споделя, че точно с работата на Хаяо Миязаки съм почти запознат, макар и поради някаква причина досега да пропусках филма, определян от много хора за най-доброто му произведение. Дали "Наушика" е това, не знам, но със сигурност е на едно ниво с "Принцеса Мононоке" и "Spirited Away", а това са два от най-добрите анимационни филми изобщо. Няма да се впускам в подробни обяснения, само ще препоръчам на всеки родител да намери от някъде филма и да го изгледа с децата си. Има си детска приказка, има приключения, има невероятна анимация, на която годините не личат изобщо, има радващи герои, има всичко, което би накарало едно дете да се влюби в него. За големите има философия, макар и без философстване, има и доста сериозно екологично послание, при това доста нестандартно. Нали знаете посланието на всички холивудски филми на екологична тематика? Че горите трябва да се опазват, че не трябва да убиваме природата, и т.н. глупости, за които трябва могъщ филм като "Аватар", за да звучат както трябва. Тук е доста по-различно. В спойлера няма нищо от сюжета на филма, само посланието така, както аз го схванах.
Мисля, че дори само заради това послание филмът си струва да се види. А има още много, много за гледане.
"Lupin the Third: The Castle of Cagliostro"
http://www.imdb.com/title/tt0079833/
Или първият пълнометражен филм на Миязаки. Този път дълбоки послания няма и по-добре не гледайте филма, ако очаквате такива. За сметка на това има много див екшън и страхотна приключенска комедия - от онзи тип, който предизвиква болки в корема от смях. Отново има какво да се хареса както на малките, така и на големите, и е просто грехота да не се влюбиш в този филм. На него му личат годините, де, но това е по-скоро заради стила на анимацията, отколкото заради детайлността или динамиката - понеже анимацията е много детайлна и много динамична. По думите на Стивън Спилбърг тук е най-доброто автомобилно преследване, появявало се изобщо на екран. Човекът не е далеч от истината
"127 часа"
http://www.imdb.com/title/tt1542344/
Още преди бая време бях обещал на Давидиан ревю на този филм, но поради разни причини успях да го гледам едва преди няколко дни. Филмът ми хареса адски много, но не знам какво толкова да кажа за него, понеже цялата му история може да се побере в едно изречение: Един катерач го затиска скала и след няколко дни в ада той си отрязва ръката, за да се освободи. И к`во? Да се подходи по този начин към филма е напълно разбираемо и не един и двама човека са направили именно това. Героят е идиот, с когото, особено в началото, никой с акъла си не би се отъждествил, особено ако обича да ходи по планините. Именно заради собствената си глупост преживява ужаса, който му се случва, и това става ясно още в самото начало. От тук нататък съчувствието към него е нулево. Но, честно казано, не мисля, че това е идеята на филма по начало. Ако идеята ни е да видим един процес на самоосъзнаване благодарение на най-големия ужас, който може да се случи на един човек, то този филм я е постигнал на сто процента поне спрямо мен. Основното, което спомага за това, е изключително силната игра на Джеймс Франко. Честно казано, до момента човекът ми беше познат основно като Хари Осбърн в "Спайдър-мен", затова и бях адски учуден, че е способен да извади наистина силна роля. Франко може да накара зрителя да почувства физически - буквално физически - болката, която героят му изпитва. Може да ни накара да го разберем, ако не и да му съчувстваме. Можем да видим и усетим всичко, през което минава, само върху изражението на лицето му. Рядко човек може да види един актьор да изнесе буквално цял филм на гърба си по този начин, и си струва филмът да бъде видян дори само заради демонстрацията на майсторство от негова страна. За другите актьори няма какво да се говори, понеже те - общо - имат не повече от двайсет минути екранно време. Мярка се Амбър Тамблин, даже май се води в главна роля. Тя ме накара искрено да я мразя заради ролята й в "Доктор Хаус" - основно защото ролята й там може да бъде изиграна също толкова убедително от всеки средно талантлив пудел. Тамблин просто излъчва тъпотия и да я сложат в ролята на гениален млад лекар, завършил и какви ли не други образования, беше голяма грешка от страна на създателите на сериала. В "127 часа", обаче, тя е в ролята на празноглава кифла. Освен това да я видиш как псува като сръбски хамалин в една сцена е доста интересно. Пасва й перфектно. Визията на филма е перфектна. Предполагам, знаете, че в адски много филми с повод и без повод в половината кадри се използва контрастът между оранжево и синьо. Ако не, вече го знаете. За оранжево-синия контраст брат ми казва: "Once you've seen it you will never unsee it, man!" Напълно прав е, а точно този филм е МНОГО оранжево-син. Вижда се още от постера, но във филма прави повече впечатление. За разлика от повечето филми, за които това е така, тук, обаче, това има смисъл. Може и да е просто лесно решение от страна на режисьора и оператора, но стои добре и на място. Важно е да се спомене, че филмът не изпада в празна графичност, но въпреки това не е препоръчително филмът да се гледа от деца и хора със слаби нерви. Все пак главният герой си реже ръката, а и не е само това. Другото, което е важно, е че филмът може да се гледа с хора, които разбират от скално катерене. Всеки знае какво е да гледаш лекарски филм в компанията на лекар или исторически филм близо до историк, или изобщо филм за някаква тясна област в човешкото познание, ако около теб има някой, който разбира от тази област. В общия случай е неприятно, понеже вадят разни грешки, които нито забелязваш, нито те интересуват, и съответно гледането се превръща в кошмар. Тук не е така - и двамата ми родители имат огромен опит в спелеологията, което води до там просто да виждат грешките, и при положение, че абсолютно всичко, което видяха като грешка или възможност, беше показано и във филма рано или късно като грешка или възможност, това говори много.
Както и да е, стига съм словоблудствал вече. Ако са останали заблудени, които още не са гледали филма, да го гледат. Има голяма вероятност да им хареса.
0
violator, on Apr 15 2011, 14:04, said:
"Необратимо" на същия режисьор повече се понася, макар да знам девойки изпълнени с отвращение след гледане на Irreversible, ако гледат другото не ми се мисли.
