Posted 20 декември 2010 - 18:53
"Мисия "Лондон".
Лекичко въведение... Значи, "Дзифт" ми допадна. Естествено, мразех го през цялото време, докато го гледах, и накрая ми остави ужасно лош вкус в устата, но малко или много това беше и целта на създателите му. Всъщност надали щях да го гледам, ако не беше ОМГ-възражда-българското-кино-шедьовър според масата харесали го зрители, понеже по насилено-фестивални псевдофестивални гротескно изкривяващи действителността нео-ноар филми не си падам изобщо, независимо какви са по народност, а и, откровено казано, тотално ми е дошло до гуша от отразяване на разни аспекти от тоталитарния режим. Сериозно. ПИСНАЛО ми е от него, и то сериозно. Все пак, обаче, филмът разполагаше с интересен диалог, брилянтна операторска работа и доста добро представяне от актьора в главната роля - неща, които го правеха твърде гледаем и като цяло именно заради тях не съжалих, че съм го гледал. Въпреки това филмът имаше всички недостатъци, които най-искрено ненавиждам в българското кино и заради които не бих си причинил друг подобен филм - ужасна игра от страна на всички, освен Захари Бахаров, насилена фестивалност, насилена гротеска, насилена стойностност, насилена символичност... Неща, които избягвам по принцип. Тогава за пореден път ми се дощя българските кинаджии най-накрая да проумеят, че не само арт-киното е добро, че един филм трябва да бъде гледаем и гледан, че създаването на лек и приятен филм е не по-малко изкуство от създаването на тежка гротескна драма, че... Че просто е време да направят филм, с който зрителят да се забавлява.
С "Мисия "Лондон" Димитър Митовски като че ли е намерил вярната посока. Лека и приятна комедия, която не изпада в псевдоинтелектуалност, която не зе занимава с Онзи режим(честно, ако го правеше, просто щях да спра филма), която просто... забавлява. И то много. Това е може би най-забавната комедия, която съм гледал тази година, и това го казвам, без да преувеличавам грам. Някакси... Твърде, твърде много попадения, твърде добре оползотворени актьори... Не че я няма театралната рецитация, характерна за всички български филми, но тук тя... си е на мястото. Всичко си е на мястото - ужасният английски на българските актьори, маниерниченето на англичаните, типично българското далавераджийстване и т.н. Това може и да подразни зрителя, но на мен ми хареса. Чисто комедийните роли са просто великолепни. Любо Нейков е способен да открадне всяка сцена, в която присъства, при това без никакво усилие. Същото важи за Малин Кръстев, а и за останалите, на които, признавам, не знам имената. Юлиан Вергов, между другото, е изключително добър - на него, обаче, му личи, че е свикнал с камерата - все пак стана известен именно покрай телевизионен ситком, пък и говори учудващо добър английски. Орлин Горанов като президента е направо готин, ако и да не прави почти нищо, а така противният Коцето Калки всъщност се гаври много готино със себе си. И тъй нататък. Като гледам, лекото въведение май стана по-дълго от същинската част, но какво да се прави. Да редя суперлативи винаги ми е било много по-трудно от това да плюя. Във всеки случай "Мисия "Лондон" е единственият български филм, заснет в последните двайсет или дори трийсет години, с който просто съм се забавлявал. Нищо по-малко.