Какво харесах от концерта на U2 в Загреб:
1. Невероятната сцена! Надали скоро някой ще успее да проектира подобно съоръжение. Бяхме на "оградата" още от 16.00 часа, така че имах достатъчно време, за да "изследвам" тази мегаломанска структура. Особено впечатляваща беше позицията на осветителите, които по тройки бяха наместени в краката на сцената и бяха издигнати досущ като алпинисти малко преди появата на основната група.
2. Изключителната организация! Хората от СМЕ трябва много да учат от хърватите. Перфектна организация на контролно-пропускателния режим и безкрайно учтива охрана по оградата, готова да помогне на всеки във всеки един момент. Голямо впечатление ми направи начина по който след края на концерта охранителите направиха дъга и държейки ограничителна лента в ръце започнаха учтиво да изтласкват публиката към изходите.
3. Перфектен саунд и добро лайт шоу, въпреки че очаквах повече, защото тази сцена предполага наистина невероятни възможности.
Какво не харесах от концерта на U2 в Загреб:
1. Сетлистът. Не, определено това не е моят сетлист. Нямам представа защо групата е решила да структурира по този начин сетлиста, като започне концертите със серия композиции от новия албум, но определено това не действа благоприятно, поне на старите фенове като мен. Същите мисли сподели и един от холандските ми приятели Барт по повод концертите на ирландците в Амстердам. Тази формула може би действа по отношение на младите почитатели на U2, но старите фенове са определено отегчени от първата третина на шоуто.
2. Сценичното поведение на Боно и Ко. Може би съм единственият който забеляза, че групата се държеше дистанцирано с публиката. Никакви излишни жестове, никаква импровизация, преминаване почти на бегом по пътеката, все неща които правят впечатление особено на фона на концертите на U2 през осемдесетте години на миналия век, когато Боно често влизаше не само във вербален, но и във физически контакт с публиката. Все пак става дума за концерт на групата в непознат град, пред непозната публика, в уж любим регион на "бореца" за правда Боно. А за мега-ултра-хипер-благотворителните прпевземки на Боно даже не ми се говори, достатъчно е човек да прочете част от английската преса, за да придобие впечатление от неговото явно и нескрито "преиграване" по отношение на хуманитарните каузи. Боно сякаш забрави как смело анатемосваше британското правителство преди години по време на Sunday Bloody Sunday и колко му отиваше да се прави на политикан, защото за бога U2 е ирландска група, нищо че не всички нейни членове са ирландци. Това е все едно Фиш да започне да ми говори преди изпълнението на Forgotten Sons за благотворителност вместо за политика. Бунтарите са пораснали или бунтарите са уморени? Не, по-скоро бунтарите са опитомени от конюктюрата, бунтарите са станали суперзвезди мислещи за милиони, забравили откъде са тръгнали. Интересно ми е дали Боно и Ко. препрочитат собствената си автобиографична книга отвреме-навреме.
3. Апатията на публиката към старите парчета на групата. Това, както впрочем и горното, си е изцяло мой проблем. Никой не ми е виновен, че харесвам повече старите неща на U2, публиката около нас беше съставена от млади хора, единствено двама съмпатяги-набори имаше наоколо с които си пяхме отначало докрай старите песни, включително и невероятното начало със "Спейс Одити", моята любима композиция на Боуи, която просто ме разплака.
Като цяло съм доволен. Доволен съм, че все още мога да оценявам трезво нещата и не се водя от фенството. Най-лесно е да излея тук порой от хвалебствия по повод концерта в Загреб и сигурно щях да го направя преди години, но днес, след стотици концерти в България и по света, вече имам база за сравнение и твърдо мога да кажа, че очаквах много повече от U2, но естествено това е лично мое мнение, мнение което почива на разума, мнение на фен на тази група от 1985, фен който няма да престане да бъде фен на групата и фен който се надява следващия концерт на ирландците да бъде далеч по-балансиран откъм сетлист и на друго място, а защо не и в София...