705 replies to this topic

[deep purple]

Ozzy, on Aug 13 2009, 15:59, said:

Отиваме на концерта. "Magnificent" е четвъртата песен. Детето грейва като слънце и после два дена не спира да ми повтаря: "Татко, благодаря ти!" Това ще ми се върне ли тъпкано един ден?

Току виж дъщеря ти един ден ти издейства Ozzy да ти изпее Heaven And Hell Няма невъзможни неща

[Svil]

Ozzy, on Aug 13 2009, 15:59, said:

Това ще ми се върне ли тъпкано един ден?

Манипулатор! Гад мръсна! Как не те беше срам!

Edited by Svil, 15 август 2009 - 09:05 .

[marillion]

Pisha ot Sorrento, pred men e neapolitanskia zaliv i velichestvenia Vezuvii. Sled tri nezabravimi dni v Roma e vreme za more. Tuk e kato v prikazkite. Ne moje da se opishe, triabva da se isjivee...

Niama greshka. Shloiakavica (po razbiraemi pricini), turusticeski izrecenia i nito duma za edin concert v Zagreb predi broeni dni. Biahme na ogradata, gledah kak Bono, The Edge, Larry i Adam preminavat pred men. Prez ostanaloto vreme gledah i pishnoto light show, gledah, no ne cuh U2... Ne, ne e zaradi ozvuchavanerto - sounda beshe perfecten. Beshe zaradi drugo. Beshe zashtoto Bono and Co. veche ne sa sushtite. Dnes te sa multimilioneri s multi pretencii i multi strahove, koeto im preci i to ujasno ot gledna tocka na kontacta s publikata. Cakah tozi concert ot 1985 - izglejda, ce zakusniah neprostimo za nego. Dnes U2 sa prosto edna machina za pari, udovolstvieto ot muzikata si e otishlo bezvazvratno...

[Minstrel in the Gallery]

Отчасти съм съгласен с теб /за това, че ЮТуДве са се превърнали в машина за пари!/, но пък концерта ми хареса! И пак разглеждам нещата от организационна и музикална гледна точка - организацията беше перфектна, влезнах на стадиона по времето на подгряващите Snow Patrol за точно 8 минутки /като не пропуснах и да си купя хот-дог за 3 евро!/, шоуто като ефекти и визия беше неповторимо /грандоманията на Боно и компания е отчасти дразнеща, но поне впечатляваща!/, не бях чувал по-добро музикално оформление /всички инструменти се чуваха перфектно, нямаше шумове, по-тихи инструменти, звукът беше не на европейско, а на световно ниво!/, групата си изкара сет от 2:15 минути /малко групи свирят по толкова много!/ - т.е. много съм доволен от преживяванията и от изкарването на концерта.

[marillion]

Minstrel in the Gallery, on Aug 18 2009, 16:52, said:

не бях чувал по-добро музикално оформление /всички инструменти се чуваха перфектно, нямаше шумове, по-тихи инструменти, звукът беше не на европейско, а на световно ниво!/

Стискай палци комерсиалното във Фил Колинс да надделее над рационалното, а Питър Гейбриъл и Стив Хакет да се съгласят на компромис в името на феновете, за да се осъществи пълнокръвен реюниън на Дженезис. Тогава лично аз обещавам да ти платя билета за шоуто, за да може да разбереш как съм се чувствал аз дни наред, след като чух онзи божествено неземен и кристално чист звук от който просто потреперваш...

Концерта на ирландците е вече забравен от мен. Съвсем честно, ужасно съм разочарован от Боно и Ко. Това с което ще запомня това шоу са всъщност аксесоарите към него. Залепената за I Still Haven't Found What I'm Looking For класика Stand By Me, бийтълсовите закачки след Vertigo / She Loves You и Where The Streets Have No Name / All You Need Is Love, както и откъс от химна на Ливърпул You'll Never Walk Alone на гърба на Walk On, останал почти незабелязан от публиката и голямата изненада Two Tribes на Франки Гоус Ту Холиууд... Като казах публиката, силно впечатление ми направи колко пасивна е тя на старите класики за сметка на новите хитове на групата - още едно доказателство, че твърде късно видях концерт на Ю2...

Ето, какво представлява площадката пред сцената, след концерт на ирландците в биронапоителна страна...

Edited by marillion, 24 август 2009 - 16:18 .

[Minstrel in the Gallery]

Quote

Тогава лично аз обещавам да ти платя билета за шоуто

Приятелю, дотогава може да ми намериш и нова работа, че тази в Банката ми писна
Иначе съм съгласен, че е трябвало да отидем на концерт на ЮТуДве по времето на "Rattle & Hum" или на турнето, съпътстващо "Внимавай, скъпа" Много неща са се променили, самата група също, феновете са поостаряли, само тъжното е, че музиката не е същата, няма този заряд, няма тази емоция, няма тази дълбочина, за да те докосне нейде вътре и да преминат по тялото ти иглички/тръпки ... Но приятелю, аз се радвам, че видях тази група на живо, бях на един приятен стадион пред една космически мегаломанска сцена, пях заедно с чичко Боно и като цяло емоцията ми хареса. Знаеш че и аз като теб обичам и обожавам да слушам музикантската страна на нещата, не ефектите и светлините /нима на концертите на чичко Фиш, на Канзас, на Ейша, на Мерилиън, на Джетро Тъл или само на дедо Йън Андерсън в Пловдив-майна имаше кой знае какви светлинни ефекти или невероятна сцена, а?/, но може би защото ЮТуДве не са от най-най-най-любимите ми групи и очакванията ми към тях не бяха толкова завишени, колкото към изброените от мен по-горе титани! И се надявам с теб скоро да се видим и да обменим мнения и "alive", не само във форума, и да обсъдим истинските музиканти и творци отново и отново.
П.С: Лично за мен /не обременявам никой с мнението си/, ЮТуДве след "Внимавай, скъпа" започнаха да правят толкова постна и семпла продукция, само и само за да поддържат огъня на славата, а не защото искат да кажат нещо с музиката и текстовете си ... И затова съм съгласен с много от казаното от marillion за комерсиалната страна на музиката ...

[Ozzy]

Minstrel in the Gallery, on Aug 25 2009, 11:39, said:

но може би защото ЮТуДве не са от най-най-най-любимите ми групи и очакванията ми към тях не бяха толкова завишени

За мен Ю2 са точно такава група. Очакванията ми към тях бяха точно ЗАВИШЕНИ. Още повече, че съм ги гледал на живо. И всичко, което очаквах се оправда на 100 %. Включително и това с.... Как го каза? С "игличките/тръпките" Въпрос на възприятия. При всеки е различно.

Quote

/не обременявам никой с мнението си/, ЮТуДве след "Внимавай, скъпа" започнаха да правят толкова постна и семпла продукция

За да наречеш шедьовър, като Zooropa постна и семпла продукция означава, че или не си го слушал или не можеш да слушаш или наистина не си фен на групата и те са ти общо взето през... Но пък е хубаво, че не ни обременяваш с мнението си
То е същото като изказвания от типа на "След 85-та/87-ма Ю2 не са същите и вече не ми харесват." Първо, защото през 81-ва, 82-ра, 83-а, 84-а творчеството на тази група беше КАТЕГОРИЧНО И АБСОЛЮТНО НЕПОЗНАТО у нас. Който твърди подобни неща хвърля изказвания във въздуха само за да се направи на интересен. И второ, защото Ю2 не са се променили след 85-та. Нито след 87-ма. Те са напълно различни във всеки следващ свой албум от 83-та до 97-ма включително.
Обичам подобни безумни изхвърляния. Най-любимото от тях ми е: "Metallica са велики до 1983-та година!"
Съгласен съм, че в албумите след РОР има известно зацикляне. Но пък има и прекрасни композиции.

[Minstrel in the Gallery]

Имах предвид, че не налагам мнението си, а само го споделям

И относно "Zooropa" - винаги съм го смятал като продължение на "Ахтунга" и го включвам в стойностните албуми, просто го пропуснах Иначе като всеки уважаващ себе си меломан имам всички албуми на Юту, дори и след "Zooropa" и си имам песни-фаворити в тях, но просто усещането е различно, текстовете са различни, отношението на Боно и Ко. към музиката е различно. И си признавам, че първият албум на ЮТу, който чух, беше "Джошуа трий", а чак след него предните 4 ... Всички групи си имат по-силни и по-слаби периоди, преди "еди-коя-си-година" е било "еди-как-си", след "еди-кой-си-албум" стават по-различни - това са нормални неща, групите се развиват /или западат/, опитват се да избягат от клишето, което самите те са наложили върху собственото си име, с всички групи се случва. Само да сме живи и здрави да имаме повече възможности да слушаме дълго време истинска музика

[Ozzy]

Ето, виждаш ли, че като искаш, можеш и да го кажеш по ПРАВЕДНИЯ начин

[marillion]

Minstrel in the Gallery, on Aug 25 2009, 12:11, said:

Имах предвид, че не налагам мнението си, а само го споделям

То и затова са форумите, за да си споделяме. Относно U2 никога не съм крил пристрастията си към старите албуми до "Ахтунг Бейби". Така се случи, че слушам групата от 1985 и съм един от първите и фенове в България. За мен онзи период и особено албумът "Ънфоргетъбъл Файър" ще си остане най-съзидателния в творчеството на групата. След "Ахтунг Бейби" нещата завиха към тотална комерсиализация и музиката на U2 се превърна от изкуство в бизнес. Разбира се, че не всичко е халтура, напротив, във всеки албум на ирландците откривам свои лични фаворити, но цялостен албум който да ме грабне липсва...

Edited by marillion, 25 август 2009 - 12:17 .

[wiktory]

след такава емоция трудно се събираш.. в точка.
изключителен концерт : -)

не мога, а и не искам да проумявам писания, чийто субективизъм каля най-прекрасното ми изживяване от доста време насам-натам скитане по подобни събития. ((

Edited by wiktory, 26 август 2009 - 10:42 .

[no way]

Има една много тънка граница във възприемането на Музиката . Преминеш ли я ,
значи си музикален критик , или журналист да речем...казал си 'сбогом' на Музиката.
Какъвто и да е стилът , ако има Музика - отдаваш се и отпускаш сетивата . Това е друго измерение .
В U2 има много Музика , благородно завиждам на всички , които ги слушаха и гледаха наживо

[Ozzy]

no way, on Aug 26 2009, 12:02, said:

ако има Музика - отдаваш се и отпускаш сетивата . Това е друго измерение .

Така е. Отдавна ги говоря тези неща Музиката се усеща и възприема единствено и само със сърцето и душата. Тя не е математика. Но това на естет-гугълистите не можеш да го обясниш. Те са математици. За музиката говорят с формули. Еди кое си, минус еди кое си, върху еди кое си и това цялото умножено по корен квадратен от еди кое си е равно на прогресив (примерно).

Музиката се усеща със сърцето и душата Тя не е матемтика
Или го можеш, или не

[Avitohol]

Ха-ха, не подценявайте математиката! На определено ниво музиката е математика и безспорно в музиката има много математика. Но наистина по-важни са сърцето и душата (не, че това също изключва математиката от играта).

[Satyr]

Че какво й е на математиката? Нея математиците я усещат със сърце и душа. Апропо, когато боравят с точни величини, сърцето и душата се чувстват много по-конфортно. А пък сърцето е мускул. Без майтап. Изградено е почти изцяло от гладка мускулна тъкан. Често се нарича и "сърдечен мускул". Какъв парадокс, че някой си е решил с него да илюстрира имагинерните си чюфства. Които пък са химия. А в химията колко математика има - ехе-е-е....

[Ozzy]

Satyr, on Aug 28 2009, 00:39, said:

Че какво й е на математиката? Нея математиците я усещат със сърце и душа.

Това имах и аз предвид. За математиците говорех. Естет-гугълистите са математици Не са хора И за това, когато говорят за музика са им нужни формули. Без тях не могат по никакъв начин да обяснят или почувстват МУЗИКАТА Хората могат

[Ozzy]

И понеже на нашия сайт няма да има концертен репортаж от това събитие, поради простата причина, че аз все още не мога да си събера мислите, а и наистина не знам как да опиша видяното, ще си позволя да ви поднеса два репортажа написани от други хора в други сайтове и форуми. Първият е от концерта в Загреб, състоял се на 10-ти август, а втория е от концерта на групата в Дъблин, състоял се на 23-ти юли. Освен, че са чудесно написани, са и прекрасен пример за това как хората усещат нещата. Ще подчертая - ХОРАТА, а не математиците. Точно както казах - с душа и сърце. Без излишна претенция, без формули, без "до тая година", без "до този албум" и т.н.


U2 в Загреб или когато мечтите се сбъдват на една ръка разстояние

от Гергана Ботева

Малко въведение

Пиша този текст на ум от сутринта на 27-и март тази година, когато след няколко безсънни часа успях да се сдобия с билет за концерта на U2 в Загреб. И не заради друго, а защото искам да избягам от всички клишета, които обикновено пълнят коментарите за концерти на този тип групи – „страхотно", „великолепно", „уникално" и т.н. Мисията 'не-пиши-с-твърде-много-прилагателни' е невъзможна, а на моменти дори и думите не ми стигат...

http://zrockbg.com/album/73db98c916381f63e...e9654c24c25.jpg

И така...

След около 10-на часа път пристигаме в Загреб в горещия следобед на 9-ти август, неделя. Фенската ни група е със скромния брой от 12 души. Пътят ни по случайност минава покрай стадиона, на който същата вечер ще е първият концерт на U2 (уточнение - след като билетите за гига на 10-ти свършиха за няколко часа, беше добавена още една дата за концерт в Загреб - на 9-ти). Към 16 ч. вече има бързащи към вратите. Няма задръстване, няма затворени улици, няма суматоха – всичко е организирано перфектно. Решаваме, че няма как да пропуснем случващото се тази вечер, въпреки че билетите ни са за следващия ден – 10-ти, понеделник. Пооправяме се набързо и след загряваща обиколка в търсене и ненамиране на най-добрите плескавици в града, грабваме бири и се позиционираме в парка Максимир, току зад северната стена на стадиона.

http://zrockbg.com/album/4f26929c926bc1021...d40d86a9f55.jpg

Слушаме концерта „като по радиото" и коментираме всяко парче. Всеки разказва собствената си U2 история – това, което харесва или не харесва. Боно пее страхотно – точно така, както искам да го чуя. В скромната ни компания няма такъв, на когото всичко това вече му се е случвало, за всички ни концертът на мегагрупата е дебютно изживявяне и, разбира се, емоциите са в повече. По някое време мен вече не ме свърта на едно място и хуквам към стадиона, твърдо решена да накарам охраната да ме пусне – все пак шоуто беше преполовено. За мое щастие охрана вече няма, вратите са широко отворени и точно след 30 секунди се озовавам вътре – на върха на стълбище, което открива перфектната гледка към сцената.

http://zrockbg.com/album/2f2d1e46903767c88...a6de44a7838.jpg

Сцената е ... космос, хора! К-о-с-м-о-с! И в преносния, и в буквалния смисъл на думата. Най-голямата конструкция, която някога съм съзирала. Няма"гръб", т.е. има видимост отвсякъде – дори и от трибуните, които принципно са неизползваеми при стандартните концерти. Стадионът е претъпкан, вижда се море от светлини и ръце. Боно и Ди Едж подхващат Where The Streets Have No Name, аз започвам да крещя, хората около мен (почти всички промъкнали се от любопитство, не от фенщина ) ме гледат странно. Групата пожелава приятна вечер и се подготвя да се прибере преди биса. В този момент Боно измъква една бутилка шампанско, отваря го и почти го излива върху Едж. Публиката пее Happy Birthday (Едж навърши 48 години на 8-ми август), а лудият малък човек със слънчевите очила налива остатъка от шампанското в чаши и групата вдига наздравица. Бисът е Ultraviolet, With Or Without You и новото Moment Of Surrender. Не чувам и не виждам детайлите, главата ми бучи, само се кефя и пея с пълно гърло. Изхвърчам от стадиона летейки и вече се чувствам емоционално подготвена за следващия ден – знам поне отчасти какво ще ми се случи чисто технически: знам къде да застана, как да наблюдавам екраните, кое как е разположено на сцената и т.н. Чист късмет! След концерта по улиците срещам много българи – усмихнати. Питам ги как се чувстват, а повечето ми отговарят: „Вдъхновени!". Тайничко се радвам, че не съм единствена. Чакам следващата вечер малко по-спокойна.

http://zrockbg.com/album/a3554c00745a4f544...fcc72adb1d9.jpg

Лирическо отклонение

Хваща ме яд, че не съм тийнейджърка! И че някакси не мога да си помисля как ще ида пред хотел Шератон в Загреб (където е отседнала групата) и ще се блъскам с тълпа крещящи момчета и момичета, за да докопам снимка или автограф. Или да обикалям около изхода на стадион Максимир, за да пищя в несвяст след излизащите черни миниванове. Представям си го, ама не ми отива. Остарях

10 август, 18.00 ч., стадион Максимир, Загреб, Хърватия.

Хората прииждат още от 17 ч. Въпреки това влизането е безпроблемно – няма блъсканици, пропускателният режим е опростен до максимум възможното.

http://zrockbg.com/album/0390b6e3f9d36b672...762092ace74.jpg

Успявам да застана съвсем близо до външния кръг на сцената, където очаквам, че всичко ще се случва пред очите ми. Може би тук е мястото да разкажа малко за сцената. Конструкцията й е уникална – някои я определиха като космически кораб, други като октопод, трети – като нещо паякоподобно, което няма еквивалент в реалния живот.

http://zrockbg.com/album/1f9c8e4918ab4cefa...02f66dc1808.jpg

Под четирите „крака" е разположено пространството за групата – кръглата платформа е доста по-висока от стандартното за да се вижда по-добре. Сцената, както вече казах, няма „гръб" – видимост има отвсякъде и капацитетът на стадионите може да използва максимално. Около малкия кръг е разположена т.нар. Червена зона. Приходите от RED билетите (които струват около 250-300 евро) отиват за лекарства за бедстващите региони по света. Следва външен кръг, като преминаването от едната на другата платформа става с подвижни мостове. Барабаните са сложени върху въртящ се диск. Има момент, в който всички модули от конструкцията се движат.
Докато влизаме, звучат The Hours, а малко след тях излизат и Snow Patrol. Нищо не мога да кажа за подгряващите банди, защото ги слушах, но не ги чувах.

http://zrockbg.com/album/00998b8fb7059d408...585548b809b.jpg

Изведнъж тълпата видимо започва да се вълнува – и без това малкото място, с което разполга всеки, за да може да диша успешно, отива към приключване. Оглеждам се за причината, а тя се оказва причинител:

http://zrockbg.com/album/63f3223fed469ed3c...b8712e488e9.jpg

Двойникът умело поддържаше напрежениуто у тези, които не виждаха очеизваждащите разлики между него и оригинала. Те го питаха „Ти ли си Боно? Кога ще се качиш на сцената?", а той се усмихваше и отговаряше с почти перфектен ирландски акцент: „Имайте търпение и след малко ще бъдете много изненадани". До мен имаше две момичета, които, дори когато беше ясно, че концертът започва, се обърнаха да видят дали случайно мнимият Боно няма да вземе участие

http://zrockbg.com/album/2223127b2391e7f84...c6ff4e2c584.jpg

21.03 ч. Светлините угасват, гръмва Space Oddity на Дейвид Бауи, космическата сцена се подготвя за старта на космическия концерт. Отново тъмнина и после дигитален часовник отброява секундите до началото. В дъното на сцената се появава Лари Мълън и сяда на барабаните, публиката изпада в екстаз. Зад димната завеса един по един излизат Адам Клейтън, Ди Едж и Боно. Съвсем истински. Нямам време да мисля дали всичко е реално – започва Breathe, една от любимите ми в новия албум, следва едноименната No Line On The Horizon, после синглите Magnificent и Get On Your Boots (това последното, ако знаете какъв заряд има като го изпълняват на живо... лудница!). Не знам защо, но се изненадвам, че публиката пее всяка дума. На Boots подвижните мостове се завъртат и Адам и Ди Едж се приближават на около 2 метра разстояние. Регистрирам първия микроинфаркт за вечерта. След секунди Боно се появява отнякъде и съвсем по боновски пада на колене и открадва глътка вода от шишето на фенка.

http://zrockbg.com/album/2b117067f1ccd9aa6...910ce9c9cda.jpg

Има нещо в начина, по който Едж общува с китарата си. Има някаква fokin' magic, която прави всичко да е по-добре, отколкото си го представяш. Започвам да си мисля, че няма как това да е Дейвид Евънс, това 100 % трябва да е някакъв робот, наречен Ди Едж, който по някаква случайност изглежда като човек. Уникален музикант! Както каза един приятел, ако U2 бяха строителна бригада, Едж щеше да е архитект, инженер, проектант, плочкаджия, гипсаджия и елтехник едновременно, а останалите ще внасят мебелите. Колкото и прекалено да звучи, със сигурност има доста голям процент истина в това.

http://zrockbg.com/album/c1d2568b9da142f5d...efbba553430.jpg

Магията на Боно е в общуването с публиката. Няма втори като него. Гледала съм Джагър, който също е феномен в това отношение, но той по-скоро общува сам с вътрешното си състояние и по някакъв начин предава състоянието си на аудиторията (позволявам си да направя сравнение, защото двете групи правят най-добрите концерти в света, колкото и да са различни като презентация и музика). При U2 нещата са различни, Боно БУКВАЛНО общува с теб, кара те да се чувстваш специален, единствен.

http://zrockbg.com/album/3b80ff3146563e8c6...f6b27d72d24.jpg

Адам е ... какво да ви говоря за Адам? Той е сексът на групата, великолепен басист, великолепен мъж, остаряването му отива повече от на всеки друг. Държи се така, сякаш е роден на сцената – без напрежение, без поза.

http://zrockbg.com/album/ceb686851e340474d...5e3478386f7.jpg

Лари е най-обраният като емоция от четиримата. Не защото е на барабаните и има най-малко досег с публиката, имам чувството, че просто си е такъв. През годините, гледайки записи от концерти на U2, винаги съм имала това усещане, сега просто установих, че вероятно съм права. Изключителен техник. Ужасно много си падам по барабанисти, които знаят, че свиренето не означава да млатиш по барабаните като за последно – трябва да умееш да говориш с тях. И Лари определено е в топ 3 по този показател.

http://zrockbg.com/album/4e9167a1cc66e410c...e19648c6540.jpg

Събрани заедно, четиримата правят страхотно красива музика. От сцената лъха топлина, но и безкомпромисен професионализъм. Стараят се да са перфектни и успяват. Поне за мен.

http://zrockbg.com/album/41b681acbfa5985cb...b58139f5359.jpg

„Добро вечер, Хрватска, йесте добро?" – изрича Боно и публиката се взривява. Следва първата вдъхновяваща реч за вечерта – „...конфликтите на Балканите да останат в историята...", „..имате святи традиции", „...трябва да вярвате, че ви очаква бляскаво бъдеще..." и т.н. Когато го пиша сега, ми звучи плоско и клиширано, вероятно оттам идва и заблудата на много хора, че Боно е някакъв позьор в убежденията си. Смело мога да заявя, че е позьор във всичко останало, но в т.нар. му „политически" изявления няма капка претенция. Говори спокойно, просто, ясно и разбираемо. Не се опитва да размахва пръст или да насажда идеи. Не претендира, че неговата истина е единствената възможна. Споделя себе си с мен и с още 80 хиляди души... И ме оставя да избирам дали да му вярвам или не, без да оказва капка натиск.

http://zrockbg.com/album/da0b9eb8d3c0a9d8b...4b0bc06d946.jpg

След това дава тон за Still Haven't Found What I'm Looking For и стадион Максимир се превръща с грандиозен хор.Останалите „политически" акценти също не са излишно напомпани. Sunday Bloody Sunday стартира с чернобяла фотография на жена с фередже и надпис с червени арабски букви, която прелива в кадри от последните размирици в Иран. След това екраните разказват историята на тероризма – ИРА, ЕТА, 11 септември... – отново без капка насилие върху възприятията ми. Невъзможно е да останеш неангажиран обаче, просто няма как. Малко по-късно Боно говори за съдбата на опозионната лидерка на Бирма Аунг Сан Су Чжи, осъдена на домашен арест от военната хунта. Това е същата онази жена, за която е писана Walk On от All That You Can't Leave Behind. И още: преди първия бис – One – на видеостената се появява епископ Дезмънд Туту (борец срещу апартейда, Нобелов лауреат за мир и човекът с най-топлите очи в света), който говори за дейността на One.org – отново без силни думи, без излишен патос.

http://zrockbg.com/album/b6608df46889d53b2...9ca46de87a7.jpg

Не, концертът не се превръща в политичска пропаганда – всичко е умело балансирано. Редуват се великолепни изпълнения на Unknown Caller, The Unforgettable Fire, City of Blinding Lights, Vertigo, I'll Go Crazy If I Don't Go Crazy Tonight, Where the Streets Have No Name.

http://zrockbg.com/album/0aa45703c2dc57493...c7aff372c14.jpg

http://zrockbg.com/album/362cb337a51a4f04c...762d2a9710c.jpg

Вторият бис започва с дигитален глас. Оказва се, че компютърно модифицираната жена „рецитира" едно от любимите ми стихотноверния на У.Х. Одън Stop All The Clocks (помните ли в „Четири сватби и едно погребение" го бяха ползвали именно за погребението?). Тук вече се хващам за главата, защото се чудя колко трябва да си артист, за да накараш дигитален, безстрастен и безчовечен глас да рецитира едно от най-красивите обяснения в любов? Разбивам се съвсем, когато се оказва, че това е началото на много любимата ми Ultraviolet. Парчето е сложно, многопластово и изисква доста труд, за да звучи добре на живо. Боно обаче пее нечовешки добре. Винаги съм харесвала начина, по който „остарява" гласът му (тук отново ми напира сравнение с Джагър, но ще се въздържа). Дрезгавината и лекия полъх от умора е комбинация, която ме изстрелва в орбита. Преди последното парче от биса – Moment Of Surrender – Боно благодари на публиката. Отново липсва кичозният размах в думите, характерен за американските банди. Лично аз се размазвам от кеф, когато казва, че знае, че има много хора от всички краища на Балканите, които са дошли до Загреб и им благодари за усилията. След това пита дали не искаме да вдигнем мобилните си телефони и да видим дали няма да се получи нещо като Млечния път. Гледката на стадиона е грандиозна. Едж, Адам и Лари подхващат Moment Of Surrender и магията вече е пълна – „Look at yourselves, it's so beautiful, - казва Боно - We won't forget you, so please, don't you forget about us".

http://zrockbg.com/album/a167462cc1cf46c88...9e83a9a014d.jpg

http://zrockbg.com/album/24418a07a189ab62a...e717219762b.jpg

снимки: Борис Ганчев, Гергана Ботева
текст: Гергана Ботева


Репортажът е взет от сайта на ЗиРок.

[Ozzy]

"Почти месец след като се върнах, събрах сили, седнах и описах всичко. Ето, четете, дано ви хареса.

21 юли вечерта, Терминал 1, Хийтроу, Лондон. Пътувам със съпруга си – рокаджия, но не U2 фен (просто заради мен)
Сигурно през 70-те това е било свръх модерно летище. Сега ми изглежда като че ли съм попаднала във филма “Седморката на Блейк”. Мрачно, тишина, безкрайни тунели.
Пред входа на ръкава чакат съвсем различни от англичаните хора – остри черти, големи носове, бяла кожа. Почти във всеки мога да намеря прилика с Боно. Определено отивам на различно място, чувствата ми са смесени. “Много скъп град, много шантави хора, изключително fashion city” , това е предварителната ми информация. Но най-важното U2 град – затова съм тръгнала.
Полета на Aer Lingus леко ме изнервя – пускаха класическа музика. Все пак аз отивам на рок концерт.
50 минути и съм там – на най-U2 мястото. Първо впечатление – не е необходимо да обясняваш защо точно си тук, кой си дошъл да слушаш – всички знаят. Говорим си с шофьорът на таксито. Казва, че и той ще бъде на 24 юли на стадиона /концертите в Дъблин са 3/, много харесва U2, Лари, Адам, Едж, но не и Боно – “той много говори”. Предупреди ни да си вземем дъждобрани, а за Дъблинското време каза Crazy /така е, по 10 пъти на ден се сменя дъжд със слънце/.
В хотела се наложи да си пуснем отоплението – от 33, попаднахме на 15 градуса. Усещането при смяната на температурите е като нашите през януари.
На следваща сутрин сме решили да бъдем туристи. Всички катедрали, храмове, църкви са с входна такса. Не може за действащ храм да се събират пари, нелогично е.
Бързо преминавеме към моя U2 tour. Отиваме до хотел The Clarence, собственост на Боно, Едж и още един ирландски инвеститор /той не ме интересува/. Много стара и много грозна сграда. Прилича на стара фабрика. Естествено, че е един от най-скъпите хотели в Дъблин. Зная, че в Octagon Bar могат да се открият членовете на групата, когато са си у дома. Изобщо не си правя илюзията да влизам – при това изморително турне, със сигурност тези няколко дни ще прекарат в къщи.
От The Clarence започва нашата разходка из Tеmple Bar – квартал с много пъбове, клубове и музикални магазини. На една перпендикулярна улица се намира Wall of Fame. На тази стена най-известните ирландци имат прозорци /огромни постери/. Естествено най-големия е на U2. В близост се намира и един клуб /вече не е такъв/, където са свирили в началото. Сградата е оцветена в синьо. Оттам нататък в TemlpeBar намираме десетки пъбове и във всички музиката, която се чува е на U2. Естествено, предстои тежък U2 – weekend с хора от цял свят.
Решаваме, че е крайно време да отидем до туристическа забележителност №1 в Дъблин – фабриката за бира Гинес.
И там попадаме на огромно количество туристи, като че ли сме на опашка за музеите на Ватикана. Guiness - странна бира. Разбираме, че в нея има екстракт от кафе. Мислех, че повече няма да я опитам, но се оказа, че се пристрастих – просто от нея не ти се доспива. Напротив освежава те, удивително питие. Най-хубавото от посещението ни във фабриката беше стъкления, кръгъл бар на върха на сградата. Страхотна гледка към града, въпреки че не е красив. В момента, в който влязохме там, обаче, звучеше With Or Whitout You на U2 и естествено на мен ми изглеждаше по различен начин.
На следващият ден, след като установихме, че повече няма какво да видим в Дъблин, женското в мен надделя и се отдадох на шопинг – не много 5, 6 часа. След това в Temple Bar открихме нашето любимо място – рокерски пъб /по стените му висяха 3 Harley Davidson/. На огромните LCD екрани гледахме стари концерти на U2, феновете вече се събираха.
В деня на концерта отново бяхме там. И разбрах – имаше хора от цял свят. Оказа се, че не ние сме най-лудите да бием толкова път за един концерт. Имаше бразилци, японци, венецуелци - не мога да повярвам.
Настроението се вдига, тълпата се понася към Croke Park. В 18 и нещо се излива дъжд – нас не ни касае, под козирката сме. След това небето “се отвори”. От сцената прибраха “чадърите”. Започнаха подгряващите групи – 2 на брой, местни, а аз оглеждах публиката. Изключително разнородна – хора с костюми, майки с порастнали дъщери, възрастни дами. Не мога да повярвам, че съм била толкова път, за да присъствам на концерт, който е посетен от всякакви местни, дошли да не изпуснат най-голямото събитие в страната им, ей така, от любопиство. Само 1/3 от публиката приличаше на истински фенове.
В 21.00 стадиона вече беше пълен и шоуто започна. И тогава се втрещих. Няма да описвам сцената, ефектите, светлините – всичко го има в youtube. Публиката ме втрещи. Всички тези хора, които си мислех, че са дошли от любопитство, знаеха пълните текстове на всички песни и пееха с цяло гърло. На моменти на Боно му беше трудно да ни надвика. Стадиона е с капацитет 82300, беше пълен без да броим хората на терена – и всички те пееха като един. Опитвах се да запомня всеки един момент, беше ме страх, че нещо ще пропусна.
Започна интрото към Sunday Bloody Sunday. Зная историята на тази песен. Макар да е написана по повод стрелба по мирна демонстрация през 1976 година, на същия този стадион през 1920 влезли британски войници по време на мач, стреляли в хората, с две думи “Кървава неделя”. И сега това изпълнение, на същия този стадион, не мога да ви опиша какво чувствах. Хората не пееха, те викаха с цяло гърло. А аз – аз плачех, с “крокодилски сълзи”. Ако до този момент се сдържах, вече не можех. Пеех и плачех. Няма да описвам сцената, изпълнението, раздаването на Боно, сет листа – за това вече има много информация в нета. Искам да опиша различното – това в Дъблин. Боно каза – хората знаят, че ако искат да чуят най-добре U2, трябва да дойдат в Дъблин. И завърши с думите “тази нощ ние ще сме си в къщи”.
Аз имах “буца в гърлото”, много ми се искаше да се скрия някъде и да се наплача хубаво. Вместо това, отново отидохме в онзи пъб и отново слушахме U2.
На следващия ден се сбогувахме с Temple Bar, а там феновете се събираха за следващия концерт. Аз все още не знаех какво съм преживяла. Мина време, докато оценя всеки момент от престоя и концерта в Дъблин. А сега реших и да го напиша.
Това е моята изповед за моето U2 лято. Ако това бяха листа, щяха да са мокри от сълзи, защото аз отново го преживявам. За щастие това е компютър и аз пиша за всички, които се интересуват и искат да разберат.

P.S. През 2011 се очаква да завърши строителството на U2 Tower, където на последния етаж ще се помещава студиото им. Трябва да го видя, все още не съм приключила с U2 тура.

Това е моят момент от концерта.
"

Pepa Angelova


Репортажът е взет от форума на ЗиРок.

[Тигър]

Ozzy, on Aug 28 2009, 08:48, said:

са математици Не са хора

Това е вярно, бтв, математиците не сме хора.

[Satyr]

А ти, Ози, говориш за чувства. Чувствата често пъти лъжат и/или заслепяват. Освен това - отслабват с времето
Всичко това, защото са химия.
А химиците хора ли са?