475 replies to this topic

[Sailing Ships]

Nek - Lei, Gli Amici e Tutto Il Resto (1997)

Edited by Sailing Ships, 21 февруари 2010 - 22:57 .

[ExPLOiT3D]

Exumer - Fallen Saint. Напомня на Блек меджик на Слеър

[deep purple]

[Ясмина]

[Fruzo]

[duende]

Brendan Perry - Chase the blues


How happy is the blameless vestal's lot!
The world forgetting, by the world forgot.
Eternal sunshine of the spotless mind!
Each prayer accepted, and each wish resigned;

Tribute

Ангелът от обложката
на Anywhere out of this world, сниман от мен в Париж, Pere Lachaise преди година.
A different view

[duende]

Dead Can Dance - The Carnival is over

Навън….

Дъждовни облаци се сбират,

Над булеварда плуват като грозд лилави сълзи .
Цветята ги следят с печални гугли -
Сякаш крехките стъблета ще прекършат,
Ще се протегнат и небето ще целунат,
Прошепвайки му сетния копнеж.

Какъв ли порив цветовете обзема?
Дали ще ни обземе нас?
Уви, невидима е тяхната поема,
Глухи сме за нежния им глас.

Но ето, някой ни зове!
Бяхме деца.

Спомних си – ти в парка ми хвана ръката
и силно тогаз ми туптеше сърцето.
Някак по-цветна ни стана играта,
Когато Циркът пристигна в градчето.

Виж, ето ги!

Пъстрата карнавална трупа
Търкулна се в дъждовна панорама
Парадът отмина, глъчката стихна
Великите Клоуни вече ги няма.

Какъв ли порив ги обзема?
Каква ли страст и теб е завладяла?
Невидима е черно-бялата поема
Щом дойде краят на Карнавала….

Прегърнах те, приветствахме
Луната -
Тънка сребърна усмивка, прерязана в нощта

За първи и за сетен
път изгряла в нас...

[duende]

Mark Cohn - Walking in Memphis

Страшно изпълнение с колоритна импровизация.

[duende]

KAYAK - Broken White

Вълшебство.

[Sailing Ships]

Biagio Antonacci - "Inaspettata" (2010)

Чудесно завръщане.

[duende]

Chopin Nocturne No. 1 in B Flat Minor: Larghetto

Любимо!

[Pinky]

Абе тъй като не видях никъде да се споменава (а може и мое недоглеждане да е), какво мислите за новия шедьовър на Гейбриъл? Защото наистине не е еврибоди'с къп ъф тий (:

[reader]

Зелено светва, 7 е и нещо.
„Пакет цигари!” (нищо, че не пушиш).
Иззад щанда свъсено те гледат,
„Ресто, ресто!“ да подвикват се дочува...
Те не знаят, че отново си круширала
в стълб по пътя на живота.
Засъхналата кръв измита е
и казваш си, че нямаш нищо против,
все едно ти е, че той те удря,
защото болката те прави жива,
но аз не вярвам. Има нещо друго -
може би във него си се влюбила?

Червено светва, сива сутрин,
дошло е време да си тръгвам.
Но питам се - насилник или жертва си
зависи вероятно и от другия?
Припомням си как гледаше рекламите
и как пригласяше на всеки сериал,
а стъкленият поглед във гръдта ми
забождаше с наслада.
Когато заговореше, не чувах друго нищо,
докоснех ли те, всичко се изпразваше от съдържание.
И погледите щом кръстосвахме, аз исках
завинаги при тебе да остана.

Тогава нямаше да има нощи вместо дни,
и времето – достатъчно - далечно, близо...
Там горе, в космоса, като вълни от електричество
мечтите носят ме където си поискам.
Маями или Лондон, Белфаст и Берлин...
Заслушаш ли се, няма да ме чуеш да те викам.
И ако скочиш, може да се нараниш.
Повикаш ли - ще чуя,
но не мога в мен да те притисна...

А ако можех, мрака щях да излича,
с тебе денем щях да тържествувам.
Удавените демони около нас
не ще попречат в нощите да се целуваме.

Три часът е. Сутрин рано,
тихо, няма никого наоколо...
Само трепет от крила сред нищото -
сякаш ангел устремил се е надолу.
Само сблъсък, тежък удар - после писък -
аз съм, който падна долу.

[Roy]

Anathema - We're Here Because We're Here (2010)

Позволявам си няколко думи повече по случай новият албум:


След първото слушане вече се съмнявам че до края на календарната година ще бъде издаден друг албум който да ме смая, удиви и хвърли в джаза. Първата причина за това мое състояние е че става въпрос за една от малкото музикални формации които до такава степен са се слепнали с мен, че дори забравям да ги спомена в непринуден разговор на тема музика, като предпочитани или любими(сещате се, като нещо което си приел вече за свое, до толкова сраснало с теб самия).Второ че става въпрос за нов албум на група която през годините се доказа че може да създава само нови, качествени и задължително различни албуми.Трето, че по мое лично мнение става въпрос за нов албум на група, която спокойно може да бъде заявявана като една от най-добрите в качествен аспект (примерно, сила на емоционално въздействие, философска мъдрост за нещата от живота, усет към мелодията, фенове на Пинк Флойд) в последните двайсет години.Честно казано подхдих с известна доза страхопочитание когато заредих албума в плейлистата си.Беше нещо като срещане с любим човек, след толкова (седем години, човече!) години раздяла.Интересно ти е до колко се е променил, но все пак тайш в себе си някаква емоция, може би носталгия.Още от първия акорд изпаднах в блаженство, сякаш усещаш опияняващия мирис на топла човешка плът.Тази на човека до теб.Онзи със седемте години чакане.Винаги съм смятал че най-депресивно-елегантната музика с основа все-пак-рок са Анатема и стивънуилсъновия Ноу-Ман.От една страна докато едната група започва като дуум метъл за да еволюира до стиловонеопределимо явление с афинитет и възможности съчетаващи в себе си атмосферична, алтернативна и метъл насочености.От другата страна ни гледа един проект роден от любовта на сенсей Стивън Уилсън към Дона Съмър и диското, съчетани със любовта му към психиделичното и емоционалното в Пинк Флойд.Ето че тези две групи кръстосаха орбитите си във факта че продуцент на новият албум е бил самият Стивън Уилсън (основен композитор в Ноу-Мен).Ако бях поет щях да напиша с паче (или пък гъше?) перо, че съвместната работа на Стивън с ливърпулските Кавана бръдърс и ко. , е като сливането на двете най-пълноводни и разделечени реки чрез една делта в едно общо водно корито.Самата мисъл беше предпоставка за високи очаквания към този албум.Все пак общото между Стивън Уилсън и Анатема бе любовта им към Пинк Флойд, все любимости и неща които съм срещал че слушат само хора които са ми били симпатични с нещо.И ето че всички очаквания и предположения се потвърдиха още при първото слушане!Отново имаме качествен албум, отново звучи като нищо правено до сега от бандата.Този запис звучи най-монотонно от всички предишни.Искам да кажа че повечето песни имат едно многобройно повтаряне на еднакви мотиви за единица време.Тоест изглеждат монотонни както индъстриъла, но без това да дразни.Отново има специфичната им одухотворена-меланхолия.Интересното е че този албум наподобява най-много музиката на Ноу-Мен на Стивън Уилсън като цяло.Разбира се Анатема звучат и като себе си - почеркът им не може да бъде сбъркан.Но приликите с маниера на композиране на господин Уилсън са до толкова силни, че съвсем спокойно можем да кажем че този албум е всъщност съвместна композиторска работа.Сигурен съм че дори ако Стивън не си го признае, групата ще припознае него като индиректно вдъхновение като любим музикален изпълнител (примерно пост-психиделичните албуми с Порки?).Та албумът е нещо прекрастно и прелестно!Не си заслужава да му се ревюират песните една по една, а просто да се каже че качеството му в тази нова форма е отлично, възбуждащо нови чувства и все така въздействащо.Мисля че това бе най-логичната и естетически правилна метаморфоза на ливърпулците!Анатема и Стивън Уилсън са гарант за качество.Остава ни само да се надяваме че ще ги видим на есен по време на някое тяхно турне в региона.По скалата на катехизися на този албум му пиша 10/10 без никакви съмнения или колебания.

[Roy]

Moby - Wait For Me (2009)

Много крехка и емоционално наситена музика.Идеално би паснала за фон на някой трилър с елементи на драма.Нито един друг албум на Моби не ми е харесвал толкова много колкото този.Искренно го препоръчвам на хора с афинитет към електронната и алтернативната музика.

[man on a mission]

Като че ли за първи път мога да заявя че съм разочарован. Не че албумчето не е хубаво, не че липсват свежи идеи, не че се срещат самоцитати, но ролята на Lord не я виждам никъде в този запис.Как един от най-големите клавиристи в рок (и не само) музиката си е позволил едно бледо маркиране и напомняне през песните не ми е ясно, но определено това бие повече на солова тава на Филхармоничния оркестър от колкото на Маестрото.

[Sailing Ships]

Nek - "La Vita E'" (2000)

[Sailing Ships]

Richard Marx & Matt Scannell - "Duo" (2008)

Може да се каже, че едни от първите песни изобщо, които чух като 3-4-годишно дете, бяха на Richard Marx. Израснал съм с гласа и музиката му. За мен продължава да е странно как много музиканти/групи биват жестоко подценявани в България заради 2 преекспонирани песни. За съжаление.

Edited by Sailing Ships, 03 юни 2010 - 22:14 .

[Roy]

Goran Bregovic - Irish Songs (2001)

Днес се сетих за този албум който май е най-далечното нещо което е правил Горан от подчертано балканско-циганското му звучене.Келтски флолклор.Прекрасен запис.Ще се радвам ако някои може да каже друг хубав албум или изпълнител на келтски песни.

Сега пък пускам ето това:



Goran Bregovic - Ederlezi (1998)

Приятна компилация от по култови песни на Брегович.

[orve]

DER HUNDS