...продължение от предния ми пост...
КОНЦЕРТ
ПЪРВА ЧАСТ
Традиционната забавна анимация в началото – виждаме бекстейджа, някакви работници сглобяват от различни чаркове…музикантите. Всичко това съпроводено с комични ситуации и реплики.
1. Subdivisions…ох на батко! първото парче от албума Signals…всъщност странно е че не откриват със Spirit of radio, което си е едва ли не традиция, но и Subdivisions има много енергия и много смислен текст…макар че не съм сигурен доколко публиката одобряваше текстовете. Аз лично си съдрах гласа да пея почти навсякъде, около мен също имаше някои пеещи …според коментар от facebook страницата на Rush, публиката в Берлин е пяла здраво. Ами супер ако е било така.
2. The Big Money – голяма класика и едно от най-любимите ми парчета. Начално за Power windows. Убедих се че звучи страхотно наживо (малеее…какъв бас!!!), а част от публиката (най вече отпред) започва лека полека да загрява.
3. Force Ten – Още по-любима песничка от Hold your fire, която…се опитвах да свиря, ама тоя басист е баси идиота, хаха. Честно, не знам откъде на Geddy му хрумват тези раздвижени линии…още повече се чудя как успява да съчетае сравнително разчупени бас линии с пеене в различна тоналност и ритъм. Да – на пръв поглед не особено сложни партии, които в студио се изпълняват лесно (пишеш отделно баса, отделно клавира, отделно вокала, макар че в първите си албуми Rush са записвали цялата музика наведнъж и после в отделни дубли са записвали само вокалите). Наживо обаче си личи кой може и кой не, а навремето именно това ме грабна – умението на master Lee да прави 2-3 неща наведнъж, хаха
4. Grand Designs – шантава анимация
5. The Body Electric
Е добре…тези двете малко по-трудно ги приех. Всъщност много яки песнички, които обичам да слушам вкъщи и в колата. Наживо обаче малко ми убиха началната енергия от предните парчета…някак по-спокойни са.
6. Territories – малко екзотично звучене и анимация…но и то ми идва малко спокойно
7. The Analog Kid – тадааа! Парче убиец, тук вече се усеща раздвижване, а аз почвам да си унищожавам вратните мускули…за учудване на някои заспали индивиди около мен. Майната им – рокендрол!
Как могат да пишат такива парчета?!?
8. Bravado – не най-любимото, но все пак много любимо парче от Roll the bones…не знам що този албум е малко пренебрегван от феновете и самата група, а всъщност албума е гениален преход между “синт” периода и по-новите неща.
9. Where's My Thing? УААААА!!! Почват някакви странни импровизации, някакви странни акорди, които лека полека навлизат в тоналността на инструментала…естествено не можеше да мине без кратка демонстрация на Професора по средата!
10. Far Cry – Отварящата песен за албума Snakes and Arrows, който в момента е един от личните ми фаворити. Самата песен е идеална за концерт, идеална за куфеене, а пиротехниката само вдига още повече енергията!
Замислих се колко много обичам този албум. Дори ми се е случвало през последните години някой познат да иска препоръка за най-добрите неща на Rush, за да се запознае с тях и аз съм предлагал 3-4 албума, сред които и този.
През годините съм имал възможност да контактувам с много различни хора, които се смятат за най-големите фенове на дадена банда…но всъщност са коне с капаци, които харесват само 1-2 класически албума и не признават нищо ново, даже без да са го чули и веднъж…разбира се много банди се дънят с новите си албуми, но пък има и такива правещи страхотни неща и истинските им фенове поне си правят труда да ги чуят и оценят …
Snakes and Arrows и Clockwork angels спечелиха много положителни оценки от фенове и критика и наистина са много силни албуми …само за сравнение ще спомена най-пресните си спомени – новият албум на Deep Purple (без да са ми любима банда) е разкошен – слушах го няколко пъти и пак ще го слушам. След Каварна Рок Фест обаче чух доста мрънкане от хора които уж са върли фенове…и мрънкането беше пак добре познатото старо “Ричиту, Смоука, старите неща, новите неща”…Просто някои хора са тотално зациклили в 1972 година и не искат да приемат че вече е 2013, а дори и не си правят труда да чуят какво ново прави “любимата” им група и да му дадат шанс – може пък да им хареса, а? Слава богу, феновете на Rush, които познавам са интелигентни и уважават групата и творчеството и, и дори да имат пристрастия към някой по стар албум или период, все пак си правят труда да чуят новите неща и да ги оценят по достойнство.
Почивка на полувремето (хаха). Време е да изхвърлим старата бира и да вземем нова
ВТОРА ЧАСТ
И пак шантава мултимедия…този път някакъв…хм, данъчен попада в Караваната (не знам как да го обясня – нещо като кораб, парен локомотив и дирижабъл). Чиновника търси Часовникаря…но попада на три досадни джуджета, които си правят ташак с него…естествено джуджетата са Geddy, Alex и Neil. Появяват се и някакви секси мацки…но чиновника не го огрява, хаха
И тук започва първата песен от втората част и първа от албума Clockwork angels
1. Caravan…опааа – изненада! Струнен ансамбъл! Ъ, моля?
Да, Rush и преди са ползвали струнен ансамбъл или отделни струнни инструменти в различни парчета. В Clockwork angels е отделено повече място за цигулки, виоли и чели. Одобрявам. Падам си по такива неща, особено когато аранжиментите са пипнати както трябва и обогатяват цялостното звучене. Доколкото знам обаче, Rush за пръв път използват струнен ансамбъл на живо и това определено се хареса на публиката, а си личеше и че самите музиканти се забавляват (пича с първа цигулка направо си куфееше в частите в които не свиреше, че и докато свиреше). Струнните звучаха изключително добре и ясно в общия звук – още една голяма червена точка за екипа на турнето

И за да е пълна картинката, струнния ансамбъл остана и след като приключиха свиренето на новите парчета и се върнаха към някои стари класики. Признавам, това не го очаквах и ме разби тотално. Парчета в които изобщо няма клавири или има някакви семпли клавири се промениха невероятно…просто нямам думи да опиша тази красота.
2. Clockwork Angels
Не мога да се сдържа да не цитирам парченце красота:
Clockwork angels, spread their arms and sing
Synchronized and graceful, they move like living things
Goddesses of Light, of Sea and Sky and Land
Clockwork angels, the people raise their hands
As if to fly
(аре бе, публико, рейзнете тия ръце…слушате ли за какво се пее?)
3. The Anarchist
Отново не мога да намеря думи…затова просто ще цитирам мъничко поезия от маестро Peart:
The lenses inside of me that paint the world black
The pools of poison, the scarlet mist, that spill over into rage
The things I've always been denied
An early promise that somehow died
A missing part of me that grows around me like a cage
Настръхвам всеки път като го чуя това.
4. Carnies
5. The Wreckers
6. Headlong Flight (още импровизации от господин Професора ) – чувствам че това ще ми стане едно от любимите лайв парчета

7. Halo Effect
8. Seven Cities of Gold
9. The Garden – сравнително спокойна песен, на която дори още не знам текста (само отделни фрази разбирам). Но винаги като я слушам настръхвам…има нещо магическо в нея…
Всички песни от новия албум Clockwork angels звучат невероятно наживо, особено с цигулките. Анимацията, светлинното шоу, пиротехниката, подвижните видео екрани – всичко е страхотно. Разбира се тези песни са сравнително нови и все още не мога да ги свържа емоционално с някакви лични преживявания, както по-старите песни, но мога да кажа че този албум много бързо ми стана любим и през последните месеци прекарва доста време в плейъра ми – разкошни композиции и текстове.
А сега е време да се върнем малко назад…с една моя много любима песен
10. Manhattan Project
Тук е момента да кажа нещо за текстовете и посланията на Rush.
Когато се прибрах в България не се хванах веднага да пиша този материал – бях твърде изморен, веднага бях затрупан с работа, а и имах нужда от време да отлежат емоциите ми. Започнах лека полека да пиша – по няколко реда на ден…и тогава се случиха абсурдни неща в парламента и обществото ни, започнаха протестите…всъщност двамата с Калина работим в медии и естествено политическите сътресения се отразяват сериозно на работата ни, така че имахме някакъв невероятен късмет да отидем в Германия по време на едно политическо “затишие пред буря”. Защо казвам това? Защото случващото се в момента ме накара да погледна на текстовете на Rush от една по-различна гледна точка…да, слушам ги от 20 години, но… Когато ги прослушах за пръв път нямахме интернет, нямахме оригинални дискове с обложки на които да има текстовете…а и Geddy пееше малко неясно за моето ниво на английски тогава, пък и самите текстове не са прости. Така че дълги години не обръщах внимание на текстовете, защото самата музика беше достатъчно впечатляваща. Когато най-после се сдобих с интернет и лека полека започнах да си купувам оригинални дискове с текстове в обложките, бях поразен от разнообразието и дълбочината на посланията в текстовете. Разбира се има всякакви тематики – забавни, позитивни, фантастични, философски, отнесени…има и социални. Сега май си давам по-добра сметка за това. Като че ли социалните текстове на Neil Peart не са като на другите рок-банди…не са толкова директни или агресивни, но карат човек да се замисли.
Естествено трябва да се има предвид факта, че английският не ми е роден език – владея добре разговорния английски, но с книжовния съм слаб, особено ако трябва да предам или възприема някакво по-емоционално и дълбоко послание.
И тук е момента да обърна внимание на Manhattan Project – когато я чух за пръв път, дори не знаех името на песента…струваше ми се някаква забавна песничка, музиката звучи доста позитивно. Текста обаче най-общо казано е за ядрената надпревара и човешката глупост – разбира се касае проекта “Манхатън” (едва ли има нужда да обяснявам какво е това). На пръв поглед елементарен, но на втори поглед – не. По време на концерта настръхнах, докато я изпълняваха.
11. Drum соло – тук вече е време Професора да покаже по-обстойно защо е професор!
Няма какво да се коментира – писател, джазмен, моторист, интелектуалец, рокаджия, чешит…всичкото това на едно място ражда един от най-шантавите барабанисти в историята на рок музиката. Наскоро го гледах в един трибют за известен джазмен…направо ме отвя – хем си свири в неговия стил, хем си е абсолютен джаз. Харесва ми че неговите сола не са самоцелно демонстриране на техничност и бързина (както повечето рок барабанисти правят) – при Neil има мелодия, има джаз, има…абе де да знам как да го обясня – трябва да се гледа, слуша и възприема.
12. Red Sector A – изключително любимо…и тъжно парче. По едно време докато пеех ми заседна една буца на гърлото и ми текнаха сълзи от очите…не ме е срам да призная. Знаем че Geddy е син на полски евреи, успели да избягат от фашистки концлагер и да емигрират в Канада. Благодарение на това въобще има Rush, защото просто няма как да има Rush без някой от тримата.
Geddy разказва историята на родителите си на Neil, който я претворява в текст – всъщност Red Sector A е почти биографична песен за басиста. Публиката прие песента изключително добре. Всъщност този факт ме развълнува още повече, не знам как да го обясня…когато турнето започна, знаех че я изпълняват навсякъде, но се чудех дали ще я свирят в Германия…все пак става дума за една не особено приятна част от историята, която хората искат да забравят, но не могат…говорил съм с германци, а и от други хора съм чувал че са чувствителни към тази част от историята си. Те нямат вина, но такива неща се случват - политиците са куп лайна, които причиняват какви ли не злини на хората…но хората умеят да мислят, а песента беше повече от добре приета.
13. YYZ – ДАААА! Класика! Любимия инструментал, носещ инициалите на любимото (на триото) летище – Торонто – родния град в който се връщат след всяко дълго и изморително турне. А цигулките придават още по-шантаво и яко звучене. Вече нямам търпение за DVD-то…
14. The Spirit of Radio
Една от първите песни на Rush които чух през живота си. Класика. Химн. Позитивност.
Първата песен на Rush която чух на живо – с нея започваха концертите в Time Machine Tour. Тогава плаках от радост. Всъщност дори не знам какво друго да напиша…толкова я обичам….само ще цитирам:
For the words of the prophets were written on the studio wall
Concert hall
(и публиката подивява!)
БИС
15. Tom Sawyer
No his mind is not for rent
To any god or government
Always hopeful, yet discontent
He knows changes aren't permanent
But change is
Още една класика без която не може да мине един концерт на Rush. И има защо

Вместо да обяснявам защо обичам тази песен и защо е велика, предлагам който иска да я чуе…може и в лайв вариант (пробвайте в Тубата – варианта от Time Machine Tour DVD – то – в Cleveland)
16. 2112 Part I: Overture, Part II: The Temples of Syrinx, Part VII: Grand Finale – съжалявам но в момента не съм в състояние да оставя какъвто и да е смислен коментар и за тази ОГРОМНА композиция (огромна не само защото е над 20 минути). Това е просто едно от най-гениалните парчета писани някога…и естествено добър повод човек да доунищожи каквото е останало от гласни струни, врат и крака, хахаха. И няма да им се обидя на канадците ако все някога я изсвирят цялата, така както преди години са я правили…знам че е дълга, но пък какво са 21 минути за Rush

…а и идва 2016 – стават 40 години (лелеее!!!) от издаването на тази класика. Добър повод да се отбележи годишнината, а? Нищо не съм казал, само намеквам…Geddy, Alex, Neil, четете ли?
Край ...
Никога не е достатъчно, но…какво да се прави, вече чакаме следващия концерт….показателно е че още преди да излезем от залата, един от първите коментари на братовчедка ми беше “кога е следващия концерт?”…да, и аз искам…но ще почакаме малко (до следващия тур, а? Но този път организация навреме и билети пред сцената!).
След концерта излязохме навън, пихме по бира, разменихме приятни приказки с други фенове….пуснахме мобилния телефон да свири Limelight - можеха да я изсвирят заради нас, не ги е срам

Всъщност на част от концертите от това турне са я свирили и се надявахме че и нас ще ни огрее – това е любимата песен на Калина, а като се замисля и на мен ми е една от най-любимите.
Накрая не ни се тръгваше, но зоната около залата постепенно опустя и беше време да ходим за вурстчета с бира и после сън…по пътя се заприказвахме с един фен, който се възхити че сме се домъкнали чак от България. Явно реши че Калина ми е гадже, дошла на концерта само заради мен и много се учуди след като разбра че сме братовчеди и тя също е луд фен на Rush…май няма много фенове жени на Rush, а според него изобщо нямало такива, хаха…всъщност в залата се мяркаха доста жени, но наистина мъжете преобладаваха значително…ми така е, да вземе Neil да напише някой текст за секс и рокендрол, явно мацките не си падат по философията на Професора
Целият свят е сцена…