Geddy, on Nov 16 2007, 10:54, said:
Как слушате музиката на дадена група?
И тако, и вако!
Защото, макар и да предпочитам концептуални албуми - тематично и музикано неделими цялости, групите и артиститe, които слушам, правят не само такива! Когато един рок/метъл/джаз/блус албум е неконцептуален, си слушам отделни парчета без никакъв проблем.
Но ако трябва да отговоря категорично и еднозначно -
предпочитам да консумирам целите албуми, без да ги прекъсвам. А това, че не винаги го правя, е друг въпрос.
Не мога да си представя, да речем, да си пусна някое отделно парче от "The Lamb Lies Down On Broadway" на Genesis. За мен това е една песен. Даже някой от частите не ги знам как се казват, сериозно! Толкова са ми се слели.
Но понякога има случаи, когато ми се приисква да чуя
само "Sugar Mice" от "Clutching at straws"...и си я пускам. Макар да съм пределно наясно, че някакси "осакатявам" цитирания умопомрачителен албум на Marillion!
Същото важи и за "Dogs" от албума "Animals". Макар това да е любимият ми албум на Pink Floyd /а и изобщо/ и да смятам за гениално съвършенство всяко едно звукче от него. Просто тази песен е прекалено хубава, за да я слушам само по един път...
Всичко зависи от моментното ми състояние.
Но годините и възрастта - променят. Едно време, като ученик, можех спокойно да слушам албуми като "The Wall" и "Misplaced Childhood" на части. Сега ми е далеч по-трудно. Уж ги "разбирах" и тогава , но сега ги
РАЗБИРАМ! С адска сила. И не ми се мисли, как ще възприемам този шедьовър, като прекрача в по-сериозните възрасти, когато доста неща са отлетели наистина безвъзвратно. Сигурно ще се скъсвам от рев и ще се давя в тъга.
Понякога ми е жално да прекъсна някое любимо парче /албум/, което слушам в момента и в което съм се вглъбил, ако в този момент изникне нещо спешно и трябва да бързам за някъде. Сърце не ми дава.
И в повечето случаи - изчаквам да свърши
Quote
А случва ли ви се да зациклите на някоя група и да чуете повече от 1-2 албума един след друг?
Не само по 1-2 албума. Понякога зациклям на някоя група с месеци!
С нетърпение очаквам моментите, в които ще им се отдам на спокойствие. Обезкостявам музиката им до последното звукче, допоследната думичка. Дори си вадя акордите, табулатурите, текстовете и си ги заучавам на китарата.
Обикновено това се получава с новите банди, които кандидатстват да жигосат името си върху сърцето ми. И в повечето моменти, в които зацикля толкова сериозно - месец, два и нагоре,...последното се случва.
И тогава любовта е до гроб.
Edited by violator, 20 February 2014 - 16:19 PM.