23 replies to this topic

[Ozzy]

Jon Anderson
Live in Sofia, Bulgaria
Universiada hall - 14.11.2007

1. Yours Is No Disgrace
2. Long Distance Runaround
3. Time And A Word
4. Give Love Each Day
5. Starship Trooper
6. Italian Song
7. And You And I
8. Sooner Or Later (new song)
9. Buddha Song
10. Owner Of A Lonely Heart
11. Piano medley:
- Set Sail
- Close To The Edge
- Marry Me Again
- The Revealing Science Of God
12. Your Move / Give Peace A Chance (John Lennon cover)
13.Sweet Dreams
14. Wonderous Stories
15. Turn Of The Century
16. State Of Independence
17. Roundabout
18. O'er

Edited by Ozzy, 15 November 2007 - 10:45 AM.

[cadaurus]

Awaken. Няма по-точно заглавие за чувството, което изпитвам и досега в резултат от присъствието на Джон Андерсън.

Мда, този концерт беше извънредно ценен с присъствието на Джон. На 63 години той не просто скри топката на всичко живо, де що се мъчи да пее (дори и на Лили Иванова, която не е с десетилетия по-стара от него), но и плени всички с аурата си. Колкото и студено съвършен и лишен от чувственост да е гласът на Джон, отношението му към нас не можеше да бъде по-топло. Особено пък, когато става дума за агитката, която се закотвихме точно до съпругата му и едва сдържахме баце Ози да не й се нахвърли и да направи най-мръсния номер на приятелите си прогресари, като провали точно този концерт. Гордо мога да запиша в CV-то си "Суфльор на Джон Андерсън". Няма лъжа - на Roundabout Джон забрави началото на втория куплет и трябвше да кресна Music, за да продължи. После ми благодари. Имам шансове за следващия албум на Йес, ако решат да експериментират с дет-грайнд вокали. Иначе на Owner of a Lonely Heart поддържахме вокалите на Джон и той специално ни посочи накрая, а на Your Move му служихме за хор. Стига толкоз реклама.

Излишното на сцената (разбира се, иронично казано) бяха инструментите. Ако Джон беше дошъл да изнесе акапелен концерт, грам нямаше да си проличи някаква разлика. Защото инструментът на този концерт беше единствено и само гласът му. Час и половина без нито едно запъване, грешно влизане, фалшивеене или нещо такова. Класа. Студийните записи не могат да възпроизведат пълния ефект на заливане и извисяване, който получаваш, слушайки Джон. Нито за секунда не съм спрял да се учудвам на лекотата, с която взима възможно най-високи тоналности без грам фалцет. Хората, които изобщо са способни на такива пинизи, са малко, а камо ли да го правят толкова естествено, колкото дишането. В последната си песен Джон изостави китарата и запя акапелно. И спря времето. И го заслуша кротко. През целия концерт правеше някои забавни грешки - да обърка акорд или да забрави пасаж от текст, но всичко приемаше с усмивка на ентусиазиран лаик, който се е научил да свири преди няколко месеца. На медлито обърка текста на Revealing Science... и запя как е сбъркал текста и трябва да се върне, а малко по-късно имитира Вангелис по-добре, отколкото модератор на форум за кино имитира Робин Гиб. Самите песни звучаха напълно адекватно без чупките в кръста на Стив Хауи и Крис Скуайър и нито за момент не си помислих, че гледам лайт-версия на Йес. Защото духът на Йес беше там. А и самите Йес ще бъдат у нас след две години, ако вярваме на обещанието на вокала им. Time and a Word беше решена в реге ритъм, а Roundabout без бас китара звучеше като ястие без подправки. Макар и по-малко овкусено, ястието беше достатъчно вкусно.

Сега редовните рубрики като стане дума за концертни ревюта. Сетлист: чудесно подбран, максимално разтегнат във времето и засегнал всички периоди на Джон; разликата от досегашните концерти беше наличието на олд-скул хипарията Sweet Dreams за сметка на Richard, което беше повече от добра новина. По някое време се чу вик на зевзек, който си "поръча" Awaken. С удоволствие, ама няма как. Затова пък други епоси като Close to the Edge или And You And I бяха включени с откъси, при все че епичен симфо-арт рок на кухарка е малко странна комбинация. Озвучаване: нелепо е да говорим за добро или лошо озвучаване на акустичен концерт от такъв тип. Да дойдат Йес и тогава ще говорим за озвучаване, сега дори и Хадат не успя да провали концерта. Публика: твърде малко за такъв творец, но предвидимо малко за ... такъв творец. Някаква цифра между 700 и 1000. Дори на втория ред в оркестрината имаше празни места, нихната мама шуробаджанашка. Визия: повечето графики бяха нелепи, но важното е, че техен автор е самият Роджър Дийн, основен автор на артуърка на Йес. И гений, разбира се.

Ще завърша с най-мъдрите редове, които съм чел някога. Днес аз разбрах що за човек може да напише нещо толкова гениално, спасявало живота ми безброй пъти.

Seasons will pass you by.
I get up, I get down.

[Svil]

Черна завист е обхванала сърцето ми!

[no way]

ще се въздържа от коментар .
(от уважение към добрите впечатления на Cadaurus)

[Geddy]

cadaurus, on Nov 15 2007, 02:28, said:

Чудничко си го написал...чудничко си е било...чудничко ми се пръска сърцето от завист
...абе я да ида да си пусна нещо чудничко на Yes...

[marillion]

Кадауруса е споделил всичко, което е необходимо да се знае за този концерт. Според мен един от нас трябва да е особено горд с този концерт. Да седиш до дама, като Джейн е не само удоволствие, но и задължение. Той устоя на изкушението!!

Аз ще бъда ненормално кратък в мнението си за този концерт.

Три неща направиха впечатление снощи.

1. Джон е от творците, които и два часа да ти седят на сцената без нищо да правят, пак няма да ти е скучно. Одухотворен, харизматичен, добронамерен. Това е Джон Андерсън - разказвачът на приказки, съфамилник на може би най-убедителния разказвач на приказки в цялата история на човечеството. По време на изпълнението на State Of Independence имах чувството, че ще разцепи залата с глас!
2. 50% от Йес не е достатъчно, за да наречеш този концерт, концерт на Йес. И слава богу, че е така. Аз очаквах точно това, което видях и чух. Нито повече, нито по-малко. Уан мен шоу, поднесено с чувство за хумор и професионален ангажимент към публиката. И сега ще си чакам тура на групата през 2009 послучай новия албум. Ще го чакам с нетърпение.
3. Липсата на Гео е третото значимо събитие според мен. Той пак пропусна, както в Пловдив да може да каже: "Аз бях свидетел на нещо значимо в музикалния живот!"

[no way]

този Гео явно има нюх за хубави концерти

[duende]

Ами за мен това бе един перфектен концерт. Не точно от инструментална гледна точка, защото Джон, преднамерено или не, никак не бе ловък с китарата. Пък и кой ли очаква това от него... Той правеше перфектно това, за което е роден - да пее с ангелски глас.

Чудно хубав акустичен сет в непринудена обстановка - ей това беше. Така ми беше хуууууууууууубаво на душата след края.

Стиснах ръката на Джон и му казах:

"Thank you for the music, sir."

Той се усмихна, поблагодари, па ми разписа баджа. Страхотен човек. Страхотен рецитал!
Малко ревю за концерта.

Edited by duende, 15 November 2007 - 12:26 PM.

[Лора]

marillion, on Nov 15 2007, 11:43, said:

... Това е Джон Андерсън - разказвачът на приказки, ...

Точно тези думи употреби едно момчие, което седешо до мен по време на концерта. Сподели впечатлението си от Джон Андерсън, докато чакахме за обещаните автографи. Тя каза, че седмица преди концерта за първи път е чула парчета на YES, каза че все още се запознава с творчеството им, но беше изключително впечатлена - след време и по-силни думи ще каже, сигурна съм - от присъствието на този човек!
Невероятно излъчване има този нисичък на ръст разказвач! А Гласът му...Глас, сякаш взет от висините някъде, който те отвежда на прекрасни места!
Не вярвах че ще има толкова малко публика, но много приятно ми стана виждайки в нея и две-три дечица около 11-12 годишни може би и то в оркестрината седнали!
Щастлива съм, че успях да се докосна до тази магия и съм в очакване Джон да изпълни обещанието си към нас - да доведе бандата тук!

[violator]

Днес съм нетипично спокоен, хрисим и добричък. Снощното интимно представление на Jon Anderson ми подейства като някаква своеобразна терапия против стрес, както и като средство за духовно пречистване. Не концерт, а медитация. В този ред на мисли - трябва обезателно да ги запознаем с Дейвид Линч. Режисьорът би бил във възторг от този тип акустични сеанси на малкия-голям човек. Ех, какво медитиране ще падне..., пушек ще се вдига!

Често съм споменавал, че имам особено отношение и слабост към акустичната музика. Огромна наслада ми доставят този тип изпълнения, а снощи удоволствието бе безгранично. Защото Jon е магьосник. С ефирна лекота разпръскваше заедно с музиката из залата вълшебство след вълшебство, които омагьосаха всичко живо, що има сетива за красотата.
А и той е привилегирован в още едно отношение - самият му глас е жив инструмент – непоколебим и точен като швейцарски часовник.
За да съумееш да запазиш емоцията на едно парче, което публиката познава и обича в пълнокръвния му вид и форма, интерпретирайки го само с един акустичен инструмент и глас, се изисква сериозен майсторлък и талант. А освен това, от теб е нужно да извират промишлени количества чувства.

Слушайки класиките на Yes, изпълнени по този притаен начин, лично на мен оригиналите не ми липсваха. Напротив – чух някой парчета в съвсем нова светлина. Акцентът в случая беше най-вече върху мелодичността и текстовете.
Всичко това очевидно се хареса и на публиката, защото реакциите и аплодисментите бяха гръмовни..., любопитен противовес на инак тихия и спонтанен характер на концерта. Дори няколко юнака от първите редици с мощното си пеене взехме импровизирано участие в самото представление. Особено в "Owner of a lonely heart" и "Roundabout"!
A на "Your Move" дори изненадахме Йон, като му поддържахме популярния вокален мотив от "I`ve seen all good people" в моментите, в които той си припяваше припевите. Беше адски забавно, а чаровният артист забеляза това и видимо му се израдва.

Искрена, чиста музика тече във вените на Йон Андерсън. И много любов.

След края, докато приемаше поздравление и раздаваше автографи във фоайето на залата, Jon погледна всеки човек в очите!

Edited by violator, 15 November 2007 - 16:13 PM.

[Ozzy]

cadaurus, on Nov 15 2007, 02:28, said:

едва сдържахме баце Ози да не й се нахвърли

marillion, on Nov 15 2007, 11:43, said:

Според мен един от нас трябва да е особено горд с този концерт. Да седиш до дама, като Джейн е не само удоволствие, но и задължение. Той устоя на изкушението!!

Отиваш на концерт с прогресари. Концертът значи много за тях. Можеш само за една секунда да им го провалиш. НЕ ГО ПРАВИШ. И какво получаваш в замяна? Гавра и прог-подигравки.
Аз трябваше верно на "Marry Me Again" да я гушна с една ръка, с другата ръка да............... и концерта приключваше точно там. На "Marry Me Again". Та и някоя китара или клавесин щяхте да отнесете от полетелите от сцената.
Така е в живота. Направиш добро - получиш присмех.

Колкото до концерта, всичко казано от Кадаурус, Мерилиън, Дуенде и Вио е това, което и аз почувствах, видях и чух. Прелест. Така бих определил този концерт. И звука перфектен и гласа перфектен и песните подбрани идеално... Този концерт ще ми бъде в тройката за тази година, от всички провели се в България.
Не споменавате нищо за случилото се след концерта. Колко често се случва звезда от подобна величина да излезне след шоуто и да раздава автографи до тогава, докато има желаещи? Да се разпише на всеки, който иска? Да се снима с всеки, който иска? Да си стисне ръката с всеки, и да разменят няколко приказки? Май хич не се случва често...
Лъчезарен, усмихнат, благ, с божествен глас. Великолепен. Това е Anderson.
Жена му... Нали за нея се разприказвахте? Жена му, която седна на мойто място. Без да ме питат. Хубава жена. Гледана, пипната, лачена. Ма той Anderson да не е прост?!
Публката беше около 1000 човека. Не повече. Малко хора, но разбиращи
Изкарах си чудесно на един повече от прекрасен концерт. Много повече от прекрасен. Дано наистина след две години Jon Anderson ни посети с Yes.

Edited by Ozzy, 15 November 2007 - 15:05 PM.

[marillion]

Ozzy, on Nov 15 2007, 15:02, said:

Аз трябваше верно на "Marry Me Again" да я гушна с една ръка, с другата ръка да............... и концерта приключваше точно там. На "Marry Me Again". Та и някоя китара или клавесин щяхте да отнесете от полетелите от сцената.
Така е в живота. Направиш добро - получиш присмех.

Това е разбира се твоята интерпретация на събитията от снощи. Иначе за всички в залата стана ясно, че Джон изпълни "Marry Me Again" в последен отчаян опит да отвлече вниманието на прелестната си съпруга от твоя милост. То не бяха задушевни разговори, то не бяха усмивки, то не бе чудо... И как няма да е така? Млад, представителен, официално облечен мъж седи до теб, а отсреща някакъв опърпан чичко с изрисувани дънки и кенарена хипарска ризка, който на всичкото отгоре нито може да свири на китара, нито си помни текстовете, си въобразява, че си негова завинаги....

Така че, много моля, без оправдания с редовите прогъри за действията ти снощи...
Ти Ози, вчера не дойде на концерт.
Ти дойде на сгляда.
Добре организирана и планирана от теб самия.

[Ozzy]

marillion, on Nov 15 2007, 15:18, said:

То не бяха задушевни разговори, то не бяха усмивки, то не бе чудо...

Ходи обяснявай после, че нямаш сестра...

[no way]

то заради тва Ричо си я държи неговата на сцената

[Geddy]

претрепахте ме с правата лопата

[trasholasho]

сутринта като тръгвах за работа
още ме държеще тръпката от концерта
а товяа се случва рядко
мамка му!!!!!!!!!

[feather]

Чудесен концерт се получи. Много съм доволна и нямам съществени оплаквания.
С повечето мнения съм съгласна. Искаше ми се само да е по-дългичко...

[Ozzy]

Jon Anderson в Шоуто на учиндолския Селяк - "Owner Of A Lonely Heart" и "I'll find my way home".

[duende]

Ozzy, on Nov 16 2007, 09:06, said:

Jon Anderson в Шоуто на учиндолския Селяк - "Owner Of A Lonely Heart" и "I'll find my way home".

Доста добро изпълнение се е получило.

[Димо]

Благодаря ти, Джон!
Ти сбъдна една моя музикална мечта...