0
Да започна с моето мнение.
Аз съм отраснал с музиката на Genesis, Pink Floyd и Yes. Така се случи, че откакто се помня около мен звучи тази музика. Първият жив спомен от 70-те за мен бе, когато излезе Seconds Out на Genesis. Годината бе 1977, а аз бях на седем години. Трудно ще Ви бъде да ми повярвате, но е факт, че все още определям тази двойна тава на Genesis повече като албум отколкото като концертен запис. И ето Ви, моят крайъгълен камък около който изградих музикалните си предпочитания, а именно Genesis. Pink Floyd за мен винаги са били "друга планета". За тях може да се говори както много, така и никак. Тъй като аз нямам какво да добавя ще избера второто. Yes винаги ще бъдат моя любима група, но нещо се случи с тях през последните двадесет години и те започнаха да редуват много добри с много слаби албуми. От старата вълна не бива да пропускам за нищо на света ELP (първата супер група в стила), King Crimson, Gentle Giant, Van Der Graaf Generator (въпреки, че признавам си за тридесет години не успях да разбера какво ми казва Hammill и напук на всички считам дебюта им The Aerosol Grey Machine за най-добрия албум на групата), Jethro Tull (които винаги фигурират в тези теми, че дори и в хеви метъл такива
). Фен съм и на няколко повече art отколкото prog групи като BJH и Supertramp.Но, дотук с детството... Първата група от новата вълна, която аз открих без помощта на човека на когото дължа чутото до този момент, бе разбира се Marillion... Всъщност човека за когото говоря е чичо ми и сега като се замисля се сещам, че пак чрез него получих първите три плочи на Marilo, които той бе взел назаем от приятел с препоръката: Тия май нещо напомнят на Genesis... По-интересни за мен тогава бяха обложките и факта, че лично Fish ги бе разписал на някакъв концерт в Торонто... Аз вече съм на 15-16 години, краят на соца е, живея с първото си гадже, а родителите ми работят в чужбина... Някои от Вас (мои връстници предполагам) ще разберат за какво иде реч. Marillion и в частност текстовете на William Derek Dick промениха живота ми завинаги. Дотолкова, че двадесет години по-късно реализирах мечтата си да видя Fish в България и да му разкажа ...историята дотук... После към фонотеката ми си пробиха път и другите от новата вълна - Pendragon, IQ и Pallas.
Така си живеех добре до средата на 90-те, когато един човек на име Steven Wilson не взе, че сформира групата Porcupine Tree. Мислих си, че няма по-хубаво нещо от добрите стари Pink Floyd, но когато чух Voyager 34 разбрах, че нещо ново се заражда и това ново е нещо което ще промени Progressive Rock-a завинаги... И така се започна с: Arena, Spock's Beard, The Flower Kings, Mostly Autumn, TransAtlantic, Magenta, Glass Hammer, Sylvan, Riverside......поне още двадесет имена биха допълнили списъка.
Изведнъж колекцията ми от около 200 ProgRock албума набъбна на 2000. Така от само себе си се роди и изначалния въпрос: Кой период е най-добър, креативен, значим и неподвластен на времето? Класическият от 70-те, този на нео прог рока от 80-те или новата вълна от 90-те насам? Задавам си този въпрос от десетина години насам и нямам еднозначен отговор. Може би с Ваша помощ ще го открия...
Хем умирам за прогресивна музика. Дишам с нея, зареждам се, доставям си неземно удоволствие, изживявайки я нота по нота, стих по стих!
Или поне не по този преподавателски начин. Отдавна сме го обезкостили целия в амнайсет хиляди теми и още толкова офтопици. Като видя някой да ми изнася лекции за Пинк Флойд, Кинг Кримсън, Емерсън, Лек & Палмър и Ръш и се изприщвам целия. Да не ти казвам, какъв хилеж се хиля! 
Прогресивът е емоция, усет...за него трябва да се говори естествено, а не със самоцелни заучени фрази и с преподавателски патос. 
