347 replies to this topic

[eddie]

Страхотен албум.

[Roy]

Einstürzende Neubauten - Ende Neu Remixes (1997)

Тези дни съм на вълна Нойбаутен и ето, че дойде ред и на това бижу. Ужасно много би ми се искало един ден Нойбаутен да запишат авторски албум в trip-hop/IDM/dubstep звученето на ремиксите в Ende Neu Remixes.


Stella Maris (Soulwax remix)

[Jurisprudent]

Рее се, ама в снега (viz. подзаглавието на темата, че вече е остаряло)



G. Mahler - Box Set Symphonies № 1-10

[Jurisprudent]

R. Wagner - "Gotterdammerung" (Twilight of the Gods)

[Ясмина]

слушам Депешкото радио

radio DM

[Jurisprudent]

'Земи забрави

[Jurisprudent]

Умрел съм и съм се вознесъл

[Ozzy]

Maddi Jane - "Rolling in the Deep" (Adele cover)

Това момиче продължава да ме изумява с всяка следваща песен, която записва

[Roy]

Andy Summers - The Golden Wire (1989)

То бива лежерна музика, ама този албум си е направо мускулен релаксант. Разкошен инструментален фюжън без музикантски перчения. Отношението към китарата и звуците напомня на китарни импресионисти като Allan Holdsworth, David Torn, че дори и на залитанията към фюжъна на Jeff Beck.

Andy Summers - The Golden Wire

[rodd1ck]

[Roy]

David Bowie - Tonight (1984)

Половината от албумите му не ми харесват, но Tonight е от тези които слушам с удоволствие. А най-любимият ми момент е стилното реге в Don't Look Down, където съавтори с Bowie са Iggy Pop и James Williamson (и двамата от The Stooges).

[Jurisprudent]

Rob Roy, on Jan 27 2012, 16:04, said:

David Bowie - Tonight (1984)

Половината от албумите му не ми харесват, но Tonight е от тези които слушам с удоволствие. А най-любимият ми момент е стилното реге в Don't Look Down, където съавтори с Bowie са Iggy Pop и James Williamson (и двамата от The Stooges).

И аз имам смесено отношение към Бауи, този албум го имам, но не съм го слушал; ала това реге определено ме навежда км мисълта да го прослушам, мерси.

Edit.
В чест на новината за участието на New Order в Exit, си пускам най-доброто (по мое мнение) изпълнение, на най-известната им песен.

Edited by Jurisprudent, 28 януари 2012 - 13:11 .

[Roy]

^ А какво харесваш на Bowie? Аз харесвам само: Aladdin Sane`73, Diamond Dogs`74, берлинската трилогия (която щеше да е по-удачно ако е била издадена като колаборация с Brian Eno, а не като солови албуми на Bowie), Tonight`84 и албумите му през 90-те. Харесвам експерименталният Bowie, но ако трябваше да посоча само един негов албум, то това без съмнение ще е Aladdin Sane. Идеална смес от ранните му глем настроения и последвалите ги новаторски търсения.

Как ти се струва ето това? Беше първото изпълнение на Синия понеделник което чух. Много ми харесва динамичното му звучене. Удивително е обаче колко вдъхновяващи могат да бъдат плажовете из Италия. Много харесвам и ето този сплит-ремикс.

[marillion]

Лично аз обожавам ранен и късен Дейвид Бауи. Първите пет негови албума, от различния дебют до епохалния The Rise and Fall of Ziggy Stardust and the Spiders from Mars, са истински жалони в рок музиката. След спорните албуми през 80-те, Бауи се завърна бляскаво през 1993 г. с албума Black Tie White Noise, който лично аз считам за най-завършената негова творба. Голям фен съм и на експерименталния Outside и отчасти на Earthling. Дано мечтата ми да видя Бауи на живо все някога се сбъдне, защото всички казват, че той е от онези изпълнители, които се възприемат най-добре по време на концерт...

[Roy]

marillion, on Jan 28 2012, 19:00, said:

Лично аз обожавам ранен и късен Дейвид Бауи...

Не знам защо, но първите му албуми никога не ми харесаха. Може би, защото съм свикнал да припознавам Bowie като експериментатор, а в ранните му записи не откривам нещо самобитно. The Rise and Fall of Ziggy Stardust and the Spiders from Mars е голям албум, но според мен последвалият го Aladdin Sane е по-интересен заради по-разнообразното си звучене. За късните му албуми сме на едно мнение явно. : )



New Order - Movement (1981)

Призракът на Ian Curtis се мярка на две места:



Macclesfield Cemetery

... и в дебютния албум на New Order. Респектиращо е на колко различна музика повлиява творчеството на Joy Division и New Order. Първите бих ги нарекъл "втората най-влиятелна алтернативна банда след The Velvet Underground".

[Jurisprudent]

Я виж ти каква хубава дискусия сте спретнали преди да се усетя, и то баш по любими теми.

Rob Roy, on Jan 28 2012, 17:09, said:

^ А какво харесваш на Bowie?

Не харесвам много ранния Бауи. Харесвам Ziggy Stardust. Най-много харесвам "Берлинската трилогия", вероятно защото там са пипали и Eno, Fripp, Belew, изобщо любими герои по принцип. Харесвам Aladdin Sane и Diamond Dogs, както и отделни неща от 80-те. Принципно свалям шапка на Бауи, че е един от големите хамелеони, които са винаги различни във всяка епоха и винаги надушват вълните.

За New Order:
Кавърът на Orgy е супер, не знаех за него, но ми харесва. Помня Orgy като добра група по времето, когато прохождах в по-твърдата музика. Явно ти си от поколението, хванало върха на "ню" вълната, докато аз хванах чак последните й пръски пяна. Виж едно кавърче и на Джонатан Дейвис по този въпрос. Мерси за двата микса, не ги бях слушал, но са супер.
New Order е особено любопитна група. Никога не е била твърде напред по популярност, но реално е свръх влиятелна. Веднъж четох едно интервю на един от първите диджеи от 80-те, които почват да пускат и миксират електронна музика - дядото на днешните хаус, техно и т.н., в Чикаго и Детройт. Та на въпрос кои групи/музиканти са били най-силно влияние за миксовете му и кои е ползвал, посочва в следния ред - Kraftwerk, Depeche Mode, New Order. А като единична песен за миксиране посочва Blue Monday. Клипчето от 1984, което бях пуснал, ме спечели за тази песен, особено заради шумния бас на Hookey, върху електронния ритъм. Не знам защо това ми направи преди няколко години такова впечатление, но фактът е, че обожавам това специално изпълнение. Също и това на друга една песен.

Rob Roy, on Jan 29 2012, 09:29, said:

New Order - Movement (1981)

Призракът на Ian Curtis се мярка на две места:



Macclesfield Cemetery

... и в дебютния албум на New Order. Респектиращо е на колко различна музика повлиява творчеството на Joy Division и New Order. Първите бих ги нарекъл "втората най-влиятелна алтернативна банда след The Velvet Underground".

Не знам дали си личи и дали има нужда да казвам, но лично аз имам свръх личен култ към Joy Division. Така че всяко мнение на тази тема от мен би било пристрастно, но въпреки това от много време считам, опитвайки се да погледна някак обективно на въпроса, че наистина влиянието на Joy Division върху именно алтернативните подстилове е колосално. Личната легенда на Иън Къртис (и призракът му, който наистина броди из Макълсфийлд все още, уверявам те; дори и в къщата, в която се е обесил, призракът му си седи под простора, на който е виснал Иън) също има такова въздействие.

Впрочем, за Joy Division и New Order и т.н. филмът на М. Уинтърботъм "24 Hour Party People" е доста добро описание, макар не навсякъде напълно точно откъм факти.

А сега пускам посочения и от теб първи албум на New Order

[Roy]

Jurisprudent, on Jan 29 2012, 11:57, said:

Я виж ти...

Miles Davis - The Man With the Horn (1981)

Не знам защо, но след New Order ми се дослуша късния Miles Davis. The Man With The Horn е албумът на завръщането към музиката след почти десет години тишина от тромпета на Miles. Макар да се усеща влиянието на "електрическият" му период от края на 60-те и началото на 70-те (когато обогатява музиката си с елементи на рок, фюжън, фънк и ембиънт), то звученето на албумът е много по-леснодостъпно (има дори песен с вокални партии) от колкото на Bitches Brew или On The Corner. Може би това е причината късните албуми на Miles Davis да бъдат заклеймявани от по-закоравелите джаз слушатели като пошли (друг е въпроса, че последната композиция, десетминутната Ursula, е сред най-добрите неща които е създавал Miles), но на мен ми харесва този албум. Харесвам енергичното му звучене и всичкия фънкаж между партиите на тромпета.

Shout

[Jurisprudent]

^

Към късните времена на Miles бих се включил с това и това

Именно игрив поп фънкаж, който е характерен за Miles в 80-те, близостта му с Куинси Джоунс и т.н.

Miles Davis е между другото същият велик хамелеон като Бауи.

От известно време си мисля, че групите (музикантите), чиито посоки и търсения в рамките на музиката им могат да бъдат изтеглени като символни, показателни за хода на популярната музика на 20 век като цяло (да отбележа, не казвам "най-влиятелни, велики, продавани", т.н.) , са Pink Floyd, Depeche Mode, Miles Davis.

Edited by Jurisprudent, 29 януари 2012 - 12:34 .

[Roy]

Jurisprudent, on Jan 29 2012, 12:23, said:

От известно време си мисля, че групите (музикантите), чиито посоки и търсения в рамките на музиката им могат да бъдат изтеглени като символни, показателни за хода на популярната музика на 20 век като цяло (да отбележа, не казвам "най-влиятелни, велики, продавани", т.н.) , са Pink Floyd, Depeche Mode, Miles Davis.

Защо точно тези имена?

[marillion]

И защо това в средата?