37 replies to this topic

[Jurisprudent]

Предлагам това да е мястото за коментиране и впечатления от новия албум.

[Ozzy]

Доста приятен за слушане албум. Дали е и нещо повече от това? Ще трябва да го прослушам поне още 4-5 пъти за да мога да кажа...

[Envy]

Свалих - чух три пъти - изтрих. По-досаден ми е дори и от "Stadium Arcadium", а това, принципно, е доста трудна задача.

[Jurisprudent]

Изслушах албума няколко пъти и почна сериозно да ми харесва. На пръв поглед ми изглеждаше като манджа с грозде без някакви характерни черти, блудкав, както каза Envy. Но честно казано в момента ми се струва силен, разнообразен, приятен, както каза Ози, с различни пластове. Различен е. Защо този албум звучи така може да се разбере най-добре от статията за него в Уикипедия, там има откъси от мнения на групата какво са харесвали и правели около работата по албума. Нещо друго, участието на Клингхофър е основен момент. Личи си, че не е човек на рифовете, по-ефирен, мелодичен и дръпнат назад е, албумът е силно ритмичен, да не казвам танцувален (затова си има цяла едноименна последна песен). Лично аз усещам нишки фънк, реге, латино. Улегнал албум, в него липсват дивите Ред Хот от края на 80-те или началото на 90-те, а наистина, както казват, отразява най-вече къде им е акълът в момента не толкова като музиканти, а като хора. Или да цитирам, Чад, това наистина е нова група, мелодична, без насичането на хардрок, пънк и фънк отпреди 20 години, с много малко вокали, близки до рапиране, но пък лично аз имам усещането, че, да взема един израз на Ози, албумът "влиза" неусетно, ефирно, с приятно чувство. И въпреки това, понеже харесването е субективна работа, разделителната линия е: който харесва Stadium Arcadium, By the Way - албумът би трябвало да му хареса; който предпочита по-ранния Ред Хот, вероятно I'm with You ще му е малко лигав или скучен, откъснат от някои корени на групата. Който харесва всичките периоди на групата - според мен ще хареса и този албум.

ЕДИТ:Писал съм заедно с Envy. Ето той е пример за противополжното мнение - не харесваш последните два, най-вероятно и този няма да харесаш.

Edited by Jurisprudent, 23 August 2011 - 12:03 PM.

[Roy]

След едно слушане на I'm With You бих казал, че е приятен албум. Личи си че Josh Klinghoffer е имал влияние за използването на някои учудващо авангардни за музиката на "чушките" елементи. Flea казва, че по време на записите често слушал Exile on Main St. на The Rolling Stones, което също обяснява защо музиката в албума е толкова разнообразна, че дори може да се чуе пиано. Не мисля, че албумът ще предизвика някаква революция или ще излъчи нови "люти" химни, но въпросът е че и не е нужно. И определено ми харесва повече от Stadium Arcadium. През септември трябва да излезне и The Great Escape Artist на другото голямо име от лосанжелиската алтернативна сцена от 80-те - Jane's Addiction. Честно казано за тяхният албум имам по-големи очаквания от колкото за I'm With You, но времето ще покаже. До тогава ни остава само да танцуваме, кой както може.

[Dart Marty Rocks!!!]

Албумът ми става един от любимите за 2011 досега....

[Jurisprudent]

Rob Roy, on Aug 23 2011, 03:04, said:

След едно слушане на I'm With You бих казал, че е приятен албум. Личи си че Josh Klinghoffer е имал влияние за използването на някои учудващо авангардни за музиката на "чушките" елементи. Flea казва, че по време на записите често слушал Exile on Main St. на The Rolling Stones, което също обяснява защо музиката в албума е толкова разнообразна, че дори може да се чуе пиано. Не мисля, че албумът ще предизвика някаква революция или ще излъчи нови "люти" химни, но въпросът е че и не е нужно. И определено ми харесва повече от Stadium Arcadium. През септември трябва да излезне и The Great Escape Artist на другото голямо име от лосанжелиската алтернативна сцена от 80-те - Jane's Addiction. Честно казано за тяхният албум имам по-големи очаквания от колкото за I'm With You, но времето ще покаже. До тогава ни остава само да танцуваме, кой както може.

И аз съм на твоето мнение. И на мен новият ми харесва повече от Stadium Arcadium. И аз чакам новия Jane's Addiction, дори мисля, че пуснаха една песен от него.
И Клингхофър почва все повече да ми допада.

Edited by Jurisprudent, 23 August 2011 - 16:47 PM.

[Ozzy]

Силен албум. Определено. Браво, за което. "I'm With You" не може да достигне съвършенството на "Californication" и "Stadium Arcadium", но въпреки това е повече от чудесен. Разнообразен, мелодичен, СЛУШАЕМ.

Изключително съм щастлив, че след 1991-ва година групата спря да се занимава с простотии (от това определение изключвам само няколко песни). Да, албумът от 95-та беше слаб, но от там нататък RHCP слабо нямат! Све е силно!!!

Радващо е също така, че групата продължава да прави дълги албуми - 14-15-16 песни. За разлика от почти всички останали изпълнители, които се ограничават до 10-11 парчета. Така, въпреки задължителния пълнеж, при RHCP все пак остават 8-10 добри песни.

Личните ми фаворити от "I'm With You" са "Factory of Faith" , "Annie Wants a Baby", "The Adventures of Rain Dance Maggie", "Did I Let You Know" , "Police Station" и "Dance, Dance, Dance".

Доста приятно изненадан съм и от включването на Josh Klinghoffer. Вписал се е перфектно в групата, чува се, усеща се. Не очаквах, но John Frusciante (почти) не ми липсва.

"I'm With You" определено ще влезе в годишния ми топ 10 и то на едно от челните места

[Envy]

Ozzy, on Aug 24 2011, 10:58, said:

Изключително съм щастлив, че след 1991-ва година групата спря да се занимава с простотии...

А какви са "простотиите" до 1991 г.?

[Ozzy]

Рап-рок-метъл полюциите, с които групата основно се занимаваше. RHCP станаха известни и обичани по цял свят не заради тях, а заради песни като "Under the Bridge"

[Envy]

Аха... Ами, въпрос на вкус, както казало кучето. Лично за мен "полюции" са последните им два албума, за други е точно обратното... Свят - широк, вкусове - всякакви.

[Ozzy]

Естествено. Просто изказах мнението си

[Jurisprudent]

Ozzy, on Aug 24 2011, 00:58, said:

В общи линии сме на едно мнение. Много ми харесва и на мен, Frusciante и на мен не ми липсва. Но само едно нещо да отбележа, то не е свързано с лични вкусове. Казваш с какво станали известни Ред Хот. Те станаха известни с Under the Bridge, напълно вярно, една много радиофонична и хващаа песен. Но и Smoke on the Water е радиофонична и хващаща, но се съмнявам да посочим просто нея като пример за това защо са станали известни Deep Purple. Запазената марка на Ред Хот, онова, което оформи техния профил,беше както сценичното им поведение (един фактор), така и нестандартната смесица между хардрок и метъл (с хващащи рифове на Frusciante), пънкарски и фънкарски елементи, внесени от Flea, и характерните рапиращи вокали на Kiedis. Така групата се отлиаваше от масата други банди по света. Албумът, с който пробиха, беше Blood Sugar Sex Magik, наистина там е споменатата песен, но целият албум зададе облика на Ред Хот и те започнаха да балансират между "дивостта" си и умереното, приемливото от публиката. Това навярно не е било, но ето това - да. От Californication почнаха да правят все по-пораснала и сериозна музика, но и те самите пораснаха. За това ще пиша на друго място. Но ако същата група вадеше Stadium Arcadium или настоящия албум, съмнявам се, че щяха да спечелят такава популярност. Днес могат да си позволят всичко, днес правят друга музика, но последните им албуми, при все, че ги харесвам лично значително повече (Stadium не толкова), нямаше да направят такъв пробив, какъвто уникалната комбинация, която смесиха в началото на 90-те. Затова съм писал и на друго място.

Да си добавя: любими песни в албума: Monarchy of Roses, Adventures...., Brendan's death song, Look around, Police Station, Dance....абе всичко ме кърти. Ще има доста висока оценка.

Edited by Jurisprudent, 24 August 2011 - 11:38 AM.

[incarnate]

Дръпнах го и аз и пуснах само парчетата, които Ози е препоръчал – нямах време да чуя всичко. Харесаха ми, но само защото превключих на подходяща вълна (на каквато рядко включвам). Албумът явно е комерсиален, летен, в смисъл че ми пасва да го въртя в колата, ако карам по някой слънчев крайбрежен булевард с някоя палмичка тук-там (във Варна съм, има палми ) и с подходяща компания. Мога даже да го препоръчам на дъщеря ми, чийто енциклопедични музикални познания се простират до „оная песничка с готинкото припевче” . Естествено ще и препоръчам не целия албум, а само някои парчета (как се слуша цял албум ). Поне готини припевчета има бол.
Не е Californication, но мисля, че ще стане хит и ще се продава добре.

[Ozzy]

Jurisprudent, on Aug 24 2011, 11:57, said:

Днес могат да си позволят всичко

Непрекъснато натъртваш на "днес" и за това само ще добавя, че това ДНЕС при тях е периода от последните между 10 и 15 години (слава Богу!) и включва 5 студийни албума, от които единият е двоен. Или с други думи казано - последните 95 написани от тях песни.

Пораснали, помъдряли, сериозни, улегнали, пенсионирали се, комерсиални - наричи ги както искаш. Аз ги наричам МОИТЕ Red Hot Chili Peppers

А "Under the Bridge" я дадох само като пример. Изобщо нямах предвид КОНКРЕТНО нея. Затова и казах: "песни като "Under the Bridge"".

[Jurisprudent]

Ozzy, on Aug 24 2011, 04:22, said:

Непрекъснато натъртваш на "днес" и за това само ще добавя, че това ДНЕС при тях е периода от последните между 10 и 15 години (слава Богу!) и включва 5 студийни албума, от които единият е двоен. Или с други думи казано - последните 95 написани от тях песни.

Пораснали, помъдряли, сериозни, улегнали, пенсионирали се, комерсиални - наричи ги както искаш. Аз ги наричам МОИТЕ Red Hot Chili Peppers

А "Under the Bridge" я дадох само като пример. Изобщо нямах предвид КОНКРЕТНО нея. Затова и казах: "песни като "Under the Bridge"".

И друг път стана на въпрос, че твоите и моите RHCP са едни и същи, така че не виждам разминаване, а за "днес" си прав, че покрива вече повече от 10 години. Но това е група, създадени преди около 30 години, така че една сериозна част от историята й, именно частта, през която стават известни и печеливши, е с песни не много подобни на онези от новия. Ако група на име Meloxyhoxy, да кажем, беше записала I'm with you като свой дебют, съмнявам се, че щеше да пробие с този албум. Говоря не от гледна точка на фен, а се опитвам да бъда обективен, до колкто това е възможно. RHCP станаха големи с песни като Under the Bridge, Suck my Kiss, Give it Away, Power of Equality и чак по-късно Scar Tissue, Californication, By the Way...

Edited by Jurisprudent, 24 August 2011 - 12:52 PM.

[Envy]

Jurisprudent, on Aug 24 2011, 11:57, said:

Те станаха известни с Under the Bridge, напълно вярно, една много радиофонична и хващаа песен.

Ако трябва да сме максимално обективни, песента, с която пробиха безапелационно и в глобален аспект, беше тази. "Under the Bridge", "Breaking the Girl" и пр. се завъртяха след това и само "доналожиха" групата.
Преди това, по-точно покрай "Mother's Milk", RHCP също си имаха фенове (вкл. и у нас), макар и не толкова многобройни, естествено, а големият им пробив (вкл. и у нас) действително дойде с "Blood Sugar Sex Magik", но не с песни като "Under the Bridge".

P.S. Само някой да не ме разбере погрешно - обожавам да слушам и "Under the Bridge", и "Breaking the Girl" и пр. и до днес.

[Jurisprudent]

Envy, on Aug 24 2011, 04:42, said:

Ако трябва да сме максимално обкетивни, песента, с която пробиха безапелационно и в глобален аспект, беше тази.

Знам, виж ми горния пост. От първичната смесица на хардрок, пънк, фънк и т.н., с която дивееха голи, в Blood Sugar успяха да направят това слушаемо и ограничено в песни, а не просто насечени композиции с рапиране и водещ бас. И така спечелиха. Да бяха изкарали Dani California през 1990, нямаше да станат толкова голяма група.

Edited by Jurisprudent, 24 August 2011 - 12:53 PM.

[Ozzy]

Jurisprudent, on Aug 24 2011, 13:42, said:

Но това е група, създадени преди около 30 години...

...чиито 2/3 от продажбите на албуми са благодарение на последните 10-15 години.
И да - знам, че факторът продажби за много хора тук не значи нищо, но пък е един добър показател за това кога една група започва да бъде харесвана от повече хора.

Quote

Under the Bridge, Suck my Kiss, Give it Away, Power of Equality и по-късно Scar Tissue, Californication, By the Way...

Да, съгласен съм. Въпреки, че сред изброените песни има такива, които аз не харесвам - няма как да отрека, че те се харесаха на ОГРОМНО количество хора. На мен лично никога не ми е било проблем това, че една група се харесва от милиони слушатели по цялото земно кълбо, продава десетки или стотици милиони албуми и прави концерти пред десетки хиляди фенове. Странно ми е, че има хора, за които това е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО нещо лошо. Един вид: стане ли една група много известна - значи вече прави кофти музика.

Музиката е за да се слуша от хората. А не от отбран кръг елитарни фенове. И щом "Californication" е продал над 16 милиона копия - това значи, че албумът се харесва на поне 16 милиона човека. И щом "Stadium Arcadium" се е продал в над 7 милиона копия (само за 5 години!) - значи адски много се харесва на хората. Тук разбира се аз няма да пренебрегна (няма и как да го направя) и над 10-те милиона продадени копия от "Blood Sugar Sex Magik" (макар и за 20 години).
Всичко от там надолу (като години и албуми имам предвид), не може по никакъв начин да се сравнява като успехи с албумите след 95-та. Разликите са гигантски. Което, разбира се, не означава за такива като Envy, че тези албуми са по-лоши. Напротив - той смята, че те са по-добри. Лошо няма. Но е факт, че са милионократно по-малко харесвани от хората като цяло.

[Envy]

^
Съгласен съм с всичко, което си написал в последния си пост.
И да, факторът "Продажби" никога не ме е вълнувал ни най-малко. В противен случай вероятно щях да слушам/харесвам около 1/1000 от групите, които слушам/харесвам сега.