0
И тъй като истината е една и тя може да бъде само една, в отговор на провокацията и от името на щаба на Дико Рибока ПСРИЧ(н) [Пий Си Ракията И Чакай (неформално)], съм длъжен да заявя най-отговорно, че:
1. Жалкото пасквилче по един крайно недостоен начин омаскарява един чист (защото предпочита концентрати) и свят (защото не се предаде на капризите на една жена) човек достоен за уважение.
2. Буди недоумение вулгарното изопачаване на общодостъпни факти от историята на Дико Рибока. Така например, съвсем тенденциозно е изопачено името на младежкото ловно-рибарско дружество, което всъщност е кръстено от създателите “Въдицата и мезето – приятели са първи на рибето”. Замяната на думите мезето и рибето, съответно с чифтето и детето подвежда читателя и хвърля мрачната сянка на сепаратизма и детската порнография върху името на дружеството, докато организацията с идеална цел си е поставило далеч по-благородни задачи, като например по време на риболов да се употребява алкохол само при наличието на мезе. Втори, крещящ пример на изопачаване на факти и насочване мислите на читателя в грешна посока, е споменаването на бащата на Петьо Тревопаса, уважаемия Желю Джанката. Действително Желю и понастоящем изпълнява функциите на Председател на челопечкото дружество, но сме длъжни категорично да заявим, че то НЕ Е и никога в историята си не е било вегетарианско и няма нищо общо с ОЧИНБДБИ!!
3. Изречението с което завършва този пасквил, а именно:
"Още тогава проличаха някой търкания в бандата, както и че Дико Рибока все по-често е започнал да посяга към чашката...",
още веднъж по един неопровержим и категоричен начин доказва пълното невежество на автора и липсата на каквато и да е достоверност на това срамно четиво. За всички запознати с историята на Дико Рибока е пределно ясно, че не чашката, а салатката бяха причината за първоначалните търкания инициирали раздялата му с бандата. Едни съвсем естествени пререкания породени от различните обичаи на народите относно предпочитания ордьовър към питието, които всъщност са в основата на така неочаквания разрив, са умишлено забравени от автора на пасквила и принизени до пагубното въздействие на чистия алкохол. Истината е, че Дико, Стефчо и Марко за годините прекарани заедно в групата не успяха да унифицират предпочитанията си към сервираното мезе след концерти. За алкохола се бяха спогодили, но за мезето НЕ! Това наложи раздяла!!
И накрая, най-смирено моля, читателите на този пасквил написан от разконспирирания вече от нас доносник на ОЧИНБДБИ да бъдат снизходителни към него, защото всички знаем, че той толкова си може...
/
Само дето покрай самотата и питието му не вървеше както преди. За да потуши алкохолния глад, Дико реши да се снима в киното, но това вече е друга тема...
