нейде в самото начало на 90-те години, когато някак си Александър Беляев и Айзък Азимов ми станаха скучни, а същевременно обществото се раздираше от трусове "за власт и за права" за първи път ми попадна един Съвременник съдържащ 1984 на Оруел. и как само ме потресе тази книга... после доста настойчиво издирвах разни дистопични жалони, даже култовия сборник Черно слънце го имах в 2 екземпляра (единия некой забрави да ми го върне... )... в последствие пък започнах да класифицирам като антиутопични доста книги, които на пръв поглед не бяха типични дистопии (примерно Алиса... ).
това, което истински ме е впечатлило:
типични антиутопии
Джонатан Суифт - Пътешествията на Гъливер (тази книга незнам кой учен гъз я е класифицирал като "Детска книШка", май и от Уолт Дисни LTD имат вина за това... )
Оруел - Животинската ферма, 1984
Олдъс Хъксли - Прекрасният нов свят
Евгений Замятин - Ние
Артур Кьостлер - Мрак по пладне
Рей Бредбъри - 451 по Фаренхайт
Уилям Голдинг - Повелителят на мухите
братя Стругацки - Обреченият град, Трудно е да бъдеш бог
антиутопии под условие
Луис Карол - Алиса в Страната на чудесата (еми.. )
Андрей Платонов - Чевенгур (за това дори и световната критика не е съвсем наясно дали е утопия или антиутопия... )
Франц Кафка - Процесът, Замъкът, В наказателната колония
Владимир Набоков - Покана за екзекуция
Борис Виан - Сърца за изтръгване
Уилям Бъроуз - Голият обяд
Айзък Азимов - Краят на вечността
Джон Уиндъм - Общността на мравките
Робърт Шекли - Цената на риска
Кен Киси - Полет над кукувичето гнездо
ПС: струва ми се че най-актуалната и валидна антиутопия днес е за Прекрасният нов свят на бюргерите, към който по един или друг начин всички се стремим... идеалният свят в който "робите ще обичат своето робство", както казваше пророкът и един от главните идеолози на психеделията Хъксли...някои му викат още американска мечта (мен повече ме кефи дефиницията на Ницше - режим на бакалите ).
Edited by ШureЯ, 27 юли 2007 - 01:18 .