Posted 14 януари 2009 - 19:54
място и дата: София, 7 юни 1990 година, митинг на СДС на “Орлов мост”
участници: хора от всички слоеве на населението
мотив: идеализъм
цел: победа на парлементарните избори
резултат: първият горчив урок на демокрацията, тези които ни управляваха продължиха да ни управляват и занапред
Никога няма да забравя множеството простиращо се по бул. "Цариградско шосе", чак до "Ропотамо" и "Феята". Според мен в онзи ден в района на "Орлов мост" имаше поне половин милион души. Аз бях на оградите, а "красивото лице на демокрацията" Лияна Панделиева ми се усмихваше от трибуната, докато повтаряше напева: "Дертлиев - президент!"
място и дата: София, 10 януари 1997 година, Обща безсрочна национална стачка
участници: хора от всички слоеве на населението
мотив: гладът
цел: предсрочни парлементарни избори
резултат: след няколко успешни години на управление, един политически лидер предаде народа си защото не успя да се пребори с голямото си его.
Беше студено. Държавата не работеше. Хиперинфлацията ни караше да се чувстваме като в романа на Кафка. Нямаше транспорт. Хляб и всякакви хранителни продукти се купуваха след чакане на огромни опашки и то ако имаш късмет да стигне и за теб. Памперси и бебешки храни се купуваха само срещу долари. Ако нямаш долари, детето ти гладува и студува. Това всичкото дотук, е за по-младото поколение, което не помни тези дни.
По обяд на 10 януари 1997 година се намирах в крилото на Юридическия факултет на Софийския университет и водих ожесточен диспут с Янаки Стоилов. По това време освен депутат и неформален лидер на младата фракция в БСП/БКП, Янаки Стоилов бе и лектор по някаква измислена теоретична правна дисципилина в университета. Аз, четвъртокурсникът по право в СУ, стоях пред него и на висок тон го подканях да напусне сградата защото считах, че като представител на партията довела родината ми до поредна национална катастрофа, няма моралното право да се намира в "Алма Матер". Малко преди да напусне сградата той ми се усмихна и каза:
- Млади приятелю, не винаги големите надежди се оправдават, затова човек е по-добре да не живее само с тях, а да търси причината защо в настоящия момент те му се струват чак толкова големи.
Когато късно вечерта се върнах в къщи, разбрах от жена ми, че синът ми е проходил в този ден. Като се замисля днес, това осмисли онзи студен януарски ден...
място и дата: София, 14 януари 2009 година, Национален протест
участници: екозащитници, майки от форума на "БГ Мама", футболни фенове, други
мотив: неясен
цел: неясна
резултат: взаимни обвинения от всички страни - от участници за полицейски произвол, от полицията за провокативни действия на участници, и накрая като за капак на всичко - кавги и побой между самите участници в "националния протест"
Сега като се замисля не съжалявам, че прекарах деня в офиса. Вярно не свърших кой знае какво, редактирах един договор и четох форумите, но не се чувствам виновен за политическата си пасивност.
Естествено, далеч съм от мисълта да сравнявам трите събития. Всъщност, не бих могъл да намеря нито един сравнителен критерий, за да мога да го сторя аргументирано. Това което се опитвам да кажа е, че според мен времената на подобни протести са безвъзвратно отминали. Време е да узреем за следващия етап от развитие и да помислим за наченки на мислене достойно за едно гражданско общество, което би могло да произведе и тъй нужната качествена политическа класа...
18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion