0
„Държавата може да се справи с мафията. Достатъчно е само да реши.”
Това е и подзаглавието на книгата, която вчера беше представена от нейния автор в книжарница „Хеликон”. Кой всъщност е Алфонсо Сабела?
Помните ли Джовани Фалконе и Паоло Борсалино? За тези, които не са чували за тях, препоръчвам да последват линковете и да прочетат кратките им биографии. Няма да сбъркат.
Алфонсо Сабела е човекът, който можем да наречем техен наследник. Той застъпва на тяхно място, след жестоките атентати и убийството им, през 1992г. като магистрат в Палермо. „Когато държавата действа сериозно - успява” е неговото мото и само за няколко години той се превръща в една от най-важните фигури в борбата на Държавата срещу Коза Ностра. За пет-шест години Сабела успява да проследи, арестува и осъди повече от сто мафиотски босове – сред които има доста известни имена, като Багарела, Бруска, Кунтрера. В този период той получава и стабилна защита от Държавата. На покрива на къщата му има войници, винаги се движи най-малко с пет човека охрана и две блиндирани коли, непрекъснато променя маршрутите и местата, които посещава. За да върши работата си, Сабела е принуден да се откаже от много важни лични неща. Седем години живее отделно от семейството си. Контактите му са само с колеги и полицаи. Рядко вижда родителите си. И все пак остава оптимист, цитирайки Джовани Фалконе: „Мафията е човешко дело и както всички човешки дела има начало, ще има и край.”
Снощи, след краткото представяне на книгата си, имах възможността да задам няколко въпроса на този изключителен човек. Всъщност, зададох повечето въпроси, които бяха зададени. Винаги ме е вълнувала тази тема и съм се интересувал от нея, знам доста неща за Фалконе и Борсалино. Чудил съм се винаги защо такива хора у нас няма. Това е и една от причините да не пиша в една съседна тема, носеща гръмкото заглавие „Горд, съм че съм БЪЛГАРИН!” Няма да си кривя душата – от отявлен родолюбец, който би прерязал гърлото на всеки, който каже и една думичка срещу България, с течение на годините аз се превърнах в нещо коренно различно. Ще си позволя да цитирам един мой много добър приятел: „През живота си не съм виждал по-точно представяне на България, от това на чеха Давид Черни в Брюксел”. И е напълно прав. На този чех трябва да се даде орден Стара планина – първа степен, за заслуги към България. За това, че се опитва да отвори очите на 7 милиона заблудени загубеняци, простаци, изметта на Европа. Клоака. Това сме ние. Вместо това, ние започваме да бучим и да обясняваме на чеха как „България на три морета, разбираш ли...” Както и да е – отклоних се от темата, а тя е за хора, пред които човек трябва да се преклони, а не за паплач.
Представянето на книгата от автора завърши с неговото огорчение, че след като Държавата е започнала сериозна война срещу мафията и почти е успяла да я унищожи, в един момент тази война е спряла. И неговото мнание е, че това е груба грешка и рано или късно мафията ще бъде отново същата, както в края на 80-те и началото на 90-те години. Попитах го каква е причината Държавата да се отдръпне в един момент. Той обясни надълго и на широко двете причини за това. Като каза, че едната е доста деликатна – връзката на мафията с политиката. Попитах го до колко високо стига тази връзка според него. Стига ли до ниво министър-председател? Казах, че конкретно имам предвид сегашния им министър-председател и че ако въпроса е деликатен, може и да не отговаря. Той каза, че мафията е винаги с този, който управлява. Не я интересува кой е комунист, десен, демократ, социалист... Управлява ли – с него е. Даде за пример Джулио Андреоти – 7 пъти избиран за министър-председател на Италия. В крайна сметка Държавата е успяла да го осъди. Осъдила го е за връзки с мафията. Но не е влезнал в затвора, поради изтичане на давност на престъплението. И завърши: „Що се отнася до сегашния ни премиер – ще ми позволите да не отговоря”. И се усмихна. Не съм и очаквал друг отговор – тези хора са свикнали да говорят само когато има присъда, има доказателства.
Попитах го за Фалконе. Не знаех дали са се познавали лично, но при всички случаи бях сигурен, че може да разкаже с няколко думи що за човек е бил. Оказа се, че не само са се познавали, но и дълги години са работили стая до стая. Виждали са се в почивките, когато са излизали в коридора да пушат. „Той знаеше, че винаги когато му свършат цигарите може да вземе от моите.” Бил затворен човек. „Последният път, когато се видях с него, беше около 15 дена преди да го убият. Отново пушехме цигари и си говорехме. Към нас се приближи един друг магистрат, негов познат и го попита защо никога не разследва политиците по високите етажи на властта. Фалконе му отговори: „Ако го бях направил, никога нямаше да постигна тези успехи. Никога нямаше да осъдя толкова мафиоти. Нямаше да ми бъде позволено. Щях да бъда спрян.” Тогава аз бях младо момче и за мен Фалконе беше като идол. Почувствах разочарование от тези думи. Днес, години по-късно, разбирам колко е бил прав.”
Попитах го и как се е преборил със страха. Каза, че когато навремето са го питали дали го е страх, автоматично е отговарял отрицателно. Но това не е било вярно. Страхът е присъствал постоянно. Всяка минута. „До такава степен, че в един момент напълно свикваш с него. Става като всяко друго усещане – когато огладнееш, или когато ожаднееш, или когато ти се доспи.”
В своето експозе Алфонсо Сабела спомена за това колко погрешна и идеализирана представа се дава за мафията и мафиотите в киното и книгите. Специално внимание обърна на фимла "Кръстникът". Бе му зададен въпрос какво точно във филмите за гангстери е най-невярното и го дразни най-много. „Най-невярното нещо е, че мафиотите са представени като мъже на честта. Че спазват някакви норми и закони помежду си. Това е абсолютна лъжа. Ще ви дам два примера. Едно 4 годишно дете беше надупчено от куршуми. Неговата единствена грешка беше, че се е возело в колата на баща си, до 2-годишното си братче. Баща му е трябвало да бъде убит. Изпразниха два пълнителя от автомат „Калашников” в колата. 2-годишното дете оцеля като по чудо, но бащата и другото дете не. Вторият пример е с едно 11-годишно момче. То беше отвлечено и държано като заложник в продължение на две години. След това беше удушено, а тялото му бе залято с киселина, за да се скрият уликите. И до днес не мога да си простя, че не успяхме да го спасиме. Много пъти се е случвало да бъдат съвсем умишлено убивани деца и жени. Кажете ми – това мъже на честта ли са? Хора, на които трябва да се възхищаваме?”
Алфонсо Сабела завърши представянето на книгата си с нещо много важно. Каза, че мафията се появява там, където Държавата е най-слаба. Това е и причината тя да е концентрирана в Сицилия, а не в Рим, примерно. Това отговаря и на въпроса защо в България мафията и престъпността са навсякъде. Слаба Държава.
„Държавата може да се справи с проблема. И, което е по-важното – на нея не са и нужни герои. Служителите като мен не са герои. Ние просто си вършим работата. Герой е ******* (съжалявам, но не чух добре името), предприемач от Палермо, който пръв реши да се опълчи срещу мафията. Беше застрелян докато излизаше да си разходи кучето. Герой е ******** (отново не чух добре името), който беше свещеник. И като такъв, се опитваше да проповядва сред младите хора, че пътят към мафията не е правилния избор. Застреляха го в тила. Това са герои. И Държавата няма нужда от тях, защото може и е длъжна да се справи сама. Държавата ТРЯБВА да си свърши работата.”
Стоях и слушах този човек, който по моему е жив, сигурно само поради някаква случайност. Разделил се е за 7 години със семейството си, изложил го е на риск, изложил е на риск собствения си живот, не е знаел какво е кино, театър, ресторант, разговор с приятели, родители. Постоянна охрана от страна на полицията и армията. Вкарал е в затвора около 100 мафиоти. Убийци, атентатори, наркотрафиканти, трафиканти на хора. Немалка част от тях са били по върховете на Коза Ностра. Много са с доживотни присъди. Колко ли живота е спасил? Колко ли съдби са останали неразбити благодарение на него? Колко хора не са били отвлечени, колко момичета не са били откъснати от семействата им и накарани да проституират, колко ли младежи не са посегнали към наркотиците, колко ли обикновенни хора, които по цял ден се опитват да изкарат прехраната на семействата си не са били рекетирани? Благодарение на един човек, на държавна заплата, който е зачеркнал собствения си живот. А и този на най-близките си, което е още по-важното. Гледах го и се чудех ще имаме ли някога в България някой като Фалконе, Борсалино или Сабела? Не е необходимо да има много и дълги разсъждения върху този въпрос. Отговорът за мен е изключително прост. Не. Никога.
Днес, 7-ми април, в 18 часа, Алфонсо Сабела ще представи своята книга в книжарница „Хеликон” в Стара Загора, а утре по същото време ще бъде отново в книжарница „Хеликон”, но този път в Бургас.
