Jump to content

Коя книга прочетохте последно?да видим кой какво чете (и защо?)


630 replies to this topic

#621 moonlit knight

    послушник

  • Енориаши
  • Pip
  • 26 posts
  • Gender:Male

Posted 22 юни 2013 - 12:07

"За свободата" на Стефан Дичев .. не ми хареса стила ( писана е през погледа на комунистическата призма )
World is not enough

#622 Jurisprudent

    Joydivisionist.

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 2374 posts
  • Gender:Male
  • Location:The Land of Bittersweet Symphonies
  • Interests:- progressive rock, hardrock, heavy metal, thrash&death metal, alternative, wave/darkwave, gothic, post-punk, industrial, jazz, jazz rock, fusion, blues

Posted 23 юни 2013 - 11:58

View Postmoonlit knight, on 22 юни 2013 - 12:07 , said:

"За свободата" на Стефан Дичев .. не ми хареса стила ( писана е през погледа на комунистическата призма )
по времето, когато е писана, не може да бъде през друга призма, дори и авторът да му се иска ( а на Стефан Дичев, бъди убеден, със сигурност му се е искало)...Ето, и Б. Райнов да иска да създаде един Джеймс Бонд, трябва да е агент на комунистическите служби....няма как...така че, за да оцениш и възприемеш такава литература, просто се абстрахирай от подобни неща. Неминуемо е за времето, когато са писани. А Дичев е добър исторически писател.
Plus Ultra.

"This world is totally fugazi."

"We will always be so much more human than we wish to be."

"From the Stars back to our Cities"


Jazz fusion audio centre

1001 albums online

#623 rodd1ck

    архиепископ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 501 posts
  • Gender:Male

Posted 29 юни 2013 - 13:13

избрани романи на Греъм Грийн - "Същността на нещата", "Краят на любовната история", "Тихият американец", "Нашият човек в Хавана". католическото е досадно на моменти и макар в първите две да е най-силно застъпено, точно те се отличават.

#624 Jurisprudent

    Joydivisionist.

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 2374 posts
  • Gender:Male
  • Location:The Land of Bittersweet Symphonies
  • Interests:- progressive rock, hardrock, heavy metal, thrash&death metal, alternative, wave/darkwave, gothic, post-punk, industrial, jazz, jazz rock, fusion, blues

Posted 01 юли 2013 - 21:04

Прочети още и "Комедиантите" и "Човешкия фактор" на Г. Грийн. Много любим писател, за мен лично.
Plus Ultra.

"This world is totally fugazi."

"We will always be so much more human than we wish to be."

"From the Stars back to our Cities"


Jazz fusion audio centre

1001 albums online

#625 Dimitresko

    кюре

  • Енориаши
  • PipPip
  • 63 posts

Posted 03 юли 2013 - 09:47

Послдната книга която прочетох беше "Естествен роман" от Г. Господинов. Не съм очаровам, не очаквах точно това. :) Сега за оправяне на настроението захващам Чудомир. :)

#626 Тигър

    кардинал

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 1924 posts
  • Gender:Male

Posted 03 юли 2013 - 15:20

Прочетох "Ритматистът" на Брандън Сандерсън. Много яка книжка, всъщност. Поздравления на "Artline Studios" за чудесното издание, бтв - твърди корици, илюстрации, прекрасно оформена подвързия с релефни надписи, да не говорим, че на български излезе, преди да се появи по англоезичните пазари. Рядко се вижда такова, хм, отношение към чисто комерсиално фентъзи в България. На "Бард" книгите твърде бързо заприличват на мекици в ръцете ми, а за Пратчетките, издадени от "Вузев", направо не ми се говори - в момента колекцията ми истории за Диска изглежда все едно съм я извадил наскоро от пералнята. Браво на "Artline Studios", значи. :clapping:
Ако сте чели "Мъглороден", може и да имате някаква представа какво да очаквате - а именно нещо непретенциозно, но завладяващо написано, с уникална магия и следващите от нея зрелищни битки, и така нататък. Няма го епичния, светопроменящ мащаб на "Мъглороден", а и книгата е доста по-детска, но пък читателят гълта всичките триста и шейсет страници за три-четири часа и после иска още. В действителност ми е малко трудно да опиша книгата както трябва. Новата магическа система този път е ритматиката - изкуството, използвано от ритматистите, да чертаят тебеширени линии и да им вдъхват живот, с помощта на което те се очаква да се пазят от и да защитят останалия свят от дивите тебеширчета в Небраск, срещу които до преди появяването на това изкуство единственото оръжие е била кофа киселина... Светът е интересен, макар да нямаме почти никакъв поглед върху него. Вместо САЩ имаме Съединени Американски Острови, Мексико все още е под владението на ацтеките, а Европа е колонизирана от азиатската империя ДжоСеун... Има стиймпънк-елементи, например механични коне, и дори влаковете се задвижват от мощни пружини. Зъбните колелца и часовниковите механизми са навсякъде, дори в монетите, които хората използват.
Някои от най-добрите ученици ритматисти на колежа "Армедиус" изчезват и в центъра на търсенето се озовават Джоел, който знае всичко, което един тийнейджър може да знае за ритматиката, и владее чертаенето на сложни защитни и нападателни линии до съвършенство, но не е ритматист и не може да им вдъхне живот, и Мелъди, която пък е ритматист, но заради пълния си провал като такъв бива наказана с, както сама я нарича, слугинска работа. Готиното е, че този път, макар действието да се развива в училище, авторът изобщо не се е опитвал да ни отегчава с истории за училищни побойници, а класовите разделения не са повод за тормоз - всички са най-малкото вежливи един към друг, макар ритматистите да се движат общо взето отделно от останалите, а богатите ученици в колежа още от тийнейджърската възраст да се стараят да си изградят контакти със себеподобни, които да са им полезни в бъдеще. Няма и любовни лиготии, което е прекрасно. Детективската история е увличаща и интересна, и не е особено клиширана. Финалът е отворен за продължение, но няма да се чувствате предадени от него. На ритматиката е отделено адски много внимание, а битките, свързани с нея, са точно това, което човек би очаквал от автора - зрелище и още зрелище. Главните герои не са нещо изключително, но са достатъчно симпатични и поддържащи интереса...
Като минус бих споменал факта, че от света ни е показано твърде малко, въпреки че има заявка за нещо изключително. Има и някаква схематичност в писането на Сандерсън и, в крайна сметка, стилът му с нищо не се запомня - което, всъщност, не е непременно лошо, но вие си решете.

На мен книгата ми хареса много и когато излезе продължението, ще го прочета с удоволствие.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Last Kingdom“/“Последното кралство“

#627 rodd1ck

    архиепископ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 501 posts
  • Gender:Male

Posted 03 юли 2013 - 17:04

View PostJurisprudent, on 01 юли 2013 - 21:04 , said:

Прочети още и "Комедиантите" и "Човешкия фактор" на Г. Грийн. Много любим писател, за мен лично.

"Човешкият фактор" го прочетох преди време и ми се стори муден, но достатъчно добре написан, че да прочета още от автора, а някои моменти са ми се запечатили и съвсем ясно ги свързвам с романа.

#628 Jurisprudent

    Joydivisionist.

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 2374 posts
  • Gender:Male
  • Location:The Land of Bittersweet Symphonies
  • Interests:- progressive rock, hardrock, heavy metal, thrash&death metal, alternative, wave/darkwave, gothic, post-punk, industrial, jazz, jazz rock, fusion, blues

Posted 04 юли 2013 - 21:02

View Postrodd1ck, on 03 юли 2013 - 17:04 , said:

"Човешкият фактор" го прочетох преди време и ми се стори муден, но достатъчно добре написан, че да прочета още от автора, а някои моменти са ми се запечатили и съвсем ясно ги свързвам с романа.

Не изпускай и "Силата и славата" (ако не си я чел)...
Plus Ultra.

"This world is totally fugazi."

"We will always be so much more human than we wish to be."

"From the Stars back to our Cities"


Jazz fusion audio centre

1001 albums online

#629 Тигър

    кардинал

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 1924 posts
  • Gender:Male

Posted 24 август 2015 - 16:44

Я да вдигнем темата...

Прочетох наскоро "Създания от светлина и мрак" на Роджър Зелазни. Беше си усилие, всъщност. За доста хора това е най-добрият му роман. За мен... Знам ли? Върза ми мозъка на фльонга. Припомних си онази твърде неприятна сутрин от преди повече от десет години, когато заради най-ужасяващия зъбобол, който човек може да си представи, се нагълтах с обезболяващи до такава степен, че виждах звуци и чувах миризми. През цялото време имах чувството, че Зелазни е писал тази книга под въздействието на халюциногенни гъби. Трябваше доста често да се връщам назад, за да съм сигурен, че съм прочел каквото съм прочел правилно.
Харесах книгата, и то много, но не съм сигурен дали съм я разбрал.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Last Kingdom“/“Последното кралство“

#630 Тигър

    кардинал

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 1924 posts
  • Gender:Male

Posted 03 септември 2015 - 13:36

Ричард Кадри - "Sandman Slim".
При все че си падам фентъзи гийк, ърбан фентъзито ми е тотално непозната територия - преди тази книга от жанра бях чел май само "Буреносен фронт" - първата книга за Хари Дрезден. (Много приятна книжка, между другото.)
Та...
"Sandman Slim" кърти, мачка, чисти, извозва и каквото там се сетите. Деветнайсетгодишният магьосник Старк бива продаден от магьосническата си група на дяволите в Ада. Единайсет години по-късно се връща на Земята, за да си отмъсти... И идва просто безумен екшън, хумор, магия и, разбира се, задължителната за такава история гавра с религията... Доста е яко.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Last Kingdom“/“Последното кралство“

#631 Тигър

    кардинал

  • Тамплиери
  • PipPipPipPipPip
  • 1924 posts
  • Gender:Male

Posted 31 май 2017 - 16:33

Нийл Геймън - "Скандинавска митология". Много яко нещо, впрочем. Историите са разказани като приказки и, макар че могат да бъдат четени от деца, на моменти с много грубо чувство за хумор, а описанието на Рагнарьок накрая е - без майтап - едно от най-епичните неща, които съм чел в последно време.
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.

Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Last Kingdom“/“Последното кралство“





1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users