18 replies to this topic

[Ozzy]

Gary Moore
Live in Sofia, Bulgaria
National Palace Of Culture
Hall №1 - 08.09.2007

1. Oh Pretty Woman
2. Hard Times
3. Trouble At Home
4. Since I Met You Baby
5. Have You Heard
6. Eyesight To The Blind
7. Thirty Days
8. All Your Love
9. I Had A Dream
10. Too Tired
11. Don't Believe A Word
12. Still Got The Blues
13. Walking By Myself
Encore 1:
14. The Blues Is Alright
Encore 2:
15. Intro/Parisienne Walkways

[trasholasho]

убав концерт стана
на трипати /сосем сериозно/заспивах но като цело сум доволен -_-
тоа 11 ред втори балконь ме сосипа
ората казаа че некой хръкал обаче не бех язе
моето беше по-таман приятна дремка
хохохохохох

абе заслужи си 10 те юро момакот Гарий

[Ozzy]

Написал си чудесно, фантастично ревю!!! Остава само да те помоля, оттук нататък да пишеш на български.

[Blackiel]

Е моите песнички не ги е направил Нещо за публика?

[marillion]

Надявам се някой в крайна сметка да каже нещо смислино за този концерт. Любопитен съм как е звучал Герката на живо, иначе сет листа е абсолютно очакван за мен................няма и помен от "Over the Hills and Far Away" и славните години на рок енд рола...

[wiktory]

marillion, on Sep 9 2007, 10:26, said:

Надявам се някой в крайна сметка да каже нещо смислино за този концерт. Любопитен съм как е звучал Герката на живо, иначе сет листа е абсолютно очакван за мен................няма и помен от "Over the Hills and Far Away" и славните години на рок енд рола...

ако искаш изчерпателно, точно, адекватно и не на последно място засищащо сетивата емоционално ревю, просто изчакай да се появи Вайлейтъра))

страхотен концерт
без значение в случая беше дали барабаниста, басиста, клавириста кой от къде е и какво може
Гери беше човекът, обсебил сцената, както и цялата зала, с онова, което направи с Гибсъните си ((ако не греша, разбира се, както и за онзи шумен Фендър, който по едно време извади))
много блус, много нежни сола, много разкъсващи жици.... много любов
мдам, Гери не просто свири, той се люби с китарата
при това толкова естествено и толкова непринудено перфектно, колкото един велик китарист като него може да го направи
благодаря ти за този подарен разкош, Гери Мур!
ще го последвам отново там, където имам възможност

[Ozzy]

marillion, on Sep 9 2007, 09:26, said:

Надявам се някой в крайна сметка да каже нещо смислино за този концерт.

http://www.pro-rock....ct.php?nid=4793

[violator]

Най-накрая!

Мъглата се разсея, възелът се разплете, тайната се разбули, истината цъфна! Досиетата бяха разсекретени! Хоп, грешка! Това беше една друга сага!

Гери Муур е жив. И в добро здраве!

Дойде, видя, счупи 3 хиляди тикви и си замина. И това съвсем не се случи в Силистра, Пазарджик /стоте декара поляна/ или Каспичан. Свири си човекът, точно където трябваше - в Зала 1. И Боже мой, как свири, гяволът му с гявол!

След края на концерта ми се виеше свят. Съвсем сериозно. Клатушках се като моряк на суша, излизайки от залата. И съвсем не заради голямото количество обогатена с уран кока-кола, която предвидливо си вкарах в залата и с баце Озя изжулихме безжалостно още на подгрявката...., а заради това, че великанът ми събираше очите, разбъркваше мозъка и обезчестяваше ушите ми със всеки изсвирен тон на трите красиви Гибсъна и двата зашеметяващи Фендера, които смени по време на шоуто си.
И на всичкото отгоре, това се случи под носа ми! Бях на място, от което само трябваше да се протегна и можех да пипна на Гери Муур черните мокасинки. А той съвсем не се оказа от музикантите, които се държат на дистанция от публиката. През 5-10 минути заставаше на ръба на сцената, в непосредствена близост до хората...и свиреше като че ли "на уше" на първите редици ококорени фенове. Които му отдаваха заслужените аплаузи във всеки един удобен момент, защото великият китарист се раздаваше безрезервно във всяка една секунда от изпълненията си. От самото начало Гери започна да разхвърля пот във всички посоки, а енергията, в която давеше изпълненията си, ни заливаше тласък след тласък.

Гледал съм наживо много велики китаристи, виртуози от всякакъв тип, жанр и стил. С ръка на сърцето мога да кажа, че Гери не отстъпва на никой от най-големите виртуози в света. А знаем, блусът принципно не е поприще за виртуози. Но Гери Муур умело съчетава фийлинга, сърцатостта и слоухендщината, характерни за свиренето на блус, с изумителен технически майсторлък, от който ченето ти увисва във всеки един момент, в който бъде демонстриран.

Направи ми впечатление, че и с пеенето си се справя отлично. Не му е в това силата, но гласът му, поне според мен, не е мръднал от славните години. В една-единствена песен не се чуваше отчетливо /кавъра на Чък Бери/, но това беше по-скоро някакво техническо недоразумение - прекалено много бяха усилили китарата, защото самото парче предполагаше да е много шумно и бързо. Всичко останало си го изпя страхотно, но пак повтарям - ако зависеше от мен, този великан трябва само да си свири. Той достатъчно добре умее да се изразява с китарата, не му е нужно друго. Може би и затова съм фен повече на нещата му с Фил и Тин Лизи. Защото Фил, лека му пръст, пееше, та се късаше. И като заговорихме за Тин Лизи, наистина, кулминацията си беше изпълнениято на двата варианта на "Don't Believe A Word", слети един в друг!

Направи ми силно впечатление това, как групата зад легендарния китарист взе минимално участие в концерта. Цялата свирня бе единствено и само Гери Муур-ориентирана, което ми се стори странно, дори и за подобен формат пърформънс - концерт на именит солов артист. Никакви дръм сола, никакви излишни представяния и разтакавания. Освен една 5-секундна заигравка между Гери и клавириста, групата отзад беше абсолютно невидима. Чиста проба фон.

Озвучаването беше повече от прилично. Естествено, най-голямо впечатление правеше китарата, която изпъкваше над всичко с кристален и мега отчетлив звук. И когато тя влезеше в действие, а това беше през цялото време, всичко останало просто губеше форма и значение.

Държа да отдам заслуженото на прекрасните български блусари "Little Big Band", които подгряха обстановката по повече от великолепен начин, като изпраскаха страховити и обогатени с уран кавъри на Стиви Рей Воун и Джими Хендрикс. Страхотни са тези пловдивчани /ако не се лъжа, че бяха от Пловдив/. Гледал съм ги и преди, няма да преувелича, ако кажа че са една от най-яките и най-професионалните български блус банди, съществували някога.

Стаховито събитие! В ушите ми още кънти къдрав китарен вой, а душата ми е пълна с блуус!

Edited by violator, 09 September 2007 - 13:50 PM.

[wiktory]

Ozzy, on Sep 9 2007, 13:15, said:

http://www.pro-rock....ct.php?nid=4793

страхотен материал, Ози!
и чудесно отразено в про-Рок, поздравления!

[wiktory]

violator, on Sep 9 2007, 14:09, said:

И на всичкото отгоре, това се случи под носа ми! Бях на място, от което само трябваше да се протегна и можех да пипна на Гери Муур черните мокасинки. А той съвсем не се оказа от музикантите, които се държат на дистанция от публиката. През 5-10 минути заставаше на ръба на сцената, в непосредствена близост до хората...и свиреше като че ли "на уше" на първите редици ококорени фенове. Които му отдаваха заслужените аплаузи във всеки един удобен момент, защото великият китарист се раздаваше безрезервно във всяка една секунда от изпълненията си. От самото начало Гери започна да разхвърля пот във всички посоки, а енергията, в която давеше изпълненията си, ни заливаше с тласък след тласък.

замисли ме... и да, така е. няма друг концерт, който да ми е носил по-голяма интимност от този, дори последното ми вманиячаване - Йън Андерсън, който попивах също от най-най-предните редове....

Edited by wiktory, 09 September 2007 - 13:29 PM.

[Hard rock fan]

Благодаря на всички ви за споделените факти и чувства от концерта.

Аз ги чета почти със сълзи на очи, защото, по дяволите, просто не можах да бъда.

[marillion]

Види се блуса и Герката са все още живи...

Как да кажа, хем ми се искаше да бъде /това си е откровена лъжа, защото ако исках ЩЯХ да бъда/, хем ми е трудно да възприема ирландеца, като чист блусар. Вайлейтъра цитира нещо от времето на Тин Лизи, което сте чули вчера. Е, за това завиждам наистина...

Иначе, прекрасни репортажи, както винаги!!
Респект...

Edited by marillion, 09 September 2007 - 14:58 PM.

[no way]

И аз да се присъединя към доволните !

Учудих се само защо залата не се пръска по шевовете -
все пак това е един легендарен китарист
За звука не мога да говоря , тъй като бях на балкона
и китарата ми откъсна главата . Но и от други чувам ,
че на моменти яко са я усилвали в общия sound . Както
и да е ,такова "нахакано","нахално" ( в добрия смисъл)
свирене не бях слушал и се изкефих . Въпреки
шумовете от ефектите .

Изненадан съм от ..."оркестрантите" зад гърба му -
напълно безлични , БТР щяха да му свършат по-добра
работа .

За предгрупите ... винаги ми е смешно да слушам бг-
блусари, все едно някакви роботи си изпълнват схемите
и с това си мислят,че разбират блуса. Колкото и да са
добри музиканти - не става .А и си мисля ,че е по-добре
подгряващата банда да се различава по стил от
headliner-ите . Както и музиката , която пускат в паузите.
Можеби и заради това публиката се събуди едва в края
на гига , хората отидоха отпред на последните 3-4
парчета.

Хах , въобще не съжалявам ,че не гледах мача

Edited by no way, 10 September 2007 - 08:04 AM.

[Ozzy]

no way, on Sep 10 2007, 08:36, said:

Учудих се само защо залата не се пръска по шевовете -
все пак това е един легендарен китарист

С нулева реклама - толкова публика.

[Metal Heart]

Ozzy, on Sep 10 2007, 08:48, said:

С нулева реклама - толкова публика.

Тука малко не съм съгласна - из цяла София гледах разлепени плакати за концерта
След известен размисъл реших да рискувам да пропътувам напразно стотиците километри път, срещата с приятна компания и почивните дни изиграха решаващата роля. Добре, че се навих, иначе щях горчиво да съжалявам. Gary Moore буквално разплака всичките си китари, сега разбрах какво точно стои зад думите while my guitar gently weeps. А какъв мощен глас, остави ме така Чела съм, че му се отдавало повече да свири, отколкото да пее - да, ама не. Уникален китарист и зашеметяващ вокалист. Особено на живо. Почти перфектно (дори малко пресилено) озвучаване, което направи удоволствието пълно. The blues is alright

[Ozzy]

Metal Heart, on Sep 10 2007, 22:10, said:

Тука малко не съм съгласна - из цяла София гледах разлепени плакати за концерта

Да де... Плакати из центъра на София. И........... толкоз. Нищо по радиата, нищо по телевизията, почти нищо из нета. Като казах на приятели, че съм бил в събота на концерт на Гари Мур и те ме попитаха съвсем искрено: "Ама наистина ли е идвал?!" На това му казвам нулева реклама. Защото ако ги нямаше и плакатите, сигурно публиката щеше да е 500 човека. Тези дето като нас, доста често влизат в интернет, интересувайки се от музика.

[Metal Heart]

Ами аз не слушам много радио, за телевизия почти не ми остава време. Тоест не съм забелязала липсата на реклама по тези медии. Даже останах учудена, като видях пълната зала - поне около мен не се забелязваха свободни места (бях няколко реда зад озвучителния пулт). Четох какви ли не вариации на хиляди зрители за този концерт - организаторите си знаят най-добре дали са постигнали оптималната посещаемост или е можело и по-добре. За мен беше повече от очакваното

[veskob]

Здравейте!Gary Moore е ФЕНОМЕНАЛЕН!!!Друго не мога да кажа,то с думи не може да се опише ,трябва да се види и чуе!Аз съм фен най-вече на хард-и хеви периода на Moore,както и на изявите му в Thin Lizzy!И въпреки ,че той изпълни песни предимно от блусарския си период,нито за миг не съжалих ,че присъствам и че изпускам мача на Националния отбор срещу Холандия. Като китарист даже надмина на моменти очакванията ми.Безспорно бих го поставил сред 20-те най-добри китаристи на всички времена.Звукът беше отличен,може би наистина баса и клавишните бяха по-скоро като фон,докато за Brian Downey на барабаните ,нещата стояха доста по-добре.Най-много се изкефих на don't believe a word и разбира се на parisienne walkways.Надявам се ,че следващия път когато мине през България,ще изсвири и някои от по-твърдите си парчета, като например тези от Scars. За мене това е един от най-добре организираните концерти на които съм присъствал по отношение на влизане и излизане.Влязох за 5 секуди ,излязох за половин минута,без да ме носят във въздуха,както беше например на Iron Maiden.Като цяло давам оценка 9,5/10.