169 replies to this topic

[georid]

NEARfest е събитие от мащаба на "Берксток" - локално явление за ценители, ентусиасти и наминаващи зяпачи. США са огромна многопластова държава, където има ниша за всякакви култури и обичаи. Рави Шанкар става известен чрез медийно-логистичните ресурси на США, не чрез тези на Индия. Иво Папазов - също (не знам дали е известен в Индия). Има място за всеки и за всичко. Включително и за прога.

Да, от началото на 90-те в США за прогресива се мисли като за прогресив, не като за нещо от общата картина. През 70-те никой не е мислил за Yes и Jethro като за прог групи. Те са били просто рок групи. Едни от успелите. Като Floyd, KISS, Zeppelin, Aerosmith и REO Speedwagon.

Edited by georid, 15 септември 2007 - 11:40 .

[cadaurus]

marillion, on Sep 14 2007, 19:18, said:

Пак буквализираш, но този път подтикнат от мен. Признавам си, умишлено посочих PMF за отправна точка на Фрип, а не някои от по-известните групи цитирани от теб...

Е ли твърде буквалистично, ако те поправя? ПФМ, а не ПМФ. Синфийлд, а не Фрип.

Quote

Ами не само не е близо, но е и твърде далеч от тях. И все пак е образцов прог от славните 70г.

Хм? Как така хем е далеч от образците за прогресив, хем е образцов?

Quote

С две думи, според мен в днешно време групи като Marillo се вглеждат много повече в Muse, Radiohead и Coldplay отколкото в учителите си.

Това е така, разбира се. Ако прегледаш стария форум, ще намериш някои наши бъзици как Ейч-Мерилиън представляват свободни съчинения на тема "U2", нежели прогресив-рок група. Единственото, което отличава Мерилиън от гореизброените, е способността да свирят по-технично и разчупено. Крайният резултат обаче е сходен.

Quote

Така нека анализираме всички формации, които си наблъскал горе в опит да ме убедиш, че Фрип и Кримсън са повлияли на целия класически прогресив като негови родоначалници, но погледнато от ъгъла на различните разклонения на общото авангардно течение със звучно и недолюбвано от мнозина име Progressive Rock:

Приносът на първия Кримсън съвсем не е музикантски. Това е отпочване на нова парадигма. След като през 69-та Гейбриъл е пял две-триминутни песнички за мир и любов по земята и в един момент изведнъж чува Шизоидния двор, мислиш, че това не му е повлияло? Цитати ли искаш? Разбира се, нормално е различни музиканти да свирят по различен начин и да не чуваш сходното звучене, но самият факт, че първият Кримсън стои като фар за всички останали, е предостатъчен. След 69-та е невъзможно да не се съобразяваш с този албум. И да, именно той е родоначалник на симфоничния арт-рок (а.к.а. класически прогресив), който ще привлече към себе си почти всички прог-класици. Вечното изключение са Джентъл, които имат различна културологична база (барок, а не романтизъм) и звучат далеч по-камерно в една ера на разхайтената поза. Но освен тях (и ВдГГ, доколкото са класици) све останали се увличат баш по симфонизма, неокласицизма (чрез романтизма), метафоричните лирики, разтеглените композиции и разни подобни достойнства, които тръгват от Шизоидния двор. Дори и Джетро в единствените си наистина прогресив албуми (Тухлата и Passion Play) черпят от Кримсън. Всъщност дебютът на Кримсън представлява за прогресивната музика онова, което Лед Зеп I/II за хард-рока. И да има стилистични разлики, всичко следващо е следствие от първоначалието.

За другите сфери на влияние на Кримсън защо не коментира? Например как така Мики Портной е с тениска на същия този първи Кримсън на плаката за тятралното турне през тази година?

[cadaurus]

georid, on Sep 15 2007, 11:28, said:

Амчи Jethro имат дори "Грами"! Пък било то и за хеви метъл. Кой днес ще даде "Грами" на The Flower Kings? Пък било то и за хеви метъл.

А представяш ли си какъв смях щеше да пада, ако имаше "Грами" за прогресив-рок? Лауреатите щяха да са нещо от сорта на: Форинър-Бостън-Форинър-Бостън-Ейша-Форинър-Тото-Тото-Мийт Лаф-Тото 2-Стинг.

Edited by cadaurus, 15 септември 2007 - 11:47 .

[marillion]

cadaurus, on Sep 15 2007, 12:39, said:

Това е така, разбира се. Ако прегледаш стария форум, ще намериш някои наши бъзици как Ейч-Мерилиън представляват свободни съчинения на тема "U2", нежели прогресив-рок група. Единственото, което отличава Мерилиън от гореизброените, е способността да свирят по-технично и разчупено. Крайният резултат обаче е сходен.

Добре че по-горе си употребил израза "някои наши бъзици", защото освен по този начин сравнение между Мерилиън и U2 не бих могъл да възприема...

cadaurus, on Sep 15 2007, 12:39, said:

Приносът на първия Кримсън съвсем не е музикантски. Това е отпочване на нова парадигма. След като през 69-та Гейбриъл е пял две-триминутни песнички за мир и любов по земята и в един момент изведнъж чува Шизоидния двор, мислиш, че това не му е повлияло? Цитати ли искаш? Разбира се, нормално е различни музиканти да свирят по различен начин и да не чуваш сходното звучене, но самият факт, че първият Кримсън стои като фар за всички останали, е предостатъчен. След 69-та е невъзможно да не се съобразяваш с този албум. И да, именно той е родоначалник на симфоничния арт-рок (а.к.а. класически прогресив), който ще привлече към себе си почти всички прог-класици. Вечното изключение са Джентъл, които имат различна културологична база (барок, а не романтизъм) и звучат далеч по-камерно в една ера на разхайтената поза. Но освен тях (и ВдГГ, доколкото са класици) све останали се увличат баш по симфонизма, неокласицизма (чрез романтизма), метафоричните лирики, разтеглените композиции и разни подобни достойнства, които тръгват от Шизоидния двор. Дори и Джетро в единствените си наистина прогресив албуми (Тухлата и Passion Play) черпят от Кримсън. Всъщност дебютът на Кримсън представлява за прогресивната музика онова, което Лед Зеп I/II за хард-рока. И да има стилистични разлики, всичко следващо е следствие от първоначалието.

Чакай, чакай малко. Къде по-горе съм отрекъл че дебютният Кримсън е първия и основополагащ албум в жанра? Напротив, винаги съм казвал точно това и ще го повтарям напук на много хора, които виждат първичното в Бийтълс, Прокъл Харъм, Мууди Блус, Запа и т.н. Това, което се опитвам да ти подскажа е, че групата спира развитието си в посока симфони прог, някъде около отпочване работата по трилогията Larks' Tongues in Aspic, Starless and Bible Black и Red. По-долу ти съобщавам също така и, че моят любим под-стил в прога е именно симфони - без значение дали става въпрос за Genesis или Magenta. Говорим за изразни средства, а не подход... Така аз ти дадох шанс да обориш тезата ми с напълно логичната реплика: Ами ти не харесваш посоката в която тръгват КК, поради което не виждаш дълбочината и влиянието на авангардния арт, който те създават по-късно. Има логика в това, но аз също не мога и да си обясня защо, когато говорим за експериментализъм е необходимо да се захласваме по музика създадена заради самата музика? Еклектика?

cadaurus, on Sep 15 2007, 12:39, said:

За другите сфери на влияние на Кримсън защо не коментира? Например как така Мики Портной е с тениска на същия този първи Кримсън на плаката за тятралното турне през тази година?

Ами всъщност аз пръв зададох въпроса на кого са повлияли. Очаквам ти аргументирано да ми отговориш. Те повлияха на DT например защото... Но без такива работи, видиш ли Портной си сложил тениска на първия Кримсън и това било знак за влияние. То, тази година Мерилиън направиха изключително добра версия на Toxic на Бритни, ама не съм чул да са и фенове...



П.П.: И между другото през 1967 Гейбриъл е пял и едни други песнички. Ако чуеш четвъртия диск от Genesis Archive 1967-75 ще останеш доста изненадан от много неща. Не казвам, че Genesis свирят чист прог през 1967, но това което правят тогава е абсолютно различно от дебютния им албум - поклон към Би Джийз и Бийтълс...

[georid]

ТОТО са твърде съфистикейтид, за да вземат "Грами" за прогресив
Виж, Бостън и Форинър като нищо ще ги огрее

Влиянието на Кримсън е влияние на икона. Нещо като Джеймз Джойс и Марсел Пруст в литературата - никой не ги чете, но всички са повлияни от тях

Ако говорим за директно, техническо влияние - Блак Сабат са далеч по-влиятелна група в прога от Кримсън

Edited by georid, 15 септември 2007 - 12:53 .

[marillion]

georid, on Sep 15 2007, 13:52, said:

ТОТО са твърде съфистикейтид, за да вземат "Грами" за прогресив
Виж, Бостън и Форинър като нищо ще ги огрее

Бостън за съжаление посмъртно. Голяма група, стахотна музика, липсват ми и днес...
За Форинър незнам, но защо забравихте ярките представители - Стикс, Канзас, Джърни?

georid, on Sep 15 2007, 13:52, said:

Ако говорим за директно, техническо влияние - Блак Сабат са далеч по-влиятелна група в прога от Кримсън

Да си дойдеме на музиката, пардон думата...
Сега някой ще извика SLAYERRRRRRRRRR

[cadaurus]

marillion, on Sep 15 2007, 13:23, said:

Добре че по-горе си употребил израза "някои наши бъзици", защото освен по този начин сравнение между Мерилиън и U2 не бих могъл да възприема...

Ако ти пуснат албум на Ейч-Мерилиън, който не си слушал никога и не познаваш гласа на Хогарт, къде би го ситуирал? По-близо до Фиш-Мерилиън или до U2?

Quote

Това, което се опитвам да ти подскажа е, че групата спира развитието си в посока симфони прог, някъде около отпочване работата по трилогията Larks' Tongues in Aspic, Starless and Bible Black и Red.

Да, дори още с Lizard. Защото Кримсън прогресират. Което не им пречи да са родоначалници и по този начин основен източник на влияние за всички класически прогресив групи, които с малки изключения също свирят симфоничен прог. Нали за това спорим?

Quote

Има логика в това, но аз също не мога и да си обясня защо, когато говорим за експериментализъм е необходимо да се захласваме по музика създадена заради самата музика? Еклектика?

Аз спорове за вкус не водя. Като не ти харесва нещо - ок, това не е подсъдно. В случая обаче говорим за обективната величина влияние. И обективно погледнато, авангардното китарно общество на Боб Фрип (Guitar Craft) е дарило на света не един и двама китаристи, които от своя страна са разширили границите на авангардната и прогресивната музика. Щом толкова много хора са се впечатлили от "оакването на Фрип", както го наричаш, значи то обективно не е оакване. А мен ако питаш, музиката на Фрип солово представлява същото безспирно търсене на непознатото и новото в музиката, както и албумите на Кримсън. Разликата е единствено в нивото на слушаемост.

Quote

Ами всъщност аз пръв зададох въпроса на кого са повлияли. Очаквам ти аргументирано да ми отговориш. Те повлияха на DT например защото... Но без такива работи, видиш ли Портной си сложил тениска на първия Кримсън и това било знак за влияние.

Тиътър никога не са крили влиянията си. Щом Портной е сложил фланелка на Кримсън, значи очевидно иска да покаже нещо. Нали ти казах, влиянието не се изразява само в сходно звучене.
Ами Starless... и Red са всеобщо почитани като албуми, довели до избухването на прог-метъл вълната. Няма как да го обясня, стига да се чуят рифовете на Фрип отпреди 30+ години и да се сравнят с "Ай кент денс" и т.н., за да се разбере коя група почти единствена от прог-вълната е гледала в бъдещето. А как да си обясним притока на хора от Кримсън в други важни и популярни групи? Едва ли Уетън отива в Ейша заради гастрола си при Фемили. Едва ли Грег Лейк отива в ЕЛП заради красивите си сини очи. И т.н.

Туул, които са най-разпознаваемото лице в съвременната прог-метъл сцена (и сами по себе си притежават немалко влияние), поканиха любимата си група Кримсън като съпорт за цяло турне. Поркюпайн трий, пред които се прехласваш толкова усилено, също ги взеха на цяло турне със себе си. За фрипертроникса да отварям ли дума?

[cadaurus]

georid, on Sep 15 2007, 13:52, said:

Ако говорим за директно, техническо влияние - Блак Сабат са далеч по-влиятелна група в прога от Кримсън

В прога - да. В авангарда, нойза (с елементи на разсъждение), фюжъна и тех-траша обаче - Кримсън обират точките.

Между другото, ще познаеш ли коя друга икона на поп-културата цитира Red като една от най-любимите си хави, без която е нямало да запише един привидно отдалечен от Red албум? Гуглинг форбидън!

Edited by cadaurus, 15 септември 2007 - 13:10 .

[georid]

Quote

Да си дойдеме на музиката, пардон думата...
Сега някой ще извика SLAYERRRRRRRRRR

Влиянието на Slayer върху прога се изчерпва със South of Heaven

Относно така популярния "сабатски" риф на Шизоидния чиляк: подобен, че и по-сабатски риф от пред-Сабатско време може да се чуе в Умагумата на Флойд - The Narrow Way, pt. 2 - по-зловещ, по-приглушен, по-идещ от безутешната мъгла и без брас-секция. Изобщо, преди зад пулта да застане Алън Парсънс, Флойд са имали много добър потенциал за развитие в дуум-готик посока.

cadaurus, on Sep 15 2007, 14:07, said:

Между другото, ще познаеш ли коя друга икона на поп-културата цитира Red като един от най-любимите си албуми, без който е нямало да хване китарата? Гуглинг форбидън!

Дитер Болен?

Edited by georid, 15 септември 2007 - 13:13 .

[cadaurus]

Quote

Дитер Болен?

Цъ!

Kurt Cobain told a French magazine in 1993 that Red had influenced the recording of Nirvana's In Utero (1993), particularly the distortion sounds and recording dynamics that were finally used.

А по-надолу четем:

The mid-1980s Primus line-up (Sausage) featured guitarist Todd Huth, who later played with The Bears, a band fronted by Adrian Belew. Huth's playing style sounded like Fripp's, although he was unfamilar with the latter's work. The original line-up often played "Thela Hun Ginjeet" at concerts. On their later Cheesy Home Video (1993) Claypool plays part of "Sartori In Tangier" on a 6 stringed bass. "Their approach to improvisation has influenced us all," Alexander explained.

Толкоз за "невлиятелната" група Кримсън.

[ШureЯ]

по въпроса за деде Фрипп нека цитираме любимеца на целокупния БГ-народ Ричи Блекмор (известен в някои краеви райони на родината ни още и като БлЯкмУр ), голям темерут но и един от безпорните аксмени на съвремието си :

Все още се опитвам да получа нещо повече от китарата с правилните настройки. Ако изобщо ние използваме правилните настройки. Ето, че Робърт Фрип вярва, че всички китари са погрешно настроени, а трябва да призная, че той е наистина невероятен. Спомням си когато чух “In The Court Of The Crimson King”. Това беше първият път, когато чух китарист да свири нещо, което аз да не мога. Най-много ме притесни това, че не можех да хвана ритъма на мелодията. Може би моето подсъзнание не искаше да го хване.

Фрипп никога не е крил какво му е казал първия учител по китара - да не си губи времето, щото е "tone death and with no sense of rhythm". Всеки нормален човек би заебал да се занимава с музика при това положение...не и Боби. Ключовата дума в случая е ДИСЦИПЛИНА (по един или друг начин това понятие ще играе огромно значение в целия му по-нататъшен живот)!

прочее, всичко е в (под)съзнанието! пръстетата дори и да ги струговаш (Айоми) ако имаш правилна визия (концепция) какво точно искаш да направиш (съобразно възможностите си) - морето щ`и е до колене!

[georid]

Ан тъй! Кинг Кримсън са годфадърите на грънджа!

Кърт Вонегът разправяше, колко силно е повлиян от Достоевски. Айнщайн също е бил силно повлиян от Достоевски.

Между стила на Вонегът и Достоевски не намирам общи неща. Между стила на Айнщайн и Достоевски - хич!

Какво тогава толкоз ги е повлияло?

[georid]

cadaurus, on Sep 15 2007, 14:14, said:

Толкоз за "невлиятелната" група Кримсън.

Нивгаш не съм твърдял невлиятелност на Кримсън.

Бобиту Фрип повлиява електрониката, индъстриъла, екстремния фюжън, алтърнатива, дуум-готика, метъла, казионния симфо-прог, акустичното траш-фламенко и кво ли не!

Бобиту Фрип беше поканен да свири и с двамата най-видни представители на комерсиалния шред-импресионизъм - Вай и Сатриани. На мястото на Малмстийн!

Трудно ще ми е да се сетя за друг китарист с толкова широк обхват на влияние.

И нека никога, ама никога да не забравяме, че без In the Court of the Crimson King Пинк Флойд нямаше да станат ПИНК ФЛОЙД.

[cadaurus]

Ние всички сме свикнали да наблюдаваме единствено морфологични влияния. Ако примерно засечем мелотрон, флейта и определен ритъм при групата КК, след това приемаме за повлияни от групата КК всички следващи я, които прибягват до мелотрон, флейта и същия определен ритъм. Че ако има и някой плътен бас - туй то! Те ти 80-тарски Кримсън! И това е вярно. Но само ако говорим за дребни групи-епигони, които няма да оставят никаква следа в историята на рока. Когато говорим за константни величини, морфологията дава на късо.

Защото влиянието не е въпрос на форма. Влиянието сред големите музиканти е въпрос на отприщване. Талантът на една велика група не се влива директно в друга велика група, ами провокира един съвсем различен талант. Защото великите музиканти и изобщо творци са такива още преди да разберат, че ще се занимават с музика и изобщо творчество. Те вече са велики преди да разберат за съществуването на Кримсън или Достоевски. Кримсън и Достоевски им помагат да намерят своя гений, за който не са подозирали дотогава. Гений, който обикновено няма допирни точки със същия при повлиялите. Бат Ричо е носил в себе си рифа на Smoke on the Water още от времето на шлагерния клавирен прото-прог на Мк1. Но му е трябвало нещо, което да го накара да се сети за него. Нещо, което да го отприщи.

Та така и с Нирвана и Праймъс. А какво да кажем за самия Боб Фрип, който като млад е правил кавьори на Бийтълското ЛСД и е въртял Хендрикс до скъсване?

едит: А онова за (не)влиянието не е насочено към теб, разбира се.
Виж, за шредерството на Вай и Сатриани може още кюта-пата да падат, но се уморих.

Edited by cadaurus, 15 септември 2007 - 13:56 .

[marillion]

cadaurus, on Sep 15 2007, 14:03, said:

Ако ти пуснат албум на Ейч-Мерилиън, който не си слушал никога и не познаваш гласа на Хогарт, къде би го ситуирал? По-близо до Фиш-Мерилиън или до U2?

Дай да не почваме тази тема. Нито мога да сравня Rothers с The Edge, нито h с Bono, а да не говорим че Mark 'Mad Jack' няма с кого да сравнявам от лагера на U2...

Не е сериозно това сравнение... Radiohead, Muse, Coldplay - да донякъде, но U2 твърдо не.

cadaurus, on Sep 15 2007, 14:03, said:

Да, дори още с Lizard. Защото Кримсън прогресират. Което не им пречи да са родоначалници и по този начин основен източник на влияние за всички класически прогресив групи, които с малки изключения също свирят симфоничен прог. Нали за това спорим?

Добре, кажи ми с какво КК са повлияли на Дженезис например? Къде ти чу Фрип в свирнята на Хакет? Кой "пурпурен" тон ти откриваш в неокласика Бенкс? За сравнение между Питър и който си щеш вокалист на КК трябва ли да говорим? Papa Bear Vs. Mike Rutherford? Come on...

Повярвай ми, тези две групи са абсолютни противоположности, само на пръв поглед се доближават, защото ги асоциаираш с общото понятие прогресив рок. Как тогава едната ще се превърне в животворния инфлуенс за другата? Затова ти цитирах по-горе Гейбриъл с "we've got to get in to get out..." Нужно е по-задълбочено вглъбяване в темата. И онова по-долу за "Ай кент денс" съвсем пък ме обърква...

cadaurus, on Sep 15 2007, 14:03, said:

Аз спорове за вкус не водя. Като не ти харесва нещо - ок, това не е подсъдно. В случая обаче говорим за обективната величина влияние. И обективно погледнато, авангардното китарно общество на Боб Фрип (Guitar Craft) е дарило на света не един и двама китаристи, които от своя страна са разширили границите на авангардната и прогресивната музика. Щом толкова много хора са се впечатлили от "оакването на Фрип", както го наричаш, значи то обективно не е оакване.

Аз наричам "оакването на Фрип", това което той започна да прави в собствената си DGM през деветдесетте. Тогава когато след дълги битки Фрип успя да извоюва своята и на групата независимост и започна да създава музика единствено за удоволствие. Някъде тук според мен той прекрачи една невидима граница и се превърна от индипендънт артист, какъвто винаги е мечтаел да бъде в псевдоинтелектуалец-експериментатор, търсещ себе си чрез шокираща музикална терапия. Аз за това говоря, за това същото което пречи на групи като Мерилиън например да създават продукт на постоянно високо ниво. Коя е причината ли? Ами свободата е причината? Когато нямаш продуцент на главата, който да ти пили мозъка всеки ден, когато не плащаш на час за студио, когато нямаш договор задължаващ те да правиш албум след албум рано или късно ти си казваш: Егати колко е готино да съм независим! И тогава вместо да създаваш шедьовър след шедьовър, много често идва "оакването"... То не винаги се усеща навреме, но твърде често миризмата го издава отдалеч...

[cadaurus]

marillion, on Sep 15 2007, 14:56, said:

Добре, кажи ми с какво КК са повлияли на Дженезис например? Къде ти чу Фрип в свирнята на Хакет?

Почваме да се въртим в кръг. Виж ми горното мнение, влиянието не е въпрос на морфология (т.е. не върви аргумента, че едикакво си не звучи като едионакво си), а въпрос на отприщване. Как така Дженезис си бичат бийт-психеделийка и хоп! - идва Хакет и скачат в тежкия, сложен, замислен, патетичен симфо-прог? ВСЯКА симфо-прог група след Кримсън е повлияна от дебюта им, независимо колко различно и нешизоидно звучи. Защото дебютният Кримсън показва как се прави тая работа. Тони Банкс така или иначе е неокласически гений, но причината да свири в рок-група, а не в църковния хор, е до голяма степен пурпурният Крал.

[georid]

marillion, on Sep 15 2007, 14:56, said:

с какво КК са повлияли на Дженезис например?

Технически - никак!

Кадауруса много хубу е развил идеята за катализата и отприщването. В стария форум с proGGer-а се подбъзиквахме как тъй LZ са повлияли Пурплето. Ами технически - никак! Само дето до 69-та Пурплето свирят симпатичен естраден пост-Бийтълс прото-прог и изведнъж - БАМ!

IN ROCK!

From Genesis to Revelation е дрън-дрън на гуитарка, кен бай ми лъв, ша-лала-лали и изведнъж - БАМ! The Knife!

Първият Yes? Сигурно съм глух и прост, но между първия Yes и албумите на Пурплето с Род Евънс особена разлика не намирам. Пост-Бийтълс и туйто. Пък Jethro са яко у блуса. И т.н.

1970-1971 - съвсееем различна картина.

Катализата. Отприщването. Без In the Court of the Crimson King ИЗОБЩО нямаше да има симфо прог. Точка.

Edited by georid, 15 септември 2007 - 14:44 .

[Aggressive Perfector]

cadaurus, on Sep 15 2007, 14:07, said:

Между другото, ще познаеш ли коя друга икона на поп-културата цитира Red като една от най-любимите си хави, без която е нямало да запише един привидно отдалечен от Red албум? Гуглинг форбидън!

N I R V A N A
Кърт Кобейн сочи албума за причината, по която се е захванал с музика...

А относно "оакването" на Фрип... Днешните прог-звезди Tool са повлияни от THRAK, от "оакването". Предполагам, че и Tool са оакана банда???

Edited by Aggressive Perfector, 15 септември 2007 - 14:52 .

[marillion]

cadaurus, on Sep 15 2007, 15:02, said:

Почваме да се въртим в кръг. Виж ми горното мнение, влиянието не е въпрос на морфология (т.е. не върви аргумента, че едикакво си не звучи като едионакво си), а въпрос на отприщване.

А ти виж часа на постване. Докато ти си обяснявал своята гледна точка, аз съм писал горното...
Като цяло съм напълно съгласен с теб, бай дъ уей.

cadaurus, on Sep 15 2007, 15:02, said:

Как така Дженезис си бичат бийт-психеделийка и хоп! - идва Хакет и скачат в тежкия, сложен, замислен, патетичен симфо-прог? ВСЯКА симфо-прог група след Кримсън е повлияна от дебюта им, независимо колко различно и нешизоидно звучи. Защото дебютният Кримсън показва как се прави тая работа. Тони Банкс така или иначе е неокласически гений, но причината да свири в рок-група, а не в църковния хор, е до голяма степен пурпурният Крал.

Да не продължаваме безсмисления спор. Няма съмнение, за енти път го казвам дворът е началото на всички начала!! Какво повече да кажа? Да падна на колене пред красотата на Epitaph? Ами правил съм го стотици пъти, душевно, вербално, емоционално, всякак...

Това с което не съм съгласен с обобщението, че не дворът, а КК е началото и краят на всички начала. В онези години на креативност, изворът на идеи не може да бъде отнесен само и единствено към един източник... А представи си, че те бях накарал да сравняваш КК с ЕЛП или Джентъл, или Джетро или ако щеш Питър Хамил.

[georid]

marillion, on Sep 15 2007, 16:00, said:

КК с ЕЛП

Грег Лейк слага симфо-прога у торбата и го занася в ЕЛП

1969. Най-важната година:
1) LZ I/II
2) In the Court of the Crimson King.

Има една група, в която генералните партийни линии 1) и 2) се пресичат: Black Sabbath.