87 replies to this topic

[marillion]

С цел да избегнем онзи присъщ краен субективизъм на всяка класация, предлагам всеки от нас да посочи по 10 албума с които ще запомни периода от 2000г. до 2009г.

Моите 10, подредени според годината на издаване:

1. U2 - All That You Can't Leave Behind '2000
От фенове на групата от далечната 1985г., точно като мен, този албум се възприе като истинско завръщане на ирландците към корените. Не ме разбирайте погрешно, аз харесвам експерименталните неща на U2 създадени през 90-те с помощта на Дани и Браян, но голямата ми любов завинаги ще останат U2 от 80-те, периодът в който Боно и Ко. бяха истински бунтари и се открояваха на сцената!

И още нещо - съвсем лично мнение - Боно създаде вокален шедьовър с All That You Can't Leave Behind и поне за мен този албум се превърна в негова певческа визитна картичка...

Чуй: Kite
Виж: Walk On


2. Bruce Springsteen - The Rising '2002
Две обстоятелства превърнаха The Rising в един от най-значимите албуми на Боса за всички времена. Първото обстоятелство безспорно е участието на E Street Band в албум на Спрингстийн за първи път от 18 години, а вторто обстоятелство е самата същност на албума, който е посветен на атентатите в САЩ от 11/09. Феноменалният успех на последвалото турне даде нов тласък на кариерата на Боса и той ни зарадва с още няколко бижута в отминалото десетилетие...

Чуй: My City of Ruins
Виж: Waitin' on a Sunny Day


3. Peter Gabriel - UP '2002
След десет години мълчание, Негово Величество проговори на неговия си език, а всички в гилдията прилежно извадиха тефтерчетата, за да си водят записки. Година по-късно и зрителите извадиха тефтерчета, за да се опитат да опишат видяното по време на живото представление - отново, както преди десет години, както през 80-те, както всякога, когато ТОЙ реши да тръгне на турне. С темповете на работа демонстрирани от Peter в последните двадесет години, не е чудно, че негов пълнокръвен албум вижда бял свят веднъж на десет години, но така е при перфекционистите. Вече сме подострили моливчетата и чакаме нова порция съвършенство, време е...

Чуй: I Grieve
Виж: Signal to Noise


4. MUSE - Absolution '2003
Има албуми, които променят музиката завинаги, това е един от тях. След години този албум ще бъде преоткрит и изведнъж хората ще започнат да забелязват неговото влияние в творбите на различни групи. Така е с гениалните произведения, нужно е време, за да достигнат те до мястото на срещата с вечността...

Чуй: Sing for Absolution
Виж: Butterflies and Hurricanes


5. Marillion - Marbles '2004
От първото прослушване на Marbles осъзнах, че групата е създала шедьовър. Концептуално построен върху спомени на H от детството и духовно подчинен на композиционната сплав Родъри - Кели, този двоен албум донесе на Marillion признание дори и от най-консервативните фенове...

Чуй: Fantastic Place
Виж: Neverland


6. Pendragon - Believe '2005
Ник Барет преодоля личните проблеми, загърби клишетата и преоткри музиката, а Believe постави началото на нов етап в развитието на Pendragon, достигнал кулминация със суперуспешния Pure...

Чуй: Believe / No Place For The Innocent
Виж: The Edge of the World


7. Coldplay - X&Y '2005
Чаровната меланхолия витаеща около Крис Мартин и всички онези скрити и явни реминисценции в музиката на Coldplay, превърна британците в едно от явленията на изминалата декада, а X&Y в един от албумите за които ще се говори и занапред...

Чуй: Speed Of Sound
Виж: Fix You


8. Porcupine Tree - Fear of a Blank Planet '2007
Този албум е зрелостен изпит на Стивън Уилсън, по случай завършването на втория етап от развитието на Порки. Всичко създадено от този гений през декадата е тук - от затихващите флойдиски мотиви, през типичните експерименти със звука, до изцяло иновативото звучене на новото хилядолетие...

Чуй: Way Out of Here
Виж: Fear Of A Blank Planet


9. Gazpacho - Night '2007
Пристрастен към тази група или не, факт е, че за Night не спира да се говори в средите на прогресив рока и норвежците днес са едно от най-често споменаваните имена, както от почитатели, така и от критика...

Чуй: Upside Down
Виж: Massive Illusion


10. TransAtlantic - The Whirlwind '2009
"Вихрен" завършек на декадата, дело на четирима гениални творци, които решиха отново да демонстрират неизчерпаем музикален потенциал, събран в концептуален албум-мечта за всеки прогресив рок фен...

Чуй: Is It Really Happening
Виж: The Whirlwind (Trailer)

[Sailing Ships]

1. David Coverdale - "Into The Light" (2000).

2. HIM - "Razorblade Romance" (2000).

3. Nightwish - "Century Child" (2002).

4. Stratovarius - "Elements pt. 1" / "Elements pt. 2" (2003).

5. Masterplan - "Masterplan" (2003).

6. Scorpions - "Unbreakable" (2004).

7. Edguy - "Hellfire Club" (2004).

8. Kamelot - "The Black Halo" (2005).

9. Gotthard - "Lipservice" (2005).

10. Depeche Mode - "Playing The Angel" (2005).

11. Toto - "Falling In Between" (2006).

Позволявам си да сложа един албум в повече, защото за мен беше изключително трудно да пренебрегна един за сметка на друг. Всеки от изброените означава много за мен в личен/емоционален, освен в меломански план.

Edited by Sailing Ships, 08 януари 2010 - 21:11 .

[marillion]

Кой албум е "допълнителен" в твоята десятка?

Интересно ми е защото аз водих дълга борба с вътрешното си аз, относно включването в списъка на Black Ice на AC/DC. Един албум, който буквално изуми дори и не чак толкова голям фен на групата като мен. С чиста съвест бих нарекъл Black Ice най-добрият албум на групата от Back In Black насам... Все пак Believe Pendragon надделя накрая, но главно поради сантиментални причини, а не толкова обективни...

[katatonia]

Изключително трудно е да избереш топ албумите за едно десетилетие но ето тези , които според мен ако бях на самотен остров за 10 години щях да слушам без прекъсване, защото дават най доброто за цялата тази декада. По години е класацията:

1. OPETH - Blackwater park - 2001

2. TOOL - Lateralus - 2001

3. EMPEROR - Prometheus: The Discipline of Fire - 2001

4. MARDUK - World Funeral - 2003

5. VEHEMENCE - Helping The world to see - 2004

6. NEERMORE - The Godless Endeavor - 2005

7. KREATOR - Enemy of God - 2005

8. MACHINE HEAD - The Blackening - 2007

9. NILE - Ithyphallic - 2007

10. GOJIRA - The Way of all flesh

[Sailing Ships]

Quote

Кой албум е "допълнителен" в твоята десятка?

Този -

Quote

10. Depeche Mode - "Playing The Angel" (2005).

Dave, Martin, Andrew (и Alan) винаги са имали и ще имат важно място в моята фонотека. Този диск ми върна еуфорията от времената, когато започнах да слушам групата, накара ме да ги "преоткрия" по един особен начин.

Уви, не мога да кажа същото за миналогодишната им творба, но това е обект на друг разговор в друга тема на форума.

[veskob]

1.TRANSATLANTIC - Bridge Across Forever - 2001
2.DOKKEN - Lightning Strikes Again - 2008
3.THE GATHERING - Home - 2006
4.DREAM THEATER - Six Degrees of Inner Turbulence - 2002
5.SPOCK'S BEARD - Snow - 2002
6.MARILLION - Marbles - 2004
7.PORCUPINE TREE - In Absentia - 2002
8.TEARS FOR FEARS - Everybody Loves A Happy Ending - 2005
9.IRON MAIDEN - Brave New World - 2000
10.AYREON - 01011001 - 2008

Албумите са просто изброени,не подредени! Има поне още 40-50 албума на тези и други групи ,които слушам с голямо удоволствие ,но за тях може би друг път.

[deep purple]

Прекрасна тема! Моите албуми ще бъдат подредени по хронологичен ред:

1.2000 - David Coverdale - Into The Light - Класически хард рок!!! Завръщане към старите неща на Whitesnake.Този албум бележи освен промяната на прическата на Coverdale,но и на композиционните му умения.Не бих го сравнил с нищо друго с участието на DC



2.2001 - Pendragon - Not Of This World - И до ден днешен най-любимата ми тава на Ник и ко.Както един мой приятел определя албумът - "Новият прогресив рок свят"



3.2002 - Dio - Killing The Dragon - Същото като при Pendragon.Лично за мен албумът оставя голяма следа в метъла най-вече заради прекрасните китари на Doug Aldrich и завръщането към корените на групата.

http://www.youtube.com/watch?v=1gvAprqdFY0

4.2003 - Deep Purple - Bananas - Най-добрият албум на групата от 1996 насам.Свеж като пролетна маруля!!!Изключително настроение искри от тази тава,непознато в старите издания на британците.Музикантските умения няма смисъл да коментирам - те са ясни за всички.Bananas бележи и една съществена промяна - напускането на може би най-емблематичната фигура за Purple след Blackmore, а именно John Lord.Неговият заместник Don Airey се справя фамозно!

http://www.youtube.com/watch?v=G2Su3crvbtg

5.2004 - Europe - Start From The Dark - Ако в учебниците трябва да пише как да се направи един изключително силен албум на завръщането,то по-подходящ пример от Start From The Dark няма!!!Завиден интензитет,прикрита агресия и поредната феерия от звуци излезнала под марката Europe.

http://www.youtube.com/watch?v=6Eqp-6v8oK4

6.2005 - Deep Purple - Rapture Of The Deep - Според някои най-слабото произведение на групата в този състав,според други най-силното.Аз съм някъде по средата.Албумът привлича внимание дори само заради

http://www.youtube.com/watch?v=f50TSSFu5_Q


7.2006 - Glenn Hughes - Music For The Divine - Албумът сложил край на една декада в соловата кариера на The Voice Of Rock.За последен път срещаме истински и неподправен хард рок наред с фънк отклоненията на Glenn.Лично аз съжалявам,че не успях да видя нищо от това турне,тъй като Music For The Divine се отличава с прекрасни качества.Мнозина свързват тавата само и единствено с умопомрачителният кавър на Nights In White Sattin.Грешка!!!

http://www.youtube.com/watch?v=sECL6af7_gw

8.2007 - Ken Hensley - Blood On The Highway - Не може да събереш такъв звезден отбор като Ken Hensley,John Lawton,Jorn Lande и Glenn Hughes на едно място и да очакваш слаб албум.Концептуална тава разказваща за пътя на една рок звезда през всичките и трудности и облаги и поставяща безброй въпроси.Кен е магьосник и велик поет.

http://www.youtube.com/watch?v=ikJs6d-SPaA

9.2008 - Asia - Phoenix - Един реюниън останал извън шумът на медиите,което го прави още по-сантиментален.Албум който мога да слушам денонощно!!!

http://www.youtube.com/watch?v=nYq6E3o4UGo

10.2009 - Prince - Lotus Flower - Изписах всички възможни суперлативи за тази тава,нищо не неизказано не остана.

[Roy]

И на мен темата ми харесва и се разписвам в нея : )
Подредбата ми също е в хронологичен на излизането на албумите ред.
Моята десятка е следната:

***1***



A Perfect Circle - Mer De Noms (2000)

Този албум го чух няколко години след излизането му.Вече бях запознат с творчеството на Tool, когато разбрах за тази банда, която може да се нарече страничен проект тъй като двете основни движещи сили в нея са свързани и със споменатите вече Tool.Честно казано бях смаян когато за първи път чух този албум - просто няма празно.Всеки един звук, всяка една нота въздейства.Много силен албум, абсолютно задължителен за почитателите на алтернативната рок музика.

***2***



Limp Bizkit - Chocolate Starfish And The Hot Dog Flavored Water (2000)

Този албум беше първият наистина голям пробив на нео метъла в класациите.Макар че Лимп Бизкит станаха популярни още предишната (става въпрос за 1999-та) година, то с "шоколадовата звезда" удариха кьоравото, както казва един мургав господин.Освен заради сантимента (и ЕГН-то), че с този албум прослушах "бизквитките", аз го слагам в класацията си заради чудесната продукция - звук & песни. Много хубав и разнообразен запис.

***3***



PJ Harvey - Stories From The City, Stories From The Sea (2000)

Най-комерсиално звучащият албум на Поли, но същесрвменно с това и най-силният.По принцип избягвам да използвам такива крайни определения, но тук съм категоричен.Защото колкото и да ми е симпатична, и колкото да ми харесва пънкарливото настроение в песните й, то ми идва прекалено сухо и еднообразно.А в този албум, Пи Джей най-накрая излиза от задимените мазета и създава най-приятните си и леснозапомнящи се мелодии, така че да не дразнят с монотонността си.

***4***



Tool - Lateralus (2001)

Албум явление, без абсолютно никакъв аналог.Гениална работа!Алтернативен прогресив или прогресивен алтернатив - сами си изберете, няма значение.Важното тук е само Музиката която дебне зад обложката на този албум.

***5***



Radiohead - Amnesiac (2001)

Много харесвам Рейдиохед.За мен те нямат слаба песен.Не мога да си обясня защо избирам точно този албум, а не някой от другите три, които издадоха през последните 10 години.Може би защото ми се струва най-разнообразен и все пак свързан с настроението на The Bends & OK Computer.

***6***



Anathema - A Fine Day To Exit (2001)

С този албум прослушах тази група.С този албум свързвам едни от най-красивите спомени в живота си.
Най-тъжното и красивно нещо което е записвала банда със самосъзнанието за принадлежност към каноните на рок музиката.

***7***



Korn - Untouchables (2002)

Тук мога (и обичам) да говоря много.Ще напиша само че за мен това е метъл албумът на последните десет години, както и едно от най-уникалните и гениални неща в музиката които съм слушал въобще.
Ненормални китарни партии, мачкащ джазиран бас, финни и пестеливи барабани и един неприлично разнообразен вокалист които преживява(ше) това което пее.Гениална банда, гениален албум.

***8***



Apocalyptica - Reflections (2003)

Няма да забравя когато излезна този албум колко силно впечетление ми направи обложката му - сякаш идеално олицетворяваше музиката вътре.До тогава с няколко приятели си разменяхме един диск на които бяха записали само кавър версиите на тримата финландци, така че този албум беше първият ми лично мой си албум на Апокалиптика.Най-силният им запис след които се обърнаха към комерсиалното звучене, което за съжаление само развали достолепно-сериозната им музика.Емоция, дълбочина, тревожност и барабани изсвирени от Дейв Ломбардо, се смесват в един уникален албум.

***9***



The Gathering - Souvenirs (2003)

Лежерно, замечтан, космически...трудно се описва музиката на тези холандци.Поредният им фантастичен албум, които слагам тук най-вече заради сантиментални спомени и нежни вечери

***10***



Anathema - A Natural Disaster (2004)

С този запис Кавана бръдърс продължават да изследват нови територии и музикални хоризонти. Определено има по-ърбанистично звучене, което го доближава до атмосферата на Гедъринг, Портишхед и Рейдиохед, но естествено се запазва и одухотворената пинкфлойдска тъга.Честно казано предишният албум ми е по-присърце, но и този си струва да се чуе.Най-малкото заради "чайките"...

[Danny Carey]

Първото ми включване по една изключително приятна, но крайно трудна тема.
Невъзможно е да се направи точна класация, но ще спомена най-важните 10 албума за мен, без които настоящият ми мироглед щеше да е значително по-беден.

И така:
1. Fates Warning - Disconnected
2. Tool - Lateralus
3. Dimmu Borgir - Puritanical Euphoric Misanthropia
4. Porcupine Tree - In Absentia
5. Riverside - Out of Myself
6. Dream Theater - Train of Thought
7. OSI - Office of Strategic Influence
8. Redemption - The Fullness of Time
9. Nightwish - Dark Passion Play
10.Isis - Wavering Radiant.

[cadaurus]

Десетилетието започва с 2001 г. и приключва с тази година, така че не е много коректна темата. Но нали сме свикнали така да възприемаме декадите, ето моите десет албума.

1. Magma - K.A. (2004)
2. Spiral Architect - A Sceptic's Universe (2000)
3. Isis - Wavering Radiant (2009)
4. Cynic - Traced In Air (2008)
5. Katatonia - Last Fair Deal Gone Down (2001)
6. Canvas Solaris - Cortical Tectonics (2007)
7. Pain of Salvation - Remedy Lane (2002)
8. dredg - El Cielo (2002)
9. Gojira - From Mars to Sirius (2005)
10. Fates Warning - Disconnected (2000)

Иначе картинката обективно погледнато е доста тъжна - "рок" групите на "декадата" са Radiohead (с техния явен отказ от рока, хаха), Muse, Coldplay, Killers, Arcade Fire, а от тежкия сектор, отвъд ню метъла, който не смятам, че трябва да броим, остават само Tool, може би Opeth иии обичайния бууст по новите албуми на старите звезди, които албуми теоретично няма как да са голямото избухване на декадата.

[marillion]

cadaurus, on Jan 9 2010, 14:27, said:

Десетилетието започва с 2001 г. и приключва с тази година, така че не е много коректна темата.

В тази тема не говорим за първото десетилетие на новто хилядолетие започнало с 2001г., а говорим за декадата от 2000г. до 2009г и както ти сам казваш, така сме свикнали да мислим за тези периоди, защото изглежда малко по-пригледно за възприемане...

cadaurus, on Jan 9 2010, 14:27, said:

Иначе картинката обективно погледнато е доста тъжна...

Преди малко в банята се замислих за личната ми десятка от предишната декада (1990 - 1999) и без никакво усилие сглобих класацията за по-малко от минута. Предполагам още по-бързо ще се справя и с 80-те, а да не говорим за 70-те и 60-те, когато просто числото 10 ще изглежда непоносимо малко...

P.S.: Може да опитаме и в тази посока, но нека да бъде в същата тема, за да не трупаме прекалено много теми-дъвки с еднаква насоченост във форума...

Edited by marillion, 09 януари 2010 - 14:47 .

[Blackiel]

Хубава тема
Ето моите 10 след малко обмисляне (не са подредени по любимост, може би с изключение на първия ):
1. Manowar - Warriors Of The World (2002)
Най-разнообразния и най-успешен от икономическа гледна точка албум на групата
2. Hammerfall - Crimson Thunder (2004)
Първият хеви метъл албум който си купих.
3. Cradle Of Filth - Midian (2000)
Първото ми докосване до по-екстремния метъл. До днес си остава най-добрия им албум за мен.
4. Trivium - The Crusade (2006)
Албумът който ми отвори очите за онази американска вълна, за която всички толкова много говориха.
5. My Chemical Romance - The Black Parade (2006)
Че е педалски, педалски е, че е ревлив - ревлив е, но има нещо особено в този албум, което го отличава от неговите събратя по стил.
6. Slayer - World Painted Blood (2009)
Светът наистина е ядосал че да запишат може би най-злобния си албум
7. WASP - Dominator (2007)
Блеки изненада всички тогава, защото всички го бяха отписали след The Neon God (не знам защо), но оз лично вярвах в групата тогава и те оправдаха моите очаквания.
8. Judas Priest - Nostradamus (2008)
Много съжалявам, че толкова малко хора успяха да го оценят като мен.
9. Metallica - Death Magnetic (2008)
Завръщането си е завръщане
10. Avantasia - The Metal Opera pt. 1 (2001)
Личния ми фаворит за Пауър Метъл албум на всички времена, макар че и другите два са също толкова добри

[violator]

cadaurus, on Jan 9 2010, 14:27, said:

Десетилетието започва с 2001 г. и приключва с тази година, така че не е много коректна темата.

Много искам да видя, живот и здраве, дали ще празнуваш тридесетгодишния си юбилей едва след като станеш на 31.

Mислих по темата и открих, че по никакъв начин не мога да се огранича само в десет албума. Така че ще престъпя правилото за десетте броя. Но ако ще се прави нещо като рекапитулация накрая, ще ги орежа за целта до позволената бройка за целите на статистиката...
Но за момента не мога да мръдна от това:

Radiohead – ”Kid A” /2000/

Лично за мен този албум е на същото ниво с историческия "OK Computer". Общо взето, Radiohead са може би най-влиятелната група в последните две декади. И в количествено, и в качествено отношение.

Deftones – ”White Pony” /2000/

Адекватният метъл трябва да звучи точно по този начин.

Ulver – ”Perdition City” /2000/

Адекватната електронна музика трябва да звучи точно по този начин.

Porcupine Tree – ”In Absentia” /2002/

Адекватният прогресив рок трябва да звучи точно по този начин.

Dream Theater – ”Six Degrees Of Inner Turbulence” /2002/

Лебедовата песен на титаните.

Johnny Cash – ”American IV: The Man Comes Around” /2002/

Порасналите музиканти трябва да разсъждават по точно този начин.

Anathema – ”A Natural Disaster” /2003/

Така щяха да звучат Pink Floyd, ако творяха в пълен състав през 90-те и 00-те.

The Mars Volta – ”De-Loused in the Comatorium” /2003/

Можело да има и стойностно латино.

Opeth – ”Damnation” /2003/

Така щеше да звучи грънджът, ако беше еволюирал в 00-те.

David Bowie – ”Reality” /2003/

Хамелеонът се слива удачно с всяка среда. "Bring Me The Disco King" e една от най-хубавите песни, които музиката е раждала.

Martin Gore – ”Counterfeit 2” /2003/

Така се съживяват песни.

Marillion – ”Marbles” /2004/

Шедьовър. Може би най-силният и зрял албум на тази група въобще.

Riverside – ”Out Of Myself” /2004/

Един от най-добрите албуми на всички времена!!!

A Perfect Circle – ”Emotive” /2004/

Думата "кавър" придоби качествено ново значение.

Pain Of Salvation – ”Remedy Lane” /2004/

Адекватният прогресив метъл трябва да звучи точно по този начин.

Robert Plant - "Mighty ReArranger" /2005/

Талантът няма възраст! Нито стил!

Katatonia – ”The Great Cold Distance” /2006/

Мракът пропя.

Tool – ”10 000 Days” /2006/

Така e парел дебютният Led Zeppelin в ушите на тогавашните меломани. Не музика, а Земетръс. Tool разместват пластове с всеки трус.

David Gilmour – ”On An Island” /2006/

Някои смятат "A Momentary Lapse Of Reason" и "The Division Bell" за солови албуми на David Gilmour. Аз бих казал следното - "On An Island" е толкова добър, че заслужава да носи ужасяващо тежкото клеймо "Pink Floyd".

Depeche Mode – ”Playing The Angel” /2005/

По-адекватна безтегловност по отношение на стилови рамки и музикални предразсъдъци - здраве му кажи. Най-добрият Depeche от "Ultra" насам.

Moonspell – ”Memorial” /2006/

Ако имаше Ад, това щеше да го озвучава.

Eddie Vedder – Music For The Motion Picture ”Into The Wild” /2007/

Ако това беше излязло с марката "Pearl Jam", щеше да ми е на второ място след "Ten".

Ayreon – ”01011001” /2008/

Адекватната рок опера трябва да звучи точно по този начин. Последният нов албум, който успя да ме погълне напълно.



Класацията е твърде субективна и няма да правя генерални изводи.

[marillion]

Впечатляваща подборка, почти готова да се окичи със званието "Cream of 2000 - 2009", ама така и баба знае, какато казва Ози...

Знаеш ли ти Боре, какво ми е коствало, за да махна от десятката имена като Дейв Гилмор, Пърси или голямото завръщане на Депеш (от 2005г., а не от 2006г., както ти си го посочил ), обаче правилата са си правила и затова ще те помоля, ако ще и на уше, да ми прошепнеш с кои от прекрасните си приятелчета би се разделил, за да редуцираме бройката до санитарните 10?

[marooned]

violator, on Jan 9 2010, 18:08, said:

David Gilmour – ”On An Island” /2006/

Някой смятат "Delicate Sound Of Thunder" и "The Division Bell" за солови албум на David Gilmour. Аз бих казал следното - "On An Island" е толкова добър, че заслужава да носи ужасяващо тежкото клеймо "Pink Floyd".

Една поправка искам да внеса, "скъпи братко по оръжие". Delicate Sound of Thunder е двоен концертен албум, записан от концертите на Pink Floyd в Nassau Coliseum, New York, през 1988!

Правилното заглавие на албума е "A Momentary Lapse of Reason", който се появява година по-рано

По въпроса за "On An Island", искам да добавя, че този албум не може да се подрежда в каквито и да било класации, защото, както казва Nick Barrett - сърцето и душата на Pendragon:

"David Gilmour отива отвъд пределите на съвършенството и постига "Gilmouriosity!"

[Davidian]

Много интересна тема, поздрави.
И аз като някои от писалите, ще подредя албумите си хронологично, за да избегна подреждането им по любимост, че ще стане твърде сложно.

1.2000-

Един от многото и значителни шедьоври на сиатълците. Интересното и ненадминатото в този албум е, че съчетават едновременно тежките си, технични и многопластови песни заедно с мелодията. Така се получава един лесно слшаем и бързо влизащ албум, който не губи от дълбочината си. Прекрасно!

2.2004-Годината е 2004, а всичко в тежкия сектор е погълнато от така обсъжданата NWOAHM. Всички редят гневни куплети, мелодични припеви и грууви рифове. Всичко е потънало в агресия. В този момент една от бандите в това „течение” правят концептуален албум по едно от най-известните литературни произведения-„Моби Дик”. Както става ясно, от този момент нататък минават в друго измерения на музикалния бизнес и творчество и занапред се превръщат в група, която не влиза в течения, а сама създава такива. Затова слагам този албум в класацията, въпреки че се колебах много между този и скорошния ”Crack the skye”. Защото от ”Leviathan” започна всичко.

3.2004-

Месеци преди излизането на албума, едва ли са били много хората, вярващи, че Дейв Мъстейн може да създава отново класики по неговия си начин. Феновете са обезверени от "лиричната" страна на дейв, която той показва в предишните албуми. От класическия състав не е останал никой, с изключение на нашия герой, а бъдещето на бандата не е ясно след операцията на Дейв.
Но точно тогава започва втория живот на групата. Силно политически албум, изпълнен с прозренията и мислите на Дейв относно живота и човешките взаимоотношения, подплатен с уникалните рифове и песни, на които е способен само той. Системата на Мегадет не се проваля.

4.2004-

Exodus също преживяват много негативни неща до излизането на този албум. Смяна на лого, пускане на песен на бандата по MTV... За някои подобни признаци при траш група не вещаят добро. Но това не се отнася за Exodus. Класически траш, с модерен звук. Песните са интензивни, мощни и ядосани. А Зетро реди гневни слова в рими. Красота...

5.2005-

В началото на тази декада се пръкнаха много млади групи, които искаха с новото хилядолетие да направят революция. Хиляди желаещи, множество опитали, малцина запомнени и дузина успели. Е, тези момчета са едни от тях. Доста дълъг албум(цели 14 песни, без бонус-траковете) изпълнен освен с типичния младежки ентусиазъм и хъс за доказване, а и с класически метълски мейдънски китарни хармоний, интензивни сола, агресия и мелодия. За жалост досега ненадминат успех от тяхна страна.

6.2005-

Един албум, който промени посоката на млади и стари групи. Една група, която реши, че трябва да започне наново и да покаже правилния път. И то успешно. Сложна структура на песни, перфектни мелодии, китарни хармонии и сола, готови да засрамят всеки китарист. Нестандартно, стойностно, приятно.

7.2007-

Да поставя "City of Evil" и да не поставя този би било грешно. Групата се развива още повече в композиторските си умения, достигайки до ново ниво и показвайки, че успеха на предния албум не е просто случайност, а плод на талант и труд. Показах какво би било бъдещето на рок сцената. Жалко, че загубиха през 2009 една от задвижващите ги части...

8. 2007-

Machine Head беше една талантлива група, която започна с албум, който беше актуален и ултимативен за времето си. Подобно на повечето от великите китаристи, композитори, текстописци или иначе казано-музиканти, Роб Флин дълго се луташе между актуални и неактуални стилове, търсещ истинската си същност. През 2005 хвана стила си за крайчето с "Through the ashes of empires". Разбрал накъде трябва да се движи, създава този чудовищен албум. Албум съдържащ толкова агресия, мрак и мощ, че не може да се подмине. Истинска класика.

9.2008-

Мнозина вече смятаха за една легенда, потънала в забвението, оставяйки след себе си бляскав диамант, осветяващ пътищата на групите. През 2008 обаче, точно като ангела на оложката, Cynic възкръсват. Освен много положителни отзиви, много са и мненията, че това е грешна постъпка, предвид, че едва ли ще могат да изкарат нещо, доближаващо се до великия "Focus". Може би някои са били прави, но "Traced in air" е щипка вълшебство и музика, способна да бъде създавана само от Cynic.


10.2008-
Gojira отдавна бяха фигури в тежкия сектор. Но с този албум дет метъла покори нови тематики. Природата…Така се постигат успехите, като поднасяш идеи в музиката си. А само каква е тя…Чудовищно.

Албуми, който не могат да бъдат подминати току така:

Strapping young lad-The New Black
Trivium-Shogun
Testament-Formation of Damnation
Overkill-Ironbound

Edited by Davidian, 09 януари 2010 - 21:05 .

[Svil]

marillion, on Jan 9 2010, 14:44, said:

В тази тема не говорим за първото десетилетие на новто хилядолетие започнало с 2001г., а говорим за декадата от 2000г. до 2009г и както ти сам казваш, така сме свикнали да мислим за тези периоди, защото изглежда малко по-пригледно за възприемане...

Това изобщо не е вярно. Всеки, работещ с числа, като мен, ще ти каже, че най-прегледно е 1-2-3...-10, а не 0-1-2...-9. Нулата е нищо сама по себе си, тя дава смисъл на другите числа. Такива дивотии, за декада 2000-2009 са абсолютни безсмислици. Бистрихме достатъчно проблема с десетилетията в една друга тема и пак ми образувате нерви със странни твърдения, целящи просто да вмъкнат случайни албуми в някакви рамки.

И да не пропусна:

Quote

4. MUSE - Absolution '2003
Има албуми, които променят музиката завинаги, това е един от тях. След години този албум ще бъде преоткрит и изведнъж хората ще започнат да забелязват неговото влияние в творбите на различни групи. Така е с гениалните произведения, нужно е време, за да достигнат те до мястото на срещата с вечността...

Т`ва ще се случи точно... никога

[Roy]

Svil, on Jan 9 2010, 21:56, said:

Това изобщо не е вярно. Всеки, работещ с числа, като мен, ще ти каже, че най-прегледно е 1-2-3...-10, а не 0-1-2...-9. Нулата е нищо сама по себе си, тя дава смисъл на другите числа. Такива дивотии, за декада 2000-2009 са абсолютни безсмислици. Бистрихме достатъчно проблема с десетилетията в една друга тема и пак ми образувате нерви със странни твърдения, целящи просто да вмъкнат случайни албуми в някакви рамки.

Ще си позволя да отговоря вместо Мерилиън, понеже мислех по-рано да го похваля за адекватно зададената тема.

Авторът (Мерилиън) не споменава никъде понятието "десетилетие" именно за да не дава причина за изпадане в спорове какво точно влиза в състава на едно десетилетие.Той (авторът) говори за "декада" а с това понятие се обозначават съвкупности от десет еднакви елемента.Произлиза от древногръцката дума dekas което ще рече "десет".Така се избягва елегантно излишните философски спорове за десетилетията, които са безсмислени по изначало, тъй като що се касае до летеброенето всички знаем че "година нулева" съществува като такава само на теория.

По интересно би било да видим и твойте десет албума, Свил : )

[Sailing Ships]

Quote

"година нулева" съществува като такава само на теория.

И като такава в някои поетични търсения, чийто извор е човешката чувствителност, събитията в личен аспект и т.н. Примери много.

[Svil]

Rob Roy, on Jan 9 2010, 22:29, said:

По интересно би било да видим и твойте десет албума, Свил : )

Моите не знам кога ще ги измисля. Още не ми е останало ред да се замисля върху годишната си класация. 2010-та започна с такова натоварване и толкова проблеми, че всичко останало ми е на заден план.