Jump to content

Стихове


292 replies to this topic

#1 Ясмина

    Тъмна земя

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 338 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Will I always be here?

Posted 29 септември 2007 - 13:51

искате ли малко да си пошепнем тихичко хубави думички?

започвам с това:

А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова горчива,
че когато ме целуват,
ги проклинам
и когато ме прегръщат,
ги напускам
и когато ме поискат,
ги погубвам.

А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова красива,
че когато ме сънуват,
ги разплаквам
и когато ме забравят,
ги настигам
и когато ме пожертват,
ги помилвам.

А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова безумна,
че когато ме оставят,
ги желая
и когато ме отпиват,
ги спасявам
и когато си отидат,
ги обичам.

Бояна Петкова

Edited by Ясмина, 29 септември 2007 - 14:01 .

...и покапаха жълти капки...

#2 Kristin

    (баш) философ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 628 posts

Posted 30 септември 2007 - 09:21

Не модерно, не актуално, доре вече комерсиално... всеки го знае. Но всеки го обича. Просто ми е любимо... толкова добре описва...


Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи. - музика - лъчи
Не искат и не обещават те ...
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли!
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
Душата ми се моли,
дете,
душата ми се моли...
Не искат и не обещават те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...

Яворов
Aз конструирам всеобщото като избирам себе си!

#3 Нещото което вие в нощта

    Принц

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 689 posts
  • Gender:Male

Posted 30 септември 2007 - 19:11

Разлюляна от вятъра завеса

Черен е брегът нощем,
когато Луната флиртува с морето.
Песъчинките търсят часовник-
в стъклото му светят,
отмерва мъртъв час сърцето.
Изтича пясъкът,
напукан кристалът не задържа
времето,
което в него бясно се мята.
Руши,
кинжалчета остри - парчета,
прережи вените на нежността ми,
не ме жали,
представи си,че съм ти непозната.
Освободи ме от тази черна магия,
да летя в сънищата ти
като голяма пеперуда.
Черно-сини са крилете ми,
като мастилото, с което
морето пише сонети
по дюните на сърцето.
И обръщайки се в съня си,
просто ще ме смачкаш,
ще въздъхне тюлената ти завеса,
когато дъхът ми
се върне там, където
да се превърнеш в музика
е просто и лесно.

Геолина Стефанова
Ние ще влезем в забравата
с поредния номер и код.

#4 Kristin

    (баш) философ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 628 posts

Posted 30 септември 2007 - 20:18

ХУМАННОСТ?
Убиецът лежи в затвора непокътнат
уж делото върви със пълна сила,
но ето, под гаранция ще го измъкнат,
хуманността в душата им се е вселила.
.
Да бъдем милостиви
към прегрешили и различни
ала от туй не сме щастливи,
хуманни сме и всички ги обичаме.
.
Ето тук идва златното време
когато смъртното наказание пада.
И отговорност от плещите ни ще снеме
хуманистичната наслада.
.
Навън се гърмят и самоубиват
а аз искам промяна.
Сърцата на хората бавно изстиват,
хуманноста само дума остана.
.

С риск да ме убият, ако разберат, че съм го постнала - това е стихотворение на мой много добър приятел. Много любимо ми е.
Aз конструирам всеобщото като избирам себе си!

#5 Ясмина

    Тъмна земя

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 338 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Will I always be here?

Posted 30 септември 2007 - 22:03

СРЕДНОЩНО ПИСМО

Влажната стена Ателието Търся обяснения Кому са нужни
Искам Да си тук Да не си Искам да ти пиша Да не пиша

Аз Човек Животно Маниак Престъпник Никой
Мога да съм твой ...................... И ничий
Да очаквам Разпнат Тишината

Да ти пиша Искам да ти пиша Куп нелепости
В думите да се забравя
В линиите
В цветовете
Сякаш нощите не съществуват
Нощите не съществуват
Тъй безкрайно да е всичко
Сякаш и самият аз не съществувам
и самата ти не съществуваш

Бяг в безкрайността Око в небето Сън над улица
Ръка в небитието
Някаква извивка на върба
И в нея
влюбените птици

Линия към вечността Следа върху морето И в часовника
Студено
И какво че вярвам и очаквам да повярва в нещо и човекът
Ти заспиваш
Пак Без спомени за мене
Мила Пожелана И несъвършено моя

Болка в острието на деня

Колко много искам да ти пиша
Влюбен графоман презрян от всички тарикати слава богу
Слава богу на нощта
С нея мога да говоря
и да чакам отговор за всичко
Тя подсказва ми
Обичам
Истински Дълбоко Непривично
А не искам да повярвам
Изтощително обичам

Ирисите на душата светят

Срам ме е да кажа колко те обичам
Дявол да ме вземе Страшно те обичам
Глупаво Като човек Обичам
Знай го
Непрестанно те очаквам Непрестанно Като обич
обич моя

Полудяваш ли река Прииждаш И трещят смутени бреговете
на спокойствието
Как сега ще можем да заспиме Ние
запечатани послания в бутилките осъдени оттук да не
отплуват

Нелогично
те обичам
Радвам се като глупак
Обичам

Пиша ти За да премине и нощта Болката
И тя да мине
Болката Че не съществуваш може би
А ти
Спи спокойна
Както спят спокойно
всичките измислени любови

Лека нощ
измислена и земна

Устна връз лицето на деня


Георги Трифонов


...и покапаха жълти капки...

#6 Kristin

    (баш) философ

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 628 posts

Posted 30 септември 2007 - 22:14

Ясмина, страхотно е последното... Георги Трифонов... познато ми е името единствено като художник, прекрасен художник... имало и поет със същото. Прекрасен поет...
Aз конструирам всеобщото като избирам себе си!

#7 Ясмина

    Тъмна земя

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 338 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Will I always be here?

Posted 30 септември 2007 - 22:21

същият е - той е и поет, и художник. стиховете са в картините му вплетени...и картините във стиховете също. мисля, че без да знаеш, го разпозна...

Edited by Ясмина, 30 септември 2007 - 22:25 .

...и покапаха жълти капки...

#8 dave

    Not Knowing

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 505 posts
  • Location:Babylonian Tower
  • Interests:watching different roads and wonder where my own is rolling<br />waiting all day long for a change and it's showing

Posted 30 септември 2007 - 22:29

Да разчупим малко настроението:

НАТЮРМОРТ
Ален мак.
Бели карамфили.
—Дядо попе‚ и двете ли?
—И двете‚ и двете!
....
—Алон занфон дьо ла патри!
—Кротко ‚мой човек‚ кротко!
....
—Зиг — хайл!
—Зиг — хайл!
Гаджето Адолфо.
—Ниц бе‚ Черно море‚
коркова тапа потъва ли!
Принц.
Хамлет.
Гробар.
Орлондовци.
—Забий му ножа!
Слава!Слава!Слава!
—Здравей Цонке.
—Мляко варя.
—Къде е Цочо?
—ще го подквася.
.......
В тъги‚ в неволи‚
младост минува.
Грип!
Национална болест.
Мариана‚ Мариана‚ Мариана.
Ами сетне!?
Две глави‚
две бради‚
шест крака‚
два тумбака.
Поп дои коза.
.....


Не съм сигурен от кого е - беше в една книга с бяла подвързия, появила се сред алкохолните изпарения на един къмпинг, преди 16-тина години.
Може и да е на Иван Аржентински, ама казва ли ти някой...
Next One Is Real

#9 Нещото което вие в нощта

    Принц

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 689 posts
  • Gender:Male

Posted 30 септември 2007 - 22:50

Снежанка

Седем сме!
Седим!
Стар скърцащ скрин.
Скърбим !
Седем скърбящи сърца…..
Сълзи…
Сополи..
Сълзи..
Сополи..
Снежанка !
Снощи….
Снощи…
Снощи..
Сякаш сън…
Сякаш спазъм…
Събра си….
Събра си…
Сама…
Сама…
Само съскаше…-
Селяни ситни,скучни селяндури!
Сепнахме се!
Скърбим!
Сърцата седем….
Ситно стенат !
Самотааа…..
Снежанкеее….
Снежанкеее…
Спри!
Слънце си!
Светни!

Tirtirlin

Страшно любимо! :blink:
Ние ще влезем в забравата
с поредния номер и код.

#10 the_mess

    епископ

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 228 posts
  • Interests:Metal,Computer Games,Art!

Posted 30 септември 2007 - 23:07

Eто нещо старичко и не толкова идейно:

The Gaming

It was a dark night and it was cold
the moon was floating in the sky like a big piece of gold
the stars were shining like never before
but enough with the sky,тhe story begins behind that door
behind the door there was a huge hall
come inside if you have the balls!
There were black figures in that big place
they summoned a god from outher space
the god s hand touched the pentagramus in the hall
the pentagramus drawn on that floor
the earth shook a ligh was coming out
something wonderfull was happening there is no doubt
The gaming was born!
It became religion all over the world
and it s religion today
if you are not one of us
please quickly run away!
Cuz we re angry gamers
we want respect
we are the protectors the gaming we protect!
Our hearts are beating for gaming now
the games are the only fun i have in this ugly town
Join us friend in this online battle now!
Be a gamer,skillfull and proud!
Be on our side
or die tonight!!!
Don't try to tell us
What is right for us
We don't give a fuck anyway
Don't try to steal
Imagination from us
Things we believe
We will never betray!!!

#11 cadaurus

    мелоФройд

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 494 posts
  • Location:A Sceptic's Universe

Posted 01 октомври 2007 - 11:54

Сам вървях през нощта надълбоко в безлюдните улици.
Върху мен се навеждаха мрачни фасади на здания.
Срещах бледни жени и стражари с високи качулки.
Все едно бе ми всичко, и нощта, и мъглата, безкрайната.

Равнодушно си спомнях живота, до днес що живеех.
Аз си спомнях бирарии, дето пееха тъжни пияници,
полумрачните есенни стаи, дето бавно звънях по пианото.
И хотела си спомнях, и парка, и тихите болници вехнещи.

Аз не спрях досега, не застанах. Сякаш никъде няма почивка,
сякаш спирка е само смъртта. Все едно ми е всичко, наистина.
Много беше скръбта ми и виното, много бяха сълзите, усмивките.
Много смешно и жалко е сега старомодното Taedium vitae!

Тъй си мислех в нощта и вървях, а над мене внезапно
заваля кротък дъжд, бавен вятър докосна ръцете ми.
И пред мен се събраха, и пред мен зашумяха дърветата -
затворници, що ни замерят през нощта със листа и със капки.

И тогава, не зная защо, тъй си казах в безмълвната нощ:
- Драги мой, че живееш, че се движиш, е все още хубаво.
Не мисли за смъртта. Има само движение грубо.
И страхът, и скръбта са в света... Що от туй?...

И със тях ти си цял във живота.


Александър Вутимски
violator: Моите категории са абсолютно обективни. Това е факт.

#12 wiktory

    empathy

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1079 posts

Posted 01 октомври 2007 - 16:08

ОБИЧ

Ухая на теб.


Красимир Симеонов

#13 wiktory

    empathy

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1079 posts

Posted 01 октомври 2007 - 16:25

и още

Пъхва се в леглото
при нея
недодялано,
глупашки.
Не е пила;
човек би казал, че е нескопосана
марихуана в мозъка,
екстази във костите,
но и за двамата
грациозна като течност
лека като етер
удобно хлъзгава като презерватив.
Хапе я,
избирайки насилие
пред неподходяща нежност.

Джон Пентън

#14 wiktory

    empathy

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1079 posts

Posted 02 октомври 2007 - 16:07

Има
толкова
начини да объркаш
някого,

да пуснеш
в него бримка –
надолу.
- докато –
събуваш
или
обуваш
тънките
копринени
чорапи
на
доверието,

с изтегляне.


------------

Незададените въпроси
се завръзват на възел.
стискат
колебливите отговори
като панделка на букет
от живи цветя

понякога преди среща
мъжете
си ги слагат
като вратовръзка.

а жените прокарват пръсти по тях
и си играят....

----------------


Първо,
винаги събличам
името си….

незабелязано
разкопчавам
объркването…

кадифеното докосване,
винаги е
познато
и
непознато –
(настръхване)

затворените очи са
поглед навътре.


Яна Монева

#15 Ясмина

    Тъмна земя

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 338 posts
  • Gender:Not Telling
  • Location:Will I always be here?

Posted 03 октомври 2007 - 08:49

радвам се...много красиви неща сте написали :angry2:
добро утро от мен с едно много любимо, което нося навсякъде със себе си. който вече го е чел някъде из моите умопомрачения, ....да го прочете пак :metal:




...А сутрин имаше много ананас, имаше орехи в сочните ябълки,
канела в греяното вино
и дълги листа тютюн в нашия чай от лешници и лек анасон.
На обяд турунджавия мед от портокалите
се стичаше в сочни смокини
и ние пушихме санталово дърво
с капки гъсто борово мляко.
На свечеряване слагахме червените грейпфрути
в кани с горещ карамел
и лягахме
край зелените лимони на нощта,
пиехме от тях дълги глътки ягодова сметана
с цариградски бадеми
и сочен тишпищил.
А сред уханието на лененото семе и
едрите маслини,
големите нощни стафиди
се топяха
в устните ни
като арменско бяло сладко
преди да съмне джинджифила...

БВБ


...и покапаха жълти капки...

#16 wiktory

    empathy

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1079 posts

Posted 03 октомври 2007 - 09:53

много е красиво
добро и от мен с прекрасната Джорджия Скот и нейната Жена с белези


Странно дали слепият масажист я смята за красива,
дали събира плътта й в картини,
дали ги сглобява веднага, или
по-късно, много по-късно, в тишината на своята стая
и с ръце в скута,
я разстила пред себе си,
дали изобщо мисли той за красотата,
или за него това е само работа,
извивката на гърба й,
ръбове, хълмове...
дали прочита във напрегнатите
части на плътта й
нищетата на други ръце,
не своите, когато тя лежи
така, но по-различна
в картините на други хора

#17 clear

    калпазанка

  • Енориаши
  • PipPip
  • 118 posts

Posted 03 октомври 2007 - 14:15

ВЪЛК



Първа гледка от Пиринеите -

нищо друго - само ние и автомобилния прожектор,

който блъска напред със студено пипало.



Твоята ръка е на волана, преценява пътя ни

през мрака и тая вътрешна стена от камък

е за ръба единственият ни компас.



Дъждът започна покрива да щипе и финият му пулс

по прозорците се учести, препуснаха копитата на бурята,

която ни увличаше на всеки нов завой.



Изведнъж небето, трескаво и бяло,

запали електрическите лесове и вълчи силует

внезапно пътя ни пресече, накара ни да свием,



да се вгледаме назад. Ужасена бях и сигурна:

това е знак за бъдещата неизвестност,

жегата на бялото небе се сви в стомаха му.



Тази нощ в прегръдките ти слушах

воя на студа във твоите вени,

зърнах мраморната жилка зад очите ти.



Карън Гудуин

#18 Mekong Delta

    Стара жица

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 308 posts
  • Location:Thrash Metal Universe

Posted 03 октомври 2007 - 18:40

ЖИВОТЪТ ПРИЛИЧА НА ЗЪБ

Животът прилича на зъб -
Изобщо не мислиш за него.
Доволен си – дъвчеш добре...
Но внезапно той се разваля.
Боли те. Но щом ти е нужен,
За него се грижиш...
А за да бъдеш съвсем излекуван,
Трябва да го изтръгнат от теб.

**************************************
КОМПЛЕКС КЪМ ПЪСТЪРВИ

Тя беше млада и невинна,
Излизаше от манастир.
Едва шестнадесетгодишна
разби душевния ми мир.

Четвъртък беше ден за гости,
тя често идваше у нас.
Тогаз “Пъстървата” от Шуберт
ни пееше със нежен глас.
Ала веднъж изви се буря
и тя остана да преспи.
Не можехме да я оставим
във нощ такава да върви.
Тя бе доволна. За отплата
всред грохота на буря зла
тя пя “Пъстървата” от Шуберт.
Тя часове подред ни пя.

Отстъпихме й мойта стая,
Останах във салона аз,
Ала предчувствах, че ще дойде
И я очаквах във захлас.
И вярно, тя се върна бързо
И боса в ледения мраз
Тя пак “Пъстървата” от Шуберт
Изпя за мен със сладък глас.
Пригласях й, и бе чудесно!
Солфеж-фантазия, мечта!
Докато пеехме, и нежно
към мене се притисна тя.

В един миг всичко се обърка,
във плам любовен тръпнех аз,
но тя “Пъстървата” от Шуберт
подсвиркваше си в този час.
Тогаз й казах: “Габриела,
но моля! Аз съм огорчен!
На едного бъдете вярна!
Решете: Шуберт или мен!
Смразен, аз отговор очаквах...
Видях го в нейните очи.
Тя най-спокойно се обърна,
и пак да пее продължи.

Измина половин година.
Оказа се внезапно, че
налага се да се венчаем.
От мен тя чакаше дете.
Стояхме двама пред олтара.
На попа тя не каза: “Да”,
ами “Пъстървата” от Шуберт
невъзмутимо му изпя.
Измина време. И една нощ
всред буря моята жена
роди в леглото ми пъстърва,
и Шуберт я нарече тя.

Сега живея сам-самичък,
във жилището си седя.
А Габриела си замина -
във крайна сметка полудя.
Седя със часове и мисля
втрещен, унесен, замечтан,
и наблюдавам малка рибка
как плува във един буркан.
И моята готвачка стара
предупреждавам с поглед вял:
“Не ми поднасяйте пъстърва,
от нея се изривам цял”.

****************************


ПОЛИЛЕЯТ НА САТАНАТА

И тая нощ, разкаян демон,
аз почвах странен монолог,
осмислювах закона земен,
отричах своя сън жесток,
но мъдро сатаната лъстен
запали своя полилей -
Сатурн, с магическия пръстен,
и синкавия Водолей.

И с монотонен мрачен шепот
настъпи оня тежък сплин,
де всички думи сякаш клепат:
живей ненужен и самин!
Ти слушаш, че те е проклела
на сфинкса нямата уста,
че черна нишка е запрела
за теб самата красота:

да бъдеш туй, що смъртно мразиш,
да любиш лик - що сам не си,
живота, дар велик, да пазиш,
но с дар смъртта да те спаси;
в сърцето с херувимска лира
да величаеш всеки грях,
разгатнал тайни на всемира,
пред себе си да тръпнеш в страх;

да любиш Приснодева скритом,
обвързан с някой зъл вампир,
в света на страст, хашиш и ритъм -
да търсиш за душата мир;
създал за всеки рай божествен,
изгонен в пъкъла да спиш,
възхвалил бога в химн тържествен,
с най-грозен дявол да дружиш;

да кръстиш сам цветя на злото
молитвите на свойта кръв,
живял с великото в доброто,
лика му да осмееш пръв;
на бран поискал да погинеш,
да мреш на одър прикован,
в света за пария да минеш,
в смъртта - за маг и великан;

да шъпне всеки бронз и мрамор,
що носи твоите черти:
"Оплюйте тоз певец безсрамен,
отровил всичките мечти!"
И дигнат в цар от тез, що идат,
да плачеш просек прокълнат:
"Дано, о господи, не видят,
че съм най-нищият им брат!"

********************************

ПРИЗРАКЪТ

Като ангел с поглед див отново
ще се вмъкна аз при теб - в алкова,
смесил се със сенките и аз
ще се плъзна в полунощен час;

ще ти донеса целувка - синя,
по студена и от месечина,
и милувки на змия, с любов,
виеща се покрай пресен ров.

И когато дойде утрин бледа,
празно мойто място ще съгледа;
там до вечерта ще лъха мраз.

Както други с нежности познати -
над живота твой, над младостта ти
искам с ужаса да властвам аз !

* * *

Какво ще кажеш тая нощ, душа ти моя бедна;
какво ще кажеш ти, сърце, що вехнеш в спомен скъп
на твърде хубавата, нежната и ненагледна,
която с ясния си поглед ни спаси от скръб.

- О, химн за нея ще запей в нас гордостта смирена!
Как всичко в миг засенчва тя с всесилна добрина,
че като ангел има плът тя одухотворена
и взорът й облива ни с пречиста светлина.

Било сред късна, тъмна нощ, в дълбока самота
или на улицата вън, сред гмежа на сганта,
видението й лети - светлик - към небосклона!

- Аз съм прекрасна и затуй - тъй повелява тя -
обичай от любов към мен едната красота!
Аз съм пазител, ангел твой, и муза, и мадона.

*****************************************

ПРОДАЖНАТА МУЗА

О, музо на дворците любовница бе ти !
Но щом Боренте развърже януари,
сред черната печал на нощните кошмари
къде ще стоплиш сини безчувствени пети ?

И мраморният гръб - нима ще го опари
лъчът среднощен, който през щорите трепти ?
С кесия празна, с празен стомах нима в мечти
жълтици ще береш от небесата стари ?

Ти всеки ден за хляба, до късно през нощта,
като момче от хор в мъглата на тамяна -
без вяра вече ! - ще повтаряш все Осанна :

или пък - акробатка - разголвай красота
и своя смях в сълзи обляна :
дано развесели се и трогне се гмежта.
...But grey is still black...

#19 marillion

    I'm a Marquee veteran...

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 6135 posts
  • Gender:Male
  • Interests:Progressive Rock

Posted 03 октомври 2007 - 19:27

View Postduende, on Oct 3 2007, 20:04, said:

Мое е.

....май е време за по бира
18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion

#20 pSy_ZeRo

    Evildoer

  • Енориаши
  • PipPip
  • 113 posts
  • Location:Otsego

Posted 03 октомври 2007 - 19:47

Невероятни стихове сте споделили тук, наистина.

Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
бродя аз - бездомен и самин -
а дъждът ръми, ръми, ръми...

Трепнали край черните стени,
стъпките размерено кънтят
и след мен невидими вървят
жалби за преминалите дни.

Образът на милото дете,
нявга озарило моя праг,
в спомена възкръсва - чист и драг -
и скръбта расте, расте, расте...

Тя дойде - дете - с пробуден жар,
с пламенна усмивка на уста,
но възжаждал вечна красота,
аз отвъргнах тленния й дар.

Миналото - ах, остана то
тъмен край от скърби заледен
и оттам отпраща тя към мен
своя скръбен вик:защо, защо?

Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
бродя аз - бездомен и самин,
а дъждът ръми, ръми, ръми...


Дебелянов


Не знам дали е подходящото място, но ето и едно мое творение:

Извън минутите
Закъсняваме
Бягство в нищото
Няма време

Слънчеви лъчи
Бавно капят по изстинала земя
Вибрация и монотонен звук
Няма време

Силуети със сенки
Последен влак
Гара Лудост
Няма време

Трусове... катаклизъм
Няма кошмари
Има безсънни дни и нощи
Няма време

Идеална стая
Идеален мрак
Докато навън е светло
Няма време

Халюциноген
Верен приятел
Всичко е наред
Няма време

Не дишам
Всичко е спряло
Няма ме вече
Няма и време


ако ви допадне мога да сложа още някое...
Sullen disturbance of limited minds, cannot understand
The superior, omnipotent organization of chaos and its dynamics
The massive wave of the third millenium revolution





1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users