Жесток прогресив от 1974-а, от белгийци, претендиращи да са японци.
YouTube е пълен с такива незнайни съкровища.

https://www.youtube....h?v=gSXmxgxJuHs

Някои интересни югославски песни в синхрон с темата:

Van Gogh - Klatno
Plavi Orkestar - Ljubi se istok i zapad
Riblja Čorba - Daj mi lovu
Babe - Mesnica
Osvajači - Tragovi
Kraljevski Apartman - Long Live Rock'n'Roll

marillion, on 30 September 2015 - 17:01 PM, said:

Импровизация-неимпровизация, факт е, че у нас няма такъв запис. Никъде не съм казвал, че няма способни на това музиканти. Нали правите разликата между двете?
Това парче е от първия албум на Смак, когато са на по 20, дадох го за пример съвсем спонтанно като 20-минутно парче без аналог у нас. Второто тяхно, което съм пуснал, е с доста по-премислен аранжимент, макар и пак да е от същия албум. Но всичко това няма значение. Има значение, че в Югославия има подобни неща, а у нас няма. А тази група специално - прог група, а не някакъв поп - събра 20-30 хиляди това лято на концерт, който за съжаление малко по-късно се оказа последен в кариерата им. Хора от абсолютно всякаква възраст на високи за страната цени.

Мога да давам примери за прог, сайкъделик, арт, уейв, алтърнатив, сърф и т.н. още колкото искате, а дали ще ви харесат или ще кажете пак, че не е нищо ново, си е ваше решение. Не ми е понятно защо се опитвате да оборите очеизваден факт с второстепенни и често субективни аргументи. А именно: Юголсавия има адекватна на света рок сцена по време на соца, а ние не. И не знам сериозно ли се опитвате да окачествявате една национална сцена по няколко чути по един път неща.

HeathenHeart, on 30 September 2015 - 19:33 PM, said:

Да, има малки разлики, но сме много подобни. И това съм установил с личен опит, а не от разстояние. Малките разлики само правят нещата по-интересни.

Тигър, on 30 September 2015 - 20:48 PM, said:

Ясно. Значи с теб по този въпрос просто няма смисъл повече да говорим. С най-добри чувства.

Тигър, on 30 September 2015 - 14:39 PM, said:

Хората, които ходят по клубове с ъндърграунд групи и хората, които по концертите на Пърпъл чакат Смока и Блек Найт, за да им осмислят посещението, би трябвало да са съвсем различни. Ако ти ходиш на клуб, за да чуеш "нещо познато", чакайки с нетърпение другите "авторски напъни" да свършат - жалко, не ходиш по правилната причина там. (Говоря хипотетично, да не кажете, че пак нападам някого). Ако искаш "познати неща" - парти в РокИт, където само такива пускат. Клубната жива музика е за други цели. При нея процесът е силно двустранен и двете страни трябва да се вдъхновяват взаимно. В този смисъл има лошо да се искат предимно кавъри. Аз поне така усещам нещата.

Quote

Напровит, точно това не го пропускам. Точно това нееднократно го споменах. Точно това говоря от няколко дена насам. Ние нямаме, а те имат, защото такива са били времената, режимите и (не)свободите. Много различни за почти еднаквите два народа. Не сме виновни, че нямаме, но нямаме. Това е моята теза от първия ми пост в тази тема. Не се ли четем?

Това дали са на ниво и дали са достатъчно за размерите на страната си явно е въпрос на лични възприятия. За мен и на двете отговорът е "не са", но това е най-малкият проблем тук и е ирелевантно.

Тигър, on 29 September 2015 - 16:16 PM, said:

Има ли смисъл да коментирам нещо, което твърдиш, че не знаеш? Затова и не съм отговарял на него. За мен и количествено (което е очевадно) и качествено (според вкуса ми, но и според хиляди чути неща) юго сцената е много пред нашата. Но мисля че е логично да се предположи, че е и качествено пред нашата, без да сме задължително запознати с нея. Нима вярваш, че от хиляда групи в десетки стилове няма да се намерят поне десетина, които са по-добри от нашите общо 10? Статистически е твърде вероятно, да не кажа неминуемо.

Quote

Не си го казал, поне не в прав текст. HeatherHeart каза, че групите свирели само кавъри и затова хората не ходели. Ти пък каза, че няма нищо лошо да си свирят кавъри, щото хората искали "нещо познато". Сега ти защитаваш ли феновете като фактор в (не)развитието на сцената или ги критикуваш? Защото останах с впечатление, че ги защитаваш, а казаното от теб за Сикена и за "нещото познато", което хората искали да слушат, е явен контрааргумент. И навилиза в полето на моята теза за апатията на феновете.

Тигър, on 29 September 2015 - 00:34 AM, said:

Аз започнах темата не като спор, а само като констатация. А именно, че у нас през соца, за разлика от други соц страни, реално няма рок сцена, защото за мен 10 имена за всичките 30-тина години не е сериозно да се нарече сцена. Но окей, наречете го сцена. Но сравненията с юго сцената са смешни и несъстоятелни. Наистина, не искам да звуча надменно, нарицателно, поучително, заядливо и както там още биха могли да звучат думите ми. Просто двете неща са несапоставими. Пред нашето нещенце онова там е Америка. Дали ви харесва или не, не е от значение. Макар че да си сигурен, че не харесваш цяла сцена по няколко чути някога песни, е прибързано, но това си е ваш проблем и избор.

Quote

Не е проблем по принцип да искат Сикена. Но е проблем, когато казвате, че бандите ни свирели само кавъри и нямали идеи, а после отивате в клуба и искате Сикена. Получава се порочен кръг.

Ако смяташ за нападка изводът ми, че е несериозно да ходиш "по задължение" на концерти и да твърдиш, че имаш достатъчно добър поглед върху моментната сцена, за да я отречеш и категоризираш като безидейна - аз пък го смятам за дедуктивна логика. Чета думите на опонента и разсъждавам логично върху тях. Не съм си измислил аз, че ходиш "по задължение" (т.е. рядко и не по твоя воля, незаинтересовано), ти го каза. Така че не виждам с какво съм те нападнал по този въпрос.

Преди доста време не са ти харесали няколко групи и не отхвърляш юго сцената, но после твърдиш, че тя не предлага нищо по-различно от нашата, а това е далече от истината. Дали е оригинална, както казах, не е важно (дали за мен да си оригинален е важно - също не е важно за темата, макар че аз не съм твърдял нищо подобно, а бях обвинен в това). Важното е, че е адекватна на световните тенденции. За разлика от нашата. Това ми е цялата теза. Мога да изброя на прима виста по десетина юго групи от всеки съществуващ през 70-те и 80-те стил в света. Добри или лоши, няма значение тук. Колко стила разпознаваш в нашите групи от този период?

Това е, просто и ясно. Нямаше нужда да се впускаме в обяснения за оригиналност, за екзотичност и за качества. Оттам насетне всеки си преценява за себе си дали ще харесва нещо или не. Но, моля, не окачествявайте и не лепете етикети на нещо, което не познавате. Аз не съм го направил в тази дискусия. Говорил съм само за добре познати ми неща. Меродавно е силна дума, но мнението ми по тези въпроси е най-малкото проверено.

Да ли се сада разумем?

Ще се радвам да ми посочиш една моя персонална нападка. Защото аз нито веднъж не ти вмених на теб или на някого другиго думи, които не си казала/не е казал. Ти обаче го направи в пряк текст. Ако ти се е сторил по-директен тонът ми, понеже трябваше все пак да се защитя, окей, но персонално никога и никого не съм нападал в този форум.

И нека го кажа още веднъж, защото явно не се разбира:

У нас няма соц сцена, в Югославия, в Унгария, в Полша, в Румъния... има. Тези сцени може да не се харесват на някого, но ги има. Приложих цифри, приложих музикални примери. Приложих примери за неща, които не е имало в България, а тръгна да ми се отговаря, че те не били оригинални в световен мащаб и били сурогат. (А и между адекватност и оригиналност разликата е голяма). Добре, ама за това ли изобщо говорех? Изказах и мнение защо е тази разлика между нас и тях. Изказах лични наблюдения, че тези групи не са екзотични за страните си. Всичко останало, в което съм обвиняван, че съм казал или се опитвам да правя, е във фантазиите на някого. Или в нежеланието му да вникне в това, което казвам. Не карам никого да хареса нищо, само излагам факти и разсъждавам по тях. Но да ми се казва, че изкарвам неоригиналността като качество и че вменявам на някого какво да слуша, не е правилно, и ако има някаква лична нападка, то това може да се окачестви като такава, а не моя съвсем вежлив и обяснителен отговор с една удивителна. Аз не съм се засегнал, само се защитих, нормална реакция.

И още веднъж: Ти открито отхвърляш сцена, която не познаваш. Изобщо. Или много бегло. Аз правя паралел между две сцени, които познавам добре. Познаваш ли юго сцената? Не, нали? Тогава за какво спорим?

Относно българската съвременна сцена - отново въпрос на вкус. Но ми се струва странно да си признаваш, че ходиш рядко на концерти "по задължение" и в същото време да имаш цялостен поглед върху сцената и меродавно мнение. Не знам, може би аз разбирам неправилно нещата.

Сигнал? Какво имат сигнал след 89-та? Един албум? Два албума? Ти знаеш ли някоя песен от тези (евентуални) албуми? Едно на ръка, че Сигнал за мен са олицетворението на тиканото напред бездарие по време на соца, но това може да се приеме за лично мнение. БТР също не смея да ги сравнявам с Контрол, Ревю, Ер Малък, Нова Генерация, Милена, Клас и подобни изпълнители с бунтарско послание и отношение. БТР са много добра група, но за масова употреба. Много сгрешено ще е рок обществото ни, ако си сверява часовниците с група като БТР (пак казвам, страхотни професионалисти, добри музиканти с добри музикални идеи, извън контекста на дискутираното).

И разбира се, че никой не е длъжен да харесва нещо на сила. Но аз няколко пъти подчертавах, че на един пазар, на една музикална сцена, се предлага това, към което има интерес, което се търси активно. Нито финансовите средства, нито съревнованието с големи групи от чужбина са пречка към осъществяването на добра национална сцена за вътрешна консумация. В момента интересните групи буквално свирят и творят пряко цялата обстановка и нагласа в страната. Дават пари за инструменти, репетиционни, записи, някои от тях и за сериозен артуърк и мърчъндайз, а след това свирят пред 30 човека, които като чуят Сикена издивяват. И клубовете ги молят да свирят кавъри. Наскоро четох, че Pantommind, може би най-успялата зад граница наша група, за която съм чел десетки възторжени ревюта от медии по целия свят, са отказали категорично да свирят у нас, защото загубата (вместо печалба) на пари от това удоволствие за пред 20 човека не си заслужава. Разбирам ги.

HeathenHeart, on 28 September 2015 - 18:53 PM, said:

Абсолютни глупости! Никакво предимство на липсата на оригиналност не съм изтъквал. Дори никъде не съм твърдял, че сръбските банди нямат оригиналност. Това го каза ти, аз само се съгласих, че е нормално да не са някакви свръх новатори и да има взаимствани идеи, както навсякъде по света. Това не ги прави сурогати, прави ги в твоите очи може би нехаресването. А и непознаването им.

Освен това няколко пъти подчертах, че не се опитвам да спечеля никого за каузата. Напротив - през цялото време се опитвах само да докажа, че там има много добре развита соц рок сцена, а тук няма. И че двете неща са несравними (това го казвам с болка, не със злоба). Това се вижда с просто око и се доказва лесно - 10 срещи 1010 групи. И понеже това е безспорно и не може да се обори, за да продължиш спора в името на спора, ти започна да кривваш по посока качество, оригиналност и не знам какво, за което изобщо не ставаше дума, и накрая обвини мен в твоите грехове.

Съжалявам ако съм накърнил нечие чувство за правда или пък (недай боже) патриотизъм. Но нали, когато се търси истината, се разглеждат всички възможни гледни точки. В случая ти не познаваш едната гледна точка, но въпреки това се опитваш да обориш другата. В такива случаи се получават подобни разговори, в които същественото остава някъде встрани.

Quote

Занимавал съм се с проблема наистина дълго и задълбочено. И не мисля че търся проблема в следствието. Защото в началото на 90-те се появиха страхотни групи с енергия и идеи, които можеха да взривяват вулкани. Но тези групи постепенно изчезнаха, а феновете някак не се забеляза да изпитваха липса по тях и да търсеха нови подобни лица. Защо изчезнаха си има множество обяснения, но за мен най-важното е, че просто усетиха, че не са наистина нужни на българския рок фен. Любо Малковски от Ер Малък през 2003-та някъде беше казал "Аз не искам да имам нищо общо с тази сцена". И до днес няма. Знаем каква музика свиреха и какви текстове пишеха Ер Малък. И дали не е искал повече да е част от тази сцена само заради самата сцена? И какво всъщност определя една национална сцена? Не е ли това, което иска фенът? Помните ли каква беше сцената в този период - от края на 90-те до към 2005/6? Фанданго, Кафе, Сафо, Мастило, Пички Лелини... Някой възрази ли? Не, на хората просто не им пукаше. И сега май е така, което е лошо, защото вече има наистина хубави групи.

Quote

Докато ходиш на клубове с жива музика "по задължение", ще продължава да те учудва.

Оправдания, оправдания, оправдания.

Roy, on 28 September 2015 - 16:06 PM, said:

Какво ли няма Полша.

Махагон не ми бяха известни, благодаря много, незабавно ги тествам.

От своя страна ти препоръчвам чехите Blue Effect, известни и като Modry Efekt и M. Efekt. Страхотна прог група, започнала през 70-та като почти чист джаз. Хубав джазиран прог правят и супергрупата Bohemia в единствения си албум от 76-та "Zrnko pisku" (не мога да намеря видео в тубата). The Plastic People of the Universe също са любопитни с "гаражния" си прото психеделик прог.
От съвременния чешки прог много харесвам Kazachstán - прог/арт с кавал и сакс.

Тигър, on 28 September 2015 - 16:21 PM, said:

Не е безпаричието, а безразличието.
Пълна културна и обществена апатия.
Оправдания, оправдания, оправдания. И от двете страни. Но най-вече от фенска, а фенската апатия до голяма степен определя и останалата.
Това е проблемът. Майнер майнунг нах.

Не знам защо изобщо задълбаваме и обръщаме разговора към оригиналност, копирачество и не знам още какво. Това не е важното в случая. 90% от музиката по света е копирана от 5-10 банди, които са я изсвирили първи. Аз само казвам, че ние нямаме сцена преди 89-та (или имаме някакво мижаво подобие на такава), а страни с близки до нашите съдба и душевност - имат, при това развита. Колко е качествена и оригинална, е въпрос на вкус. За мен юго сцената е свежа, интересна и разнообразна. Каквато е и унгарската сцена. Каквато вероятно ще се окаже и чешката, защото напоследък задълбавам там (вече имам няколко много любими чешки соц-банди, и не само соц, разбира се). Взех юго сцената единствено за сравнение с нашата, като съседна територия, за онагледяване, че у нас има нещо специфично, което възпрепятства появата на подобна. (Това за появата, нелегално, на актуални заглавия у нас през 80-те - нямах предвид него, разбира се, имам предвид изсвиреното от нашите банди).

За "легендарността", за която споменавам - как да го кажа... У нас феновете на рока просто нямат избор. За тях "свише" са селектирани 5-6 групи и те няма как да не се превърнат в пътеводна светлина в родния рок, защото други няма. Те са били единственото родно нещо, за което един човек преди 89-та, стремящ се към някаква свобода на духа, да се хване. Въпреки че самте групи всъщност са поредната конюнктурна издънка. Добре пресяти и още по-добре насочвани какво да записват и какво не. Така се получава легендарност в опаковка. Спомняме си след това, че човекът, който уж трябваше да олицетворява свободата на мисленето и изразяването на цели поколения, който се оплакваше как милицията му прекратява концертите защото е пял песни на Бийтълс, през 90-те стана депутат за един кратък период и се опита да въведе закон, който да забранява на родните изпълнители (включително на рокаджиите) да пеят на английски... Това ако не е соц-абсурд, не знам кое е.

В Сърбия всички групи, придобили легендарност в рамките на страната си и на Югославия, са я придобили само заради собствените си качества и любовта на публиката, която сама си ги е избрала.

Но пак казвам, лесно е да се говори така във форумите, без достатъчна запознатост. Само на базата на някаква "логика" и харесване/нехаресване. Едностранно.
Аз не съм имал никакво по-специално отношение към Сърбия, нямам роднини там, нищо, просто един ден случайно попаднах на 2-3 банди, после чух още, после още и постепенно се зарибих и развих привързаност към тази сцена. И аз не знаех дори, че съществува. Но когато вече я познавам (познавайки добре и нашата), просто гледам фактите обективно. Не знам дали си спомняш от една-две други теми, че аз може би бях единственият човек, който пламенно защитатваше нашата сцена, докато всички вие я плюехте. Съвременната сцена. Нямам сметка да правя обратното за соц-сцената, ако не се стараех просто да бъда обективен.

HeathenHeart, on 27 September 2015 - 23:07 PM, said:

Аз съм имал не един, но това си е частен случай за всеки.

Quote

Само, че у нас е можело да се чуе нещо изсвирено вече от други преди 10-15 години, а в Югославия е можело да се чуе нещо изсвирено вече от други пред година или в същата година. Там е основната разлика.

Quote

И тук не си права, защото не си се интересувала от въпроса. Групите са разделени общо взето по равно между държавите, само в Македония са малко по-малко (в Словения, която е с население колкото Македония, са почти равен брой с останалите държави - от там идват и едни от най-добрите и популярни прог банди в Югославия). Ако в цяла Югославия са хиляди (без да преувеличавам, включвайки и групи с няколко сингъла, разбира се), то само в Сърбия са стотици. Пак казвам, че мога да изброя при нужда, но не това е същността на разговора.

Quote

Стоят както и у нас - повечето хора са всеядни, незаинтересовани лично към музиката или поп/чалга ентусиасти. Няма спор. Рокът, наред с всички по-сложни композиционно и идейно музики, винаги е бил за по-отбрани групи хора и винаги ще е. Но за хората, които слушат рок, юго групите са легенди, далеч от смисъла, който ние влагама спрямо Щурците и подобни. До ден днешен тези групи (голяма част от тях) концертират, издават нова музика и събират хиляди разнополови и разнопоколенчески фенове, които знаят всяка песен (да не се връщам на призива си за посещение на концерти). Отделно от това по няколко песни от множество групи се знаят и въртят по радиата до днес. Тук спорадичните събирания на "динозаврите" или на абсурдните "супергрупи", свирещи песни по на 30 години в "нови" аранжименти, дори не искам да ги коментирам.

Нямам нищо против българския соц-рок, харесвам част от него. Но се опитвам да бъда обективен, а веднъж като опознаеш останалите бивши соц-рок сцени, няма как да не ти стане малко тъпо.

Преди 25 години аз дори не съм слушал рок. Преди 5 години неща, които сега обожавам, ми се струваха скучни и ужасни.

Относно двете песни на Смак, моля те да ми посочиш кои точно нашенски групи звучат по този начин. С конкретни примери. Защото аз съм изслушал общо взето всичко и от нашенския соц-рок и такова нещо не съм чул никъде. За изключителна оригиналност на горните парчета не претендирам. Само за адекватност спрямо времето си.

А че е въпрос на вкус никъде не съм оспорвал. Не се опитвам да накарам някого да харесва нещо и да убеждавам колко добро е то. Казвам само това: Юго сцената може и да не ти харесва, но факт е, че има таква, и то много, много развита (като количество със сигурност стотици пъти над нашата, като качество вече евентуално опира до вкус). И също тъй факт е, че у нас няма такава, защото 12-13 групи за три столетия (броил съм ги и съм включил и групите с по един издаден албум като Славяни и Фоноекспрес) не е сцена.

HeathenHeart, on 27 September 2015 - 08:45 AM, said:

Не знам кои групи точно ти е пускал, но категорично не съм съгласен с това. Соц-рок звучащи групи си имат (явно е наблегнал на тях), но имат и многобройни неща, които звучат напълно адекватно на световния рок и със сигурност нямат еквиваленти у нас. Най-малкото прогресив бандите, каквито у нас няма никакви.

Я чуй това парче от 75-та, ако имаш нерви, защото е 20 минути, и ми посочи нещо подобно у нас: Smak - Put od balona
Или айде това, че е по-кратко и по-блусарско: Smak - Blues u parku

Roy, on 27 September 2015 - 11:51 AM, said:

Аз никъде не съм споменавал и зачепквал темата за световноизвестността на групите. Говорих единствено за местната сцена на Югославия и за популярността на групите в нейните рамки, която е огромна (в опит да оборя твърдението на HeathernHeart, че подобни групи били "екзотични"). И за местните сцени в другите бивши соц-страни. И, като парарел, за липсата на такава у нас.

Тигър, on 27 September 2015 - 00:10 AM, said:

Няма. Това също е проблем. И не са си само групите виновни. Просто няма поле за тяхната реклама. Един З-Рок и един УиРок. Крайно недостатъчно.
Затова начинът е търсене. Ходене и търсене. Любопитство.
Времеемко е, изисква усилие и е скъпо, но това е начинът в нашата конюнктура. Който има желанието, ще отиде, ще чуе и ще прецени.
Който няма, ще си седи у тях и ще казва, че "собствената им продукция не струва".

Надявам се не засягам никого, но така мисля аз. И това виждам.

HeathenHeart, on 26 September 2015 - 23:30 PM, said:

А защо пропусна написаното за концертите? Имам много, много дълбоки познания за юго сцената от преди 89-та, комуникирам с хора от бивша Югославия, ходя по концерти и фестивали и чета за сцената постоянно. Уверявам те, популярни и култови рок групи във всички световни стилове има с лопата да ги ринеш. И не, не говоря за популярните у нас Сребрна Крила и Южен Ветар. Те са жива естрада. Но е нормално по онова време да не сме знаели за хубавите групи. Купих си от Белград "Ex Yu Rock Enciklopedija" - много голям формат, 500 и горница страници с много ситен шрифт. Това с групи само от соц-периода (от всички страни в Югославия, разбира се). Такова нещо у нас е небивалица. Не, че това има толкова общо с популярността на групите, но донякъде е показателно за интереса на хората към тях (преиздавана е три пъти от края на 90-те насам). Спомени на някой югославянин Кербер, Смак, Дивле Ягоде, Ван Гог, Бийело Дугме, Индекси, ЕКВ, Рибля Чорба, Галия, Булдожер... да не изброявам всичките, защото е невъзможно, и виж как ще реагира, особено ако е рок фен, а не случаен човек. Но и случаен да е - ще се изненадам да не е слушал поне една песен.

Quote

Абсолютно погрешно наблюдение. Явно и ти си от хората, които "не посещават клубове с жива музика". Поне напоследък. Има страхотни групи със собствена концепция... които свирят пред 30-тина приятели, не защото собствената им продукция не струва, а именно защото на "феновете" им се слушат кавъри. Аз свиря спорадично и мен изрично са ме молели от клуб да свирим повече кавъри. Ако ти попадаш все на кавър и трибюют банди, жалко, нямаш късмет или не търсиш достатъчно.

Не казвам, че сцената ни е жестока, но хубави групи има.
Повече хубави фенове ни трябват.

Ще стана досаден, но отидете веднъж да концерт на местна група в Сърбия. Изживяването си струва.

HeathenHeart, on 26 September 2015 - 19:23 PM, said:

О, напротив, точно на лични проучвания на популярността им базирам мнението си. На присъствие на концерти на въпросните групи. На концерти, които се пръскат по шевовете и всеки в публиката пее всяка песен. "Екзотични" е възможно най-неточната дума в случая. Тази година бях на "екзотичната" група Смак, създадена през 70-та някъде, която събра няколко десетки хиляди при цени на билетите от близо 2000 дината (30-тина лева, което по принцип е много за техните концерти). Бях и на други концерти на техни големи групи, на които после не можех да се измъкна по половин час. Песни на тези групи вървят по комерсиалните радиа. В интернет гъмжи от сайтове и блогове, посветени на екс-юго рок сцената, нещо, което не съм намирал за други източни сцени (а търся непрекъснато).

Тигър, on 26 September 2015 - 19:10 PM, said:

А! Ето го разковничето. Сам го каза. А защо не ходят на клубове с жива музика? Защото муизката не струва ли? Не! Ще ти кажа защо. Ама няма да си го имзмисля, а ще цитирам неколкократни случки, които мога да резюмирам в едно изречение: "А, харесвам ги, ама какво ще им давам 6-7-8 лева, за тия пари ще изпия 6 бири в Борисовата!"

Толкова за българския фен.

Стойностна съвременна музика у нас има, но - виж абзаца за българския фен.

Jurisprudent, on 26 September 2015 - 17:37 PM, said:

Именно това е и моята теза.

За средновековието не съм съгласен. По онова време сме добре развита и цивилизована държава с писмени и културни традиции. Било то и с "любезната подкрепа" на Византия. Уважавана от западните народи под една или друга форма. Останалото е точно както си го казал.

Понеже вчера гледах втората част, която не беше толкова готина, се подсетих да споделя един много симпатичен английски филм:

The Rutles



Много забавно мокюментъри от монтипайтънеца Ерик Айдъл, в което се проследява историята на най-великата група на всички времена - The Rutles. Мисля че няма нужда да пояснявам коя група се пародира тук, но начинът, по който това е направено, е много оригинален и много монтипайтънски. Музиката във филма, която е представена като мзуката на The Rutles (с "автентични" кадри от концерти) и която звучи много близко до реални бийтълсови песни, но все пак е напълно оригинална, е издадена като отделен музикален албум и се е превърнала в нещо като полуъндърграунд култ в Англия. В лентата участват реалните Мик Джагър, Пол Саймън, Бил Мъри и други, в ролята на интервюирани и обясняващи пламенно впечатленията си и вдъхновенията си от измислената група.

Препоръчвам на феновете на Бийтълс и Монти Пайтън, а и на всички, които харесват английския хунмор и/или музика.

Един от любимите ми моменти като бонус:

Eric Idle: Roger McGough is a Liverpool poet. He is the author of many books set in and around Liverpool, including: "Merseysound", "Gig", "The Liverpool Scene" and two of his Liverpool Poems are in the Oxford Book of 20th Century English Verse. He was born in Liverpool, attended school in Liverpool, was even married in Liverpool, and his football team is of course Everton. He is a member of The Scaffold, a light comedy group that played the Cavern in the early 60's. And during those incredible years he lived, wrote, loved, watched football and drank in Liverpool. Roger, did you know the Rutles?
Roger McGough: Oh yes, yes.
Eric Idle: Roger McGough, Liverpool poet, writer, author, humorist and a man who knew the Rutles.

Казах, че се сетих, че ги знам като име, не познавам музиката им. Не съм запознат с прог сцената на Гърция, нито с цялостната рок такава от преди 89-та. Но във всички останали изброени от мен страни има прог банди, които нямат нищо общо с естрадата (или не във всичките си периоди). Ако има интерес ще изборя някои от добрите, които са ми познати.

Гърция като цяло са много особен случай като нация и манталитет. Не смея да ги коментирам без подготовка.

А в България че няма прог рок сцена преди 89-та (а и сега), мисля че е неоспорим факт. Най-прогресивните неща на ФСБ са... на Gentle Giant (в първия албум). А най-големият им хит е на прог бандата Le Orme от естрада периода им. Другият им най-голям хит ("Пак ще се прегърнем" - много хубава песен!) е хард/алтърнатив рочец с леко прог усещане, нещо като Asia. С това се изчерпва цялата ни прог сцена.

Ето какво има в Румъния по това време: https://www.youtube....h?v=o15o-648G_4 (само пример).

Именно, сигурен бях, че има и гръцки прог банди от този период. Просто у нас никой не се интересува от "екзотични рок сцени". За нашите хора в Сърбия и Гърция има една музика - сръбско и гръцко.

А сравненията между България и Югославия са на място, защото аз се опитвам да изтъкна именно това, именно разликата, която прави политиката на Тито, която прави и разликата между нас и тях в културно отношение, въпреки почти идентичните ни нравственост и исторически обусловености до 44-та. Но лошото е, че не само там културата не спира да се развива, а навсякъде в Източния блок, включително в страната с може би най-извратения тиранин след Сталин - Румъния. Само при нас всичко тотално спира и се дърпа назад.

Иначе, Децата на Афродита сега се сещам, че съм ги чувал. Мерси за подсетката и за другата група!

Аз продължавам да си държа на Сърбията. В Сърбия да не би да е имало различни географско положение, национално-религиозна идентичност, териториален и икономически мащаб? Само историческата обусловеност след 48-ма е по-различна и това за мен е същественото. Защото в Сърбия и цяла Югославия през 70-те (още през 60-те дори) е бъкано с прогресив рок - същата тази англосаксонска издънка. За съжаление у нас комшийската сцена е тотално непозната, но ако се поразрови човек, ще установи този факт. Аз от години се интересувам от балкански рок (вече и джаз) и мога да изреждам прог банди, напълно адекватни на ставащото по света, до утре. В Румъния също знам поне няколко истински прог рок банди от соца. До Гърция все още не съм стигнал, за да имам някакво мнение, но пък гърците днес си имат Firewind, Rotting Christ, Septicflesh и т.н. Къде са нашите реципрочности?

С две думи, Сърбия с двата крака е била част от света по време на социализна, а ние нито с половин. На една и съща територия, с много подобни исторически предопределености до 44-та, с много подобна, направо обща етно-култура и нравственост. Обаче те имат, а ние - не. Не отварям изобщо дума за Чехословакия, Унгария, Полша и т.н., макар че юго-соц-сцената май все пак е най-силна. Да, и при тях е имало социализъм, но явно доста по-различен. Ние май сме единствените от Черно море насам, които не възприемат комунизма като натрапен, а като нещо свое. Може би там се корени разликата.

Сори за третия пореден пост. Ама вие не слушате ли?

King Crimson - In the Court of the Crimson King



Едно категорично нещо мога да кажа за този албум: жалко, че целият не е в духа на първото и последното парче! Първото спокойно можеше да е по-дълго, за сметка на прекалено дългата и скучна според мен Epitaph. Но за 60-те и самото начало на 70-те явно е традиция в един албум да съжителстват гениалното и посредственото. Atom Heart Mother е същата работа - две космически композиции, хванали в менгемето си три приятни, но по-скоро стандартни за времето си песнички (If много ми харесва, но поставена до AHM се губи).
Moonchild е все пак свежо късче джаз хаос, а финалната и почти едноименна затваря албума по брилянтен начин (пак аналогия с AHM, че и с WYWH).
Страхотен албум, въпреки казаното по-горе!
Ама вие си го знаете.

violator, on 25 September 2015 - 19:29 PM, said:

Знаех си, че ще посочиш тази година. Само че според мен тя е пряко следствие от 44-та и нейно естествено продължение. Модерното изкуство се заражда 60-те и точно това е проблемът, защото през 60-те ние не сме част от света. Сега може и да е още по-зле, заради слободията и тоталното опростачване на комерсиализма, но какво е било преди 89-та? В рока имаме 10 групи. Цифром и словом, плюс-минус 2-3. Всичките яка естрада. В Сърбия по това време стотици дънят флойдски и кримсънски прогресив, т.е. това, което е било модерно за времето си по нормалния свят, където се е зародило модерното изкуство. Колко прогресив рок групи имаме ние за всички времена? 0. И ако днес е по-приемливо да няма (няколко метъл такива имаме днес, но рок - не)., то през 70-те е престъпление. Спрямо хората, които дишат култура. Не ми се задълбава в другите сфери на изкуството, защото там (поне в литературата) нещата са още по-плачевни. Днес има с тонове повече боклук, защото изобщо може да има нещо. Но се намират единични неща на повече от прилично ниво, според мен, в сферата си. Преди 89-та (айде, преди 88-ма) рокът поне е на ембрионално ниво. Оттам и представите на това поколение за него. Които се предават и на новите поколения чрез едва ли не "градски легенди" за тези смели борци против системата. Уморил съм се да споря с хора, за които няма по-велико нещо от Сигнал, Щурците, Юрая и Пърпъл.

Quote

В тематиката на подфорума мога категорично да заявя, че в България след 1989 г. кино няма. Това, което се прави в последните 25 години, не е кино. Това е боклук.

Тук съм напълно съгласен.

Quote

И тук съм съгласен с почти-то.

Тигър, on 25 September 2015 - 19:37 PM, said:

Сърбия не е ли малка и бедна? Босна не е ли малка и бедна, и съдрана от конфликти, и изпокъсана от омраза? Осведоми се за развитието и състоянието на сцената там и пак ми дай пример с Финландия. Не е нито в малкостта, нито в бедността бедата. Всъщност точно в тях е - но не във физическите им измерения.

Quote

От какъв контекст го вадя? От контекста на това, че половината "фенове" си продават билетите при отказа на една група от цял фестивал? Или от контекста на идиотите, дето като им забраниш да пушат на концерти, те се чувстват обидени и пушат още по-ожесточено. Или от контекста на стотиците хора на Роджър Уотърс, които прекараха целия спектакъл пред щандовете за бира?