75 replies to this topic

[marillion]

georid, on Sep 27 2007, 17:24, said:

p.s. В кръщението на невръстното бебе си има смисъл. Според дълбоко хуманното християнство, ако едно невръстно бебенце умре, то не може да отиде в Рая, ако е некръстено. Щото е езичник. А че е невръстно бебенце - негов си проблем. Гот, нали? И у църква не можеш да влизаш в един по-особен месечен период, свързан с естеството на женската природа. Гот, нали?

А какво да кажем за акта на самоубийство заклеймен от църквата?

georid, on Sep 27 2007, 17:24, said:

"Аз съм пътя, и истината, и живота". Гот, нали? Пък на входната арка на Аушвиц пише "Трудът ще ви направи свободни". Гот, нали?

Ами това е прекрасен пример за изначалната връзка - власт и подчинение, заплаха и страх, живот и смърт, зависимост и свобода.......
(можеш да продължиш редицата произволно)

[georid]

Hard rock fan, on Sep 27 2007, 18:48, said:

И понеже става дума за страха много в темата, на мен ми е интересно, какво точно свързва страха с вярата?

Страхът от самотата.

Страхът от смъртта е частен случай на страха от самотата.

Бог? Значи не си сам. Ни в самотния миг, когато идваш на този свят, ни в самотния миг, когато си отиваш. Ни в самотните мигове между тези две фундаментални самоти. Всеки от нас ще срещне смъртта сам. Ти и смъртта. Аз и смъртта. И нищо друго.

Бог? Може би не съм сам...

Вярата, вярата...
Страхът от самотата.

Да.

[Hard rock fan]

marillion, on Sep 27 2007, 14:07, said:

Съжалявам Фенке, но тук решително не си права. Най-егоистичното нещо на тази земя е родителската любов. Под най-благородна форма ние всячески се опитваме да превърнем децата си в лична собственост. Слава богу, природата е по-силна от нас и идва ден в който тази нездрава връзка изтъкана от благородни намерения се къса и замества от нормални човешки взаимоотношения...

Жалко, че няма начин никой да ми отговори на въпроса: Има ли разлика в майчината и бащината любов? (Не задруго, но във форума присъстваме или само майки или само бащи, няма как да сме и двете едновременно). Тааа... не знам за бащите как стои въпросът, но за майките, мога да ти кажа: НЯМА по НЕЕГОИСТИЧНА и БЕЗУСЛОВНА любов. Онова, което припознаваш като "опит да превърнеш детето си в своя собственост" не е нищо друго, освен страхове относно добруването на детето и неизмерно желание то да бъде добре и щастливо.
Чувството, че родителят те смята за своя собственост, би могло да се породи от разминаване във възгледите (между родителя и детето) кое е добро и би му (на детето) принесло щастие.

Edited by Hard rock fan, 27 September 2007 - 18:06 PM.

[marillion]

Hard rock fan, on Sep 27 2007, 18:48, said:

...... от кое е породен страха?

Ето това е най-важният въпрос в темата според мен. Въпрос на който аз лично търся отговор повече от двадесет години. Ако страхът е водещ в развитието на човечеството през хилядолетията, кой го предизвиква този страх? И защо няма изнамерен лек срещу него? А, ако нямаше страх щяхме ли да се развиваме или щяхме да седим в покой?


Къде е Бог в тази схема?

[Hard rock fan]

georid, on Sep 27 2007, 18:59, said:

Страхът от самотата.

Страхът от смъртта е частен случай на страха от самотата.

Бог? Значи не си сам. Ни в самотния миг, когато идваш на този свят, ни в самотния миг, когато си отиваш. Ни в самотните мигове между тези две фундаментални самоти. Всеки от нас ще срещне смъртта сам. Ти и смъртта. Аз и смъртта. И нищо друго.

Бог? Може би не съм сам...

Вярата, вярата...
Страхът от самотата.

Да.

Супер! Благодаря ти за този отговор, изключително смислено и правдиво!

[marillion]

Hard rock fan, on Sep 27 2007, 19:00, said:

Онова, което припознаваш като "опит да превърнеш детето си в своя собственост" не е нищо друго, освен страхове относно добруването на детето и неизмерно желание то да бъде добре и щастливо.

Хайде сега се замисли върху собствените си думи...

[Hard rock fan]

marillion, on Sep 27 2007, 19:12, said:

Хайде сега се замисли върху собствените си думи...

, демек: не те разбирам.

[marillion]

Hard rock fan, on Sep 27 2007, 19:16, said:

, демек: не те разбирам.

Когато бях малък мечтаех да порасна и да се отърва от родителския контрол. Все си повтарях, че ще бъда много по-либерален към своите деца. Сега, синът ми (11) сигурно си мисли същото, а аз през цялото време мисля за неговото добро... Кой е прав? Той, единадесет годишният хлапак влизащ в пуберитета или аз натрупалият житейски опит любвеобилен баща?

Това е пример на въпрос изискващ минимум два валидни отговора. Един от малкото примери в живота съдържащ това на пръв поглед абсолютно противоречие. Отговорът? Въпрос на гледна точка. За него аз съм прекалено грижовен, когато го моля да се прибере в 7ч. в къщи, а от моя гледна точка 7ч. през лятото не е 7ч. през зимата. Схващаш ли логиката на разсъжденията ми Фенке? И наистина си права - майчината и бащината любов се различават кардинално. Аз не искам да назовавам коя от двете е по-истинска, но знам, че и двете са еднакво пагубни.

И накрая, още веднъж нека се преклоним пред природата. Тя за разлика от нас прекрасно си знае работата...

[Hard rock fan]

marillion, on Sep 27 2007, 19:36, said:

Когато бях малък мечтаех да порасна и да се отърва от родителския контрол. Все си повтарях, че ще бъда много по-либерален към своите деца. Сега, синът ми (11) сигурно си мисли същото, а аз през цялото време мисля за неговото добро... Кой е прав? Той, единадесет годишният хлапак влизащ в пуберитета или аз натрупалият житейски опит любвеобилен баща?

Това е пример на въпрос изискващ минимум два валидни отговора. Един от малкото примери в живота съдържащ това на пръв поглед абсолютно противоречие. Отговорът? Въпрос на гледна точка. За него аз съм прекалено грижовен, когато го моля да се прибере в 7ч. в къщи, а от моя гледна точка 7ч. през лятото не е 7ч. през зимата. Схващаш ли логиката на разсъжденията ми Фенке? И наистина си права - майчината и бащината любов се различават кардинално. Аз не искам да назовавам коя от двете е по-истинска, но знам, че и двете са еднакво пагубни.

И накрая, още веднъж нека се преклоним пред природата. Тя за разлика от нас прекрасно си знае работата...

Ами ти сам казваш: "грижовност", не "феодализъм".
А грижовността иде от любов, не от феодално чувство.
Много ясно, че няма родител, който по либерални съображения, да пусне 3 годишното си хлапе, запътило се с бодра крачка към...примерно дълбок басейн, да скочи в него.
А когато казах, че родителската любов е безусловна, имах предвид следното: ти не обичаш детето си при определени условия (примерно ако е послушно и си мие зъбките редовно, пък инак...не) и когато казах, че е неегоистична, имах предвид, че не иска нищо в замяна. Май е единствената любов от такова естество.

Пагубна? Че защо да е пагубна и най-вече за кого?

Както и да е, по този въпрос май сме на различни позиции, и май точно поради разликата баща/майка (така си мисля, може и да греша). Понеже имам наблюдения върху бащински чувства.

Edited by Hard rock fan, 27 September 2007 - 18:54 PM.

[Kristin]

А, ето тук говорите за родителската любов. Божията любов е точно родителска. Значи Той дава свободната воля, обича те каквото и да направиш, какъвто и да си и винаги е готов да ти прости. С бодра крачка упътил се към басейна... ще те спре...
Ще ти каже, ако се прибереш по-късно от 7 ще има наказание. И това наказание в крайна сметка идва, за да те научи да не се прибираш по-късно от 7. Защо да не се прибираш по-късно от седем е въпроса, нали? Ами защото там, извън дома... там е страшното...

[Nosferatu]

Хехееее, каква хубава тема
аз обаче няма да пиша много, че както се бях поразпалил в предната, май заради мен са я затворили :>

Satyr, on Sep 26 2007, 22:14, said:

Спомена се тук и Библията.
Какво е Библията по някои по-общи критерии?
Ами - преводна литература.
И то превод от превод на превод на превод на превода и т. н.
Всички знаем дори и при съвременните помощни средства (речници, компютри, Гугъл, Уикипедия), а да не говорим преди ИТ-ерата, колко труден и често, ако не точно грешен, то неточен е бил преводът на най-различни книги, повечето далеч по-прости и маловажни от една Библия.
А представете си как се е превеждало навремето. Криво-ляво, както Пайсий си е писал "Историята"...

Е - може ли основната книга, на която ти се кланяш, на която вярваш, по която се водиш да е някаква такава препрепрепревеждана криво-ляво и един... Бог знае колко изопачена?
Може. Може и да бъде поредния пример за безсмислието на религията, че и вярата

единствено по това да пусна един бърз коментар.
Сатире принципно си прав, и по пътя на логиката е точно така. Странно но факт, след като намират ръкописите (преписи, някои датиращи от времето, когато самите кнгии са били написани) на почти всички книги от Стария Завет в пещерите (Мъртво море, комрански ръкописи и др.) учените сравняват със сегашните преводи и се оказва, че има разлика, но е толкова минимална, че всички остават крайно шокирани. Естествено никой не го е очаквал... :> учени кво да ги правиш... Има адски много литература по тази тема, голяма част от която съм изчел. (Теологията ми е хоби.)

[georid]

marillion, on Sep 27 2007, 18:57, said:

А какво да кажем за акта на самоубийство заклеймен от църквата?

Самоубийството е най-чистия израз на свободната воля
Толкова за отношенията религия - свободна воля.

Ти не можеш самоволно да отнемаш нещо, дадено от Бог - собствения ти живот. Хей, откъде-накъде, хей

Както е добре известно, Бог има чуден план за всеки от нас. План? Следователно, ако се самоубиеш - и твоето самоубийство е част от този план. Противоречие ли някакво има...

Quote

Ами това е прекрасен пример за изначалната връзка - власт и подчинение, заплаха и страх, живот и смърт, зависимост и свобода.......

Всяка практически приложена идеология борави с изключително прост и ефективен апарат "цел <-> средство". А именно:

Подчинение чрез страх.

Монотеистичните религии са прекрасни примери за практически приложени идеологии. С източните нетеистични учения е малко по-различно. Те са по-скоро ръководства за постигане на абсолютен егоизъм.

[marillion]

Съгласен съм Гео, мисля, че сме на едно мнение по темата. Или, ако ти виждаш противоречие между тезите ни, аз те моля да го посочиш. За мен е важен този диалог, не говорим тук за надприказване, а за откриване на обективната истина или поне опит за това...

Това обаче, което за мен е по-важно, или да го кажа по-фундаментално в темата е липсата на отговор на въпроса поставен от Фенката по-горе. А именно: ...... от кое е породен страха? Кое е това нещо, което може да се загнезди в психиката на цяла група хора, общност, нация и да ги накара под въздействието на едно едничко чувство наречено страх да постъпват по абсолютно еднакъв начин в определена житейска ситуация, дори и да съзнават, че постъпват грешно? Когато казвам, че цял живот търся отговор на този въпрос наистина не преувеличавам. За мен няма друга масова психоза, която да притежава този поразителен ефект, като тази породена от чувството на страх. Но защо?

Кое е причина и кое следствие?
болка>страх или страх>болка

[georid]

Страхът от самотата И от абсолютната самота - срещата със смъртта.

Не съм наясно, обаче, как стои въпроса със страха от времето. И дали той е едно и също със страха от самотата. Мисля, че да. Мисля, че няма различни страхове. Има само страх от самотата и времето. Всичко останало са различни проявления. Дето се пееше в една песничка -

The sun is the same in the relative way, but you're older
Shorter of breath and one day closer to death.

Весело е.


p.s. Реших да направя някои справки за Бог. И като всеки горе-долу образован човек от началото на XXI век, постъпих по най-логичния начин.

Отидох на www.God.com

И какво пише там? Както очаквах, пише:
"Този сайт предлага информация за Бог и насока как да Го откриеш".

Как да Го открия. Добреее. Точно това ми трябва. Постъпвам отново по най-логичния начин - влизам в менюто Contact Us. Ни мейл, ни телефон, ни факс. Само форма за обратна връзка. Значи, пишеш Му и Той те открива. Както очаквах. Обаче, като отидеш на Donations - всичко си има! И съвсем точен пощенски адрес, и как да платиш - с дебитна или с кредитна карта. Като се позамисля - отново логично и както очаквах.

Извод: за да откриеш Бог, освободи се от логика и очакване.

Edited by georid, 28 September 2007 - 11:31 AM.

[georid]

marillion, on Sep 28 2007, 12:25, said:

...... от кое е породен страха?

...... да ги накара под въздействието на едно едничко чувство наречено страх да постъпват по абсолютно еднакъв начин в определена житейска ситуация, дори и да съзнават, че постъпват грешно?

Но защо?

Всеки човек се страхува. Страхът е в нас.

Нека съпоставим с фундаменталното "Бог е в нас".

Фундаментът Бог и фундаментът страх.
Доказателство за съществуването на Бог?
Същестуването на страха.

Без страх няма Бог. Страхът е инструментът на Бог.

Страхът е.
Бог е.

[Fester Addams]

Не съм много запознат,но доколкото знам има една жлеза или нещо подобно в човешкия мозък,която ако се премахне,човекът спира да изпитва страх от каквото и да е,даже напротив придобива неестествен кураж.Явно всички трябва да си направим по една операция и тогава край с Бог

[marillion]

georid, on Sep 28 2007, 12:51, said:

Фундаментът Бог и фундаментът страх.

Според мен сравнението е неравностойно. Мисля, че страхът от Бог не е в състояние да се сравни със страхът от атомната бомба например. Може ли духовното да измести материалното? Може ли страхът от църковно наказание да бъде сравнен със страхът предизвикан от болката? Не, според мен. Нещо друго ще да е...

[marillion]

Fester Addams, on Sep 28 2007, 13:05, said:

Не съм много запознат,но доколкото знам има една жлеза или нещо подобно в човешкия мозък,която ако се премахне,човекът спира да изпитва страх от каквото и да е,даже напротив придобива неестествен кураж.Явно всички трябва да си направим по една операция и тогава край с Бог

Ако приемем думите ти за верни, или по-скоро си представим живот лишен от страх, то тогава възниква въпросът може ли да има прогрес в стерилна среда лишена от страх? Мисля, че отговорът е очеваден. Страхът е, и винаги ще бъде, двигател на човешкия прогрес...

[cadaurus]

georid, on Sep 28 2007, 12:51, said:

Без страх няма Бог. Страхът е инструментът на Бог.

Религията се основава върху страха на масите, да. Обаче съвсем не смятам, че идеята за Бог се основава на някакъв страх. А идеята за Бог надхвърля рамките на християнството и на всяка друга религия. Християнството употребява заложената у човек идея за Бог така, както Улянов-Висарионович употребяват своеволно теорията на Маркс.

Всъщност Бог е плод на изначалното учудване. Учудване от това как светът е. И съответното учудване защо светът е именно така. Примитивен импулс, нищо повече. Бог е сборно понятие за всичко, което обяснява необяснимото за простия човек. Универсалната субстанция. По-удобно е да измислиш формален завършек на света, отколкото да продължиш да се учудваш.

Кои са първите християни? Сократ и Платон.

[Fester Addams]

marillion, on Sep 28 2007, 13:17, said:

Ако приемем думите ти за верни, или по-скоро си представим живот лишен от страх, то тогава възниква въпросът може ли да има прогрес в стерилна среда лишена от страх? Мисля, че отговорът е очеваден. Страхът е, и винаги ще бъде, двигател на човешкия прогрес...

Някак си не мога да осмисля това мнение,защото аз лично винаги съм свързвал страха с липсата на прогрес.За прогреса по-скоро са нужни любопитство и дързост.Страхът по-скоро те кара да си седиш кротко на задните части и да чакаш живота просто да си тече.