88 replies to this topic

[hendy]

Ozzy, on Jun 5 2008, 09:15, said:

Недоволни?

De Do Do Do, De Da Da Da

[Code187]

Благородно завиждам на всички, които ще имат възможност да гледат The Police. Надявам се, че ще разкажете подробно за събитието. Снимки и аудио материал ако пускат Сърбите. Наистина ли Counting Crows ще подгряват The Police в Белград? Четох това някъде по нагоре в темата, но не намерих нищо в "мрежата". Кажете ми, че не е вярно, защото иначе ще ме е яд двойно

[hendy]

Code187, on Jun 7 2008, 21:38, said:

Благородно завиждам на всички, които ще имат възможност да гледат The Police. Надявам се, че ще разкажете подробно за събитието. Снимки и аудио материал ако пускат Сърбите. Наистина ли Counting Crows ще подгряват The Police в Белград? Четох това някъде по нагоре в темата, но не намерих нищо в "мрежата". Кажете ми, че не е вярно, защото иначе ще ме е яд двойно

вярно е, или поне така е обявено
ще разправяме, къде ще ходим

[wiktory]

хайде не остана време
с някои ще се видим на Канзас, но със сигурност ще бързат за сръбска ракия, сръбска плескавица, сръбкини... и да изповядат и миросат джедая Стинг ( "Папа Ozzy ХIII ти" ) та оттук да пожелая най-страхотния концерт и най-страхотното изкарване на компанията

до разкази

[hendy]

wiktory, on Jun 20 2008, 15:32, said:

хайде не остана време
с някои ще се видим на Канзас, но със сигурност ще бързат за сръбска ракия, сръбска плескавица, сръбкини... и да изповядат и миросат джедая Стинг ( "Папа Ozzy ХIII ти" ) та оттук да пожелая най-страхотния концерт и най-страхотното изкарване на компанията

до разкази

Мерси
ще пеем батальонът се строява, хехе

[Ozzy]

Цял живот ме е тормозел един въпрос и до днес нямах отговор... Питах се съществува ли Бог?
Вече знам отговора!
И още нещо - май хич не ме интересува на какви концерти ще ходя поне до края на годината. Може и изобщо да не ходя.

Днес видях извънземни.

[cadaurus]

Какви са тия постинги на маймуница тука? И то от модератора??

Поне да беше споменал какво би казал на Стинг, ако го срещнеш на улицата.

Колкото до концерта - страхотен Стю Копланд. Ако някой ден се спомине, за "хептен" последното си турне Полийс могат да вземат Били Кобъм и никой няма да забележи промяната.

[Ozzy]

Ще пия още 2 водки и си лягам. Така или иначе няма как да разбера какво се случи преди час.

[hendy]

супер беше бе

хвала, стинг, хвала д полис!

[nousha]

След като се регистрирах във форумите специално за тази тема, да взема и да река нещо
Изключителен концерт във всяко едно отношение - и като организация на самото събитие от страна на сърбите (73 входа за мястото на концерта, големи указателни табели за входовете, видими отдалеч) и като място - парк край Дунав, за щастие в горещия следобед оттам полъхваше от време на време, не много наблъскано в зоната пред сцената, която е и на бабунки, така че ако се изхитриш да си завземеш някоя овреме, си гледаш сцената като на длан, без да ти стърчат каквито и да било глави.

С известно закъснение излязоха Counting Crows, които пяха доволно добре и се оказаха наистина приличен бонус към мероприятието, само че как да им обърнеш изобщо някакво достойно внимание, когато си се настроил на съвсем друга вълна...

Миналата година, почти по същото време, си тръгнахме от същото място след концерта на едни извънземни, наречени с кодовото име Rolling Stones. Изпрати ни Exodus на Боб Марли (писах някъде каква е връзката на Стоунс с Марли и как тази песен е нещо като отдаване на почит към един велик приятел). Сега, към 10 часа местно време, ни посрещна друга песен на Марли - "Get Up, Stand Up". След което на сцената изскочи една фурия, едно вихрено чудовище с ореол от бели коси - точно както каза hendy, същински луд учен, и погали гонга, разположен зад барабаните, след което се метна връз тях и повече от час и половина Стюарт Коупланд им разказа играта. На сцената се плъзнаха и дружките му, оформиха тазгодишната команда извънземни, па като зина оня ми ти звяр Гордън... Стинг бе в жестока форма, до послено държа такива висини на вокално майсторство, гласът му не мръдна и на йота, а не е като да се щадеше особено. Звукът на целия концерт бе кристал, да вземеш от него да направиш диамантена корона на Пепеляшка, ще избие рибата на бала. Имаше си контакт с публиката на прилично равнище, Анди Съмърс сякаш си разглабяше и сглабяше китарата в движение, Стинг се усмихваше с едни едновременно стоманени и добродушни очи и тримцата показаха защо Полис е една велика група. Това шоу, да използвам тази чиста българска дума, въпреки че не беше зрелищно с физически ефекти като огромни екрани, главозамайващи светлини и фойерверки, бе зрелищно с максималното доближаване до състоянието на съвършенство. И като всяко съвършено нещо може би е изглеждало и прекалено отрепетирано, прекалено изчислено, прекалено излъскано и полирано откъм дребни дефекти - нямам нищо против. Защото освен желязната хватка на музиката с нейното съвършенство от типа на звездите в студения космос, освен стоманения захват на професионализма с неговото съвършенство на шеметна кула от слонова кост, имаше и секващото дъха топло излъчване на свиренето в екип от типа на хлапашкото приятелство, което остава у момчетата дори когато вече са зрели мъже. Там, на сцената край Дунав, не свириха само велики музиканти. Там (дано наистина не за последно) видяхме една велика група.

Мисля, че сетлистът беше това, но очаквам Ози да внесе поправки, тъй като при първите акорди на Wrapped Around Your Finger се загубих нейде из етера:

The Police
Белград, Сърбия
24.06.2008, парк Ушче

1. Intro - Get up, Stand up (Bob Marley)
2. Message in a Bottle
3. Walking on the Moon
4. Demolition Man
5. Voices Inside My Head / When The World Is Running Down
6. Don't Stand So Close to Me
7. Driven To Tears
8. Hole In My Life
9. Every Little Thing She Does Is Magic
10. Wrapped Around Your Finger
11. De Do Do Do, De Da Da Da
12. Invisible Sun
13. Can't Stand Losing You / Reggatta De Blanc
Encore 1:
14. Roxanne
15. King of Pain
16. So Lonely
17. Every Breath You Take
Encore 2:
18. Next To You

[foreigner]

Ех, жестоко е било! Нуша, много готин репортаж, благодаря за споделената емоция! Завиждам ви неблагородно и се надявам наистина това им турне да е точно толкова последно, колкото и турнетата на Кис и Шер...

[hendy]

Eдин сън, една мечта...

Един слънчев ден (вчера) пристигнахме в Белград, който ни посрещна облепен с плакати за предстоящото събитие и с пръснани промоционални коли, продаващи билети и тениски... не можахме да видим нито едно бездомно куче, но за сметка на това имаше човек, който се разхождаше по главната с катеричка на рамо...
След кратко настаняване и още по-кратка разходка, последвана от разточително гощаване с местната бира/скара, нашата сговорна дружина се отправи към мястото на събитието, което се оказа лесно за намиране и благоприятно разположено в близост до реката.
Влизайки в 18.30 на терена очаквахме едва ли не да сме закъснели, но се оказа, че сърбите не бързат за никъде и хора продължаваха да пристигат и по време на изпълнението на подгряващата група.

Концертът започна с леко закъснение с лекото недоразумение, наречено Counting Crows.
Нямам нищо против тази група, даже съм им слушала 2 песни по радиото, обаче те направо ни съсипаха - първо от скука, а после от смях.
Ето защо - Counting Crows представлява обширна тълпа от 8 човека, която разполага с 2 акустични пиана!!!, 1 клавир, 3 китари (всъщност смениха поне 15 различни китари, поне с различни цветове), 1 контра бас, 1 бас, 1 барабан, 1 мандолина, 1 хармоника и вокалист
какво липсва в този списък? - ами както каза Ози - тия само акордеон и арфа нямат!
в този миг аз поглеждам сцената и с изумление виждам следното .
Потупвам Ози по рамото и му казвам - виж, акордеон!
Той, естествено, си помисли, че си правя шега от типа на "виж, летящ слон", но уви, наистина се бе появил акордеон на сцената... за съжаление за арфа не се бяха сетили, иначе нямаше да пропуснат.
Само още едно нещо да отбележа - клетият им барабанист през повечето песни лежа на сцената (може да си е редил пасианси, знам ли), имаше 1 песен, в която трябваше да бие един чинел точно 1 път, и още поне 2, в които нямаше никаква работа.

Още веднъж - нямам нищо против групата, но описах всичкия им антураж най-вече заради потресаващия контраст - само половин час по-късно на сцената се качиха цифром и словом 3 (трима) човека, с цифром и словом 3 (три) инструмента (и един гонг), и сътвориха нещо, което може да се нарече само и единствено магия.

Точно в 22.00 часа светлините изгаснаха и от уредбата се понесе неочаквано песента на Боб Марли Get up, Stand up. Може би не толкова неочаквано де, защото изпълнението на Counting Crows не беше успяло да изправи на крака всички налягали по симпатичната полянка зрители, та това изпълнение си беше точно на място

После излязоха едни хора и направиха едно нещо.
Как да го опиша, какво да кажа, вече е трудна задача.
Да говоря за съвършения кристален звук? За съвършеният глас на Стинг, който изпълни юнската вечер? За огромната сцена, с огромна видео стена, материал за която осигуряваше цяла тълпа оператори? За голямата, макар и не прекалено въодошевлена сръбска публика?
Не.

Аз се чувствах сякаш влязла в машина на времето - гледах група, която не съществува от 20 години, която никога не съм си и мечтала да видя и това, което видях, надмина всичките ми очаквания.
В началото на концерта бяхме малко по-назад, някъде по средата на кошарата, централно пред сцената на едно от удобните възвишения, позиция много удобна за наблюдение едновременно на групата и на видео стената. Но някъде след 3-4тата песен просто не издържах и се втурнах напред, и абсолютно безпрепядствено стигнах до втория ред - пред мен имаше само един дребничък човек с детенце, хванати за решетката.
Естествено, бях се залепила на 5 метра от Стинг (както ще видите и от снимките) - не можах да допусна да бия толкова път и да не го видя отблизо. Първоначалното ми намерение беше да изгледам няколко песни там и пак да се върна при нашата групичка, но попаднах в хватката на магнитното поле около Него, което се оказа прекалено силно и там си и останах до края. Публиката беше изключително кротка, нямаше никакви блъсканици и имаше въздух дори отпред, така че можех да дишам, което винаги е бонус по такива събития .

Песен след песен, вълшебство след вълшебство... спомените ми са накъсани, някои моменти ми се губят, други се сливат в едно ярко наситено с емоции петно...
Двата най-ярки момента за мен снощи бяха:
- Invisible Sun - тази съвършена и много специална за мен песен ме остави без дъх, буквално
- моментът в Every breath you take, когато режисьорът раздели стената на три части и постави тримата членове на групата един до друг. Тук вече емоциите ми дойдоха в повече и сълзите просто потекоха... сълзи от щастие, че съм станала част от магията, наречена The Police и сълзи от тъга, че няма да ги видя пак...

С две думи: беше много яко, повече снимки може да видите тук

Edited by hendy, 25 June 2008 - 21:16 PM.

[marillion]

Прекрасен рипорт, Хенди!!
Отдавна не бях чел нещо извиращо право от сърцето, а не както обикновено вторично обработено от разума...

Жалко, че Counting Crows са те разочаровали. Навремето като излязоха им бях фен макар и за кратко...

[foreigner]

marillion, on Jun 25 2008, 22:47, said:

Прекрасен рипорт, Хенди!!
Отдавна не бях чел нещо извиращо право от сърцето, а не както обикновено вторично обработено от разума...

подписвам се
но и каква е тая група с толкова много инструменти (мързи ме да преписвам), а без укулеле?

[hendy]

marillion: Counting Crows не ме разочароваха, защото не съм очаквала нищо от тях. По-правилната дума е, че ме изумиха с разточителността си

foreigner: не знам какво е укулеле и по какво се различава, но моя списък определено не претендира за изчерпателност, определено имаше и още няколко екзотични звукоизвличащи средства

радвам се, че моя рапорт ви е харесал

Edited by hendy, 25 June 2008 - 22:04 PM.

[cadaurus]

След като нежната част от компанията изми срама от наще среднощни позорjшта с Озиту, ще се включа с няколко кратки (и неособено емоционални) наблюдения.

Каунтинг Кроус окончателно убиха у мен надеждата, че съпорт групите имат какъвто и да е смисъл. Предвид осемчасовите ежедневни сексуални сеанси на мистър Стинг, не бих се учудил, ако цялата трупа (не група, а трупа) са негови извънбрачни синове, които той "издържа" като ги води със себе си из турнето. Нямам друго обяснение за наличието на тази абсолютно ненужна група на този голям концерт. Нищо лично, просто подобен досаден старомоден псевдо-сълзлив псевдо-алтърнатив доказано не върви по големите сцени. В някое камерно клубче - окей, но какво "загряващо" има в това да ревеш за несподелената либоф пред публика, която очаква да види Полийс? Интересно как Адам се опита за две секунди да даде микрофона на публиката по време на най-големия им хит, и след същите тия две секунди инстинктивно си го взе обратно. Трагедия. Но поне ние ги подигравахме през целия час и десет (?!) и ги обсъдихме повече от самите Полийс, така че не беше съвсем черна дупка това време.

Хубавото е, че Полийс не лежаха на стари лаРВи, ами си преиначиха песните идеално за живо изпълнение 25 години по-късно. Don't Stand So Close to Me единствена ме разочарова с доволно умрялата си версия, от която беше изтръгнато всичко скокливо. Останалите "преиначени" бяха перфектни - познатият адреналин, само че далеч по-ошлайфан и развит от студийните версии, които се носят малко като по права линия - цък-цък и край. На концерта имаше даже някои дуели между Стинг и Анди Съмърс (King of Pain), както и знаменитите етно джвъчки, на които Стю погали егото си, ако се не лъжа, на Wrapped Around Your Finger. И публиката беше внимателно намесена достатъчно да се усети живец и достатъчно малко, за да не гледаме половин час ненужни надпявания тип "дигнете ръчички и пейте с мен". Няколко реплики, няколко йеа-та и малко ентусиазъм за сметка на класата. Мда. Класата е вечна, нал тъй?

Публиката иначе ме разочарова. 25-30 хиляди е доволно висока цифра при тези цени на билетите, но дали заради стила на самата група, дали заради друго, бурни реакции нямаше. Стандартни плЕскания все едно предстои следващата песен от джубокса. Повече от лесен достъп до решетката отпред. А уж са навиячи. Черна точка за тях. После в някой от вестниците им писаха, че Стинг дошъл, колкото да си вземе хонорара и групата свирела без емоция. Странно каква емоция повече след като цяло море от хора пляскаше без да знае нито ред от песните им. Че нямаше излишни движения и така обсъжданото "лично отношение към публиката" - нямаше, но на нивото, на което Полийс изнасят това изцеждащо турне, подобно хленчене показва само колко не е в час хленчещият.

Стинг значи харизма. Толкоз по този въпрос. Редно е да отбележим, че през цялото време той беше най-подгизнал и дори леко измъчен от жежкото време, а от друга страна го раздаваше най-ларж и приличаше на отегчена звезда, която едва-едва показва емоции. Сигурно наистина щеше да е основателно да го наречем така, ако не беше въпросната харизма. От всяка шибана капка пот по лицето му струеше любов. Всяка мимика пасваше на мястото си без никакви усилия. Всеки тон изтрептяваше като окован с вериги без никакви усилия. Без никакви усилия. Такова впечатление създаваше Стингя. Но дали действително не изисква никакво усилие един концерт-събитие в адската жега? И то точно в този кулминационен момент от турнето. И то на тези години. Пък и освен всичко посвирваше на бас. Първата струна, разбира се, прашасваше оставена на произвола, но това е пънк все пак, хубаво, че поне втората влезе в употреба. Басът от своя страна, беше една очукана цепеница, която Стинг вероятно е получил като подарък за Коледа през 65-та. Същият бас като в Несебър. Същият сантимент, с който Стинг все пак доказа, че и той е човек със своите редови фетиши. Впрочем, толкова ясни ниски честоти на баса не съм чувал на концерт. Предполагам, че и на Стенли Кларк и сие няма да са толкова изчистени. За звука казах ли? Най-перфектният възможен звук.

Анди Съмърс по-живо от останалите пази духа на края на 70-те/началото на 80-те. Ако някой се чуди кой е всъщност пънкарят в групата, това е той. Думата тук е пестеливост. Минималистично свирене, злоупотреба с тремолото на солата (баси, все едно Кери Кинг гледаш, почти всички сола са едно добре обработено тремоло) и разбира се запазената марка на Телекастъра - специфичния обемен звук, който с два тона те хваща за гушата, макар комбинацията от тоновете да е съвсем елементарна. Пестеливостта се отрази и на поведението на Анди, който най-малко мърдаше и сърдито зяпаше обувките си. Не се учудвам изобщо как така великият кадровик Боби Фрип го е привлякъл за малко обща работа през 80-те - Анди е същият темерут и хипнотизатор с вкус към звукоизвличането.

Стю Коупланд е същият исторически парадокс като Ал ди Меола. Конюнктурата го отвежда там, където не принадлежи. При Ал ди Меола от тази метаморфоза се ражда първият метълист в джаза, при Стю - може би първият джазмен в пънка. Неприлично чувство към ритъма и най-вече едно стряскащо палаво въображение, с което винаги може да те изненада в избора си. Ако отделим партиите му от привидно простите песнички, ще чуем нещо съвсем различно и разчупено, което сякаш няма място на същата сцена. Как успява да нагоди издевателствата си над комплекта спрямо музиката на Полийс - не знам. Във всеки случай накрая получи доста повече аплодисменти от Анди Съмърс. Той беше позьорът, който противодействаше на хладния перфекционизъм на Стинг.

Сърбите? Отлична организация, за която Локомотивя може само да завижда. Огромен парк, пригоден за концерти - хем на открито, хем не ти трябва ничие позволение, за да организираш концерти. Специален сектор за инвалиди. Бързо влизане, много бира и тоалетни и съответно никакви ексцесии. Преди концерта се возиш в същите разнебитени трамваи и в следващия момент осъзнаваш как ни млатят по точки, щом стане дума за концерти. Но това си го знаем.

Всичко гореописано, разбира се, няма никакъв смисъл, защото само на километър западно от парка по същото време забиваха Сляяяяяр. Но това да си остане между нас.

Edited by cadaurus, 26 June 2008 - 01:07 AM.

[Ozzy]

Няколко клипа от мен... Vbox-а им е свалил качеството за съжаление, оригиналите изглеждат многократно по-добре. Последния клип е съвсем кратък - там ми свърши батерията:

Message In A Bottle

Don't Stand So Close To Me

Every Little Thing She Does Is Magic

Wrapped Around Your Finger

Invisible Sun

Roxanne

King Of Pain

Every Breath You Take

[wiktory]

Ozzy, on Jun 25 2008, 02:08, said:

Цял живот ме е тормозел един въпрос и до днес нямах отговор... Питах се съществува ли Бог?
Вече знам отговора!
И още нещо - май хич не ме интересува на какви концерти ще ходя поне до края на годината. Може и изобщо да не ходя.

Днес видях извънземни.

God?
The absence of proof is not a proof of absence.



да ви задържа скиптъра сеейнт...., плиийс?: )
много божества и за мен минаха след Робър, а все си мислех, че едва ли ще срещна нещо по зашеметяващо през годината. и честно казано - радвам се. че не пропуснах тази възможност

помня една от първите дати декември, миналата година от турнето на Полийс.... беше в Buenos Aires Argentina, Estadio River Plate, мисля най-големият им стадион. в града имаше някаква особено оживена атмосфера покрай това събитие... сега, разбирам защо.
радвам се за феновете им и се възхищавам на енергията, с която осъществиха това дълго турне, бравос: -)

10 х : )) за отзивите

[Code187]

foreigner, on Jun 25 2008, 22:54, said:

подписвам се
но и каква е тая група с толкова много инструменти (мързи ме да преписвам), а без укулеле?

Доколкото знам и Канзас са 8 човка! Аз се кефя на Counting Crows, но явно съм един от малкото във форума, а това как са изглеждали на живо незнам(може наистина да са зле, което ме съмнява, някой ден ще ги видя). Явно никой не ги е слушал интензивно преди концерта за да знае с какво и как го свираят.


Иначе много хубави впечетления за концерта на Police. Всъщност някой съмнявал ли се е, че концерта им ще е нещо велико. Благородно завиждам на всички присъствали и се надявам, да не е последното им турне, както са обявили.

[hendy]

Code187, on Jun 26 2008, 14:31, said:

Доколкото знам и Канзас са 8 човка! Аз се кефя на Counting Crows, но явно съм един от малкото във форума, а това как са изглеждали на живо незнам(може наистина да са зле, което ме съмнява, някой ден ще ги видя). Явно никой не ги е слушал интензивно преди концерта за да знае с какво и как го свираят.


Иначе много хубави впечетления за концерта на Police. Всъщност някой съмнявал ли се е, че концерта им ще е нещо велико. Благородно завиждам на всички присъствали и се надявам, да не е последното им турне, както са обявили.

Аз не съм голям специалист по Канзас, но в София те бяха 5 човека, а в повечето албуми са листнати не повече от 6
А и те са прогресив банда.
При все това - както коментирахме на място - прогресив бандите използват от сложни по-сложни клавирни композиции, но нито една от тях не се качва на сцената с две акустични пиана

Eто и списък на членовете на бандата и инструментите:
* Dan Vickrey – guitars, banjo, vocals
* David Immerglück – guitars, dobro, tres cubano, pedal steel, mandola, vocals, vocal arrangements, bass on "1492"
* Charles Gillingham – piano, harmonica, Hammond B-3 organ, vibraphone, Vox Continental organ, Mellotron, Chamberlain, glockenspiel, toy piano, Fender Rhodes, harmonium, vocals
* Adam Duritz – vocals
* David Bryson – guitars, banjo, mandolin, mandola, toy piano, vocals
* Jim Bogios – drums, sleigh bells, tambourine, maracas, percussion, vocals
* Millard Powers – bass, upright double bass, vocals
+ на сцената имаше още един, който не е листнат тук и който свиреше на пиано и на някакви китари + вокалът също дрънкаше ту на пиано, ту на някви други работи


сега си представете всичките тези джаджи (там където пише китари наистина се има предвид китари, те ги сменяха след всяка песен) и не знам кое от всичките неща е акордеонът

нали, няма нищо лошо да се използват дори и повече инструменти, въпросът е че такава музика спокойно може да се изсвири с една кухарка и тогава щеше да звучи много по-автентично.
докато така се превръща едва ли не в цирк, в ревю на това колко много инструменти може да се домъкнат и всеки от тях да се използва за по 15 секунди средно.