Satyr, on 05 април 2014 - 14:05 , said:
А? Религозните не ядат и не пият? Нямат празници, свързани с обилно ядене и ядене по точно определен начин?
Тъкмо напротив. Религия е това, което ме кара да постя в определен период. Атеизмът нито ми определя кога и какво да ям и пия, нито как. Така че пробвай пак.
Беше чиста проба бъзик, има и емотиконка -
.
Satyr, on 05 април 2014 - 14:05 , said:
И къде са й ритуалите, ако е е религия? Къде са й каноните и традициите? "Вероизповеданието е... проповеди"... Това нещо не го разбрах.
Тъй като атеизмът е антитеизъм, нямането на ритуали е вид ритуал. Наистина излиза, че нищо е нещо, но при теоретизиране в чист вид може да се каже. В атеистичните проповеди се разкрива в какво вярват атеистите и повече в какво не вярват.
Трябва да се направи уточнение, че става въпрос за лично (или групово) възприятие, когато всяка докрина с твърдо установени канони се възприема като вид ограничение. В този смисъл аз (и някои други) приемат религията като ограничение, именно защото твърди, че отвъд нейните рамки "не може да бъде" или " не е редно да бъде". Тъй като
твърдолинейният атеизмът твърди същото - че нещо го няма и не съществува, защото "не може да бъде", въпросният се приема като вид ограничение или притежаващ някаква каноничност, както религиите. В случая състоятелността на доводите на съответната доктрина или учение няма значение - то се възприема като ограничение на мисленето и възприятието. Това е моята гледна точка и по тази логика твърдолинейният атеизъм ми изглежда ограничаващ като религия - например ограничава ме да не приема мартеничката, която аз харесвам, защото била суеверие, а този акт аз приемам еднакво с някакво религиозно ограничение, например, да не ям месо в петък. И двете ограничения ми изглеждат еднакво безмислени.
Затова аз приемам за себе си по-умерения вариант на атеизъм - може да се нарече агностичен атеизъм или атеистичен агностицизъм, който според мен не налага никакви ограничения за някакви ежедневни действия, традиции и т.н., а в същото време е достатъчно анти всякакви религиозни заблуди, невежество, фанатизъм и т.н. прояви, които са вредни за обществото и човека, и най-вече ограничават знанието, науката, развитието и т.н.
Толерантна съм към умерената религиозност, която не вреди и не се натрапва. Не виждам нищо лошо в постна трапеза на Бъдни вечер, нито в боядисването на яйца (което даже не е с пристиянски корени), правенето на козунаци на Великден, рибата на Никулден и т.н. Има разлика между някой, отишъл да се разходи със свещ от църквата след Великден и (истински случай) млад човек, който си напуска следването да служи на някаква секта.
Надявам се вече да е ясно.
Satyr, on 05 април 2014 - 14:05 , said:
Ъ? Ако аз просто вярвам в Бог, а ме попитат католик ли съм или протеснат - как ще разберат какъв съм, още повече, че съм нито едното, нито другото.
На практика някой може да е нито едното, нито другото, а да си вярва в някаква своя религия, която дори да не е ясно формулирана като система. Повечето хора, които се определят като вярващи са така - те уж се определят като християни (например), а някои вярват в прераждането, други ходят на врачки и други неща, които официалната православна християнска църква отрича.