69 replies to this topic

[moonlit knight]

marillion, on 22 юни 2013 - 10:45 , said:

Виж сега, в мига, в който успееш да чуеш тази музика, убеден съм, никога няма да ти се наложи да извършваш горното действие, но съм съгласен, че отново в този момент е твърде вероятно да загубиш интерес към останалата част от рок музиката, което също не е правилно решение...

Ако говоря за себе си , аз трябваше да премина през всички стилове музика ( от класически хард - рок до траша \ дет метъла и алтернатива , за да открия прогресива .. говорейки, най уютно се чувствам именно там в прога , но това не ми пречи все още да куфея на твърдите жици ) .

[Jurisprudent]

moonlit knight, on 22 юни 2013 - 11:42 , said:

Ако говоря за себе си , аз трябваше да премина през всички стилове музика ( от класически хард - рок до траша \ дет метъла и алтернатива , за да открия прогресива .. говорейки, най уютно се чувствам именно там в прога , но това не ми пречи все още да куфея на твърдите жици ) .

оттук нататък сега мини през уейв, фънк, джаз, електроника и накрая до оперна класика, та да си говорим после. Време имаш предостатъчно за това пътуване.

[moonlit knight]

Jurisprudent, on 22 юни 2013 - 11:50 , said:

оттук нататък сега мини през уейв, фънк, джаз, електроника и накрая до оперна класика, та да си говорим после. Време имаш предостатъчно за това пътуване.

имах впредвид китарно насочената музика .. а за операта - имам си един индивид вкъщи ..и не , благодаря..не съм велможа (казвам го с чувство за хумор).

[HeathenHeart]

marillion, on 22 юни 2013 - 10:45 , said:

Виж сега, в мига, в който успееш да чуеш тази музика, убеден съм, никога няма да ти се наложи да извършваш горното действие, но съм съгласен, че отново в този момент е твърде вероятно да загубиш интерес към останалата част от рок музиката, което също не е правилно решение...

Зависи как се срещнеш с тази музика и как ти я предлагат.

moonlit knight, on 22 юни 2013 - 11:56 , said:

имах впредвид китарно насочената музика .. а за операта - имам си един индивид вкъщи ..и не , благодаря..не съм велможа (казвам го с чувство за хумор).

Има време.
Според мен важното е да не застиваш някъде във времето и да разправяш, че след това няма нищо, защото ти не си го чул.
Много интересен е моментът, в който след време се натъкваш на нещо, което преди не го е имало и ето ти "нова любов".

[eddie]

Брат ми имаше една камара западни плочи навремето (разбирай началото на 80-те), които като малък разглеждах с интерес - някакви фантастични картинки и шарении, нямащи нищо общо с Балкантон и Лили Иванова. Едни от първите, които няма да забравя - Queen - Flash Gordon (между другото, така и не станах голям фен на тази група, неотричайки разбира се таланта на всички музиканти), Kansas - няма да забравя как въртях интрото на A Glimpse of Home, докато накрая успея да го докарам на пианото, после дойде "яката" работа - Yngwie Malmsteen, Rainbow, Ozzy Osbourne. На ученическата ми чанта, останала по наследство, беше нарисуван адаша от Killers на Iron Maiden. След 94-а като почнаха да се появяват тук-таме някое оригинално CD отвън, почнах да събирам и мелодичен хард-рок, и по-малко джаз, ама последното е за друга тема. Постепенно малкоизвестните навън и почти неизвестните в България хард-рок групи ми станаха най-любимите, и така е и до днес...

[Dimitresko]

Добавям Блек Сабат и Куйн. Мисля, че именно те са бандите от които са тръгнали една камара нови стилово. От сабат: Дуум, хеви, дарк. А от Куйн: Това което днес наричаме поп-рок и което е прекалено изкривено и изопачено, за съжаление.

[Roy]

Поп-рока го е имало и преди Queen, а за тяхното влияние може би ще ти бъде интересно да прочетеш ето тази тема от стария форум.

[violator]

violator, on 15 март 2012 - 12:37 , said:

И тъй като не виждам смисъл да изброявам любимите си албуми /които са стотици/, ще спомена само един, за който смятам, че ми е дал най-качествен тласък в меломанското развитие. Имах късмета да попадна на него когато бях на 14-15 годишна възраст и определено раздвижи пластовете в мозъчната ми активност. Всъщност то не беше точно албум, а този сборняк на The Alan Parsons Project, издаден 1990 г.:




С него бяхме заедно в точното време и на точното място. Отвори ми сетивата за огромно количество музикални и музикантски благини. Които и бездруго щях да открия, рано или късно. Защото от слуха си човек не може да избяга.
Но с The Alan Parsons Project стана навреме, бързо, точно и безболезнено.

Казах му го лично на Алън Парсънс.
Което нямаше да бъде чак толкоз интересно, ако съпругата му, която стоеше плътно до него в този момент, не се беше намесила, за да сподели: "Същото това важи и за мен, благодаря Ви. Неговата музика промени и моя живот".


Благодарности на @marillion, @Georid и НДК.

[xyinterested]

Roy, on 13 март 2012 - 09:49 , said:

През 2008 година имаше подобна тема, но понеже мина време, започнаха да пишат и много нови потребители, а и с Envy стана лаф за това, реших да направя римейк на темата "Кои албуми промениха/оформиха музикалните Ви предпочитания?". Няма ограничения в бройката на споменати албуми за желаещите да се включат по темата, но нека всеки си дава сметка за разликите между един любим албум и такъв, който е променил/формирал личния музикален вкус. Би било добре ако пишещите в тази тема споделят с по няколко думи защо, как или с какво даден албум е променил нещо в музикалните им вкусове. Разбира се, не бих могъл да задължа всеки пишещ в темата да споделя такива неща, но именно това би отличило тази тема от безсмислен списък, защото е напълно възможно не всеки от четящите да е запознат със споменаваните албуми, групи или музиканти от другите участници в темата. По-късно ще се включа и аз.

Албумиии... не помня вече. Мога само да кажа, че в началото почнах да слушам метъл с Найтуиш ("Wish I had an Angel" тогава беше още топла и прясна песен и на места я въртяха като побъркани), после минах през няк'ви лигавщини (метълски, разбира се), дето сега аз самият си се чудя как съм могъл да ги харесвам и после открих Финтрол, които дадоха началото на истинската ми слушателска "кариера" на метъла с... да го наречем "грухтене", че сега не се сещам за по-подходяща дума. Покрай Финтрол попаднах на One Man Army And The Undead Quartet, които много ме изкефиха - албумът им "Grim Tales" е просто феноменален. До ден днешен ги слушам с кеф и не ми омръзват. След OMAATUQ (че ме мързи пак да пиша цялото име ) и аз вече не помня как намерих датчаните Svartsot и шведите Thyrfing, които и досега слушам. Специално тия двете групи нямат нито една тъпа песен в дискографиите си - всичките ме кефят и от време на време припомням това на чалга-съседите из квартала по малките часове на нощта...
Като казах Свартсот не мога да не спомена и личното си мнение, че Тор Багер (не се смейте, така се казва датчанинът, който им е вокалист) е цар на грухтенето и няма друг, който да го може по-добре от него.

[PrimitiveOldSchool]

Ами албумите са много, но някои от тях които тотално уформиха и промениха музикалните ми вкусове са:

Metallica - Kill 'Em All
С този албум започнах да слушам метъл изобщо, така че той е и началото.
След това се появи и албума Tales of Creation на Candlemass, който също внесе различна нотка в моя тогавашен вкус.
Случайно от бутките където продаваха касети си взех няколко албума в периода 1990-1991 година, които оформиха моят хеви метъл вкус. Това бяха албумите:
Iron Maiden - Piece of Mind
Iron Maiden - Powerslave
Iron Maiden - No Prayer for the Dying
King Diamond - The Eye, албум, който и до ден днешен смятам за много велик!
Accept - Restless and Wild
Accept - Breaker
Manowar - Kings of Metal...

После се появиха и траш-дет албуми и групи които тотално ме запалиха по по тежките неща и предизвикаха скъсването ми с хеви метъла.

Morbid Angel - Blessed Are the Sick
Carcass - Necroticism - Descanting the Insalubrious
Mortification - Scrolls of the Megilloth
V.A. - Monsters of Death
Obituary - The End Complete
Cannibal Corpse - Butchered at Birth
Sepultura - Arise
Sodom - Better Off Dead
Kreator - Terrible Certainty...

А в периода 1993-1998 се оформи и моят грайндкор/нойскор вкус.

Napalm Death - Utopia Banished
Napalm Death - Scum
Agathocles - Black Clouds Determinate
Agathocles - Theatric Symbolisation of Life... Както още много други знайни и незнайни албуми, демота, еп-та и каквото се сетите което съм чул за да променя и оформя вкуса си до днешния ми такъв.