Неизлечимо болен мъж. До него седи бременната му съпруга. За да е по-лесно за всички, нека да приемем, че този неизлечимо болен мъж няма други близки и роднини. Единственият му близък човек стои до него. Това е законната му съпруга, бременна в първия месец. Мъжът решава да се възползва от вече узаконеното право на евтаназия. Съпругата му дава своето съгласие. След неговата смърт той оставя един наследник - своята законна съпруга. Девет месеца по-късно тя ражда дете, но това дете не наследява баща си, защото не може да се докаже, че е било заченато преди откриване на наследството. Жената се омъжва повторно. След години порасналото дете се пита кой е баща му и какво е останало след него. Достатъчно ясен ли беше този пример?
Крайното решение за предприемане на подобна стъпка не може и не бива да бъде вменявано върху неизлечимо болният. Подобно негово решение в повечето случаи ще се окаже с характер на "бомба със закъснител". Съгласието на близките в определен момент може да бъде оправдано от различни фактори, но по-късно това съгласие може да се окаже напълно погрешно и да бъде с изцяло вредоносен резултат. Какво правим тогава? Извършителят на действието от друга страна се превръща в убиец. Дърпането на шалтера не е шега работа. Аналогията с електрическия стол е съвсем уместна. За жалост процесите са необратими и веднъж дръпнал шалтера връщане назад няма. Някой от вас може ли да дръпне шалтера?
Edited by marillion, 29 август 2012 - 08:46 .