475 replies to this topic

[Tejuk Metalist]

Megadeth - That One Night - Live In Buenos Aires

[Satyr]

В темите "Какво звучи?", "Кое DVD гледам" и др. подобни е забранено прикрепянето на файлове

[Tejuk Metalist]

Sorry

[marillion]

Тази вечер,
гледах и слушах,
възклицавах и немеех
плаках и се смеех

с легендата



TRACKLIST:

Part I

1. "Speak to Me"
2. "Breathe"
3. "Time"
4. "Breathe (Reprise)"
5. "Castellorizon"
6. "On an Island" (with David Crosby and Graham Nash)
7. "The Blue" (with David Crosby and Graham Nash)
8. "Red Sky at Night"
9. "This Heaven"
10. "Then I Close My Eyes" (with Robert Wyatt)
11. "Smile"
12. "Take a Breath"
13. "A Pocketful of Stones"
14. "Where We Start"

Part II
1. "Shine On You Crazy Diamond" (with David Crosby and Graham Nash)
2. "Fat Old Sun"
3. "Coming Back to Life"
4. "High Hopes"
5. "Echoes"
6. "Wish You Were Here" (not with Nick Mason)
7. "Find the Cost of Freedom" (with David Crosby and Graham Nash)
8. "Arnold Layne" (with David Bowie)
9. "Comfortably Numb" (with David Bowie)


Когато се случи така, че част от фамилията Pink Floyd издаде нов албум или видео това се превръща от музикално в културно събитие по света. Това е така по простата причина, че се случва рядко, а резултатът е предварително известен. Тази година е отново ред на Дейв, който нае най-величествената зала в света, за да представи пред може би най-величествената публика в света част от музикалната история на определено най-величествената група в света. И ако Ви се стори, че честата употреба на най-величествен в ревю посветено на музиканта участвал в създаването на част от най-величествената съвременна музика е пресилено, просто забравете за това ревю. То не е за Вас...

Този концерт е разделен на две части. Първата е посветена на прекрасния самостоятелен албум на Дейв On An Island, а втората разбира се е посветена на непреходната класика с марка Pink Floyd. Не знам как ще Ви прозвучи, но аз определено повече харесах първата част от концерта. По принцип аз съм голям фен на On An Island за разлика от много други фенове на фамилията. В този албум аз чух /а и усетих/ един улегнал и спокоен Дейв. Неговите послания вече не са толкова експресивни и иновационни. Днес, аз по-скоро виждам този възрастен мъж в размисъл около естеството на живота, поглеждайки с крайчеца на окото си какво прави през това време младата му и прекрасна половинка Polly. Така че за мен особен интерес представляваше концертното изпълнение на почти целият му последен студиен албум. Частта посветена на Pink Floyd не ме изненада с нищо, въпреки прекрасната осъвременена версия на Fat Old Sun и безсмъртната и за мен особено любима Echoes. Е, да, не може да се отрече, че с музиканти като Richard Wright, David Crosby, Graham Nash, David Bowie и останалите от групата на Дейв, няма как да не е интересно на сцената. И определено адаша на Дейв, Боуи /да не се бърка с Бауман (Франк) / още го може...

И за финал няколко минуса забелязани от мен. Да, понякога и най-големите бъркат...

Визия: По време на финалните кредити с изненада констатирах, че режисьор на концерта е един човек - институция в жанра на име David Mallet. Не знам защо, но той е решил да използва една техника на снимане, която твърде много ми напомня на тази от продукциите на Boom Boom Boys. Те използват едни специални филтри, с които умишлено замазват и на места потъмняват картината. На мен лично това ми се вижда не само ненужно, но и кощунствено. Иначе, има и много добри моменти, особено онези фрагменти от изпаднали в транс хора от публиката по време на Comfortably Numb.

Саунд: Може и да не вярвате, ама и откъм звук нещата не са перфектни. Саундът поне на мен ми се стри малко "подводен" и "плосък". Липсата на DTS е повече от ушевадна и за съжаление не може да бъде заместена от 5.1 съраунд звук. Разбира се, тук говорим за сравнение между звук изходящ от аудио/видео носител с марка Pink Floyd! Иначе звукът на това DVD е многократно по-добър от много други. Въпросът е в стандарта поставен от изпълнителя.

За финал... Пак се случи същото. Отново след като извадих за първи път от DVD/CD Player-а току-що приключилия първото си възпроизвеждане нов продукт на някой от легендата, аз обикновено машинално изтривам дежурната сълза и все питам:

Ех Родж, Родж, защо Родж?


П.С.: Утре вечер мисля да изгледам и втория диск с бонусите, ако имам сили.....

[no way]

@Marillion >> наистина двд-то на Gilmour е великолепно !

тук :

Heaven and Hell Radio city live 2007

съжалявам ,че не можах да ги видя в Каварна !

[Wiblet]

Време е за малко покачване на IQ- то,
а какво по-подходящо от IQ- Stage

[wolfy]

DESTRUCTION - Live Discharge:
20 Years of Total Destruction (2004)

[Svil]

Nick Barett and Clive Nolan - A rush of adrenaline
И физ зарядка пред телевизора

[Svil]

Jeff Scott Soto - live in Summer theater Bourgas 29.08.2007

Edited by Svil, 04 октомври 2007 - 18:28 .

[Ozzy]

Svil, on Oct 4 2007, 19:28, said:

Jeff Scott Soto - live in Summer theater Bourgas 29.08.2007

Откъде бре?!

[whiplash159]

Svil, on Oct 4 2007, 19:28, said:

Jeff Scott Soto - live in Summer theater Bourgas 29.08.2007

Хмммм... и аз съм заинтересован откъде е. Макар, че аз бях на каварненския конецрт ще е добре да се има нещо такова за спомен.

А иначе за да отговоря и по темата:


Второто ДВД на Стинг, с което се сдобивам макар и не толкова грабващо като първото ("...All This Time", което за мен си остава едно от най-добрите ДВД-та, които съм гледал) е поредното перфектно представяне на музика на гения. Видеото представлява концерт в камерна обстановка по представянето на албума "Sacred Love" в студио в Малибу комбиниран с филм за създаването на песните. Естествено включени са и класически за Стинг неща като "Roxanne" и "Every Breath You Take" порядъчно интересно преаранжирани както и един спонтанно изпълнен фрагмент от "Shape of my Heart". И всичко това обгърнато в характерната уютна атмосфера, която ме кара отново и отново да се връщам и да гледам определени моменти от него

[ШureЯ]

pallas / the blinding darkness

гледам че доста често го гледам тоз концерт непоследък...

[marillion]

ШureЯ, on Oct 8 2007, 13:45, said:

pallas / the blinding darkness

гледам че доста често го гледам тоз концерт непоследък...

Не си единствен Шуре. И аз съм голям фен на това ДВД. Особено кървавите сцени с Euan Lowson накрая рулират!!

[ArthurDent]

Twisted Sister - Live in Kavarna

[marillion]

Мрачен неделен ден. Мързелив следобед. Прекрасни предпоставки за вдигане на адреналина с малко видео концерти...

R.E.M.
Live in Dublin



Сетлистът е съставен почти изцяло от композиции от последните няколко албума на групата. Все пак, Светата Троица Everybody Hurts-Drive-Man On The Moon, намерила място в един от най-знаковите албуми в сегмента, озаглавен Automatic For The People е налице. Майкъл е с доста променен глас от времето, в което пееше на света, как е загубил религията си. Гласът му е по-дрезгав и по-алтернативен отвсякога. Визията на лентата е също на добро ниво. Модерно и на място. Въобще, заслужава си вниманието, дори и за не чак толкова големи фенове на групата...

Depeche Mode
Touring the Angel: Live in Milan



Това ДВД не бях го гледал, откакто го купих преди година. Насладих се отново на прекрасната визия и великолепният сетлист предложен от легендарната (вече) тройка. И пак си помислих същото, като онова преди една година. Дали все пак българската публика не заслужаваше повече от италианската да се превърне във фон на този концерт? Още помня, как с една македонка дошла специално за концерта, дивяхме на Personal Jesus и плакахме на Stripped (незнайно защо изпуснато в ДВД-то) на терена на стадион Локомотив...

[King of a Shadow]

Мноооого добро ДВД!

[marillion]

Asia
Fantasia: Live in Tokyo



Tracks:

1. Time Again
2. Wildest Dream
3. One Step Closer
4. Roundabout
5. Without You
6. Cutting It Fine
7. Steve Howe Guitar Solo
8. Fanfare For The Common Man
9. The Smile Has Left Your Eyes
10. Don't Cry
11. Court Of The Crimson King
12. Here Comes The Feeling
13. Video Killed The Radio Star
14. The Heat Goes On / Carl Palmer Solo
15. Only Time Will Tell
16. Sole Survivor
17. Ride Easy
18. Heat Of The Moment

Ами, който си го може, си го може...
В годината на реюниъните и Asia решиха да се съберат в оригиналния си състав от 1982. Резултатът, ето това ДВД от концерта им в Токио. Тъй като иде реч за една от така наречените супергрупи, ще отделя повече внимание не толкова на групата, а по-скоро на пърформанса на всеки един от членовете й.

John Wetton - леко спорно ми се стори неговото представление. На моменти гласът му издиша, особено при фалцетите. За съжаление чух и доста минути с премодулиран бас. Това последното би трябвало да можеха да го отстранят при пост-продукцията. Иначе, гласът на Уетън все повече заприличва на този на Грег Лейк. Дори и чисто физически двамата започват да си приличат. Друго непонятно нещо за мен си остава, защо Уетън в подобни концерти избира Дворът за композицията, с която представя работата си в Кримсън. Така беше и в проекта му със Стив Хакет и приятели, пак в Япония. Там дори втората композиция от репертоара на Кримсън е I Talk To The Wind. Наистина в онзи концерт присъства и друг кримсънов член Иън Макдоналд, но тук не е така...

Geoff Downes - един от най-подценените кийбордисти в жанра според мен. А заслужава много повече внимание. Последните му два проекта с Уетън озаглавени Icon го доказват напълно. И все пак, виждайки го на биса с онзи китароподобен кийборд, неволно си припомних за един видео концерт на Ейша от средата на осемдесетте. Там за първи път видяхме подобен инструмент, а на следващия концерт на ФСБ, Румен Бояджиев доказа, че също е гледал Ейша на видео...

Steve Howe - все същия магЕсник! Знаете, имам специално отношение към Хау, но той го заслужава наистина. Имам чувството, че каквото и нещо със струни да му дадеш, той ще намери начин да извади уникален звук от него. При това с онова неподражаемо сценично присъствие. Уникат в музиката!!

Carl Palmer - мистър бум-бум на барабаните. Видимо развеселен по време на Фанфарите, Карл не пропусна да напомни за легендарното трио от което идва в соло сета си. Безкомпромисен професионалист!

И няколко думи за публиката. Япония за Ейша е нещо, като България за Пърпъл. С тази разлика, че тамошната публика е далеч по-дисциплинирана и скучна. И все пак атмосферата на концерта е подобаваща на ранга на събитието.

Добро ДВД.

[ШureЯ]

marillion, on Nov 2 2007, 23:55, said:

Друго непонятно нещо за мен си остава, защо Уетън в подобни концерти избира Дворът за композицията, с която представя работата си в Кримсън. Така беше и в проекта му със Стив Хакет и приятели, пак в Япония. Там дори втората композиция от репертоара на Кримсън е I Talk To The Wind. Наистина в онзи концерт присъства и друг кримсънов член Иън Макдоналд, но тук не е така...

Ейша никога не са били манЯшка група, винаги са били стейдиъм-френдли банда, поради което винаги са се съобразявали кое точно да свирят и кое точно да не свирят. Албумите в които Уетън свири с Кримсън са безпорно най-манЯшките и музикантски, но чартбъстърът на Кримсън е единствено и само Ин дъ коурт-а. То ако става за въпрос Видео кил дъ рейдио стар е най-убитата песен на Бъгълс, ама Ейша свирят точно нея щото е единственият им голям хит!

Пък и Стив Хау не веднъж е декларирал че не обича да бичи рифове, представяш ли си го как свири 21 Сенчъри шизоид мен или па (недай боже) Фракчър или Ред...
Да не говорим как тези морбидни инструментали ще се вържат с пиня-колада рочеца на Ейша.

[Kristin]

Тъй като едва наскоро се сдобих с моето си ДВД на ЕРА, АХАТ и КОНКУРЕНТ... едва сега го гледам пълноценно... ииии направо ми се пълни душичката... Кой хормон беше... май оня на щастието направо изпълва мозъка ми...

[Tuxedoed]

Ето това гледах последно


Никак не е лошо, обаче вокала направо ме разби когато д`рекно направи шпакла на една от танцьорките. Изрод. И това след като и сложи обица на зърното.

Edited by Tuxedoed, 03 ноември 2007 - 18:34 .