Трудно се пише рецензия за любима група.
Трудно се описва концерт на любима група.
Трудно се резюмира онова, което е останало от концерта, след едитването и миксирането му в завършен продукт с формат DVD.
Още по-трудно е тогава, когато си присъствал на този концерт.
А, ако си бил на първия ред, точно пред вокалиста на групата и образът ти се мярка доста често и на лентата, тогава вече трудното се превръща в субективно...
Именно поради субективността, за която стана дума, Ви моля, да възприемете следващите редове обективно...
Marillion
Somewhere in London
За да заснемат и по-късно издадат на DVD шоуто от тазгодишния
Somewhere Else Tour групата и мениджмънта и избра за място на действието зала Форум, намираща се в лондонския Кентиш Таун. Там на 15 и 16 юни 2007
Marillion изнесе два
солд-аут гига пред родна публика. Настоящото DVD е двойно, като първата част представлява почти двучасов сетлист микс от двете вечери, а на второто наред с екстрите, за които ще стане реч по-долу, са включени и всички онези композиции не попаднали в основното DVD, но изпълнени през една от тези две вечери.
Откриващата
Splintering Heart е сякаш създадена за
оупънинг трак. Приглушеното начало, последователното появяване на сцената на Стив Хогарт стенещ
"there's a hot hard hurt
burning under her skin...", магьосникът с пръсти като кебапчета отпреди девети Стивън Родъри, гологлавият безумец Марк Кели,
"момчето за всичко", както навремето го нарече Фиш, Пийт Трювайвас и накрая, но не и на последно място Ел Президенте, празнуващ своя пореден рожден ден тази вечер и познат на обществеността под името Иън Моусли. Всичко това, акустиката и добрата работа на тон-инженера зад пулта създаде у мен усещането, че земята аха ще се отвори и ще ме погълне завинаги там насред залата. Това усещане, макар и притъпено, е все таки живо и на записа от събитието представен на това DVD.
The Other Half опроверга скептиците на тема
Somewhere Else - четиринадесетия поред студиен албум на групата, защото и то, както и всички останали парчета от албума, звучат превъзходно на живо, подправени с онези специфични и пазени не само като стара балканска тайна
![:)](http://forums.katehizis.com/public/style_emoticons/default/biggrin.png)
подправки, умело дозирани и поднесени деликатно от
Marillion.
You're Gone пък, накара публиката да възприеме концерта, като юбилейна сбирка на един задружен клас след двадесет годишна раздяла, в резултат на което не остана човек в залата, който да не пее и подскача в такт с музиката.
No Such Thing е наистина въздействащо парче, особено подсъзнателното внушение, което Ейч подхвърля небрежно с текст и глас създава усещане за взаимност и интимност. Яхнали гребена на сантимента, групата продължи с полуакустичното
Faith и новия хит
Thankyou Whoever You Are. Тогава, когато ми се искаше да си поема малко дъх и да си почина от видяното обаче, ме връхлетя един от най-красивите бисери създавани в музиката изобщо:
It's always a struggle
To let somebody go
It's a natural desire
To own your lover, I know
Когато чуя тези думи кожата по тялото ми настръхва и аз тялом и духом се пренасям там в сърцето на
Fantastic Place, където болката и недоверието изчезват. Тази композиция, създадена чрез наслагване и градиране на музикалните линии, достига кулминационния си пик във възможно най-подходящия момент, за да може слушателят да се опита да осмисли преживяното и продължи напред. Шедьовър!!
The Wound,
A Voice from the Past и
Somewhere Else довършиха започнатото с
The Other Half и достойно представиха новия албум на жадната и податлива към омагьосване лондонска публика. Като добре познаващ нрава на аудиторията си шоумен, Стив Хогарт не пропусна да подкани залата към допълнителна доза съпричастност в класически купонджийската
Man of a Thousand Faces, последвана от гръмотевичната
Between You and Me. За тази композиция бях чувал, че на живо звучи по абсолютно различен начин и от едно обикновено парче в тоналността на U2, момчетата от
Marillion създават потенциален
лайф фаворит. Няма как да се опише видяното и чутото, но по време на
Between You and Me залата заприлича на врящ котел, а осемте камери не спират да предават всевъзможни гледки от обезумели от възторг хора. Финалът всъщност е началото на
King, а там, както познавачите добре знаят "няма лабаво". Звуковата вълна създадена от Пийт, Иън и Марк във финалните акорди е достойна за холивудски фентъзи екшън с много FX. По време на всеки тур
Marillion изненадват почитателите си с композиция извадена дълбоко от нафталина, но този път те надскочиха себе си, защото в тази роля по време на
Somewhere Else Tour се превъплъти
The Release. Познавачите знаят добре, че това е
би-сайд песен от един от първите сингли на групата със Стив Хогарт. Нещо повече, това е композиция наполовина написана още докато Фиш беше част от митичната банда, но това е друга тема. Определят публиката на
Marillion за еталон на преданост към една идея, някои я наричат семейство, други армия. Гледайки реакцията на всички тези хора в залата, които възторжено приеха за първи бис на този концерт, не някоя от класическите композиция на групата, а
би-сайда The Release, аз проумях защо са всички тези определения. Няма такава публика или поне аз не съм срещал друга, като нея. Невероятно! А вторият бис бе
Neverland. Там вече думите са излишни, защото:
At times like these
Any fool can see
Your love inside me
След дванадесет минути на опиянение в плен на извънземния Стивън Родъри, аз се върнах в изходна позиция - чакащ земята да се отвори пред нозете ми и да ме погълне...
Вторият диск съдържа още седем композиции изпълнени през двата последователни дни във Форум. Началото е с епоса
Ocean Cloud в своя чисто нов аранжимент, допълващ флойдистките реминисценции.
Afraid of Sunlight и
Beautiful припомнят за един от най-обичаните албуми на
Marillion в новата им история, докато
Most Toys е най-голямата загадка за всички от групата. Това хеви/пънк рок парче, стоящо като кръпка в новия албум, бе пожелано най-настойчиво от залата и изпято за кеф на групата почти изцяло от същата тази зала.
Estonia винаги ми е напомняла меланхоличния образ на Ейч, с който аз съм свикнал да го свързвам, така е и тук в това изпълнение. За десерт са оставени две балади изпълнени, благодарение на прозорливостта на Хогарт, почти изцяло от публиката и те се наричат
Sugar Mice и
Easter. Мисля, че каквото и да е допълнение към тях ще бъде безсмислено...
Първият бонус към този втори диск е четиридесет минутен филм съдържащ репетиция на групата в собственото им студио
Racket Club. Тази репетиция всъщност е един частен гиг за десетината щастливци спечелили наградата да посетят студиото и послушат
Marillion на живо.
Вторият бонус е съраунд микс на четири от композициите от последния албум на групата. Определено със звук 5.1
The Wound,
A Voice from the Past,
No Such Thing и
Somewhere Else звучат величествено. Дано това е само началото и най-после видят бял свят официални съраунд миксове на останалите студийни албуми на групата, както и новия задаващ се M 15.
Две думи за качеството на картината. За разлика от
Boom Boom Boys, които стояха зад досегашните DVD релийзи на
Marillion този нов продукт е прощапулник за
Toward Infinity. Още в залата ми направи впечатление професионалната работа на екипа по време на саундчека. Специално изработените тениски на чиито гръб пишеше:
"Ние сме тук, за да филмираме Somewhere Else Tour" освен закачката подсказваха и прогресивно мислене. Не бяха напразни големите ми очаквания. Без съмнение това е най-добре изглеждащото DVD излизало с марката
Marillion до този момент.
И за звукът... 5.1 съраунд микс, добре балансиран между каналите, но далеч от съвършенството на DTS. Може би някога и
Marillion ще могат да си позволят този стандарт, но засега това е твърде скъпа технология за тях. Все пак това DVD е снабдено с доста по-добър съраунд микс сравнен с предшественика
Marbles On The Road.
Не съм по оценките, но този продукт наистина заслужава най-високата такава.
И субективно.
И обективно.
Официални шотове от DVD-то:
Somewhere Else
Faith