Rob Roy, on Apr 25 2011, 11:34, said:
Тези дни и аз го чух този албум. Като разбрах, че Hugh Laurie е издал албум с музика първото което си помислих е, че сигурно ще бъде нещо като 70-тарския Tom Waits. Винаги съм си мислел, че ако Laurie запише и издаде албум, то ще е в стилистиката на ранният Waits. В крайна сметка се оказа, че предположенията са ми били точни - музиката в "Let Them Talk" подозрително много напомня на блусарските години на "човекът с шапката". Похвалното в случея е, че има и някои елементи, които са нетипични за мистър Waits, но като цяло албумът на първо слушане остави в мен неприятен привкус на нещо, което е вече изсвирено и чуто. Респектиран съм обаче, че Hugh Laurie има интерес към подобна музика. Албумът му всъщност не е лош и след няколко дни отново ще го чуя.
Не смятам, че от един театрален/телевизионен/кино актьор, който издава дебютен (а може би и единствен, защото все пак това му е по-скоро хоби) албум, се очаква да разбива някакви представи за музика, да разкъсва стилови рамки и въобще да създава нещо ново и нечувано. В противен случай Хю Лори веднага би трябвало да се провъзгласи за един от абсолютните и недостижими гении на нашето столетие, поне що се отнася до сферата на изкуството. Имайки предвид, че освен музикант, в свободното си време се изявява и като писател (с толкова книги до момента, колкото и албуми - една), поднесеният ни продукт е на едно ниво, заслужаващо уважение. Трудно е да твориш в три различни сфери на висшето изкуство, при това и в трите успешно (по моему). А той го прави (пак помоему). Повече от това е некоректно да се изисква.
Албумът в мен остави
приятнен привкус от раз. Привкус на уникален талант и - което е по-важно според мен в случая - привкус на дълбока искреност и отдаденост. Към музиката и върховното себеизразяване, наречено творчество.