62 replies to this topic

[violator]

Mor-Rioghain, on Jun 4 2010, 14:21, said:

Бих се радвала да чуя Muse в We're Here Because We're Here, но попадам само на Pink Floyd, Radiohead и, именно, Coldplay, все имена с толкова скромни продажби... "Феновете" да си се стряскат, колкото искат.

Проблемът на "We're Here Because We're Here" не е в това, на какви влияния попадаме вътре. Флойд, Млойд, Мюз, Шлюз....Anathema никога не са били свръхоригинални по отношение на използваните изразни средства. Лично аз нямам нищо против Coldplay и Muse, да не говорим за Radiohead...пък за Floyd съвсем.
Но досега от анатемосаната дупка винаги изкачаше заек. Който захапваше яко слушателя за ташаците /или каквото друго там си има/! А сега не изкача нищо. Музиката в актуалния им албум в никакъв случай не е лоша, но е някак безопасна!

В ревюто на сайта съм разсъждавал по-подробно по въпроса.

[Envy]

Mor-Rioghain, on Jun 4 2010, 14:21, said:

...търсенето на различни изразни средства за таланта на един и същ творец е признакът, който дава някакъв смисъл на поредния номер в дискографията.

Дявол знае откога чакам някой да изрече/напише точно това изявление. Евала.
Оттук и лекото ми нежелание да се включа сериозно в тази тема - просто няма как да заявя с пълна убеденост, че еди-кой-си дебют на еди-коя-си група е най-силен, било то в дискографията на съответната група или в дадения "стил", камо ли като цяло. Дори и да се концентрирам само над TON, които открай време са сред абсолютните ми фаворити, не бих могъл да отсека, че дебютът им - колкото и за гениален и новаторски да го считам - е по-добър примерно от втория. Или от третия. Или от петия им албум. Просто няма база за сравнение, въпреки някои общи черти. Със същия неуспех мога да пробвам да сравня "Slow, Deep & Hard" с нечий друг дебют - няма смисъл. Прекалено субективно е, затова и предпочитам да запазя мнението си за себе си.

[King of a Shadow]

Motley Crue - Too Fast For Love

[dav]

Dio - Holy Diver..............като дебют за проекта DIO разбира се;
Ugly Kid Joe - America's Least Wanted.........май имаше някво EP преди него, ама за мен това е дебюта;
Guns n Roses - Appetite for Destruction

другите май сте ги рекли вече

[ping_pong_bitches]

За да не се повтарям с повечето от колегите над мен ще посоча нещо, което мисля не виждам

Static-X - Wisconsin Death Trip (1999)

Edited by ping_pong_bitches, 04 юни 2010 - 17:02 .

[Stavrogin]

Emerson, Lake and Palmer - 1970
Първият нерок албум в историята на рока
А иначе първият значен албум в историята на тежката рокмузиката е Led Zeppelin 69, там е истинската революция, едва по-късно идват Sabbath and Deep Purple in rock! Всъщност последният също би могъл д мине за дебют, заради радикалната промяна в стиловота характеристика на групата!Но историята на тежкия рок започва с Led Zeppelin 69, самите музиканти от Purple и Sabbath признават това!

[Roy]

Mor-Rioghain, on Jun 4 2010, 14:21, said:

Понеже някои хора наистина не са прочели:
Това кой албум ми харесва повече, обикновено при мен е въпрос на настроение, вие наистина ли намирате достатъчно голяма разлика между всички издания на една и съща група? Аз пък се изкушавах да започна другата тема за дебютни албуми с Lost Paradise, защото на Paradise Lost им отнема доста време (седем години, по мое мнение), за да открият стила си, и това, което беше написано относно Anathema и творческата свобода, в най-висша степен важи за тях. И не, само за Sepultura бих се съгласила, "че по никакъв начин не засенчва последвалите албуми". Бих се радвала да чуя Muse в We're Here Because We're Here, но попадам само на Pink Floyd, Radiohead и, именно, Coldplay, все имена с толкова скромни продажби... "Феновете" да си се стряскат, колкото искат. Щом се налага, ще си призная, че открих Tiamat с "Vote for Love".
Изключително малко албуми са по-добри от Tales from the Thousand Lakes, но The Karelian Isthmus е любимият ми дет албум, което не е никак малко за начинаещи, нали? Следващият вече трудно би могъл да се ограничи в един жанр, а това не е редно да се очаква от група, едва започваща развитието си.
Още един дебют, много специален за мен, е едноименният на Theatre of Tragedy, който бих определила като първоизточник на всички последвали имитации. И, отново, няма да го съпоставя с експериментите им в съвсем различна насока, защото точно търсенето на различни изразни средства за таланта на един и същ творец е признакът, който дава някакъв смисъл на поредния номер в дискографията.

Не го бях прочел онова цитатче, признавам си.Така темата става доста обширна.

Paradise Lost винаги съм ги предпочитал възможно най-сурови и близки до звученето на епохалният "Into the Pandemonium" (1987) на Celtic Frost.Слушам ги само в периода от демотата до "Gothic" (1991) плюс електронното бижу "Host" (1999) `щото харесвам депешарското настроение.Всичко друго ми се струва някак си дразнещо лъскаво и нетипично.Едно е да се направи депешарски албум, но друго е да се облече суровото и неподправено очарование на ранните години в модерни одежди.Предпочитам романтиката : P .При Theatre of Tragedy пък точно обратното - предпочитам най-изчистеният им и ошлайфан албум "Aégis " (1998).Лошото при тях е че творческите им търсения след този връх в творчеството им са възможно най-стандартните и клиширани за стила - обилно сиропиране с клавишни партии и диско ритми.Предпочитам да звучаха по-рок.

И аз давам палци горе за звученето на Wisconsin Death Trip : )

Да спомена и "Burn My Eyes" (1994) на Machine Head.Съвсем честно казано според мен едва през 2007 година тази група издаде нещо което ме изненада толкова колкото дебютният им албум.

Ами "Three Dollar Bill, Yall$" (1997) на Limp Bizkit?Истински убиец - свръхенергична смес от хардкор, рап и метъл.Едновременно свеж и суров.Да не говорим за едноименният дебют на Rage Against the Machine от 1992 - чиста проба класика.

[indimentions]

LIMBONIC ART- "MOON IN THE SCORPIO"

[Gamina]

Rob Roy, on Jun 4 2010, 19:19, said:

Paradise Lost винаги съм ги предпочитал възможно най-сурови и близки до звученето на епохалният "Into the Pandemonium" (1987) на Celtic Frost.Слушам ги само в периода от демотата до "Gothic" (1991) плюс електронното бижу "Host" (1999) `щото харесвам депешарското настроение.Всичко друго ми се струва някак си дразнещо лъскаво и нетипично.Едно е да се направи депешарски албум, но друго е да се облече суровото и неподправено очарование на ранните години в модерни одежди

За ранните години съм абсолютно съгласна с теб, но за онова недоразумение Host - абсурд!

[Barbarian_Brothers]

Без съмнение най-силния дебют е:
Battalions of Fear на Blind Guardian


Като силен 1-ви албум смятам и Battle Hymns на Manowar

Edited by Barbarian_Brothers, 05 юни 2010 - 16:03 .

[godsson]

Guns N' Roses-Appetite for Destruction
AC/DC-High Voltage
Metallica-Kill Em' All
Това са моите фаворити .

[metalu]

И на Тестамент,Металика,Слеър,Антракс,Ексзодъс,Метъл Чърч,Анаялейтър,Мейдън,Сикс фиит,Ейджънт стеел първите албуми утепаха рибата
на Ксентрикс Shattered Existence - 1989 е велик
А да не забравяме и апокрифният някога дебют на Скенър!
Невероятен е!

[King of a Shadow]

Виж как забравих на Антракс първия! Помита всичко

[NEVERMORE]

Защо винаги за каквото и да става въпрос българските банди са тотално заебани?

Невероятни дебютни албуми:

1. Ер Малък - 1
2. The Revenge Project - Dawn Of Nothingness
3. Cassandra - Dead End Way

[whiplash159]

NEVERMORE, on Jun 7 2010, 16:21, said:

Защо винаги за каквото и да става въпрос българските банди са тотално заебани?

Не е вярно. Ето това е от първия ми пост по темата:

whiplash159, on Jun 3 2010, 09:20, said:

Ахат - Походът

Иначе изпускаме два много важни за китарно-ориентираната музика албума:
Jimmy Hendrix - Are You Experienced?
Van Halen - Van Halen

... и двата тотално променят подхода за свирене на китара, който е имало до момента, така че напълно си заслужават номинациите.

[didogun]

Прибавям към посочените от вас

NIGHTWISH "Angels Fall First" 1996

и подкрепям тезата за дебютния HELLOWEEN - ненадминат (за мен дори и от Кийпър-ите)

[Blackiel]

Нещо което в никакъв случай не е най-добър дебют, но без съмнение е много силен албум:

Sixx A.M. - The Heroin Diaries Soundtrack

Аз лично сравнително скоро си купих този албум, въпреки че е от 2007. Независимо че е леко поп-рок ми харесва това че Ники е болезнено честен и вероятно това е причината албумът да бъде продаден в около 300 000 копия в САЩ.
Няма дракони и змеи, просто истинската история на човек, успял да победи хероина.

[ris83]

Относо добрите BG дебюти да добавя едина албум от мен, така да се каже
Pataca - The brick machine - 2009, страхотен дебют за BG дет метъл банда. Който не го е чул по скоро да поправи тая грешка...

[man on a mission]

Led Zeppelin - Led Zeppelin
Lynyrd Skynyrd - Lynyrd Skynyrd (Pronounced)
Dream Theater - When Dream And Day Unite
Bad Company - Bad Co. нещо, което никой до сега не спомена, а за мен е определено най-великият рок дебют
Dio - Holy Diver
Ritchie Blackmore's Rainbow - ST
Ozzy Osbourne - Blizzard Of Ozzy
Gamma Ray - Heading For Tomorrow
Iron Maiden - Iron Maiden
Def Leppard - On Through The Night
Uriah Heep - Very 'Eavy Very 'Umble
Marillion - Script From A Jester's Tear
Ad Infinitum - ST (така си и остана и единственият им албум за сега)

Никога не можах да пиема първият Сабат за нещо кой знае какво изключвайки едноименната песен.Смятам че изобщо самите те не знаят какво искат да кажат/покажат с този албум.

[Pennywise]

Black Sabbath - Black Sabbath - албумът, от който всичко започна...

Iron Maiden - Iron Maiden - въпреки леко немарливото и на места пънкарливо звучене, се усеща, че нещо огромно е на път да се случи...

Moonspell - Wolfheart - въпреки ЕР-то от 1994 г., считам това за дебюта и досега ми е любимия им албум

Hammerfall - Glory to the Brave - най-вече затова, че се появи във време, когато хеви метълът сякаш беше в 9-та глуха