0
Сега минавам към по трудната тема - музиката. Пиша изцяло субективно от моя гледна точка, без да се съобразявам с очаквания, ревюта, мнения на други хора и т.н. За да съм честен ще уточня, че не съм плащал за билет. Говоря от първо лице единствено число, но винаги имаше поне още един човек или група от хора с мен, които да споделят това, което сега пиша.
ДЕН 1
Първото нещо, което чух на фестивала бяха Sheky And The Bloodrain. Там останах за една песен на Whitesnake, която звучеше по-добре, изпълнена от Шеки, отколкото от Ковърдейл в последните години, но това не е голямо постижение. На главната сцена слушах Suicidal Tendencies, които за стила си се справиха добре. Саундът беше чист и силен, човекът на микрофона успя да си изговори всичките реплики с достатъчно хъс като през повечето време с ръцете си правеше необясними за мен движения, наподобяващи бобър, който си точи ноктите на дърво. В един кратък момент дори си помислих, че се опитва да запее, но после видях, че това е китаристът. Отдадох този незначителен проблем на стила, в който се изявяват (както ми се случи още много пъти след това по време на фестивала). За съжаление си бях забравил скейтборда и напуснах преждевременно. След кратка визита до Blues & Jazz сцената, където Стунджи потропваше (с две групи поред) се върнахме отново на основната сцена, където бяха подредили роял, акустични китари, а впоследствие се появиха акордеон, цигулка и други инструменти. Разхищението в този аспект се оказа огромно, защото около половин час (колкото издържах) слушахме една и съща монотонна и нарастващо изнервяща песен от Gotan Project. Потеглих към Jack Daniel's Rock Arena да чуя препоръчаните от приятели Mark Foggo's Skaters. Това ми отне около 2 минути. Минавайки покрай сцената не рискувах да си скъсам вече обтегнатите нерви и с бира в ръка се отправих към леглото. Бях спокоен, предстоеше "кулминацията".
ДЕН 2
Пристигнах за последните две песни на Jeff Scott Soto, когото бях гледал около 16 пъти из бургаските сцени, клубове, караоке... На голяма сцена звучеше по-добре, гласът му беше мощен и успя да реанимира рок чувството ми. След като приключи чух няколко песни на Ruth Koleva, която не гледам за първи път и отново ми хареса с доброто си пеене. Обратно към main stage-a, където започваха Skunk Anansie, една доста обикновена група, която според мен е известна изцяло заради подсилено нечовешкия вид на певицата. Все пак не ми беше неприятно и не се налагаше да се мръщя през цялото време, а една две песни дори бяха приятни за слушане. Това беше и първата група, която слушах отначало докрай, което на този фестивал е постижение. Тук е моментът да спомена абсолютно абсурдната камера, която показваше изпълнителите на двата екрана до сцената. Сигурен съм, че с моето дигитално апаратче тип "сапунерка" ще постигна по голям зум и по-качествен образ. След като Skunk приключиха от любопитство се разходих да чуя Kultur Shock, които се оказаха поредната непоносима за ушите ми група и подобно на Mark Foggo's Skaters успях само да премина покрай тях.
Вече с нетърпение чаках така широко рекламирания баш хедлайнер на фестивала, а именно Moby. На няколко места бях чул епитети от "изключителен музикант" до смелото "гениален", за това се настроих за нещо интересно. Още в началото искам да кажа, че ако Moby е гений, то вероятно е в друга област, например алгебра, физика или тетрис. Това че е с голямо чело, без коса и с големи очила, не го прави гений. Саундът по време на изпълнението му беше чист и хубав, това го признавам. Вокалистката беше безспорно способна. Оказа се, че знам половината песни (както и на Prodigy миналата година), Lift Me Up дори ми харесва, но оставам с твърдото мнение, че като цяло това е абсолютно елементарна и откровено глупава музика. За това, че някои от музикалните фрази се запомнят допринася и фактът, че се повтарят по 50-60 пъти на песен. Явно когато някой, пишещ дискотечна музика, издаде една-две по-бавни и трудни за танцуване песни, бива обявяван за "гениален". Ами сори, не е. "Ще ви изсвиря по 10 секунди от 10 класически рок песни", за да видите че мога да свиря на китара. Амиии, всъщност ще ви изсвиря три, останалите ще са си пак моите глупости. Хора, докарайте Lynyrd Skynyrd, не оставяйте някакви набедени гении да свирят по 10 секудни от песните им по фестивалите. И тук не издържах до края и потеглих към The Pomorians, които бях чувал като име. Спокойно мога да кажа, че това беше най-голямата издънка на фестивалите Spirit Of Burgas за четирите години досега. Безсрамно пиян вокал си съчинява текстовете в момента (поне се надявам да е така, не мога да си представя, че ще изпееш нещо такова два пъти и главата ти няма да експлоадира). Срамна работа, издържах около 12 секунди и обратно в леглото.
ДЕН 3
За рок фен това беше денят, който се очакваше най-много. Пристигнахме за Силует, които за мен бяха глътка свеж въздух. Въпреки някакви малки проблеми, които имаха, сетът им беше чудесен, свириха с настроение и представиха качествени нови песни. Прочистих си ушите с тях. По време на изпълнението им започнаха Deftones. Изоставих Силует с нежелание (не предполагах, че ще е съвсем закратко) и се насочих към основната сцена. Да върви чуващ човек в тази посока беше все едно да гледа с бинокъл към слънцето. Отвратителен звук, агонизиращ бас, който трудно се понасяше не само с ушите, а и с вътрешните органи. След две песни от този висцерално застрашителен бас, придружен от предсмъртните крясъци на вокала, промених посоката и отново поех на юг към Силует, които върнаха силите в краката и ума в главата ми. След тях по незнайни причини отново южния вятър ни отвя към основната сцена, където звука на Deftones се беше подобрил, но музиката си беше същата полюция, с извинение към феновете им. В същото време на Jack Daniel's е свирила румънско-американската банда Madame Hooligan, която не беше обявена в хартиената програма, а само в интернет. По случайност хванахме само последната песен, която звучеше страхотно. За съжаление свиреха пред 20-на души, но това не им попречи да звучат и изглеждат като изградени рок звезди. След тях директно хванахме един Фолксваген бус към Кръпка Блус Бенд, където си получихме това, което очаквахме. Да е жив и здрав Васко и още дълго да раздава настроение с хармониката! Обратно към другото рекламирано чудо Amplifier. Имат стил, но със слаб вокал и много китари не успяха да ме грабнат. След 4-5 песни се върнах обратно при "Домашна ракия блус", след това хванах Милена да забива любимата ми "Защо", неприятно смесена с някакво ритмично бумтене от главната сцена. Потеглих към Anneke Van Giersbergen, за която също бях чувал, вкл. и от този форум и сайт. За съжаление и тук останах разочарован. Няма да се впускам в детайли относно сценичното поведение в стил Веско Маринов, но първите 5-6 песни бяха толкова незабележителни, че ми се наложи да си хвана чехличките и под звуците на Ибряма да се разделя с фестивала до следващата година.
В заключение:
Радвам се, че фестивалът се превърна в събитие, което доставя радост на много хора. Приятно впечатление ми направи организацията, която всяка година е на по-високо ниво. Все още чакам поне една група на основната сцена на този фестивал, която да ми хареса. Иначе наздраве и long live!
Edited by Seaborn, 16 август 2011 - 02:39 .
И не се засягам,че видиш ли аз не съм ходил нито веднъж на феста,пък имам претенциите да съм меломан и затова така реагирам.Нищо подобно.В моите очи не съм меломан.В никакъв случай ! Има още много албуми и групи да изслушам докато кажа,меломан съм донякъде.Но просто съвсем не съм съгласен с това,което цитирах.Защото в крайна сметка посещението на такъв фестивал е свързано с много разходи,отпуски и т.н. И ти си прав за това,че това не са реални оправдания за човек,който наистина иска да е на феста,но стигаме до най-важната причина - групите.Ами ако човек не отркива за себе си нищо интересно,за какво въобще да ходи на Спирита.Пък и щом ако не си бил на Спирита,не можеш да си меломан,то значи щом си ходил на Спирита,автоматично ставаш меломан.Което съвсем не е така.
Нерядко групите правят промени "в движение". "Моя" сетлист съм го "свалял в реално време" по време на концерта и съм готов да се обзаложа, че е това, което чухме! 
Нямам намерение да се обяснявам и да разтълкувам какво съм написал. 
Ти си избрал да си раздразнен, което е напълно ОК. 
За мен е по-добре да се дразниш на материалите ми, от колкото да са ти безразлични. 
Иначе и аз ти благодаря,че не прие забележките ми на нож и поради различните си гледни точки не преминахме в махленски спор и заяждане,нещо за съжаление твърде често срещано из родните форуми и сайтове.
, докато някви хора се кефеха на СУПЕР насрания звук отпред...
