Здравейте,
Нов съм във форума, но понеже смея да твърдя, че рабирам малко повече от кино отколкото от музика, мисля да драсна няколко реда и тук, като се надявам да внеса малко яснота по някои въпроси.
Първо, относно технологията 3D. Самото й наименование е много грешно, защото на практика имаме стереоизображение - по една картина за всяко око и всички в залата (или пред телевизора) виждат една и съща гледна точка. Докато при холограмите не е така - снимания предмет може да се разглежда от различни гледни точки.
Второ, относно стандартите. Има разлики при прожектирането, но като цяло имаме две изображения, които по различни методи достигат до едното или другото око. Един филм произведен в 3D формат лесно може да се прехвърля между различните цифрови и лентови (дигитални и аналогови
) формати. Тук единствено изключение прави IMAX затото е необходима допълнителна обработка, защото екрана екрана е с по-различна геометрия. Но доколкото ми е известно и там може дори и без конвертиране да се прожектира нормален филм и ние повечето зрители няма да разберем.
И така стигаме до въпроса, кому е нужно и дали е следващ етап на развитие.
Как се е развивало киното? В началото - черно-бяло и нямо. След това идва звука и веднага след него цвета. По късно звука се развива в стерео, както и екрана става широкоекранен. По късно се появява и многоканалния звук.
Всички тези технологии навлизат постепенно, защото първо всяка следваща изисква по-големи инвестиции за заснемането на филма, а после и за оборудване на киносалоните. Известно е, че не винаги всяка следваща технология е навлизала безпроблемно, защото много от творците са се противили на нововъведенията като излишни, както сега в тази тема много отхвърлят 3D-то. Всеизвестно е, че Чаплин не е искал да използва звуковото кино освен за добавяне на музика и някои звуци, които да са синхронизирани с картината. За говор и дума не е могло да става в началото. Той даже се присмива на говорящото кино, като го иронизира в "Светлините на града". После се "пречупва" но продължава да снима в черно бяло. И последен пример - Уди Алън до преди няколко години не използваше стерео звук във филмите си...
Но на практика излиза, че 3D-то не е нова технология. Открита е още през ерата на нямото кино, но не се е наложила масово. Долу горе през 30 години има някакъв временен подем и след това следва спад. Сега обаче нещата са молко по-различни - след "Аватар" индустрията се промени и ние трябва да свикваме с това.
Така че според мен, 3D-то постепенно ще навлезе навсякъде - в 99% от продукциите. Това не значи, че няма да можем да гледаме окастрен някой филм - например, рип на "Аватар" на ч/б телевизор пак ще върви, но няма да е същото. Докато за други филми и това би им било много...