0
1. Darkestrah – Epos
Ето това е песента/албум, която ако някой неподготвен пожелае да се запознае с красотата на блека ще го закова за стола и ще му я пусна от край до край. В тази песен е съсредоточено всичко, което вече очаквам от тази музика. Съвършена песен от изначално киргистанската група с жена вокалистка. Darkestrah дават заявка да станат новото лице на блека така, както източноевропейските групи го правят след 2000 година. Нямам намерение да пиша повече, който чуе албумът ще неусетно ще разбере всичко, което искам да кажа. Един единствен недостатък - прекалено дълго и еднообразно интро и аутро, които правят песента неподходяща за слушане в кола.
2. Primordial – To the Nameless Dead
В темата за албума съм казал повечето, което имах за казване. Ако имаше поне 3-4 песни с темпото на Traitors Gate албумът щеше да е на първо място. С тази втора позиция деликатно предупреждавам своите любимци.
3. Kroda - Fimbulvinter
Мощта на руската зима извира от всеки звук в този албум. Студ и мраз сковават наоколо и в ума ми нахлува стиха на безсмъртните:
he sun no longer rises
over cold and forgotten valleys
the sun no longer rises
where I walk and where I come
4. Belenos - Chemins De Souffrance
Една от най-недооценените според мен блек метъл групи (и сцени, като цяло) прави поредния си силен албум, който съм почти сигурен, че отново ще остане незабелязан. Тежко е да си французин и да свириш блек. Прекланям се пред постоянството на групата. Така трябваше да звучат Ulver днес
5. Angantyr - Haevn
Изненадващо приятен албум, пълен с агресия и old school звучене. Единствено прекомерната разточителност на някои от песните лишава Angantyr от по-предна позиция. Навремето безкрайните песни бяха характерна черта на блека. Но тази група трябва да помисли как да ни задържи извън ръба на отегчението с помпозните си композиции.
6. Marduk - Rom 5-12
Много силен албум, който ако беше излязъл миналата година, щеше да е в челната тройка. Но сега конкуренцията е убийствена. Любима песен - Accuser, opposer! Да, именно заради участието на Nemtheanga.
7. Svarrogh - Balkan Renaissance
Много встрани от досегашното творчество на нашия човек, и въпреки всичко има нещо, което те сграбчва за душата и върти и изстисква, докато през съзнанието ти преминават носталгични образи от историята ни. Поне при мен беше така. Любими песни Тhe Вhite Аpple (прекрасна!), After the Shadows of the Clouds, My Father's Voice... Хубавите неща са си хубави, били те и.. неофолк...
8. Anaal Nathrakh – Hell Is Empty And All The Devils Are Here
Нестройния блек/дет/траш/грайнд/незнамсик'во на британските откачалки отново ни залива с какофонията си, която разкрива разнопосочната си красотата и замисъл само пред тези, които са имали упоритостта да й дадат седми - осми шанс. Не е лесно да се слуша AN, но тези, които го правят отдавна знаят, че усилията ще бъдат възнаградени.
9. October Falls - The Streams Of The End
Приятната изненада за годината. Мек, гладък и спокоен блек за моментите, в които ушите пищят за почивка. Имайки предвид, че до този момент групата издава само акустични творения в областта на dark ambient folka, този албум е приятна изненада. Препоръчителен за феновете на Alcest.
10. Wolves in the Throne Room - Two Hunters
Не знам какво й липсва на тази група за да се възкачи на блек металния Олимп. Уж има подходящ звук, женски мистични вокали, злоба, ярост и омраза струят от всеки звук, и въпреки всичко нещо липсва. Все пак прогресират. На следващият им албум трябва да се обърне специално внимание.
11. Limbonic Art – A Legacy of Evil
Вече казвах мнението си за албума. За мен е разочарование. Уж звучи като класически LA, и много от феновете на групата сигурно пляскат с ръце на това завръщане на легендарната група. Аз обаче очаквах повече.
12. Crystal Abyss - 2007 - Word of the Darkest Ages
Приятен "олекотен" блек с претенции. Две килограма повече тежест могат да направят чудеса от иначе идейната група. Като например да изпаднат от много други класации
13. Slavia - Strength And Vision
Още една група, съставена от звезди от норвежката сцена, този път насочила се към смесица между класически блек омешан с NSBM вокали и идеи (поне така ми се струва). И тъй като аз си падам по суровия, непретенциозен, но разкъсващ звук на този стил бих казал, че албумът е доста силен. Само пълнежа и някои отклонения в стила лишават албума от място в топ 10. Ако го чуя обаче още 2-3 пъти сигурно ще се върна да си едитна класацията
14. Alcest - Souvenirs d'un Autre Monde
Приятен за слушане вече-твърдо-не-блек-метъл албум. И въпреки всичко носи някакво спокойствие и усещане за вечност и обреченост. Опасявам се, че следващия им албум няма да става за слушане....
15. Sauron - Тhe Channeling Void
Доста здрав блек... нищо ново, но пък доста здраво
16. Graveland - Will Stronger Than Death
Приятен албум. Бях изпуснал следите на тази група, но отново ще ги закарфича в листата.
17. Dimmu Borgir - In Sorte Diaboli
Наказателен вот!
18. Naeblis - Sketches Of Reality
От група с подобно име, човек очаква да чуе шибани неща. Истината е, че Naeblis са създали незатормозяващ и хващащ ухото албум, който ако беше творение на по-известна група нямаше да остане незабелязан.
19. Moonsorrow - Havitetty
Тези ако не се стегнат в най-скоро време ще изхвърчат и от топ 25! Жалко подобне на една легендарна група. Сигурен съм обаче, че този им албум ще им спечели много нови фенове и фенки.
20. Blood of Kingu - De Occulta Philosophia
Приятна изненада от някакво забравено от бога място - Чили ли беше, Перу ли... Брутален и хубав блек, който чух прекалено късно за да си направя труда да запомня откъде по-точно беше тази група и да сложа черното флагче на голямата карта на стената.
21. Massemord – Let the world burn
Разочарованието ми от факта, че пропуснахме възможността да видим групата като съпорт на Marduk, доведе до полуприкрито пренебрежение към този албум, което е абсолютно несправедливо и ще бъде поправено догодина.
22. Lord Belial - 2007 – Revelation
Още 11 песни от същото. От тук нататък тази група може да върви само надолу, така че в тази светлина мисля, че запазването на статуквото е добре
23. Naglfar - harvest
И тази група уж всичко си има, пък не може да ме грабне нещо. А, да.. няма си индивидуализъм. Все едно слушам Catamenia.
24. Helritt - Trotzend Dem Niedergang
Приятно, но не е кой знае какво.
25. Krohm - The Haunting Presence
Позицията ми за този албум е възможно да се ревизира, тъй като съм с добри впечатления от него, но нямах достатъчно време да вникна в него. Виновни са тези от позиции 1 и 2:)
Не агитирам, но знам, че тази творба ще има съдбата на много други, които с течение на времето бавно, но уверено намират своя безпогрешен път до сърцата на феновете си...
Heart Full Of Sky не е най-добрия албум на англичаните, но двойната лимитирана версия е добър подарък за всеки фен на отдавна изпитания брит-прог-фолк с марка Mostly Autumn...
добър хардрочец са Фенке 
Machine Head или просто твърде в началото на година си издадоха албума, или просто аз съм пристрастен 
