0
Филмът е чудесен, но не отговори напълно на очакванията ми. Въпреки че: 1. беше най-чаканият от мен за 2010 г., 2. харесвам много Хавиер Бардем /и като актьор, и като облик/, 3. а за самия Алехандро Иняриту да не говорим. Сред най-най-най-любимите ми режисьори е. Направо съм му изследовател. Но...
В "Biutiful" той реши да изневери на неизменната си концепция за сюжетна постройка. Досега тя винаги беше:
- фрагментарна. Разхвърляни във времето и пространството линии, преплитащи се в поредица от точно подбрани и взривоопасни опорни точки,
- с равномерно разпределена между различните сегменти емоция и тежест,
- носена на плещите на няколко основни герои. С еквивалентно присъствие, майсторлък и екранно време
- 100% реалистична;
а тук е следната:
- едноизмерна и последователна,
- целият драматизъм е концентриран върху един-единствен елемент. Спомагателните сюжетни акценти са незначителни.
- всичко е заложено на една карта - Хавиер Бардем /вале купа
/, останалите актьори са почти незабележими.- широко застъпена свръхестествена нишка.
Последното осигурява на всеки филм /почти/ задължително попадане в капана на неубедителността, ако фабулата по принцип е стъпила на реалистични основи и жанрът не е "мистерия" или "психо".
Като прибавим към това и някои противоречащи си черти у главния герой по оста: характер<-->постъпки<-->облик, дошли в резултат на прекаленото натоварване на образа му..., филмът на моменти провлачва крак.
С едно изречение --> "Biutiful" e най-силният мейнстрийм филм за 2010 г. и най-слабият на Алехандро Иняриту дотук.
Ако не сте гледали "Babel", "21 Grams" и "Amores Perros" /майко мила/, ще ви хареса повече, отколкото ако сте ги гледали.
