87 replies to this topic

[Jurisprudent]

Темата, която развихме за енергията на рок музиканти на дадена възраст ме наведе на мисълта, че е интересно да отбележим как по различно време се променят музикалните интереси и предпочитани стилове на съфорумниците. Та идеята ми е, който иска, да каже с коя или кои групи или как е започнал да слуша рок музика и в каква посока са се развили интересите му след това, през какви стилове или под стилове и т.н.; дали е бил принципно фен на друго преди рока/метъла, а и дали след това не се е пренасочил към съвсем други стилове също. Мисля си, че ако пообсъдим тия неща може по-малко сурово да съдим залитания, експерименти или на пръв поглед разочароващи "смени на курсове" в любимите ни групи. А може и да излезе интересна тема.

[Тигър]

http://forums.katehizis.com/index.php?show...amp;#entry55300
^Това е един бая дълъг пост, който писах преди време. Мисля, че отговаря на условието.

[Jurisprudent]

Тигър, on Apr 24 2011, 11:01, said:

http://forums.katehizis.com/index.php?show...amp;#entry55300
^Това е един бая дълъг пост, който писах преди време. Мисля, че отговаря на условието.

Определено изчерпателно, но поне за мен беше интересно. Темата я създадох именно за такива (който иска и по-късички) мнения и истории.

[Stavrogin]

През далечната 1992 г. чух три албума, които промениха светогледа ми - Marillion 1983, Fates Warning 1989 и Dream Theater 1992! До това време слушах Мейдън, Кис и AC/DC, Deep Purple, Zeppelin, Rainbow, Whitesnake и с това се изчерпваше света на музиката! След 1992 фрустриран от изброените в първото изречение албуми забравих за Мейдън, Кис и AC/DC, а и какво да не ги забравиш...... та те звучаха като първолаци на прослушване за детски инструментален хор в сравнение с Theater и Fates, но поради необясними за мен тогава причини остана прехластнастостта ми клона Purple и Зепелин! После направих темпорален скок и открих проггрупите от 70-те, покрай тях постепенно се запалих по камерната джаз музика и най-вече по пиано триата и общо взето така бяха формирани музикалните ми вкусове докъм края на 90-те когато бях на 20 години!

[Jurisprudent]

Tака и така аз зададох темата, така че е редно да си кажа и моето мнение.

Преди рока не съм слушал друго, това е първата ми съзнателна музика на около 9-10 годишна възраст с почупени от слушане касетки-археологически останки от радио записи на рок групи от 70-те. Първо Uriah Heep, после Deep Purple, Led Zeppelin, Pink Floyd, Black Sabbath, в тоя ред; така да се каже, закърмен съм като класически хардрок фен. После, след кратко лутане из Beatles, Rolling Stones и подобни, на входа на гимназията Maiden ме понесоха на крилете на метълa и там, за няколко години, минах през всичко като се почне с класическите групи като Judas Priest, глемове и подобни като Motley Crue, после минах чрез Металика към всевъзможни трашове, Содоми, Сепултури, Слейъри и т.н.; дет метъл, блек, готик, дуум, кажи-речи няма подстил в метъла, включителни и нюметълските работи, през който да не бях минал за някакъв период. Но всички ми станаха невероятно тормозещи, заробващи и скучни. Сиатълската вълна ми беше голяма глътка въздух (без Нирвана), както и откриването на U2.

Но истинската промяна дойде с 2 албума на Dream Theater - Six Degrees of Inner Turbulence, който беше най-близо до метъла, който слушах тогава, и после първия, When Day and Dream Unite, които директно ме завладяха за прогресив музиката и станах за следващия неколкогодишен период, че и до днес, прог фен, особено на класическите 70-арски групи - онези, които аз считам за прогресив, а други - за Вселената или да се изразя с инициали П. Ф., Yes, King Crimson, ЕLP, Rush, после Маrillion и по-модерните като Tool и Pain of Salvation. Прогът при мен имаше двоен ефект. От една страна разби всякакви бариери и шаблонни предсатви за музика, каквито хардрокът и метълът ми бяха дали; но и, след като дълго време не признавах за музика каквото и да било под 30-минутна дължина с 567 сложни композиционни форми и 3478 разнообразни елемента, усетих прогът като кулата от слонова кост т.е. да се отцепиш от света с идеята за собственото си интелектуално превъзходство претворено в музика. Прогът обаче ме "заведе" до фюжън компанията на Майлс Дейвис и директно преминах на джаз, освобоядаващ ме от някои негативни по мое мнение страни на прг рока, и с времето това се задълбочава все повече и повече, както и интересът ми към класическата музика, а прогът по някакъв начин го "изживях".

С порастването, повечето пътувания и контакти започнах да търся по-синтезирана, минималистична, често и мрачна музика, с доста повече електроника и студенина. Оттук и много силното ми влечение към сума ти алтернативни, експериментални, пост-пънк и уейв групи. Другото, което пък развих в следствие на джаза, е любов към онова, което аз просто наричам "фюжън" т.е. елементи на рок с джаз, фънк/соул, често и електронен ритъм, абе истински пир за душата по мои стандарти; такива по моите разбирания са групи като Jamiroquay, Morphine и т.н.

Та като обобщение за мен самия - аз от класически типичен за Бг рок фен, минах през всевъзможни фази на рок и метъл музиката и накрая все повече се "откъсвам" от нея и въпреки това продължавам, освен най-вече с прог,редовно да прескчам за минути от дет метъл към 70-тарски хардрок и обратно.

[Geddy]

хаха, обичам такива темички - да видим какво се крие зад маската на вманичения фен на (попълнете стил/група по избор). И тъй като до момента имам 666 поста, хахаха (чета всеки ден, но рядко имам желание да пиша), май точно днес е редно да ги направя 667 (шегичка).
Да уточня че съм на 35 (почти) години и хората на моята възраст, като хлапета са минали през някои неща, които сигурно изглеждат странни и нереални за по младите, родени след прехода (хахаха) и имащи пълен достъп до интернет, торенти, музикални магазини и т.н....както и да е. Ако ви се стори прекалено дълго писанието ми, просто не го четете, аз съм си такъв обстоятелствен, а и много обичам да дращя за любимата си музика.
Като невръстно хлапе съм имал някакви плочи и касетки с детски приказки и песни, но майка ми и баща ми са имали навика да ме приспиват с Beatles, Pink Floyd, Deep Purple... както и електронна музика и бардове с китара като Окуджава, Висоцки и т.н. По едно време се бях впечатлил от два филма които даваха по кината - "Лабиринт" (с Дейвид Бауи) и още един (как му беше името) с Майкъл Джексън, та известно време си мислех че ги харесвам. В училище обаче се мъкнеха касетки с метъл, стотен презапис с ужасно качество от което нищо не разбираш, но по онова време си беше единствения начин да чуеш нещо по различно. Криейки се по храстите до училище с допотопно касетофонче на батерии, много се впечатлявахме от Metallica, Iron Maiden, Accept, Judas Priest...малко по късно получих първите си 2 празни касетки и ги дадох на приятел да ми запише най-добрия метъл който има. Той ми ги върна с Manowar - Battle Hymns, Fighting the world и допълнение песни от други техни албуми. Няколко години основно такива неща се слушаха, от време на време имах някакво влияние от съученици (и особено съученички които искаш да впечатлиш, хехе), по-късно мацките в квартала много се впечатляваха от Bon Jovie и Guns'n Roses, та покрай това и дрънкането на кухарки почнах и аз...и така до 1992 година когато съвсем случайно на една видеокасетка с Heavy Metal клипове имаше клип на Dream Theater-Take the time! Това ме отвя и ме накара да дам ухо на тази музика и така до 1993 когато Rush пуснаха Counterparts и ми обърнаха представите. По това време в тогавашната ми банда се слушаха и свиреха по-екстремни неща, та и аз покрай другите прослушах Death, Carcass, Obituary и т.н. Съвсем за малко се впечатлих от Nirvana и цялата гръндж вълна (макар че и до ден днешен харесвам Аlice in Chains, Soundgarden) и после следваща ми банда окончателно ме запали по прог-рога - хората с които свирех тогава ме възпитаха с Marilion, Yes, Pink Floyd, Genesis, Rush (в големи количества) и т.н. После пък 1995 влязох в казармата, а накрая метъла беше отишъл много назад в интересите ми, отстъпвайки място на прога и джаза. 1997 се запознах с Лот Лориен покрай които влязох сериозно в етно и уърлд музиката и така докато в един момент пак се върнах към първата си любов - метъла, запазвайки първото място на Rush, а по късно поделяйки го между тях и Manowar (мда, знам че доста народ тука ги недолюбва, ама в края на краищата всеки си има своя собствен вкус и открива различни привличащи или отблъскващи неща в музиката която слуша). Та може да се каже че съм музикален помияр донякъде, макар че не слушам какво да е...но обичам разнообразието - въпреки че метъла и прога са ми основната музика, задължително има и джаз, уърлд, саундтраци, малко класика...и НИКАКВА чалга или някакви там дискотечни и поп хитове - това е нещото което никога не съм харесвал, дори когато се е налагало да го слушам заради компанията (пък дори и като съм бил наквасен)

ай стига толкова

[Jurisprudent]

Geddy, on Apr 24 2011, 16:07, said:

и така до 1992 година когато съвсем случайно на една видеокасетка с Heavy Metal клипове имаше клип на Dream Theater-Take the time! Това ме отвя и ме накара да дам ухо на тази музика

Ти си третия до момента човек в темата, който е бил вкаран в прога от ДТ. И предусещам, че ще има още.

Иначе за музикалното помиярство - не е такова. Аз сам се учудвах на себе си като подкарах с джаза колко много разнообразни неща почнах да харесвам ( а съм близо 15 г. по-малък от теб)...дори си виках да не почна утре с Джордж Майкъл просто явно от един момент нататък съзнанието на човек, при определено ниво на развитие и обстоятелства на живот има нужда от това разнообразие, което не е помиярство, а, ползвам големи букви, БОГАТСТВО; това е моята идея за фюжън, за която разказах по-горе. Някога като тийнейджър се смеех на Дейв Гаан на клипове на Депеш Мод от 80-те, сега съм им маниакално болен фен. Живот ли е да го опишеш...

[Geddy]

Тигър, on Apr 24 2011, 12:01, said:

http://forums.katehizis.com/index.php?show...amp;#entry55300
^Това е един бая дълъг пост, който писах преди време. Мисля, че отговаря на условието.

къртиш (казвам го без подигравка)

Jurisprudent, on Apr 24 2011, 16:24, said:

мда, определено имаме много общо и то не само залитането по прога вследствие сблъсъка с Театрите

и да, музикалната помиярщина я споменах по скоро на майтап, според мен тя е валидна повече за хора (без да обиждам) които наистина не знаят какво им се слуша и им е все едно какво ще пуснат по радиоточката или местната дискотека. Аз просто съм противник на "трю" клишето, което за съжаление много народ изповядва че виждаш ли щом слушаш този стил, не можеш да слушаш друго, щото не е "трю" (да, аз харесвам Manowar, които като че ли са основоположници на "трю" клишето, но то стана прекалено популярно сред представителите на всякакви стилове и то не само в метъла)
Абе в края на краищата важно е човек да слуша това което по някакъв начин му бръква в душата и сърцето, без значение група, стил и т.н. Понякога аз самия се усещам че убеждавам някого колко добра банда са еди кои си, но в края на краищата си мисля че човек трябва сам да достигне до една или друга банда. Наистина аз като хлапе съм минал през много неща в голяма степен заради влиянието на околните - първо родителите, после съучениците и т.н. но в края на краищата подражателството и влиянието на околните е до време, а след като човек съзрее (и музикално) започва сам да оформя вкуса си...има разлика между това да слушаш нещо, понеже и околните го слушат и да слушаш нещо което околните са ти предложили и ти си оценил

иначе Жоро Михайлов (хехе), U2, Депеш и т.н. безкрайно много имена са минали през грамофона ми/касетофона/ролковия магнетофон/уокмена/уредбата/компютъра и т.н. без ограничение на стил и група - някои не ме радват, други уважавам и слушам понякога, трети скъсвам от въртене (ама няма да изброявам, че ще се задръсти темата-безкрайно много са, а и подробностите нямат толкова голямо значение)

Edited by Geddy, 24 април 2011 - 16:06 .

[Geddy]

Jurisprudent, on Apr 24 2011, 16:24, said:

Някога като тийнейджър се смеех на Дейв Гаан на клипове на Депеш Мод от 80-те, сега съм им маниакално болен фен. Живот ли е да го опишеш...

е то всеки има някакви такива изцепки
И аз като чух за пръв път някакво парче на Rush викам "бааа, кви са тия, и тая жена много странен глас има"

[duende]

Geddy, on Apr 24 2011, 17:13, said:

е то всеки има някакви такива изцепки
И аз като чух за пръв път някакво парче на Rush викам "бааа, кви са тия, и тая жена много странен глас има"

Хаха, даааа! Точно така бях и аз. Пък и Геди на снимка ми приличаше на учителката ми по литература (строга, цайсата и писклива).
Пък и първият албум, който си взех, бе Caress of Steel от пиратлъка на Славейков, и ми се стори неслушаема простотия. Върнах го на продавача и го скастрих "Какви са тия "легенди" дето ми ги препоръчваш, бе? Някаква жена пищи, някакъв стърже нещо..." той си го взе обратно и ми тикна в ръцете албума "2112".
Тогава нададох уше на "Twilight Zone" и си казах "Опа, я чакай, чакай, чакай..."

[Jurisprudent]

duende, on Apr 24 2011, 18:17, said:

Хаха, даааа! Точно така бях и аз. Пък и Геди на снимка ми приличаше на учителката ми по литература (строга, цайсата и писклива).
Пък и първият албум, който си взех, бе Caress of Steal от пиратлъка на Славейков, и ми се стори неслушаема простотия. Върнах го на продавача и го скастрих "Какви са тия "легенди" дето ми ги препоръчваш, бе? Някаква жена пищи, някакъв стърже нещо..." той си го взе обратно и ми тикна в ръцете албума "2112".
Тогава нададох уше на "Twilight Zone" и си казах "Опа, я чакай, чакай, чакай..."

И аз бях с този албум...но при мен ми подейства първо Bastille Day - викам си много бастилско значи, както и история обичам много ми легна на сърцето. После като се разслушах в 2112 усетих мощни вълни на любов към тази група. Но иначе това стана най-вече с Subdivisions и прекрасната Between the Wheels.

А аз тъкмо из Славейков търсех в едни ранни времена преди взрива на Мп3 файловете и не намерих нищо...и аз още повече превъртам щото чета от интернет за някакви велики прог групи и не мога да ги чуя...и отивам в магазин ОЧЗ (повечето вероятно го знаят) и един герой там, на въпроса ми за Rush ме погледна косо и каза: ти добре ли си? И аз викам: да бе. И той: ти къде се живееш бе момче? Аз викам: ми тука наблизо. И той: не, ти живееш в България. И тук няма Rush. Никога. Разби ми сърцето тоя човек, викам си, умря за мен цивилизацията. Добре че тогава групата вече изтече по торентите и се оправиха нещата.

Edited by Jurisprudent, 24 април 2011 - 17:26 .

[Overhate]

Някак си подозирах, че в тая тема ще си говорят предимно прогресарите.

[duende]

Overhate, on Apr 24 2011, 18:27, said:

Някак си подозирах, че в тая тема ще си говорят предимно прогресарите.

Забравил си Първо Правило на Katehizis.com. Всяка тема, независимо от това за какво е, рано или късно се превръща в тема за прог.

[Geddy]

едно от неписаните правила на форума от едно време беше (не мога да го цитирам точно, но беше култово) че всяка тема рано или късно се превръща в тема за прогресив

мдаа, наистина си беше трудно да се намери Rush. Counterparts ми го записа гаджето на братовчедка ми, който пък си го презаписал от някакъв диск. Дълго време имах още Grace under pressure и Power windows. Тук във Варна официалните магазини (не че продаваха оригинална продукция) дори не бяха чували за Rush, а пиратите имаха 5-6 албума. По-късно в един магазин бяха пуснали оригинален Test for Echo на огромната за мен тогава цена от 25 лева (един оригинален български диск беше около 3-4 лева) и дълги години събирах дискографията на групата на части, предимно от случайни непълни колекции за пиратски даунлоуд, както и "оригинални" касетки. Когато Напстер, а след това и други подобни системи се появиха те наистина съдържаха достатъчно Металика и други популярни банди скочили срещу тази система, но банди като Rush (колкото и да са популярни в световен мащаб) бяха трудни за намиране, докато торентите не заляха масово света. Едва когато стана възможно да поръчваш албуми онлайн стана възможно да намериш от пиле мляко в оригинал...а аз лично едва с появата на онлайн магазина на Катехизис започнах да събирам цялата дискография на групата в оригинал и всъщност вече имам всичко (повечето от катехизис, но част от нещата са ми ги носили от чужбина)

[duende]

Jurisprudent, on Apr 24 2011, 18:22, said:

И аз бях с този албум...но при мен ми подейства първо Bastille Day - викам си много бастилско значи, както и история обичам много ми легна на сърцето. После като се разслушах в 2112 усетих мощни вълни на любов към тази група. Но иначе това стана най-вече с Subdivisions и прекрасната Between the Wheels.

А аз тъкмо из Славейков търсех в едни ранни времена преди взрива на Мп3 файловете и не намерих нищо...и аз още повече превъртам щото чета от интернет за някакви велики прог групи и не мога да ги чуя...и отивам в магазин ОЧЗ (повечето вероятно го знаят) и един герой там, на въпроса ми за Rush ме погледна косо и каза: ти добре ли си? И аз викам: да бе. И той: ти къде се живееш бе момче? Аз викам: ми тука наблизо. И той: не, ти живееш в България. И тук няма Rush. Никога. Разби ми сърцето тоя човек, викам си, умря за мен цивилизацията. Добре че тогава групата вече изтече по торентите и се оправиха нещата.

Аз до 2004 не ползвах интернет и компютър, щото бях пурист - читанка. Един ден в седмицата, щото бях и беден като мишка, отивах на Славейков при карибските пирати и си закупувах един диск. Понякога с препоръка, понякога не. Така натрупах внушителна колекция дискове, които сега не слушам. По-лесно ми е с едно цъкване да го изтегля, отколкото да сваля диска от лавицата, да забърша уредбата от праха, да го пусна и т.н. Така открих прекрасни музики и музиканти, без да знам нищо за тях, а често и без да съм им видял лицата - оставях всичко на въображението.
Малко ми липсват тези времена, на "дегустация със завързани очи".

[Geddy]

duende, on Apr 24 2011, 19:03, said:

Аз до 2004 не ползвах интернет и компютър, щото бях пурист - читанка. Един ден в седмицата, щото бях и беден като мишка, отивах на Славейков при карибските пирати и си закупувах един диск. Понякога с препоръка, понякога не. Така натрупах внушителна колекция дискове, които сега не слушам. По-лесно ми е с едно цъкване да го изтегля, отколкото да сваля диска от лавицата, да забърша уредбата от праха, да го пусна и т.н. Така открих прекрасни музики и музиканти, без да знам нищо за тях, а често и без да съм им видял лицата - оставях всичко на въображението.
Малко ми липсват тези времена, на "дегустация със завързани очи".

във Варна подобна роля имаше "Ниверо" (Варненци от моето поколение ще се сетят за какво говоря). Във времената когато интернета означаваше 3кбпс и се доставяше чрез модем вързан към телефона (и съответно блокиращ телефонната линия с дни за да източиш един единствен албум), такива магазинчета бяха единствения източник на по-различна музика - такава каквато няма да намериш в "официалните" магазини - освен купчините официални албуми на известни рок и метъл банди, тези хора записваха и куп буутлези, демота и всякакви редки записи на тези групи, както и купчини неизвестни или малко известни други банди, особено всякакви ъндърграунд дет, блек и т.н банди....на тавана още събират прах куп стари касетки с всякакви неизвестни прог метъл банди

бааа, носталгия...

[Jurisprudent]

Overhate, on Apr 24 2011, 17:27, said:

Някак си подозирах, че в тая тема ще си говорят предимно прогресарите.

Пиши бе човек, сподели и ти...то, ако си чел какво написах аз, поне за себе си казвам, че не съм прогресар, макар да слушам повече прог в сравнение с останали рок стилове...

duende, on Apr 24 2011, 18:03, said:

Аз до 2004 не ползвах интернет и компютър, щото бях пурист - читанка. Един ден в седмицата, щото бях и беден като мишка, отивах на Славейков при карибските пирати и си закупувах един диск. Понякога с препоръка, понякога не. Така натрупах внушителна колекция дискове, които сега не слушам. По-лесно ми е с едно цъкване да го изтегля, отколкото да сваля диска от лавицата, да забърша уредбата от праха, да го пусна и т.н. Така открих прекрасни музики и музиканти, без да знам нищо за тях, а често и без да съм им видял лицата - оставях всичко на въображението.
Малко ми липсват тези времена, на "дегустация със завързани очи".

Когато отидох в гимназията, с 2ма другари събирахме пари по равно да си купим по 1 диск от Славейков и после да го презаписваме на записвачката на компа на единия...И помня как стоим и спорим кой Мейдън да си купим - дали Somewhere in time, дали Brave new world, дали Piece of Mind...или имаше едно време когато събрахме пари за Train of thought като излезе на ДТ и го купуваме, записваме и мина около година, нещо в тоя албум много странно звучи (беше първия на ДТ, който чувахме) и не може да харесаме групата...пък то се оказа, че масово продавали сгрешен албум, това била друга група на диска, не ДТ...после с торентите много се разлигавиха нещата, редовно трия цели дискографии, които съм теглил без дори да пусна нито веднъж. не е както когато записвах от касетка на касетофон един албум на Корн и мерех колко минути са песните, колко мога да запиша на една страна и т.н. Сега по-възрастни хора и от нас ако почнат да разправят как са записвали директно от радиото...но имаше романтика във всичко това, определено.

duende, on Apr 24 2011, 19:03, said:

А ти можеш ли също да дадеш кратка справка на музикалното си развитие

[Overhate]

duende, on Apr 24 2011, 18:47, said:

Забравил си Първо Правило на Katehizis.com. Всяка тема, независимо от това за какво е, рано или късно се превръща в тема за прог.

T'ва ясно, ма за тая тема бях сигурен, че още от самото начало ще си е такава и няма да и се наложи да се превръща.

[Geddy]

Jurisprudent, on Apr 24 2011, 19:33, said:

Сега по-възрастни хора и от нас ако почнат да разправят как са записвали директно от радиото...но имаше романтика във всичко това, определено.

аз лично много не съм писал от радиото, ама имаше едни методи - отварям си слушалките на уокмена, разпоявам кабелите и ги запоявам към някакви стари говорители. После говорителите се слагат пред един касетофон, който се пуска на запис, подробностите са че той няма вход, следователно записва с вградените микрофони, тоест трябва да пазим тишина. Веднъж с приятелите дето правим тези записи сме се събрали, ама мен ме напушва един смях и ме изгониха на терасата да не вдигам шум, а аз оттам им правя физиономии и ги дразня...ех, времена

това с торентите и пълния достъп до всякаква музика наистина промени начина на възприемане и оценяване на музиката - не искам да звуча наставнически като някакъв възрастен човек даващ акъл на по младите и мрънкащ как било едно време. Наистина преди години нещата бяха различни - нямаш достъп до цялото музикално богатство, много групи изобщо не стигат до теб, други стигат с голямо закъснение, с ниско качество и съмнителен произход...и се научаваш да цениш това което имаш. Сега дори да нямаш левчета да си купиш оригиналния диск, можеш да си изтеглиш албума, нещо повече - можеш да си изтеглиш цялата дискография на дадена банда за 1-2 часа (варира в зависимост от връзката и броя албуми) и тази свобода сякаш пречи да оцениш по достойнство всяко нещо. Разбира се далече съм от мисълта да обобщавам, да давам акъл, да критикувам или каквото и да било, но...като имаш 100-200 касети и 100-на плочи нямаш голям избор какво да слушаш - слушаш много пъти това което имаш и така вникваш в музиката, в душата, посланието на всеки албум, оценяваш я, пък ако случайно някоя касета не ти хареса, просто записваш нещо друго отгоре и. Сега когато можеш да изтеглиш за нула време каквото и да е, повечето музика я чуваш по веднъж и не и даваш шанс да ти хареса - имаш много богат избор на музика и ако нещо не те хване от първия път просто отива в рисайкъла. Вече що се отнася до оригиналните дискове, предполагам че повечето хора също като мен купуват само неща които са чули и харесали или пък новите албуми на любимите си банди, знаейки какво да очакват...

знам че тези ми разсъждения не са по темата и все пак имат пряка връзка - мисля си че музикалните ни интереси се влияят от достъпа ни до различна музика. Разбира се трудния достъп който мнозина от нас са имали в миналото е повлиял по някакъв начин на оформянето на вкуса ни, но дори и сега когато всичко е достъпно, интереса ни се оформя под влияние на това което сме чули някъде на купон/радиото/телевизията/концерт, някой ни е дал диск, някой ни е навил да идем на концерт на някаква банда, някой ни е препоръчал някоя банда или албум и т.н....тоест всичко зависи в голяма степен от средата и контактите ни, както и от медийното облъчване.

[Jurisprudent]

Geddy, on Apr 24 2011, 20:58, said:

Вече що се отнася до оригиналните дискове, предполагам че повечето хора също като мен купуват само неща които са чули и харесали или пък новите албуми на любимите си банди, знаейки какво да очакват...

Не е за хвалба, но...последното нещо, което си купих оригинално беше през далечната 2004, сборен албум на Van Halen

Geddy, on Apr 24 2011, 20:58, said:

знам че тези ми разсъждения не са по темата и все пак имат пряка връзка - мисля си че музикалните ни интереси се влияят от достъпа ни до различна музика. Разбира се трудния достъп който мнозина от нас са имали в миналото е повлиял по някакъв начин на оформянето на вкуса ни, но дори и сега когато всичко е достъпно, интереса ни се оформя под влияние на това което сме чули някъде на купон/радиото/телевизията/концерт, някой ни е дал диск, някой ни е навил да идем на концерт на някаква банда, някой ни е препоръчал някоя банда или албум и т.н....тоест всичко зависи в голяма степен от средата и контактите ни, както и от медийното облъчване.

Иначе си напълно прав и за да не е съвсем офтопик, то се връзва с начина на оформяне на интересите и оттам посоката на слушаната музика. В моя случай например аз не съм имал никога компания с хора, които да слушат моята музика. Нито когато почнах с хеви, траш, дет и такива - имах само 2-3 приятели с такива интереси, но нищо повече; за прогресива да не говорим, по времето, когато бях активен прог фен, ни един друг такъв не познавах. И оформянето на интересите ми беше донякъде анти околната среда, която слушаше всевъзможни боклуци.
А за преслушването на познатите неща и вникването - по стечение на обстоятелствата не мога да тегля музика през поголямата част от времето и освен да се задоволя с някои сто пъти изслушвани неща, друго не мога и така наистина непрекъснато преоткривам