Jump to content

Честит празник скъпи СисАдмини!!!


33 replies to this topic

#21 Inferno

    кюре

  • Енориаши
  • PipPip
  • 124 posts
  • Location:Black Skies

Posted 07 август 2007 - 15:54

View Posthenna iv, on Aug 6 2007, 09:07, said:

Ефо, дай го, де :D

Давам го :crazy:

Quote

Дневникът на админ-а

Понеделник:
Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Във фирмата всички гледат като оксиженисти 3-ти разряд. Реших да си почина малко след почивните дни. Затворих се в кабинета, изключих телефона, гледах филмчета, играх CS.

Вторник:
Пристигнах на работа, както обикновенно – в 7 и 30. Покрих се до 9. И кой идиот ми звъни в 8 и 30 ? Ако съдя по номера – от счетоводството. Второ обаждане точно в 9. Мразя ги тия ! Искат да им включа компютъра. Странно – в петък всичко си беше ключено и работеше. Занасям се до тяхната стая. Отварям вратата и ръката ми инстинктивно отива на мястото, където ( като бях в казармата ) стоеше кобура. Направили си „вътрешно преаранжиране”... Всички кабели наискубани и намотани на купчина. Всички розетки – грижливо затиснати с шкафове и столове. Мрежовия НР5100 – разкостен на модули ( явно не им стигала силица да го местят целия, а после не им стигнал акъл да го съберат ). А в мен гледат 8 чифта очи, надяващи се на помощ. К’во да правя – налага се на им ударя едно рамо. Мамка им, как са успели ТАКА да ги оплетат тия кабели ? Стоявам ги да разплитат, а аз отивам да пускам първия компютър. Пуснах 6, като пътьом изплюсках половин кутия бонбони ( повече не можах, не обичам шоколад ) и забърсах един телбод ( вече си имам 8 ). 2 компютъра сложили в онази част на стаята, където няма розетки, нито контакти. Злорадо обяснявам, че докато не намерят удължител, нищо няма да включа. Тръгвайки си забърсвам готина острилка за моливи. Отивам при геолозите. Страшни пичове са ! Любимия ми отдел ! При тях винаги има нещо за плюскане и въобще са готини хора. Поседях при началника им, пихме кафе. Подарих им два нови пада и 2 оптични мишки. Прибрах се в кабинета.
Чукане на вратата.
Влиза любимата ми юристка ( 26 годишна, неомъжена, собствена квартира ).
- Макси, а оптична мишка имаш ли ?
- А на теб за какво ти е ?Нали скоро ти дадох нова ?
- Да, ама оптичната по хубаво се търкаля по падчето.
Дадох и обикновенна мишка в прозрачен корпус с лампичка вътре. Като включиш компа и мишката свети в красив виолетов цвят ( Тия оптична от топчеста не различават ! ). Получавам целувка по бузата и нежно намигване. Настроението ми рязко се покачва. След секунди връхлита приятелката й (30 годишна, разведена, собствена квартира ) със същия въпрос... явно е чакала на вратата. Тържествено връчвам същото устройство. Получавам въздушна целувка и два бонбона. Майната му, трябва отвън да окача табела „Админа шоколад и бонбони не пие !” Но настроението е по-добре. Ихаа, то дошъл обяд. Къде ще плюскам ? У тях ще плюскам ! Пътьом изхвърлих бонбоните.
Наядох се като попско чадо на Задушница. Седнахме да пием кафе. Сметанката си я прибрах. Питат, харесали ли са ми бонбоните ? Отговарям, че да, разбира се.
-А на теб какво ти се падна ?
Мамка му... какво може да бъде ? Добре, че видях кутията.
- Ми единия с вафла, другия с лешник
- Заповядай, вземи си още !
- А, благодаря красавице, трябва да бягам !

След обяда отивам в подчинения филиал на института.
При геолизите. Към час поседях, поговорихме с програмиста и тръгнах да слагам 8 нови компютъра. Настроението ми го преебаха още в първия кабинет: седя и меланхолично гледам процентите на инсталацията ме питат „Как е, не работи ли ?”. Инсталирах. Отговорих на тъпите въпроси. Плюскане не дават. Забърсах си кутийка телчета за телбода. Събирам си нещата, за да си тръгвам и изведнъж древния дядо-геолог се събужда:

- Млади човече, а защо не сменихте клавиатурата и мишката ?
- Защо ? Те са абсолютно еднакви – от една партида са. Тези ви ги сложих преди седмица.
- Млади човече, а как ви е името ?
- Оран Гутанович, викам, Аз съм от руските републики ( колкото и странно да е, дядото това го преглътна )
- Оран Гутанович, при нас ще има инвентаризация и ще изглеждаме много глупаво, ако компютъра няма неговата си мишка и клавиатура.
Дядо, не на мене тия.
- Те не се инвентаризират, това са консумативи.
- А може ли да ми дадете телефона на вашия началник ?
- Може разбира се !
Давам телефона на програмиста. Бързо го предупреждавам по месинджъра, за очаквания разговор.
Дядото демонстративно включва спикъра и набира номера. Разговора няма да привеждам – той се състоеше от реплики на дядото и въпроси на програмиста „Е, и к’во ?”. След осмото „Е, и к’во ?” дядото се предава. Аз отивам в следващия кабинет. Там още от вратата ми предлагат кафе. Не отказвам.
- Вземете си бонбони.
- А, не благодаря, аз сладко не пия... тъй де, не ям. Наденички има ли?
Дават ми бутерброд със сирене. Започвам да ги обичам. След втория разбирам, че ако изям още един, няма да мога да работя. Инсталирам 4 компютъра, отивам да пия кафе с бутербродците. Ох, повече не мога да ям, смъквам се към кабинета на програмиста, ще играем CS. Пътьом ме дръпнаха в някакъв кабинет – да им помогна да разпечатат телефонния указател на града. Тия са идиоти ! Е, какво, мен к’во ме боли ? 240 хиляди реда на шрифт 14 пункта... Пращам го за печат. Затваряме се с програмиста в администраторската и бичим CS до вечерта.

Сряда:

До 3 през ноща се пукахме на CS. Отивам на работа в 9. Мда.. последната бира май не трябваше да я пия.. Странно, никой не звъни. Аха, аз съм си изключил телефона. Идват от развойния отдел. „Не ни работи принтера”. Добре де, пингвам ги, без да си мърдам от мястото. Целия отдел го няма в мрежата. Ще трябва да бия път до 3-тия етаж.
Както предполагах – не работи хъб-а. С последна надежда поглеждам под бюрото – хъба е изключен от контакта. Включвам, изслушвам „ама ние не сме го пипали” и си бия камшика. След 30 минути ми звънят пак. Със същия проблем. Подозирам – по същата причина. Катеря се до третия етаж. Както предполагах – хъба е изскубан отново, вместо него е включен някакъв кабел. Дърпам кабела, включвам хъба и питам работещата на компютъра за чий х... защо ми изключва хъба постоянно.
- А ти защо постоянно ми изключваш колонките ?
- Да ти... аа, ( обяснявам каква е тази кутийка със зелените лампички )
За да не връщам омотавам щепселите и целия разклонител с тиксо. Тръгвам си с тиксото в джоба.
До обяд остава един час, затова се покривам в кабинета и си вземам една бира от сървърния шкаф. Този шкаф е страшен – набичил съм климатика му на +5 градуса и става за съхранение на бира и други течности. След обеда шефа влита и пита защо от склада се оплакват, че съм им „сипал стар тонер” в копира. Отивам в склада. Бавничко се разхождам из отдела. Копира стои на някакви дъски под ъгъ 30 градуса (специално го мерих с транспортир ) Тонера естествено се е изсипал и машината не копира. Навиках им се. В отговор чух „Ами ние така го сложихме и той си работеше”. Накарах ги да преместят копира на най-неудобното място и си тръгнах заедно с транспортира.
Точно си взех още една бира от шкафа и си пуснах филмче и се чука на вратата. В пролуката се провира ококорена потребителска мутра.
- Ъъъ, такова, на мен не ми работи компютъра...
- И ?
- Амииии, такова... той почна да бръмчи... и аз го хлопнах и той повече не ще да тръгне. Какво да натисна да се оправи ?
( Мамка ти. А да искаш аз да ти хлопна един ? По тиквата ? )
- Я донесете компютъра тук, ще го погледна.
Мутрата изчезва и се появява след 15 минути с кутията. Както предполагах, преебал се е диска. Обяснявам му ситуацията, че информацията си е заминала, че няма възстановяване, сложих му нов диск, „опрозорчих” го и го пратих да си ходи. След час се връща с хитра физиономия:
- А може ли да си взема стария диск, уговорих се да ми го възстановят ?
- Вземай, само после го върни
При нас в града има 3 или 4 компютърни магазина, а гаранция въобще няма. И без това няма да го занесе още месец.
Точно реших, че може да разпусна и на хоризонта се появява още един посетител. Иска диск. Не уточни какъв. Учтиво ( вече в нелоша форма на алкохолна интоксикация ) му връчих древна 5 инчова дискета. Взе я. А аз се изненадах и започнах да засичам след колко време ще се върне. ( на предишната ми работа такъв майтап ми струва месечната премия, но обикновенно хората се усмихват и искат нормален диск ). Колкото и да е странно, оня се върна след половин час:
- Не ми се отваря ЦеДе-то...
- А вие какво направихте преди това ( започвам да подозирам, че на този свят има още един идиот, който ще разреже опаковката на дискетата и ще навре магнитния диск в CD-то )
- Ами.. извадих вашия диск от опаковката и го сложих в ЦеДе-то...
- Добрее.... донесете компютъра ( докато още не са ме уволнили )
Понеже вече са ме лишили от премия, пък и ми връчиха писмено предупреждение, бързичко разглобявам машината и давейки се от смях, разглобих устройството и извадих от него размазаната дискетка. След това върнах машината и си бих камшика от работа.

Четвъртък:

Днес имам среща. Появявам се в костюм, бяла риза и вратовръзка. Композицията се завършва със златна игла с диаман. От мен се носи аромат на „Олд спайс” и скъпи цигари. Народа е в шок. Свикнали са да ме виждат с дънки, маратонки, тениска на AC/DC и дънково яке със значка „Тракторист на годината”. Почват да се чудят дали съм добре. За изумление на охраната вадя ключ и отварям вратата с него, а не както обикновенно с отвертката. Като поздравявам, народа диво се озърта, защото не знаят какво да очакват от мен. Звънят от счетоводството.
Аз: - Добро утро ( от другата страна се чува удивено мълчание. Чудят се дали не са сбъркали номера )

- Ъъъъ... Максим ?
- Да ?
- Ъъъъ...при нас, такова... електронната поща не работи.
- Сега идвам.
От другата страна изпускат слушалката. Качвам се, поздравявам. Народа ме гледа с опасение.
- Мда... и на кой не му работи пощата ?
Пауза. Тих глас:
- На мен
- Госпожо Петрова, като пишете адреса, не пишете www.mail.bg, а pupkin@mail.bg. Запомнихте ли ? Някой да има да пита нещо друго ?
Напускам помещението, съпроводен от удивени погледи.
Следваща точка от маршрута – юристите. Там са доставили нов, както му викат всички „ксерокс”. Отварям кашона, вадя копира. Младока Женя се хвърля да ми помага. Ало, дребен, къде се буташ ? На мен бицепса ми е колкото крака ти. Ама сам ти го изпроси, на, дръж ! Връчвам му го. Раздава се звук на рязко натоварени прешлени, лицето на младока става пурпурно, а той се бори да запази равновесие. В края на краищата със замах го тряска на масата, като при това си затиска пръстите. Идва моя ред:
- Ей ! Леко бе ! Ти какво, не можеш ли да го оставиш нормално ? Защо трябва да го удряш така ? Я по-добре го метни от балкона, направо на боклука!!
- Ама той тежи...
- А кой ти каза, че е лек ? Що се буташ тогава ?
Приближава се началничката на юристите. От нея се страхуват повече, отколкото от мен. А това е достойно за уважение. Поне хока по-майсторски от мен:
- А ако го беше потрошил ? Печалбата ни за половин година заминаваше! И въобще погледни се ! Изгеждаш като сдъвкан и изплют! Небръснат, рошав, негладен костюм, ризата също негладена, че и си я натъпкал в панталона както ти падне. А я погледни Максим ! Като от списание изваден ! В обедната почивка да се подстрижеш, а сега марш да се бръснеш !

Новобранеца, червен като рак, излетя като куршум от стаята. Аз със доволен вид започвам да сглобявам копира. Мдаа, готово, остава само да го настроя ( който не знае – преди първото копиране трябва да се мине през всичките зашморцани менюта и да се настроят хиляда параметъра, иначе копира може да се преебе безвъзвратно ). Отивам да пия кафе с началничката преди окончателната фаза на инсталацията. Разполагам се в креслото, като забърсвам няколко плода от купата. След няколко минути се обръщам:
- ААААА !! Не ! Стой !
Някаква лелка, фиксирала копира и решила да го пробва. От копира вече излизаше плътно черен лист, направо втвърден от количеството тонер. „А ! Ама той не работи!” Бля, а ти къде си буташ кривите пръстенца, ма ? Следващите 30 минути отиват за отстраняване на последствията и обучение на персонала. Напускам отдела с връзка банани, в качеството на благодарност.
Оф, уморих се. До обяд се мотах по форумите. Ама трябва да се обядва... Я да погледнем лога. Аха ! Някой сваля картинки на каки ? Ето при кой ще обядвам... Енергетиците. Приятел съм с тях. Влизам при тях с поздрав:
- Чиф го дървите, тука а ?
- А, Макс, здрасти ! Тък ще обядваме, сядай! А може ли да свалим малко картинки ?
- Може бе,мътните... сваляйте на воля, само сложете кафето.
След обяда отивам в базата. Нещо им бил мажел копира. Махнах девелопера. Ми ще маже, контейнера за отработен тонер е пълен догоре. Питам за кутийка да изсипя тонера. Не дадоха. Сами са си виновни. Изсипвам тонера в кенефа. А тонера не се мокри. И не потъва. И ако пикаеш отгоре се вдига до тавана. Сядам и сглобявам копира обратно. В коридора изведнъж започват да се раздават майни, в стаята влита човек, приличащ на миньор, работил 2 смени една след друга. Чакай да позная къде е пикал. Като си махна очилата заприлича на Мики Маус. Аз истерично се зарових в копира. След отстраняването на всички проблеми пих кафе със склададжиите и изплюсках половин торта... Е, обратно към работното място да дописвам програмата на С за девойката, която днес ще поканя на кафе. А ето я и нея !
- Слънчице, харесва ли ти програмката ?
- Мъррр...
По нататък не ви засяга...

Петък
Закъснях за работа. Недоспал съм. Дойдох с костюма, но без вратовръзка. Народа все още се впечатлява, но омачкания ми вид и откъснатото копче на сакото ги успокояват малко. Отворих си стаята с отверка, наблъсках кафе-машината за силно кафе, изключих проксито ( майната им, ще поседят без Интернет ) и запалих цигара. Неее, днес не ми се работи. От скука залепих на сървърното знак за радиоактивност, дано да почнат да влизат по-рядко. Обади се шефа и злорадо ми обясни, че днес ще имам стажант на лятна практика. Е, какво, ще го видим тоя. На вратата се появява срамежлива стажантска муцуна.
- Здрасти, влизай ! Как се казваш ?
- Васил.. Тоест Васко
- Ей там са кафето и чашите, обслужвай се.
Телефона прекъсна удоволствието от кафето. Обаждат се от приемната за малкия им плосък копир. След като им оправихме проблема, реших да сваля стажанта в работилницата, за да не ни досаждат. Тъкмо ще помогне и ще подреди инструментите на смотания рафт. Естествено пътьом забърсахме няколко студени бири от сървърния шкаф. А работилницата ми е мечта работа – едно помещение със собствен изход от сградата. За него знаят само шефа и телефониста. Има мивка, малък билярд и надуваем матрак, в случай на пренощуване. На стената до масата е заковано дъно, а кабелите висят на масата. Страшно удобно за тестване на хардуер. В работилницата цари пълен бардак...по-скоро ентропия. Аз сам по себе си съм концентратор на ентропия. А по законите на термодинамиката, ако не се предприемат никакви действия ентропията се стреми към безкрайност... Мда, така и изглежда.
- И ти на кво програмираш ?
- Ми на С++, на Фортран, HTML, Perl, Java
- Супер, значи ще ремонтираш принтер ! Всеки програмист просто трябва да може да ремонтира принтер !
Връчвам на шашардисания Васко НР LaserJet1100 и отвертка. Мда... Това трябва да се види. Явно отвертка е пипал за последно в часовете по трудово в училище. Е, нищо, търпение и труд... С моя и божията помощ капака е махнат за 10 минути. Е какво пък, вади. Виждаш ли тази квадратна джажа ? Това е транслокатора. Правило 1: като намериш транслокатора, търсиш гравицапа. Вася се изхили и засмука прискрипания пръст. След час вече знаеше що е то фюзер и се научи да сменя термолентата. След това ми помогна да залепим падналата плочка на стената. Добре.. време е да му покажем суровата страна на живота. Отиваме в счетоводството, ще инсталираме новия принтер и ще разберем защо забива единия компютър.
- Здравейте, позволете да ви представя новия ни сътрудник Васко !
- Колко сладък младеж ! И той като теб ли е програмист ?
- ( Оф, кога ли тия ще запомнят думичката админстратор? ) Дааа !
- А вие сега принтер ще ни сложите ли ?
- Според вас защо сме дошли ?
- А той хубав ли е ? Принтера де ?
- Страшен ! Стерео, със вграден транслокатор. ( гледат ме с уважение )
Идва ред и на забиващия компютър. Включвам, раздава се бръмчене. Мда.. ще сменяме вентилатор.

- Какво ми е на компютъра ?
- Счупил се е
- И какво да правя ?
- Ми оставете ме да го оправя
Стажанта взема кутията, аз няколко бисквити и слизаме в сървърното. Докато стажанта сменя вентилатора, аз свалям процесора -2800 и слагам вместо него Р4-2000. На мен 2800 ми трябва повече. Доприпка една лелка от човешки ресурси и каза, че на мен „пак не ми работи сървъра”. Отидох. Е, да, разбира се, когато лелката не може да си направи скапаната таблица в Ексел, то не ми работи сървъра. Наистина – живота на админа е пълна скука, до момента в който не появят тия с кривите пръстенца !
Е, време е за обед. В обедната почивка си ходих до вкъщи и се преоблякох. Предстои ни доста мръсна работа.
Задачата ни се състои в опъването на мрежа в единия кабинет. Ще трябва да разглобяваме окачения таван в коридора. Мда.. отдавна не съм се катерчил по стълби. Кой идиот е опъвал мрежи по таВААААААА.... Е, в общи линии се подхлъзнах на стпенката и по пътя надолу отнесох половината палма под мен. Я сега ролята на Тарзан да поеме стажанта. Като свършихме с работата, взех изкубнатото листо от палмата и го посадих в моя кабинет в кутия от натурален сок. След като свалихме стреса с две бутилки Каменица взех за ремонт един мастилено-струен. Такъв на стажанта не се поверява. Новобранеца пратих за бира, а се захванах. Олеле, колко осран принтер. Към края на оправянето се бях омазал с толкоз разноцветно мастило, че приличах на картина на вълнисто папагалче, нарисувана от авангардист. За сметка на това стажанта се върна с 4 бири и нелошо количество риба. Ще стане програмист от него ! За днес остана само да върнем компютъра на счетоводството. Мразя да инсталирам компютри. Трябва да се навирам под всевъзможни бюра, зад шкафове и да се боря със всякакви омотани кабели. Трябва компютърните маси да се проектират от администратори, а не от шибани дизайнери. И в този случай не мога да се докопам до мрежовия кабел. Питам за нещо криво и тънко, а лелката на която е компютъра пита „ А може би аз с крак ?” Едвам изпълзях изпод бюрото. Мда.. с тия юзери не се скучае... Изтупах прахоляка от дънките и се смъкнах в сървърното да пием бира със стажанта и да се пуцаме на CS.

All these things we'll one day swallow whole
Fade out again, Fade out.

#22 Blacky

    Дунавски вълк

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1005 posts

Posted 07 август 2007 - 15:59

в тоя дух:

"ЕЛа да ми го вкараш, че аз сама не мога нещо..."
ама ставаше дума за флаш драйв в usb-то, за съжаление...
...I can hear the silence,
see invisible emptiness...
Pasi Koskinen

#23 Satyr

    Администратор

  • Велики Магистри
  • PipPipPipPipPip
  • 7521 posts

Posted 07 август 2007 - 16:12

Това е по истински случай:

Блондинка си купила "Word", но не успява да го инсталира. Компютърът й бил на земята, тя седнала "по турски" пред него и някъде там - кутията на софтуера. Обажда се на познат програмист, той я разпитва това-онова, пита и "Къде ти е Word-а?", т. е. в коя директория е инсталиран. Но получава отговор "Word-а ми е между краката" :D
WeRock.bg - сайт за Праведна музика

#24 dave

    Not Knowing

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 505 posts
  • Location:Babylonian Tower
  • Interests:watching different roads and wonder where my own is rolling<br />waiting all day long for a change and it's showing

Posted 07 август 2007 - 16:30

View PostSatyr, on Aug 7 2007, 17:12, said:

Това е по истински случай:
Смеем се ние на хората, ама рограмистите и сисадмините сме такива гъби отровни, дето никъде ги няма.

Пример за правешко-калифорнийския диалект, който ползваме повсеместно в работна обстановка:
"- Фиксна ли ишуто от вчера?
- Кое ишу?
- Ами дето ти го сенднах вчера заедно с рипорта и фийчър рикуестите.
- А-а-а-а..., ами рейсна проблем. Аз щото сендвам един рикуест и сървърът нали трябва да ми ритърне риспонса и да си крейтне сешъна, а аз да рисийвна едно куки. Е да де, ама ми ретърнва ерор риспонс и ми хинтва че обджекта не бил авейлъбъбъл.
- Ти сигурно си мисюзнал нещо по фреймуърка. Инишълайзваш ли правилно рикуест параметрите и рикуест фекчъриту? Да не си забравил да инебълнеш кукитата преди крейтването на риспонс обджекта?
- Ами всичко е окей. Копнах икзампъла от хелпа и го модифайнъх малко да фитне на моя кейс.
- А-а-а ..., ама сигурно си забравил да инитнеш на кънекшъна пропъртитата дето се слагат в контекст обджекта на фекчърито за да си инишиейтне правилно ес-ес-ел сешъна. Нали в контекста се сетва кийстора за да си гетне сертификатите от него. Ексепшън ли ти рейсва или ти ритърва инкоректна дейта?
- Ами направо фейлва с ексепшън и в стек трейса няма нищо. Поинтът е че ми ритърнва инвалиден риспонс код. Няма го в доковете. Сърчвах в Гугъл за такова ишу, ама не намира нищо.
- Ами го ахед. Нали знаеш за дедлайна? Гледай да го фикснеш асап, че трябва да се имплиментват сървисите по другия проджект.
- Окей, сега ша го дебъгвам ишуто. В краен случай ша декомпилирам сървиса и ша го рисърчвам що фейлва."


Next One Is Real

#25 Hard rock fan

    Self Portrait

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1036 posts
  • Location:The land of no tomorrow

Posted 07 август 2007 - 16:50

View Postdave, on Aug 7 2007, 17:30, said:

Смеем се ние на хората, ама рограмистите и сисадмините сме такива гъби отровни, дето никъде ги няма.


Никакви гъби отровни не сте :nono:

Нашият сисадмин в бачкането е най-якият пич измежду сички колеги.
Не е било да му се обадя и да не е свръхучтив и добронамерен и дружелюбен, идва (или праща някой от отдела) тутакси, разбира си много здраво от работата, изобщо: сисадмин, та дрънка.:clapping:
Като оставим настрана, че май е най-заетият човек от всички.
За него необходимото и достатъчно доказателство за съществуването на Бог беше музиката.

#26 henna iv

    why-not-smile

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 412 posts
  • Location:out-of-time

Posted 07 август 2007 - 16:53

View Postdave, on Aug 7 2007, 17:30, said:

Смеем се ние на хората, ама рограмистите и сисадмините сме такива гъби отровни, дето никъде ги няма.

Пример за правешко-калифорнийския диалект, който ползваме повсеместно в работна обстановка:
"- Фиксна ли ишуто от вчера?
- Кое ишу?
- Ами дето ти го сенднах вчера заедно с рипорта и фийчър рикуестите.
- А-а-а-а..., ами рейсна проблем. Аз щото сендвам един рикуест и сървърът нали трябва да ми ритърне риспонса и да си крейтне сешъна, а аз да рисийвна едно куки. Е да де, ама ми ретърнва ерор риспонс и ми хинтва че обджекта не бил авейлъбъбъл.
- Ти сигурно си мисюзнал нещо по фреймуърка. Инишълайзваш ли правилно рикуест параметрите и рикуест фекчъриту? Да не си забравил да инебълнеш кукитата преди крейтването на риспонс обджекта?
- Ами всичко е окей. Копнах икзампъла от хелпа и го модифайнъх малко да фитне на моя кейс.
- А-а-а ..., ама сигурно си забравил да инитнеш на кънекшъна пропъртитата дето се слагат в контекст обджекта на фекчърито за да си инишиейтне правилно ес-ес-ел сешъна. Нали в контекста се сетва кийстора за да си гетне сертификатите от него. Ексепшън ли ти рейсва или ти ритърва инкоректна дейта?
- Ами направо фейлва с ексепшън и в стек трейса няма нищо. Поинтът е че ми ритърнва инвалиден риспонс код. Няма го в доковете. Сърчвах в Гугъл за такова ишу, ама не намира нищо.
- Ами го ахед. Нали знаеш за дедлайна? Гледай да го фикснеш асап, че трябва да се имплиментват сървисите по другия проджект.
- Окей, сега ша го дебъгвам ишуто. В краен случай ша декомпилирам сървиса и ша го рисърчвам що фейлва."



ееееее, ДейвО, върна лелките-счетоводителки в групата на нормалните хора :clapping:

#27 dave

    Not Knowing

  • Енориаши
  • PipPipPipPip
  • 505 posts
  • Location:Babylonian Tower
  • Interests:watching different roads and wonder where my own is rolling<br />waiting all day long for a change and it's showing

Posted 08 август 2007 - 11:18

Това:

View PostHard rock fan, on Aug 7 2007, 17:50, said:

Не е било да му се обадя и да не е свръхучтив и добронамерен и дружелюбен, идва (или праща някой от отдела) тутакси, разбира си много здраво от работата....
Изобщо не се вързва с това:

Quote

изобщо: сисадмин, та дрънка.:blush:

Вашият сисадмин е тотално ънтрю и следва да бъде порицан назидателно! :yes:
Next One Is Real

#28 ArthurDent

    епископ

  • Отлъчени
  • PipPipPip
  • 245 posts

Posted 08 август 2007 - 11:50

View Postdave, on Aug 8 2007, 12:18, said:

Вашият сисадмин е тотално ънтрю и следва да бъде порицан назидателно! :blush:
'псолют-но :yes:
Иначе и аз мога доста риъл-стори-та да разправям от ежедневието ми. Но най ме кефи този виц:

Quote

Ако хората, които караха автомобили бяха като тези, които работят на компютри
(разговор по телефона между Шофьора (Ш) и Техника)

Т: Техническа поддръжка. С какво можем да ви помогнем?
Ш: Ъъъъъ... Колата не тръгва.
Т: Ясно. Кажете марка, модел и година на производство?
Ш: А аа... е-ли й майката! Купих я от магазина да я карам, откъде да знам
Т: Добре, добре, спокойно. Ще опитаме да минем без тази информация... (въздъхва) Имате ли бензин в резервоара?
Ш: Хм... Бензин в резервоара, казваш... А как да разбера?
Т: Вижте на предния панел. Къде е стрелката на "Е" или на "F"?
Ш: А къде е предния панел?
Т: Намира се зад кормилото, ако седите на предната седалка на мястото на шофьора.
Ш: Аааа! Виждам. .. Тцц... Има много стрелки, коя да гледам?
Т: Търсете тази, до която е написано Е или F. Може да е нарисувана и бензинова колонка.
Ш: Аааа! Виждам! Стрелката показва нула.
Т: Как на нула?
Ш: Аха. Точно на нула. А до нея пише "x1000". Това ли е модела на колата - x1000?
Т: (дълбоко въздиша, затваря очи) Не, това не е горивото, това е тахометъра. Той трябва да показва нула, ако колата не е в движение.
Стрелката за горивото, обикновенно е в ляво и по-надолу от тахометъра и на нея трябва да пише "Е", после полуокръжност и след това "F".
Ш: Ааа. Виждам ,виждам! Стрелката е по средата между Е и F.
Т: Отлично! Имате бензин. Сега да проверим акумулатора. Виждате ли волана?
Ш: Ъхъ.
Т: Натиснете точно по средата...
Ш: (Чува се силно "бииииип") Аууу! Така ли трябва да прави?
Т: (затваря очи) Всичко е нормално, това е клаксона. Ако работи, значи с акумулатора всичко е наред. Да оптиме сега да подкараме колата.
Ш: Нали ти казвам, че не тръгва! Затова ти звъня бе, идиот!
Т: (скърца със зъби) Нека да опитаме отново! Натиснете съединителя, после спирачката и завъртете ключа.
Ш: Ааа! Давай едно по едно! Къде е “съединителя "?
Т: СЪЕДИНИТЕЛЯ... Под волана в вляво. Намерихте ли го?
Ш: Намерих го.
Т: Натиснете го докрай. Така. Сега виждате ли под волана два педала?
Ш: Ъхъ.
Т: Левия е спирачка. Натиснете го. Натиснате ли?
Ш: Натиснах.
Т: Сега завъртете ключа за запалване.
Ш: Как да завъртя ключа, ако и двете ръце ми са заети?
Т: Моля?
Ш: С лявата ръка държа съединителя, а с дясната натискам спирачката, как да завъртя ключа, питам?
Т: (задавя се от смях). Така, да започнем от начало, но този път натиснете педалите с крака.
Ш: С крака? А може ли?
Т: (все еще се дави се от смях) Може.
Ш: Да пробваме... Уха, много е удобно... Защо не ми казахте веднага... Натиснах
Т: Сега завъртете ключа за запалване.
Ш: Къде е запалването?
Т: В основата на волана в дясно.
Ш: Хм. Тука има някаква дупка, но няма ключ.
Т: Ами сложете го.
Ш: Кого?
Т: (губи търпение) Ключа за запалване!
Ш: Как да разбера, кой е ключа?
Т: (хваща се за главата) Това е най-големия ключ във връзката.
Ш: Във връзката?
Т: Да, там където си държите останалите ключове...
Ш: Ааа! Аз я изгубих преди 2 седмици. Значи ми трябва ключ?
Т: (хвърля слушалката) Туууууууу....
Ш: Ало?


#29 Hard rock fan

    Self Portrait

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1036 posts
  • Location:The land of no tomorrow

Posted 08 август 2007 - 17:44

View Postdave, on Aug 8 2007, 12:18, said:

Вашият сисадмин е тотално ънтрю и следва да бъде порицан назидателно! :)

Хо-хо, прежният беше баш трю: надут, високомерен, презиращ всички несисадмински плебеи и откликващ на молба за съдействие след няколкодневно увещаване и смирени молби към Негово Админско Светейшество.

А сегашният е яко точен. Баш като сисадмина, на когото попаднах във Финландия. Тоест, човек, който приема работата си като както я приема всеки друг. И си я върши точно.

btw, във Финландия на сисадмина му викат "Кампютъргай".:)

Edited by Hard rock fan, 08 август 2007 - 17:45 .

За него необходимото и достатъчно доказателство за съществуването на Бог беше музиката.

#30 Blacky

    Дунавски вълк

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1005 posts

Posted 09 август 2007 - 08:51

View PostHard rock fan, on Aug 8 2007, 18:44, said:

btw, във Финландия на сисадмина му викат "Кампютъргай".:P
:acute: а как викат тогава на студентите в компютърните специалности ? "computerguy candidate" ? :no:
...I can hear the silence,
see invisible emptiness...
Pasi Koskinen

#31 Lady in Black

    послушник

  • Енориаши
  • Pip
  • 5 posts

Posted 18 август 2007 - 13:40

Един поздрав не само за админите, но и за всички компютърджии:

Веднъж лекар, строителен инженер и програмист, започнали да спорят - коя професия е по-древна. Лекарят отбелязал:
- В Библията се казва, че Бог създал Ева от реброто на Адам. Такава сложна операция не може да се извърши без хирург специалист. Ето защо, може да се смята, че моята професия е най-древната на света.
Строителният инженер се намесил:
- Да, но преди това Бог сътворил небето и земята от хаоса. Това, без съмнение е бил първия строително инженерен проект на света, затова смятам, че строителната инженерия е по-древна професия от лекарската.
Програмиста се замислил и след малко се усмихнал лукаво:
- А според вас, кой е създал хаоса?
:lol:


Надпис в отдел "Поддръжка на компютърната техника" на голяма фирма:
Теория - това е когато знаете всичко, но нищо не работи.
Практика - това е когато всичко работи, но не знаете защо.
При нас съчетаваме теорията с практиката.
Нищо не работи и нямаме понятие защо.


Пилот на хеликоптер се загубил в бурята. Видял небостъргач и показал табела с надпис:
"Къде съм?"
От там му показали друга табела:
"В един хеликоптер"
Спътникът му казал:
- Карай наляво!
- Откъде знаеш?
- Това може да бъде само офисът на Microsoft!
- ?!?
- Отговорът беше също като Help-а на Windows. Абсолютно точен и също толкова безполезен.


Програмист занимава малкия си син:
- Как прави кучето, татковото?
- Бау, бау, тате!
- А как прави котето?
- Мяу, мяу, тате!
- А мишлето как прави?
- Клик, клик, тате...


На въпроса:
"Ползвате ли интернет?" - положително са отговорили 100 процента от анкетираните българи.
Анкетата е била проведена съвсем наскоро в интернет.

#32 Satyr

    Администратор

  • Велики Магистри
  • PipPipPipPipPip
  • 7521 posts

Posted 20 август 2007 - 10:09

Гробът на Стив Джобс :harhar:

Attached Files


WeRock.bg - сайт за Праведна музика

#33 Blacky

    Дунавски вълк

  • Енориаши
  • PipPipPipPipPip
  • 1005 posts

Posted 28 август 2007 - 08:55

Quote

Yesterday
=======
Yesterday,
All those backups seemed a waste of pay.
Now my database has gone away.
Oh I believe in yesterday.
Suddenly,
There"s not half the files there used to be,
And there"s a milestone hanging over me
The system crashed so suddenly.
I pushed something wrong
What it was I could not say.
Now all my data"s gone and I long for yesterday-ay-ay-ay.
Yesterday,
The need for back-ups seemed so far away.
I knew my data was all here to stay,
Now I believe in yesterday.

...I can hear the silence,
see invisible emptiness...
Pasi Koskinen

#34 henna iv

    why-not-smile

  • Енориаши
  • PipPipPip
  • 412 posts
  • Location:out-of-time

Posted 29 август 2007 - 10:53

:blush:

:P

тя по-готина станала от оригинала на Макартни ве :harhar:





1 user(s) are reading this topic

0 members, 1 guests, 0 anonymous users