69 replies to this topic

[Roy]

През 2008 година имаше подобна тема, но понеже мина време, започнаха да пишат и много нови потребители, а и с Envy стана лаф за това, реших да направя римейк на темата "Кои албуми промениха/оформиха музикалните Ви предпочитания?". Няма ограничения в бройката на споменати албуми за желаещите да се включат по темата, но нека всеки си дава сметка за разликите между един любим албум и такъв, който е променил/формирал личния музикален вкус. Би било добре ако пишещите в тази тема споделят с по няколко думи защо, как или с какво даден албум е променил нещо в музикалните им вкусове. Разбира се, не бих могъл да задължа всеки пишещ в темата да споделя такива неща, но именно това би отличило тази тема от безсмислен списък, защото е напълно възможно не всеки от четящите да е запознат със споменаваните албуми, групи или музиканти от другите участници в темата. По-късно ще се включа и аз.

[Digger]

Квото се сетите на Queen и най-вече "Another One Bites the Dust".
После бяха Helloween с "Keeper..." и Gamma Ray с "Land Of The Free" - един вид, такива вокали не бях чувал дотогава.
Между двете групи от нейде се появи обложката на "Cause Of Death" на Obituary - светът вече никога няма да бъде същия.

Това са - разбира се, няма как да не отбележа Big 4 (Metallica, Megadeth, Slayer, Anthrax) и Small 4 - които са по-Big от Big 4 - Testament, Exodus, Overkill и Немската траш троица
И накрая Candlemass - "Животът е тежък, но Candlemass са още по-тежки"!!!

[Karolina]

Албумите, които оформиха музикалния ми вкус, са два: Sad Wings of Destiny (Judas Priest, 1976) и Sin after Sin (Judas Priest, 1977). Абсолютно основополагащи, макар че към настоящия момент дори не са в личния ми TOP10.
Първата ми среща с тях беше през лятото на 1984 година, а първата песен, която прикова вниманието ми (вовеки) беше Diamonds and Rust.

Албумът, който промени насоката на музикалните ми предпочитания, беше Kapital (Laibach, 1992).
Метна ме здраво в индъстриъла, където се чувствам много добре.

В момента слушам доста широка палитра от стилове и под-стилове на Праведната музика, без някои крайности.
Има много групи и албуми, които по един или друг начин са повлияли на развитието ми, но това са по-дребни влияния, които не си заслужава да бъдат споменавани, за да не излезе като списък на любими албуми

[Envy]

Rob Roy, on 13 март 2012 - 09:49 , said:

"Кои албуми промениха/оформиха музикалните Ви предпочитания?"
...нека всеки си дава сметка за разликите между един любим албум и такъв, който е променил/формирал личния музикален вкус.

Всеки албум, който по някакъв начин е оформил музикалния ми вкус, го е и променил. И обратното. Лошото е (дали?), че подобна тема е безкрайна - общо взето, тръгва от мига, в който си започнал да слушаш музика съзнателно и целенасочено, и ще продължи до момента, в който спреш...

При мен всичко започна в самото начало на 80-те с плочите на родителското тяло, които (напълно разбираемо и абсолютно неизбежно) дадоха началото на "оформянето" ми - Abba, Ray Charles, Stevie Wonder, Oscar Benton, Bee Gees, Puhdys, The Kinks, The Beatles и Queen, плюс няколко сборни касети със записи на Uriah Heep, Rolling Stones, Bill Haley... Не, че слушам която и да било от тези групи и днес (с изключение на Queen), но явно това ще да е основата.
Имаше и доста плочи с класическа музика, но на тях обърнах внимание значително по-късно (за сметка на това - доста сериозно)...

Оттам нататък музикалните ми предпочитания не са спирали да се променят/оформят, така че - искам или не - ще се наложи да изтърся нещо като списък, защото нямам нито време, нито нерви да пиша по нещо за всеки "вкусоопределящ" албум. Ще пробвам само да ги подредя хронологически - не според годината на излизане, а според времето, в което съм ги открил за себе си (и съотв. са ми повлияли), започвайки от 80-те:

Queen - "A Day at the Races" [1976]
Andrew Lloyd Webber & Tim Rice - "Jesus Christ Superstar" [1969]
Deep Purple - "In Rock" [1970]
Scorpions - "Lovedrive" [1979]
Iron Maiden - "Killers" [1981]
Twisted Sister - "Stay Hungry" [1984]
Judas Priest - "Turbo" [1986]
Metallica - "...and Justice for All" [1988]
Queensryche - "Operation: Mindcrime" [1988]
A-ha - "Scoundrel Days" [1986]
Pink Floyd - "A Momentary Lapse of Reason" [1987]
The Doors - "The Doors" [1967]
Laibach - "Let It Be" [1988]
Dead Can Dance - "Within the Realm of a Dying Sun" [1987]
Swans - "The Burning World" [1989]
Joy Division - "Closer" [1980]
Sex Pistols - "Never Mind the Bollocks, Here's The Sex Pistols" [1977]
Контрол/Нова генерация - "BG Rock 1" [1988]

В началото на 90-те се намесиха следните албуми:

The Sisters of Mercy - "Vision Thing" [1990]
New Model Army - "Thunder and Consolation" [1989]
Killing Joke - "Night Time" [1985]
Psychotic Waltz - "A Social Grace" [1990]
Mekong Delta - "Dances of Death" [1990]
Anacrusis - "Manic Impressions" [1991]
Faith No More - "The Real Thing" [1989]
Saigon Kick - "Saigon Kick" [1991]
Soundgarden - "Badmotorfinger" [1991]
Alice in Chains - "Facelift" [1990]
Obituary - "Cause of Death" [1990]
Paradise Lost - "Gothic" [1991]
Cathedral - "Forest of Equilibrium" [1991]
Type O Negative - "Slow, Deep and Hard" [1991]
Pestilence - "Testimony of the Ancients" [1991]
Gorefest - "False" [1992]
Fear Factory - "Soul of a New Machine" [1992]
My Dying Bride - "Turn Loose the Swans" [1993]
Type O Negative - "Bloody Kisses" [1993]
Depeche Mode - "Songs of Faith and Devotion" [1993]
Einstuerzende Neubauten - "Tabula Rasa" [1993]
Will - "Pearl of Great Price" [1991]
Clawfinger - "Deaf Dumb Blind" [1993]
Die Krupps - "II: The Final Option" [1993]
Виолетов генерал - "Двойник" [1992]
Тъмно - "Тъмно" [1994]

От средата и края на 90-те няма как да не отдам дължимото на тези:

Nick Cave & The Bad Seeds - "Let Love In" [1994]
The Tea Party - "The Edges of Twilight" [1995]
Анастасија - "Before the Rain" [1994]
Elend - "Les tenebres du dehors" [1996]
Rammstein - "Sehnsucht" [1997]
Meshuggah - "Chaosphere" [1998]
Samael - "Eternal" [1999]
Paradise Lost - "Host" [1999]
VAST - "Visual Audio Sensory Theater" [1998]
Portishead - "Portishead" [1997]
Ulver - "Themes from William Blake's The Marriage of Heaven and Hell" [1998]

И к'во остана? Настоящият век... Не е много, но все пак има нещичко:

Ulver - "Perdition City" [2000]
Antimatter - "Saviour" [2001]
Massive Attack - "100th Window" [2003]
Muse - "Absolution" [2003]
Gojira - "The Link" [2003]
Opeth - "Ghost Reveries" [2005]
Katatonia - "The Great Cold Distance" [2006]
Cynic - "Traced in Air" [2008]
Brendan Perry - "Ark" [2010]
O.Children - "O.Children" [2010]
Killing Joke - "Absolute Dissent" [2010]

Със сигурност изпускам доста албуми, но и не бих могъл да се сетя от раз за всички "крайъгълни камъни" в нагласите и предпочитанията ми, предвид факта, че дъня музика през почти целия си съзнателен живот.
И нека да завърша с уточнението от началото на темата - изброените албуми не са ми любими като цяло (особено онези от първата четвърт на списъка, с малки изключения). Просто са дали някаква посока на музикалния ми вкус в един или друг период, това е. Иначе темата е безкрайна... или поне така се надявам за себе си.

[BeerMe]

Аз ще отговоря бързо и кратко: Няма такива албуми! Слушам каквото ми харесва и всеки ден различна група се намира да ме изненадва приятно. Никога не съм харесвала цели албими, а отделни песни или изпълнители като цяло и не мога да кажа ей този албум ми харесва, защото такъв няма.

[Roy]

Envy, on 13 март 2012 - 17:10 , said:

Всеки албум, който по някакъв начин е оформил музикалния ми вкус, го е и променил. И обратното. Лошото е (дали?), че подобна тема е безкрайна - общо взето, тръгва от мига, в който си започнал да слушаш музика съзнателно и целенасочено, и ще продължи до момента, в който спреш...

Колебаех се кой глагол да използвам в заглавието на тази тема - оформям или променям (това за резбите и радикалното също ми звучеше добре, но е закачливо-двусмислено). За това реших да използвам и двата. Както сам си написал, "всеки албум, който по някакъв начин е оформил музикалния ми вкус, го е и променил. И обратното."Съгласен съм с теб, че този процес няма ясно изразен край, докато човек е жив, но не мисля, че всичко което харесаш в действителност променя твоя вкус. Промяната я разглеждам на фона на всеобщото разнообразие. Мисля, че има един или няколко албуми, конкретни форми на дадено изкуство, които фокусират вниманието върху себе си, а може би и провокират интерес за още.

Хубаво е, че има разнообразие. И четиримата писали до сега в тази тема сте подходили коренно различно. И аз ще се включа утре, понеже днес не ми стигна времето.

[Dart Marty Rocks!!!]

Metallica - Black Album (1991)
Muse - Origin of Symmetry (2001)
Iron Maiden - A Matter of Life and Death (2006)
Arctic Monkeys - Whatever People Say I Am That's What I'm Not (2006)
Kaiser Chiefs - Yours Truly, Angry Mob (2007)
Them Crooked Vultures - Them Crooked Vultures (2009)
Avenged Sevenfold - Nightmare (2010)
Viperfish - Viperfish EP (2010)

[Envy]

Rob Roy, on 13 март 2012 - 18:22 , said:

не мисля, че всичко което харесаш в действителност променя твоя вкус.

Естествено. Затова и пробвах да изредя само албуми, които са повлияли на вкуса ми осезаемо. Ако трябваше да споменавам неща, които просто харесвам, щях да си пиша поне до утре (някои биха го нарекли музикално помиярство).

[HeathenHeart]

Аз съм писала вече в тази тема:
http://forums.katehi...opic=2315&st=80
#82
Което мога да допълня e: Ровейки се в интернет преди години, съвършено случайно попаднах на група със странното име Korpiklaani, стана ми любопитно. Първият техен албум, който чух беше Тales Along This Road. Този албум промени, или по-точно сериозно допълни, музикалните ми предпочитания, явявайки се за мен "врата" към фолк-метъла.

[Roy]

Ето и личните ми "крайпътни камъни":

Al Di Meola - "Soaring Through A Dream" (1985) - слушам и харесвам доста джаз фюжън, но този албум ми е безспорния фаворит заради бразилските си и средиземноморски влияния.

Anathema - A Fine Day To Exit (2001) - с този албум започна моето пътуване с музиката на братя Cavanagh. Музиката на Anathema силно ме впечатлява със своето одухотворено и емоционално звучене. Макар настроението да е по-често минорно, лично аз свързвам музиката им с хубави спомени.

Atheist - "Elements" (1993) - този албум ми показа, че метъл музиката може да бъде учудващо технична и разнообразна. Много харесвам и Meshuggah, но Atheist ми бяха първият досег до техничния и екстремен метъл звук.

Arcana - "Cantar de Procella" (1997) - това ми беше първият ембиънт албум. Неокласическото им ethereal ембиънтt звучене беше нещо съвършенно ново за мен. Освен това, от една страна ме открехна за изданията на лейбъла Cold Meat Industry, а от друга - открих Dead Can Dance.

Bluba Lu - "MOOGaMOOD"(2002) & "re:verb" (2004) - не вярвах, че е възможно български проект да звучи толкова самобитно, интересно и конкурентноспособно.

Carcass - "Symphonies of Sickness" (1989) - от години не слушам Carcass, но с този албум преобърнаха представата ми за грайнд и дет метъл.

Celtic Frost - "Into The Pandemonium" (1987) - един от най-авангардните метъл албуми. Много харесвам как се смесва готическото настроение в цялата музика.

Coil - "The Ape Of Naples" (2004) - един от албумите които промениха вкусът и представите ми за музиката, като цяло.

Crematory - Transmigration (1993) - и тази група отдавна не слушам, но 90-тарските й албуми бяха първият ми досег с готическата атмосфера в метъл музиката и оказаха сериозно влияние върху музикалният ми вкус.

The Cure - "Faith" (1981) - харесвам почти всички албуми на тази група, но конкретно този беше един от първите които им чух и с които започнах да слушам готик рок от първата вълна.

Das Ich - "Antichrist" (2002) - дали защото ми беше първият досег с готик индъстриъла или защото наистина е много добър, и до ден днешен не съм чул нещо по-въздействащо в тази стилистика.

Death - "Spiritual Healing" (1990) - Death ме впечатлиха със сложната си музика (като за дет метъл) и интелигентни текстове (в по-късните им албуми).

Depeche Mode - "Ultra" (1997) - с този албум започнах да слушам DM, а това беше от знаковите промени в музикалният ми вкус

The Doors - "Waiting For The Sun" (1968) - любимият ми техен албум стана причина да започна да слушам много друга, нова за мен музика, като психеделия, блус рок, пънк, че дори и гръндж

Einstürzende Neubauten - "Zeichnungen des Patienten O. T." (1983) - този албум ме открехна за един нов свят, лишен от куплетно-припевни мелодии, но не и от искренност и разнообразие.

ELP - "Pictures at an Exhibition" (1971) - този албум бе причината да преоткрия класическата музика, но и един от албумите с които/заради започвах да слушам прог.

Fields Of The Nephilim - Elizium (1990) - за мен това е вторият най-добър готик албум, след "Into The Pandemonium". Предпочитам ги пред Bauhaus и The Sisters Of Mercy.

Front Line Assembly - "Epitaph" (2001) - един от двата албума които ме привлякоха в индъстриъл музиката. Удивително съчетание между тежест и мелодия, метъл и електроника.

The Future Sound Of London - Dead Cities (1996) - 90-тарските FSOL ми показаха съвсем нов свят от звуци.

The Gathering - "Souvenirs" (2003) - един от най-хубавите албуми (и гласове, и гласове!) които съм слушал. Трип рокът на The Gathering, заедно с едноименната песен от "A Natural Disaster" на Anathema, бяха основните причини да прослушам и трип-хоп

Gong - "Gong Est Mort" (1977) - един от най-любимите ми джаз рок концерти. От тук започна моят интерес към прогресивния рок, към фюжъна, към джаза и към психеделията.

Jean-Michel Jarre - "Oxygene" (1976) & "Equinoxe" (1978) - "Кислород"-я го считам за най-великият албум с ел. музика. Заедно с "Равноденствието" са два от албумите заради които слушам електронна музика.

Keith Jarrett - "Paris Concert" (1990) - обичам този соло концерт за пиано.

King Crimson - "Lizard" (1970) - друг от албумите които ме запалиха по прог и джаз.

Korn - "Life Is Peachy" (1996) - Korn бяха саундтрака на детството ми, така че не мога без тях.

Limp Bizkit - "Three Dollars Bill, Yall" (1997) - личен албум.

Miles Davis - "On The Corner" (1972) - "клешове", "полийси", "толкингхедци" - Майлс беше преди тях. Може би най-експерименталният му албум. Покрай него прослушах и много реге, фънк, хип-хоп и дъб.

Morphine - "Yes" (1995) - един от албумите с които влязох в джаза, но отказах да излязна от там. Оказа се, че джазът, блусът и рокът могат да бъдат много секси, когато са заедно.

My Dying Bride - "34.788%... Complete" (1998) - любимият ми авангарден метъл албум.

New Model Army - "Thunder & Consolation" (1989) - за мен NMA запълниха някаква празнина в мен. Не бих се отказал доброволно от музиката им.

Ozric Tentacles - "Arborescence" (1994) - първата ми среща с "озирисите" беше разтърсваща, подобно оргазъм. Бих казал, че те, заедно с Pink Floyd и Coil, промениха в най-силна степен възприятията ми за музиката.

Pestilence - "Spheres" (1994) - един от любимите ми авангардни метъл албуми. Повече ми харесва от "Focus" на Cynic.

Peter Green Splinter Group - "In Concert" (2003) - разкошен блус концерт от две части - електрическа и акустична. Peter Green ми остана любим блус китарист и причина да открия за себе си музиката на Stevie Ray Vaughan.

Pink Floyd - "The Dark Side Of The Moon" (1973) & "A Momentary Lapse Of Reason" (1987) - това бяха първите два албума които съм слушал и формираха в голяма степен музикалните ми предпочитания.

Radiohead - "Amnesiac" (2001) - знакова за мен група.

Skinny Puppy - "Bites" (1985) - един от двата албума които ме привлякоха в индъстриъл музиката. Квинтесенция за 80-тарски индъстриъл.

Soundgarden - "Louder Than Love" (1989) - първият ми сериозен досег с грънджа. Все още много харесвам този албум.

Tangerine Dream - "Rubycon" (1975) & "Logotypes" (1982) - два от най-любимите ми албума. От тях започна нестихващият ми интерес и страст към мууг синтезатора, VCS 3 и мелотрона.

Tom Waits - "Closing Time" (1973) & "The Heart Of Saturday Night" (1974) - изисканият му джаз-блус определено е нещо без което не мога.

Tool - "AEnima" (1996) & "Lateralus" (2001) - с тях започнах да слушам Tool.

Traffic - "The Last Great Traffic Jam" (2005) - винаги съм харесвал англо-саксонски фолк-рок, но този концерт от 1994 година буквално ме издухва от стола, седалките или земята

Type O Negative - "October Rust" (1996) - този албум ми осигурява достатъчната доза от готик и дуум за деня.

U2 - "Achtung Baby" (1991) - един от албумите които оформиха музикалният ми вкус, най-любимият ми алтернативен рок албум

Vangelis - "Blade Runner" OST (1994) - музиката на Vangelis заема съществена част в личните ми предпочитания.

Wolfsheim - "Spectators" (1999) - не заради Depeche Mode или New Order, а заради този албум и тази група започнах да слушам синтпоп

Нова Генерация - "Forever" (1991) - ...и започнах да слушам български уейв.

Эдуа́рд Арте́мьев - "Солярис", "Зеркало", "Сталкер": музыка к фильмам А. Тарковского (1999) - майсторът на АНС синтезатора.

[drivanov2003]

1978 (на пет) - една касета Oldies but Goldies - на Бийтълс - и вече гледах първа програма по-критично. Същата касета по-късно отново стана обект на непрекъснато въртене, че и по-голямата ми сестра предяви претенции...голям бой беше.
1984 - Тая същата сестра, някой съученик и записа един червен филипс с нещо дето виеше, и взеха да ми разправят, че тва било глас , не китара, - някой си Айн Гилън....оказа се запис на доста редкият Лайф ин концерт на Пърпъл издаден през 78ма записван през 70 и 72 в ББС.
1987 - чух студиен вариант на "Златния блус" и определено ми увисна ченето.
Същата година братчеда ми пусна Лайф афтър дед...и почнах да се пиша със метълите ( ама си останах хипарче)
1992 - Гергана Лазарова пусна няква музика и каза че били някви театрални сънища - убих се да търся тиътър дриим...
2001 - По Тангра вървяха едни парчета - дето се не им чувах изпълнителя - некви ареали само повтаряха - нещо за некво слънце крале - били Систем оф а Даун....

[Jurisprudent]

Хронологично по отношение на развитието ми:

Uriah Heep - Demonds and Wizards
Deep Purple - In Rock
Led Zeppelin - IV
Black Sabbath - Reunion (live)
Pink Floyd - Wish You Were Here + Dark Side of the Moon
Iron Maiden - Edward the Great (best of)
Metallica - Ride the Lightning
Guns N' Roses - Use Your Illusion
Def Leppard - Hysteria
Kreator - Endorama
Sepultura - Chaos A.D.
Korn - Take a Look in the Mirror
Megadeth - Rust in Peace
Queensryche - Rage for Order
Death - Symbolic
U2 - Unforgettable Fire + War + Joshua Tree
Soundgarden - Badmotorfinger
Alice in Chains - Dirt
Dream Theater - When Day and Dream Unite + Six Degrees of Inner Turbulence + Falling Into Infinity
Tool - Lateralus
Dead Soul Tribe - A Murder of Crows
Rush - Grace Under Pressure + Signals
Yes - Close to the Edge + Yessongs (live)
King Crimson - Discipline + Beat
Marillion - Misplaced Childhood
Vangelis - Direct
The Cure - Pornography + Disintegration
Opeth - Morningrise
Rainbow - Rising
Pain of Salvation - Perfect Element + Be
Mahavishnu Orchestra - Inner Mounting Flame
Billy Cobham - Total Eclipse
Al Di Meola - Elegant Gipsy
Miles Davis - Bitches Brew
Pantera - Vulgar Display of Power
Morphine - The Night + Yes + Like Swimming
New Model Army - Thunder and Consolation + Vengeance
Jamiroquai - Emergency on Planet Earth
Santana - Abraxas + Santana III
Joy Division - Unknown Pleasures + Closer
Nine Inch Nails - Downward Spiral
Depeche Mode - Violator
The Police - Regatta de Blanc
Bruce Springsteen - Born To Run
Radiohead - Kid A
The Smiths - The Queen is Dead
Stone Roses - Stone Roses
Suede - Dog Man Star
Ulver - Perdition City
White Lies - Ritual

Edited by Jurisprudent, 14 март 2012 - 13:40 .

[Ясмина]

след "101" на Депеш нищо вече не беше същото.

[Silentdeath]

Много приятна и интересна тема.
Учейки се как да използвам касетофона на наще преди 12 години, тестово пуснах първата касетка, която ми попадна. Така на 6 години се запалих по Metallica с Черния албум, наизустявайки Enter Sandman без да съм учил английски още (т.е. квото съм чувал съм пял, ама пак съм горд със 6 годишното ми "Аз" )
После, нормално, се заинтересувах още повече от тази музика и в последвалите 7-8 години силно ми повлияха:
Black Sabbath - Paranoid (Сабат с Ози ми беше и първия концерт 2005тa)
Judas Priest - Breaking the Law; Painkiller
Dio - Holy Diver
Deep Purple - Machine Head
Uriah Heep - Salisbury
Motorhead - We are Motorhead
Iron Maiden - Number of the Beast
Manowar - Kings of Metal
Ac/Dc - Highway to Hell

Общо взето всичко от класиките. Интернет изигра голяма роля в това да започна да слушам повече траш и може да се каже, че преходния ми период беше с групи от ранга на Slayer, Kreator, Sepultura, Pantera. После покрай разни компании се запознах с по-новите групи, които под влиянието на старите неща, не ми харесваха. Но сигурно възрастта си каза думата и следните албуми ми отвориха врати към общо взето всяко тъмно кътче от рок и метъл музиката (хронологически подредени):

Children of Bodom - Follow the Reaper
Arch Enemy - Doomsday Machine
Amon Amarth - With Oden on Our Side - Kолко ме е топлил зимните сутрини като чакам тролея ...
Municipal Waste - The Art of Partying - Не знам как не станах алкохолик заради тези копелета.
Devildriver - The Last Kind Words
Benediction - Killing Music - И до ден днешен смятам, че това е шедьовъра на британците.
Nile - Annihilation of the Wicked - George Kollias ...
Mortician - Chainsaw Dismemberment - най-тежкото нещо, което бях слушал до онзи ден ... а може би и до сега.
Necrophagist - Onset of Putrefaction - Солото на Fermented Offal Discharge е неземно.
Nevermore - This Godless Endeavor - Апокалиптичен хаос.
Katatonia - The Great Cold Distance
Gojira - The Art of Dying
Tool - Lateralus - Имах чувството, че пичовете са били отвлечени от извънземни и са тук да ни помогнат да еволюираме.
Trivium - Shogun - Ненавиждах Trivium, защото нямаха право да се наричат "новата Металика", този албум промени мнението ми коренно.
Mastodon - Crack The Skye - Ако не беше този албум, сигурно нямаше да прослушам Мастодон и покрай тях групи като The Ocean и Isis.
Job for a Cowboy - Ruination

Изброяването може да продължи още много, но мисля че този лист е достатъчно обобщаващ. Така тези групи ми отвориха очите и станах много по-толерантен не само към всички разклонения в тежката музика, а и към други стилове. Много добро изказване е, че музиката се дели на "хубава" и "лоша". Рано или късно всеки, който е "трю" го осъзнава или поне така се надявам.

Edited by Silentdeath, 14 март 2012 - 16:52 .

[Valtyr]

Кои албуми ли? О, това безспорно е на първо място Blood on Ice на Bathory. Албумът, който безвъзвратно ме насочи към скандинавската сцена. Бих отличил още Now, Diabolical на Satyricon от 2006г. и Reinkaos на Dissection от същия период- времето, когато откривах блека. Също важен за мен беше и Zyklon- Disintegrate . По-късно се пoявиха и Ensiferum с техните Victory Songs , също и Wongraven и Ulver с Shadows of the sun, които пък ме спечелиха на страната на неофолк и амбиънт проектите. Hocico със Signos De Aberracion ,от своя страна, ме запалиха по индъстриал и ЕBM звученето. Като прибавим и My Dying Bride с The Angel and the Dark River, мисля, че това са основополагащите албуми за мен. Все пак огромен приоритет получава преди всичко Bathory- оттам нататък всичко е история...

[Mor-Rioghain]

Опасявам се, че вече съм споменавала групите и заглавията от моя списък твърде често. Когато нещо ми е станало любимо, то неминуемо е повлияло на вкуса ми, и почти всеки един от важните за мен албуми все още е много специален за мен

Още от съвсем малка си спомням някои песни на A-ha, Depeche Mode, U2 (които, обаче, оцених доста по-късно, с ... Hold Me, Thrill Me, Kiss Me, Kill Me ; саундтраците на третия и четвъртия "Батман"; продължават да бъдат едни от любимите ми). Първият метъл албум, който ми направи изключително впечатление, и то - заради перфектните балади, които вече са познати на всеки, беше Metallica'91.
След това, интересът ми се пренасочи към по-модерен американски рок, като Ten (1991) на Pearl Jam, и клипа на Jeremy, който гледах като хипнотизирана; Blood Sugar Sex Magik на Red Hot Chili Peppers; или Smash на The Offspring и Dookie на Green Day (1994), с техните полу-шеговити, полу-сериозни послания.
Търсенията ми на по-естетически и фолклорно доминирани стилове намериха отговор в Somewhere Far Beyond (1992) на Blind Guardian и Tales from the Thousand Lakes (1994) на Amorphis. Не можех да повярвам, че може да съществува толкова красива и почти плашещо-вълшебна музика.
Последното важи с пълна сила и за No Need to Argue (1994) на The Cranberries. Той ми подейства като истински шок, с комбинацията от ефирност и бруталност, и с гласа на Долорес, който просто не допуска да остане игнориран.
Когато чух The Angel and the Dark River (1995) на My Dying Bride, Awake (1997) на Crematory и, доста по-късно, Believe in Nothing (2001) на Paradise Lost и Judas Christ (2002) на Tiamat, разбрах, че съм открила своя идеален жанр, с мрачна и богата атмосфера, впечатляващи вокали и едни от най-интригуващите текстове. World Coming Down (1999), първият албум на Type O Negative, който имах възможност да чуя от начало до край, се превърна в категоричното доказателство, че тази група не може да бъде сравнявана с никоя друга - един още по-апокалиптичен, искрен и непредсказуем шедьовър, останал ненадминат и до днес.
Логичният резултат от всичко това бе да открия класиката на готик рока, Floodland (1987) на The Sisters of Mercy, и Selected Scenes from the End of the World (1995) и Psycho Magnet (1996) на London аfter Midnight, които смятам за най-чистото проявление на истинския готик.
В края на 2000-та година навсякъде можеха да се чуят синглите от Hybrid Theory на Linkin Park и тяхната емоционалност, майсторското смесване на толкова различни стилове, преодоляха предразсъдъците ми към целия жанр. The Sickness на Disturbed, от същата година, също има огромни заслуги в това отношение.
До 2006-та, когато попаднах на Κ.I.N.G. на Satyricon, и веднага потърсих Now, Diabolical, винаги нещо ме беше възпирало да се привържа дълбоко към блек метъла, но експлозивната енергия и перфектният, безкомпромисен саунд на дуото, станаха причина да открия безбройните "черни" съкровища.
Бих могла да кажа, че съм преодоляла част от неприязънта си към електронната музика благодарение на Rammstein и Herzeleid (1995), но, реално започнах да търся смисъл в това, което обикновено бих отхвърлила като дразнещо пиукане, едва след като бях привлечена от блек-страната на Psyclon Nine (Divine Infekt от 2003-та, и всяко следващо тяхно издание). Заедно с това, попаднах на Signos de Aberración (2002) и Hocico, чиято завладяваща суровост нямаше как да ме остави равнодушна.

Сега оценявам толкова много жанрове, и не бих могла да си представя живота без цялото това разнообразие.

[violator]

След около 20 години активно меломанстване все още не съм напълно наясно с музикалните си предпочитания! Реално погледнато няма жанр и стил в музиката, в който да не съм се заслушвал и да не мога да оценя по достойнство. Че и да интерпретирам.
Така че всеки един албум, който съм слушал с удоволствие, ми е повлиял. Нарочно не казвам "на вкуса", тъй като при мен почти не може да се говори за вкус по отношение на музиката. Просто защото ми е ужасно близка във всичките си форми и разновидности. Единственото, което не мога да понасям, е фалшиво и /или/ безвкусно интерпретирана музика. Оттам нататък всичко е добре дошло.

И тъй като не виждам смисъл да изброявам любимите си албуми /които са стотици/, ще спомена само един, за който смятам, че ми е дал най-качествен тласък в меломанското развитие. Имах късмета да попадна на него когато бях на 14-15 годишна възраст и определено раздвижи пластовете в мозъчната ми активност. Всъщност то не беше точно албум, а този сборняк на The Alan Parsons Project, издаден 1990 г.:




С него бяхме заедно в точното време и на точното място. Отвори ми сетивата за огромно количество музикални и музикантски благини. Които и бездруго щях да открия, рано или късно. Защото от слуха си човек не може да избяга.
Но с The Alan Parsons Project стана навреме, бързо, точно и безболезнено.

[Velvet Thorns]

violator, on 15 март 2012 - 12:37 , said:

Ammonia Avenue (LOVE)

[Agent Orange]

Моят вкус го оформиха не толкова албуми,а песни.Просто така се стекоха обстоятелствата при мен.Първата рок песен,която имам спомен да съм чул и която ме изкефи страшно много и обърна детското ми сърчице няколко пъти от кеф беше The Show Must Go On на Queen.Тя се запечата в мен завинаги и въпреки,че след това като изключим 1-2 слушания по радиото като я открих чак след години и тогава колко се радвах,не е истина. Но първият албум,който чух беше когато получих от един приятел "Мечти" на Б.Т.Р. Цвете от Луната,Дъждостих,Добро Момче,Нощни Влакове,Когато Няма Любов и да не ги изреждам всички песни... И разбира се,Сянка,която беше първото по-тежичко парче,което чух в живота си и като малък си мислех колко яко парче е и колко е тежко. На 11 години получих като подарък сборен диск с песни на Скорпиънс.Страшно много го слушах и му се кефех като не мога да посоча любима песен и сега и преди,но най-се кефех на You & I,Wind of Change,Still Loving You,When the Smoke is Going Down,Living for Tomorrow... Също така и един пак такъв сборняк на Ерос Рамацоти,благодарение на който се кефя на Рамацоти много и до ден днешен,въпреки че вече доста неща са се променили.. Получих и няколко диска на Флойд като си спомням как най-ясно впечатление ми направиха Time,Shine On You Crazy Diamond и Lucifer Sam от дебюта на Флойд.

На 14 години благодарение най-после на наличието на нет вкъщи започнах да откривам адски много неща. Бях абсолютно бос по рок и метъл музика,знаех само това,което описах преди няколко реда,но имах голямо желание да откривам нови банди,албуми и нова музика като цяло. Няма смисъл да пиша отделни песни,защото списикът ще бъде огромен,а и темата е за албуми,не за песни. И всъщност както много точно написа @Envy наистина темата е безкрайна,защото аз постоянно откривам нови и нови неща,които ме кефят и ми повлияват по някакъв начин и се надявам този процес на откриване да продължи колкото се може по-дълго време.

[Roy]

В дискусии за музикални предпочитания ми е направило впечатление, че почти всичките ми събеседници са заявявали, че слушат много различна музика. Обемът и разнообразието в представите на събеседниците ми са толкова големи, че често бива използван изразът "Аз слушам всичко". Нека разгледаме това просто изречение. Ако относно съдържанието на личното местоимение "аз" няма двусмислие или колебание, то думата "слушам" се използва за да покаже, че използващият я изпитва желани от него емоции, докато слуша дадена музика. Не се коментира физическото възприятие на звуци, а емоционалното им такова. Смисловото съдържание на думата "всичко" пък варира в зависимост от личната представа за това какво е всичко. Но нека се върнем отново на цялото изречение. "Аз слушам всичко". Това трябва да означава, че даден човек изпитва желани от него емоции от слушането на цялото разнообразие в музиката. Ще си позволя да характеризирам музикалният вкус по два критерия - широта и дълбочина. Широтата, това е разнообразието от стилове, а дълбочината, това е разнообразието в даден стил. Различните хора имат различна широта и дълбочина на музикалният си вкус. Това многообразие предоставя нужната пластичност на израза "Аз слушам всичко". Така би могло да слушам по една, две или няколко песни от всички познати на мен стилове и да е вярно, че това ми носи желани от мен емоции. Бих могъл и да сведа огромното жанрово многообразие до няколко базисни шаблони, а всичко останало да свеждам до комбинаторика, вариация и ротация. Така дори да има стилове с които не съм запознат, то те ще попадат в категорията "комбинации, вариации и ротации" за мен. За себе си на споделям подобно мислене. Когато пък друг човек демонстрира гореизложения модел на мислене, това подсказва за тесните граници на неговото "слушам" и "всичко".

Интересно е, че в дискусиите за музикални предпочитания се изроди и смисъла на думата "помияр". Прието е да се смята, че "музикалният помияр" и "музикалното помиярство" е някакво ниво на разнообразие в предпочитанията. Кое е водещото при патронът на този израз - класическият, уличен помияр? Разнообразието или отсъствието/ниско ниво на селективност? Нима първото (до колкото случаят може да предостави разнообразие) не е причина от второто? Помиярът консумира широк спектър от "продукти", само защото няма избор и зависи изцяло от ситуацията? "Музикалният помияр" би трябвало да бъде заклетия фен на MTV или друга подобна медия. "Музикалното помиярство" би трябвало да значи, да се слуша всичко което се предложи, като изборът се свежда до това дали да изключиш телевизора/радиото. Смяната на каналите само създава илюзията за избор, но това е просто избор на друга "кофа". Подобно поведение обаче лишава индивида от емоционално преживяване на отделната музика така, както помиярът става безразличен към това между зъбите си, стига да има какво да захапе и да не е развалено. Двуногите помияри проявяват учудваща толерантност по отношение на последното.

Харесвам хора които са открили своята ниша в музиката. Макар да не слушат много разнообразна музика, те съумяват да извличат желаните от тях емоции, а нима това не е най-важното? Харесвам и онези с вечните фаустовски търсения на нови вдъхновения. Както се казва, можеш да пиеш само от любимото си вино и никога да не бъдеш разочарован, но така няма да знаеш и какво изпускаш. Вярвам, че самото разнообразие от вкусове е най-важното и именно то прави интересни дискусиите за музика.