0
Какво му пречи, или по-скоро какво пречи на мен и мнозина като мен да възприемат Gary като блус изпълнител? Същото ли се случи с Clapton преди години, а защо да не причислим към тази група и иконата John Mayall...Тези въпроси породиха у мен желанието да открия дискусия за блуса с настоящата тема. Предполагам темата е разнищена из основи от Вас някога в стария форум, но никога не е късно да възобновим дискусията. Най-малкото той, блусът съществува и го заслужава. Въпросите които винаги са ме мъчили на тема блус са няколко. Ще се опитам да ги изброя и споделя моята гледна точка, но за мен по-важно е да чуя какво мислите Вие. Къде съм прав, къде греша, какво пропускам? И така:
1. Трябва ли да си роден в калта на Делтата, за да свириш или по-точно бъдеш блус?
Най-старият въпрос задаван някога в музикалните среди според мен. През годините не намирам достатъчно аргументи с които да оборя утвърдителният отговор. Той сякаш идва от само себе си, но толкова ли е лесно да приемем по дефиниция, че блус може да свири само човек роден по онези митични, а също така и противни блата?
2. Трябва ли да си черен, за да свириш блус?
И тук се затруднявам да споделя категоричността на всеобщото мнение. Ако приемем, че блусът в основата си е социален феномен, то бихме могли да заключим, че той не е само американски феномен - още по-малко пък такъв на афроамериканците. Нима в Европа няма нищета, мъка и блус? Някак не се връзва, но ето аз не възприемам Герката, като блусар. Защо е така? Какво ме въвежда в предубеденост?
3. Блус ли е блусът или с други думи казано тъжен ли е блусът?
Понякога си мисля, че блусът е всичко друго, но не и тъжен. Как да наречеш обезателно тъжна, музика изсвирена от сърцето на човек решил да излее душата си? И то правейки това с глас и китара, а понякога и с още по-минималистични изразни средства. Ако приемем, че блусът в по-голямата си част разказва за ежедневието на работника берящ памук (в общоприетия случай), какво тъжно намираме тук? Та това е разказ за живота на един човек от раждането му до денят на смъртта му. За какъв блус иде реч тук? Това е реалния живот на истинския човек. Или с други думи, работникът няма ли мечти? Той само тъга ли е събрал в сърцето си? Това ли е ежедневието му?
4. Какво кара белият човек да свири, пее и харесва блус?
На този въпрос признавам си никога не намерих отговор. Може да съм с предразсъдъци, но не виждам връзка между тази музика и бялата раса. Което от своя страна пък автоматично противоречи на тезата ми от т. 2... Наистина е трудно да дефинираш нещата по категоричен начин.
И последният въпрос, който винаги ме е вълнувал в темата блус...
5. Блусът ли е основата на съвременната музика?
И тук вече имам твърда позиция. Аз не съм музикант, нямам музикално образование, не съм учил история на музиката, но вътрешно в себе си съм убеден в положителния отговор на този въпрос. Аз бих могъл да намеря блус във всяка музика от джаза до любимият ми прогресив рок. Така че, прав или крив съм, ще кажете Вие, но съм готов да споря...
И така, ще помогнете ли в името на блуса да реша в останалите няколко седмици струва ли си да отида в НДК на онзи концерт? За да мога освен да чуя, което предпочитам основно да правя на този етап, а и да видя с непредубедено око онзи северноирландец Gary Moore свирещ блуууууууусссссс.......
