626 replies to this topic

[HeathenHeart]

Тигър, on 18 януари 2016 - 13:26 , said:

"Лудият Макс: Пътят на яростта"

Не ми хареса особено. Преди 30-тина години първият Луд Макс беше супер впечатляващ за времето си. Този се изкушавах поне на два пъти да го спра.

"The Revenant" обаче доста ми хареса, въпреки някои нереални ситуации, "като на кино", е въздействащ филм.

[Тигър]

Не знам, аз първия Луд Макс не успях да го изтърпя едно време. Може би сега ситуацията ще е различна, всъщност, но преди няколко години атмосферата му ми се видя твърде лепкава. После гледах третия заради Тина Търнър и даже ми допадна, ама...

Както и да е, аз просто се кефя, че такъв филм получи такова признание. Въобще, направо е странно, че имаме този път три приключенски/екшън филма с номинация за най-добър филм - "Завръщането", "Марсианецът" и "Лудият Макс 4".

[HeathenHeart]

Аз се хванах да гледам новия Макс със спомени за впечатлението от първата серия. Но времената са се променили, преситили сме се на какво ли не.
Като те прочетох, се сетих, че съм гледала и серията с Тина Търнър и тя за времето си беше интересна.

[incarnate]

На мен също много ми хареса новия Макс като го гледах миналата година. Доколкото знам пристрастията на колегата @тигър се изненадвам че го е гледал чак сега. Наистина си е хеви метъл филма. Не заради някакъв саундтрак, а по принцип. Както знаем някои филми са чалга, този е хеви метъл.
Филмът няма нужда от сюжет. Форма над съдържание. До степен на гротеска.
А бе метъл до дупка!

[Тигър]

"The Big Short":
http://www.imdb.com/title/tt1596363/
Направо не мога да повярвам, че това нещо дойде от режисьора на идиотизъм като "Ченгета в резерв". Филмът е безумно смешен и едновременно с това страшно тъжен. Начинът, по който е показано зараждането на финансовата криза, която помете света преди няколко години, на моменти хваща за гърлото наистина силно - вероятно заради забавния тон, постоянното трошене на четвъртата стена и комедийните обяснения на сериозни финансови термини, идващи от устите на празноглави знаменитости.
Цитирам, неточно и по памет: "Някои хора успяха да предвидят какво ще стане, защото направиха немислимото - погледнаха сметките."
Просто като се покаже леко и ненатрапчиво как чиста глупост, страх и непочтеност пращат целия свят по дяволите, въздействието е твърде силно - не вярвам една сериозна драма да успее да постигне същото. Стив Карел трябваше да бъде номиниран за "Оскар". Бейл си заслужава номинацията, разбира се - пък и не съм очаквал да го видя в ролята на антисоциален гийк, който помежду гениалните финансови прозрения слуша траш метъл, свири на барабани и чете долнопробно фентъзи... (Много мой тип образ...) Брад Пит е напълно неузнаваем и прави хубава, макар и яко минималистична роля. Раян Гослинг също е доста... интересен - и именно неговият образ е отговорен за трошенето на четвъртата стена, за което споменах.
Като цяло, от актьорските изпълнения никой няма да недоволства, а филмът определено си заслужава отделеното време.

Впрочем, доста силно ме радва това, че повечето номинирани за най-добър филм неща този път са толкова непретенциозни, дори когато разчепкват сериозни теми. "Мостът на шпионите" на Спилбърг също поддържаше забавен тон, макар че същата история предразполагаше към тежка драма като "Списъкът на Шиндлер". "Марсианецът" на Ридли Скот кротко и спокойно беше най-добрата фантастика от не знам колко време насам и леко, с много смях, изпочупи всички клишета на жанровете, в които се намърда. "Завръщането" на Иняриту беше най-нормален приключенски екшън, прав като рендосана талпа, но изработен с нетрадиционен подход. "Лудият Макс: Пътят на яростта" беше яростен хеви метъл, който въздействаше силно точно защото на режисьора не му пукаше за общоприети конвенции при изработването на филм и дори не използва сценарий в истинския смисъл на думата.

Сега остава да видя "Spotlight" и интересът ми към актуалните Оскарови неща май ще приключи. Почти сигурен съм, че ще ме прегази, обаче ще видим.

---

[HeathenHeart]

Аз пък гледах "Дякон Левски" по телевизията и го намерих за ужасен и скучен. Много тъп сценарий, безобразни монтажи, личат си рязани сцени. Играта на повечето актьори не ставаше, като Веселин Плачков (Левски) не беше най-зле, а по странно стечение на обстоятелствата, едни от най-естествено играещите бяха в ролята на турци. Костюмите и гримът също не бяха добри - изобщо не създаваха илюзия за хора от средата на 19 век, а за някакви пичове, които са се изкъпали, избръснали и са се облекли за карнавал или реенактинг. Малкият Васил пък се пльосна в локва, в която видно имаше разлян мазут.

Все пак трябва да се отбележи опитът да се придържат към историческите събития , но имаше и явни измислици - например всеизвестно е, че бащата на Левски умира от болест, но явно във филма са намерили за по героично да го съсече турчин.

Обесването беше направено много неправдоподобно - бурето се търкулна и Левски висна като пирон, без грам конвулсии.

Може би единственото хубаво беше музиката на Исихия.

Edited by HeathenHeart, 23 февруари 2016 - 00:43 .

[incarnate]

^ Не бих си го причинил...

[Тигър]

Снощи с баща ми гледахме "Адмирал":
http://www.imdb.com/title/tt2544766/
Ако си падате по филми на морска тематика, вижте го задължително. Мисля, че не съм виждал морски битки с такъв размах другаде. Само не го пускайте на деца, понеже насилието на моменти е плашещо реалистично, а драмата може да бъде много тежка.
И за пореден път се чудя защо, по дяволите, американските филми са толкова скъпи. "Адмирал" е заснет с бюджет от само осем милиона евро, а е филм с огромен мащаб, в битките се включват буквално стотици кораби, ангажирани са популярни актьори от поне три държави, а визията и декорите слагат доста холивудски продукции в малкото си джобче. Ако беше американски, този филм щеше да е поне двайсет пъти по-скъп и едва ли щеше да е толкова качествен.

[HeathenHeart]

^ Аз го гледах преди известно време и също много ми хареса.
От филмите в карето "People who liked this also like..." съм гледала още три холандски филма "Kenau", "De Storm" и "Nova Zembla" - харесаха ми и трите.

[Тигър]

"Кенау" ще го видя задължително по някое време.

[Тигър]

Най-после гледах Епизод 7. Не сколасах да го видя на кино и се радвам, че стана така. Ето какво постнах в друг форум:

(Спойлери евентуално.)

Понякога съжалявам, че не вярвам в неща като съдба, предопределеност, Божия промисъл и т.н.
Ако вярвах, щях да имам на какво да благодаря, че от излизането на филма насам все ми изскачаше или професионален ангажимент, или непредвиден разход, или здравословен проблем, или нещо друго, което да ме държи далеч от киното всеки път, когато ми щукваше да ида и да видя какви са ги натворили "Дисни" и Ейбрамс.

Ами, добре, че не отидох. Епизод 7 ми хареса, дори много, обаче това просто не е филм, а пилот на сериал, огромна част от който се състои от носталгични кукички към старата трилогия, а останалото - от евентуални кукички, за които да се закачат продълженията, като всичко беше поръсено щедро с меко казано абсурдни сюжетни съвпадения и неконсистентности в изграждането на половината главни герои - а на другата половина развитието беше оставено за продълженията. Пак добре, че актьорите са готини, че иначе лошо. Съжалявам, обаче прикуълите ми харесаха повече, с все идиотския диалог, и с все Джар-Джар. Там поне Татуин се казваше Татуин, пък и не се опитваха в почти всеки елемент да бъдат ъпгрейдната версия на старата трилогия. А тук... Холограмата на Императора вече е висока двайсетина метра... Кайло Рен е, всъщност, много по-силен от Дарт Вейдър, доколкото Вейдър едва ли е бил способен да спре изстрелян лъч от бластер така... Рей е някакви десетки пъти по-умела и по-силна от Люк... Звездата на смъртта този път е цяла планета и унищожава няколко небесни тела наведнъж...

Просто... Интересът ми към франчайза беше обезглавен със замах. Така се получава, когато нещо ме хваща с ноктести лапи за ушите и ми крещи в лицето: "ВИЖ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО, ЗА ДА РАЗБЕРЕШ КАКВО СИ ГЛЕДАЛ!!!!" Ще гледам "Rogue One" или там както се казваше единствено защото в него играе Дони Йен.

Егати негативизма изписах... А филмът ми хареса, всъщност, както казах, доста. Само че ми уби желанието да гледам продължения. За първи път ми се случва.
---

И да добавя нещо сега - благодарение на този филм изобщо не съм сигурен дали ще мога някога да погледна старата трилогия отново. Не и като знам, че ВСИЧКИТЕ усилия на Люк, Хан и Лея да постигнат нещо хубаво са се увенчали с грандиозен провал във всяко отношение.

А и... На път съм да откажа супергеройските филми, продуцирани от "Марвел" и "Дисни", защото ми писна съвсем да гледам недовършени истории. Същото ще сполети и "Междузвездни войни" май - и по същата причина. Аман вече. Произволен епизод на "Доктор Кой" е по-самодостатъчен от най-успешния финансово филм на всички времена. Сори, може и да видя продълженията... ако ми щукне. А това някога беше любимата ми поредица.
Благодаря ви, "Дисни", че убихте част от детството ми.

[Тигър]

С огромно, предвид интересите ми, закъснение гледах "Щурмът":
http://www.imdb.com/title/tt1899353/
Така... Това няма сюжет. Не му и трябва. Има касапница. Бой, убийства, бой, кръв, бой и още бой. Егати бруталията. Имах нужда от нещо такова, не знам защо не го видях по-рано.

Между другото, бойците от този филм играят и в Епизод 7... И няма нито една бойна сцена с тях. (Ако пропилеят и Дони Йен така в следващия филм, лично ще взривя главната сграда на "Дисни". Или поне ще ми се иска...)

[Тигър]

"Боговете на Египет":
http://www.imdb.com/title/tt2404233/
Дообре... На теория това май е трябвало да бъде бездушен студиен продукт, чието създаване да буди преди всичко недоумение. Горе-долу това очаквах, между другото - няквоситам детинско приключение с ефектчета. (Досега би трябвало да е станало ясно, че се кефя на такива повече, отколкото е добра идея да признавам.) И сценарият му си е такъв... Обаче... ОК, това е един от най-абсурдните филми, които съм гледал в последно време - и заради това е прекрасен. Ра обикаля с космическия си кораб около света диск и всеки път, когато слънцето мине под ръба, отблъсква с копието си огромния пясъчен червей, който идва да го изяде. Гигантски скарабеи теглят във въздуха шейната на Сет, оформена като скорпион с две жила. Египетски богини яздят огнедишащи кобри/пясъчни червеи из пустинята...
И така нататък. Филмът краде с пълни шепи от автори като Брандън Сандърсън, Роджър Зелазни, Франк Хърбърт, а също и от "Старгейт", "300", "Град на мрака" (на същия режисьор, бтв) - и омесва всичко това в някакво тотално безумие, което просто ме събаряше от смях през цялото време - и това няма как да не е умишлено. Историята е тъпа и клиширана, и я има там, колкото да не пречи.

[Тигър]

"Warcraft":
http://www.imdb.com/title/tt0803096/
Яката работа, човек... Стига да си на дванайсет - а аз бях точно на толкова, докато го гледах, или поне така се чувствах. Доста приятно хай фентъзи. С орки, грифони и прочие. (И с истинска музика, а не скапан дъбстеп, какъвто имаше в един от трейлърите.) Феновете на игрите сигурно ще му се зарадват повече от мен, де. Единствените истински минуси са в сценария, обаче се преживяват, ако човек е наясно какво ще гледа. Травис Фимел играе точно Рагнар Лотброк от първия сезон на "Викинги", само че е с лъскава броня и говори с различен акцент. Странна работа. Щеше ми се малко повече кръвчица, ама... Аз съм си кръволок принципно, та не ми обръщайте внимание.

[Тигър]

"Отвътре навън":
http://www.imdb.com/title/tt2096673/
Напоследък съзнателно избягвам някои филми на "Пиксар" и "Дисни" - защото в един момент ми стана ясно, че една огромна част от тях са точно толкова бездушни конвейерни продукти, колкото са и супергеройщините в последно време - само дето са внимателно изчислени не да ми доставят някакво забавно малоумие с екшън вътре, а да човъркат с нокти по струните на душата ми. По-лошото е, че успяват Сценарно "Отвътре навън" е една адски плоска история, изпълнена с адски плоски метафори, съчетани с някакъв тотален буквализъм при изобразяването на емоциите... Ама работи. В смисъл, разчувства където трябва и прочие. Но далеч не е някакъв връх и, честно казано, отдавна ми се ще "Пиксар" да спрат да обират "Оскар"-ите в анимационната категория, че е досадно вече.
Хубаво е, че детето, чиито емоции са в центъра на филма, си имаше и двамата родители, бтв - понеже в прекалено много Дисниеви филмчета поне единият липсва. Тук заради това очаквах майката да вземе да я блъсне кола по някое време... Добре, че не стана.

[HeathenHeart]

^"Отвътре навън" изобщо не е плитък филм. През цялото време витаеше, че винаги има и още нещо под това на повърхността. Емоциите ми приличаха на типове служители в един офис, но могат да бъдат и хора от всякаква друга група. Има и щипка ирония към съвременната действителност. Супергероите, отчаяно защитаваши американската мечта, след като тя отдавна е хванала гората, са блудкаш. "Отвътре навън" ненатрапчиво кара да си размърдаш сивото вещество - кой колкото може. Не ти пробутва полуфабрикат, но не е и толкова сложно.

[violator]

Тигър, on 16 юли 2016 - 12:56 , said:

отдавна ми се ще "Пиксар" да спрат да обират "Оскар"-ите в анимационната категория, че е досадно вече.

През миналото десетилетие всички Оскари на Pixar бяха напълно заслужени. В потвърждение на твоите думи, обаче, не мога да твърдя същото за Оскарите им в настоящото десетилетие.
Всъщност, последният пиксарски филм, към който нямах никакви забележки, беше "Up" (2009).

Ако искаш да гледаш наистина качествена и смислена адълт анимация, горещо ти препоръчвам това: "Mary And Max".
Ще те препарира гарантирано. Само като мисля за този филм и ми засяда бучка в гърлото. Хем е направен по действителен случай, което е рядкост в жанра анимация, било то и в сегмента за възрастни.

[2+2=5]

Първо искам да отбележа, че обожавам саундтрака на филма.

Определено не съм съгласен, че Inside Out е бездушен конвейерен продукт. Точно това е силната страна на Pixar, че се опитват да накарат зрителя си да почуства нещо по един достатъчно прост начин, за да може да бъде разбран и да забавлява през същото време и малки деца. Не можем да очакваме от филм с бюджет от над 150 мил. долара основно насочен към децата задълбочен абстрактен анализ на човешката емоционалност и душевност. Да не говорим, че самата идея на филма е да покаже, че емоциите въобще не са толкова прости и едноизмерни, колкото са представени и че например и най-щастливия спомен може да бъде тълкуван по различен начин в зависимост от времето и контекста на събитията.

Edited by 2+2=5, 18 юли 2016 - 14:59 .

[Тигър]

Егати, като гледам колко цинично съм се изказал по-нагоре, лошо ми става. Обикновено не правя така май, пък и филмът ми допадна, всъщност. Идеята ми хареса повече от изпълнението обаче.

[Тигър]

"Ридик":
http://www.imdb.com/title/tt1411250/
Освен дето ме накара да оценя по-добре постижението на Джордж Милър с "Пътят на яростта", друго... Всъщност, в първите си двайсетина минути филмът е направо добър - като минат досадните флашбекове и Ридик остане да оцелява сам на непозната планета и да се бори с интересно замислени чудовища. Без реплики, само действие и визия - прекрасно. После дойдоха хората и филмът се разля в някаква нечовешка тъпотия - и не беше забавно тъп, а просто скучен, нелогичен и ужасно написан. Дори няколкото нелоши каскади не можаха да го спасят.