0
Всичко започна в края на 1991г., когато един приятел на приятел, сформира група наречена "Високо напрежение". По онова време все още нямаше клубове и групите свиреха спорадично в салоните на софийските читалища. Всичко това се промени с появата на митичния "Клуб 113+" помещаващ се в приземието на Софийския университет с вход откъм бул. "Цар Освободител". Да си призная честно в онези години моя милост можеше да бъде забелязан по-често в "Клуб 113+", отколкото в юридическия факултет на университета. Клубът побираше около 50 човека, които се настаняваха на едни пейки разположени амфитеатрално в няколко реда. Помня че по едно време се появи и нещо като импровизирана лафка, откъдето можеше да се закупуват и разни напитки. Общо взето мястото приличаше на репетиционна на гаражна група, но в същото време имаше добра акустика, а близостта на бандата с публиката създаваше невероятно чувство за взаимност и хармония. И така, "Високо напрежение" започна да изнася концерти в "Клуб 113+", а малко по-късно се появиха и други млади български групи. Нали си спомняте, говорим за периода 1991/92г.? По онова време рок музиката в страната беше в истински колапс. Повечето рок музиканти се бяха преориентирали към участия в политически мероприятия и изнасяха "концерти" по време на митинги, но това е друга тема...
Herman's Wolf Band се появиха в "Клуб 113+" и още с първия си концерт буквално взривиха публиката. В края на шоуто в задушното мазе можеше да се чуе как хората споменават едно единствено име, това на Джим Морисън. Нямам представа дали новото поколение може да си представи какво означаваха The Doors и Джим за нас, живелите в социализма. Herman's Wolf Band бяха все още в първия си състав включващ: Димитър Филипов - Духи /вокали/, Александър Петков /китара/, Илиан Пенчев /бас/ и Теодор Тихин /барабани/. Малко по-късно се появи и мозъкът на групата Христо Намлиев /клавишни/. Бандата свиреше основно кавъри и няколко собствени неща, между които се открояваше бас рифа на "Keep On Rockin'". Духи беше истинко сценично копие на Джим Морисън, а публиката буквално полудяваше, когато той запееше "Light My Fire". Нека веднага кажа, че Herman's Wolf Band бяха решили напук на конюктюрата да пеят на английски, мисля дори, че Духи беше завършил английска гимназия. И действително тяхната музика стояща на границата между блус-психиделик стандарти и прогресив рок вариации, предполагаше английски вокали. Духи имаше дрезгав глас и ужасен навик да пуши и пие непрекъснато докато пее, но затова по-късно...
Lost Feelings
По онова време, аз бях студент в юридическия факултет на университета и в свободното си време работех в звукозаписната компания "Рива Саунд". Една вечер, след поредния концерт на Herman's Wolf Band в "Клуб 113+" се засякох с групата пред Оперетата в близост до паметника "Левски". Заговорихме се и аз ги попитах дали имат желание да запишат албум. Така започна моята история с Herman's Wolf Band. През следващите месеци ежедневно дуднех на главата на съсобственика на "Рива Саунд" Румен Бончев за Хермънсите и в крайна сметка през лятото на 1993г. "Рива Саунд" издаде дебюта на групата, наречен просто "Herman's Wolf Band І". Междувременно на баса вече се подвизаваше Иван Несторов, който определено разчупи ритъма на групата и внесе в него щипка фънк. Дебютният албум на Herman's Wolf Band излъчи мегахита "Keep On Rockin'", който стана изключително популярен благодарение на една класация на БНТ:
Keep On Rockin'
През 1993г. Herman's Wolf Band вече бяха достатъчно известни и от ъндърграунд група се превърнаха във фактор в музикалния живот в страната. През същата година формацията открива концерт на Уудсток легендата Арвин Лий и прави турне в страната с една друга колоритна банда от онзи период Baddy Band. На следващата година зад барабаните сяда Емил Костов - Бокси /екс-Кокаин/, а Herman's Wolf Band създават може би най-амбициозния си проект, наречен на монументалното произведение на Джордж Бъркли "An Essay Towards A New Theory Of Vision". Този албум е разделен на две части. Първата предлага обичайната порция блус-психиделик стандарти с фънки закачки, оцветени с типичния за музицирането на Ицо хамънд орган "а ла The Doors" и уиски-бар вокали на Духи. Между първата и втората част на албума Herman's Wolf Band решиха да отдадат почит към учителите The Rolling Stones и записаха чудесна интерпретация по "Jumpin Jack Flash". Втората част на албума представлява тридесет минутна сюита наречена "Apocrypha" в която Ицо Намлиев окончателно спечели прозвището си Кийт Емерсън от София. Невъзможно е да се опише с думи тази гениална музика, стояща на границата между класиката, прогресив и психиделик рока. С ръка на сърцето твърдя, че тези тридесет минути са най-добрата рок музика създадена някога в България. Според мен, дори класиците ФСБ не успяха да достигнат това високо ниво на композиторско майсторство и хармония. Албумът "An Essay Towards A New Theory Of Vision" се затваря от полуакустичната "The Wolf", създадена буквално като на шега вечерта преди записите, която се превърна и в следващия хит на Herman's Wolf Band:
The Wolf
Така Herman's Wolf Band навлязоха в "златния" си период. Участията им във фестивали в страната се редяха едно след друго, като кулминацията настъпи в поредицата концерти изнесени в претъпканата зала на Студентския дом "Зад опашката на коня". На един от концертите в тази зала в началото на 1995г. беше дошъл елитът на музикалната рок сцена в страната, а Духи се постара да затвърди славата си на "лошото момче на българския рок", като не спря да пуши и пие на сцената, въпреки непрестанните забележки на организаторите. Често по време на концерти от публиката имаше подвиквания от сорта на "изпей Light My Fire, Духи", на които колоритния фронтмен отговаряше в познатия си стил, "няма проблем мацка, ела ми врътни една зад кулисите и ще ти изпея каквото поискаш". Духи беше изключителен човек, зад маската на рок бунтар се криеше истински интелект...
По онова време беше и последната ми жива среща с Herman's Wolf Band. След един от незабравимите концерти в "Зад опашката на коня", бяхме седнали да пием бира в заведението отзад, а аз похвалих Христо за музиката която създава и особено за сюитата "Apocrypha", нарекох го Кийт Емерсън от София, а Ицо промърмори, че Духи не му дава да импровизира и навлиза по-дълбоко в прог рок водите...
През 1995г. "Рива Саунд" издаде третия албум на Herman's Wolf Band, наречен "Hermaneutics", който предложи по-твърдо и опростено звучене, но все таки в познатата гама за групата и с познатите класически цитати на Ицо, този път от цигулковия концерт на Брамс. Herman's Wolf Band ІV се появи в края на 1998г. и се превърна в първия албум на групата издаден на CD. Преди записите Бокси е заменен от бъдещия барабанист на Д-2 Явор Александров - Яш. С този албум формацията се завръща към усложените композиции и би могло да се каже, че "ІV" е нещо като еманация на цялостното творчество на Herman's Wolf Band. Албумът с кавър версии "Wild Things" вижда бял свят едва през 2001г., а година по-рано започват първите здравословни проблеми на Духи...
Lie Down
Начинът на живот, който Духи водеше, логично го заведе при неговия кумир Джим Морисън. По време на един от концертите-промоции на "Wild Things" в "О' Шипка!" Духи се свлича на сцената малко след началото. Година по-късно, на 26.10.2002г., Духи отпътува за своята най-важна аудиенция в живота, тази с Джим Морисън. Духи и Herman's Wolf Band бяха изключетлно явление в българския рок, явление което за огромно съжаление днес е забравено, но наследството оставено от тази колоритна група е живо. Нека се поклоним пред паметта на Духи, почивай в мир, приятелю!
Димитър Филипов - Духи
Shady Grove
Midnight In Memphis
Edited by marillion, 09 декември 2009 - 12:07 .
Студентския дом, да... По-добре интересуващите се направо да се насочат към линка към Датата, посочен в коментарите към торента. 
а не е така, даже бих добавил, че двамата с него тласнахме групата в неправилна посока, различна от тази на първия албум, който се прие най-добре от хората. Но в крайна сметка That's the way it is, както казват във Франция.
