Понеже
някои хора наистина не са прочели:
Това кой албум ми харесва
повече, обикновено при мен е въпрос на настроение, вие наистина ли намирате достатъчно голяма разлика между всички издания на една и съща група? Аз пък се изкушавах да започна другата тема за дебютни албуми с
Lost Paradise, защото на Paradise Lost им отнема доста време (седем години, по мое мнение), за да открият стила си, и това, което беше написано относно Anathema и творческата свобода, в най-висша степен важи за тях. И не, само за Sepultura бих се съгласила, "че по никакъв начин не засенчва последвалите албуми". Бих се радвала да чуя Muse в
We're Here Because We're Here, но попадам само на Pink Floyd, Radiohead и, именно, Coldplay, все имена с толкова скромни продажби... "Феновете" да си се стряскат, колкото искат.
Щом се налага, ще си призная, че открих Tiamat с "Vote for Love".
Изключително малко албуми са по-добри от
Tales from the Thousand Lakes, но
The Karelian Isthmus е любимият ми дет албум, което не е никак малко за начинаещи, нали? Следващият вече трудно би могъл да се ограничи в един жанр, а това не е редно да се очаква от група, едва започваща развитието си.
Още един дебют, много специален за мен, е едноименният на Theatre of Tragedy, който бих определила като първоизточник на всички последвали имитации. И, отново, няма да го съпоставя с експериментите им в съвсем различна насока, защото точно търсенето на различни изразни средства за таланта на един и същ творец е признакът, който дава някакъв смисъл на поредния номер в дискографията.