221 replies to this topic

[violator]

^^

Въпреки безспорната грандиозност на "Ocean Cloud", за мен шампионът от Световното първенство по игра на топчета /лимки/ през 2004 г. е един ...и той се нарича "Neverland":

[marillion]

Съгласен съм, най-значимата композиция в ерата H от гледна точка на всеобхватност. Иначе, наред с горните две, от тази творба аз също така обожавам и разтапящата:



Онзи ден имаше игра на въпроси и отговори с H. Някой го попита: "Where Is your Fantastic Place?" Отговорът: "Bed"

[Ozzy]

Като се заговорихме за тази чудесна група, човекът, който е с връзки там, нека ни каже има ли шанс скоро пак да ги видим на родна почва?

[marillion]

Ще трябва да ви разочаровам. Имаше голям шанс това да се случи тази есен, но за огромно съжаление Луси не успя да "буукне" поне още една дестинация в района и отказа официалната заявка. Догодина също е затворена за нас. По тази причина аз вече съм "буукнал" поредното издание на "Marillion Weekend 2013" в Холандия и броя дните до женския празник...

[violator]

marillion, on 10 August 2012 - 12:59 PM, said:

Онзи ден имаше игра на въпроси и отговори с H. Някой го попита: "Where Is your Fantastic Place?" Отговорът: "Bed"

Той като Мадона, бре.

"Neverland" e магическа композиция. Едно на милион. По време на изпълнението й в Зимния дворец се докоснах до абсолютната безметежност. Буквално усетих как душата ми се отдели от тялото. По подобен начин на концерт съм се чувствал само още два пъти. От стотици.

[wolfy]

OMNIUM GATHERUM - New World Shadows (2011)



Хич не харесвам подобен омазан и модерен звук, но някои мелодии в Его и 1-2 други песни ме хванаха и се примирих. Иначе само като чуя такова звучене и ги спирам. Тук се позабавих малко, та да стигна до солото

[Agent Orange]

И след тази дискусия за Marillion се включвам аз, със звучащите при мен ето тези неща:



Slayer - Hell Awaits (1985)





Manowar - The Lord of Steel (2012)

Албумът ми харесва. Доста при това. Няма да ми стане любимият им запис, със сигурност, но въпреки това е един много солиден албум като единственото, което ме издразни беше на някои места (в началото на Black List примерно) когато басът успешно ми проби главата на някои места. А и като цяло звукът (както вече предостатъчно се изписа) не е на кой знае колко добро ниво, но това не променя фактът, че The Lord of Steel е един много солиден запис.

П.П. Преди време започнах да слушам Marillion и чух страшно много пъти всеки един от първите четири албума на бандата (т.е. албумите с Fish на борда) и макар да е излишно да го казвам, но все пак - всеки един от тези албуми е изключителен, а специално за дебюта на Marillion и Misplaced Childhood макар, че не съм ги слушал отдавна, речникът ми не е достатъчно богат за да ги опише, надявам се да ми простите това.
След което обаче не посмях да премина към слушане на нещата на Marillion с Hogarth. И макар да съм чел, че нещата им с "новия" вокалист също са много класни просто не посмях да продължа със слушането на Marillion и нещата им след Fish. Сега обаче като видях много възторжени комплименти за някои от по-новичките парчета на групата и мисля, че е крайно време да се престраша да чуя нещо. Виждам, че Marbles се слуша от някои хора в момента и се пишат прекрасни неща за някои от песните в него, та въпросът ми е с него ли да започна слушането малко по малко на огромната част от дискографията на Marillion след раздялата с Fish?

[violator]

Agent Orange, on 10 August 2012 - 15:17 PM, said:

Виждам, че Marbles се слуша от някои хора в момента и се пишат прекрасни неща за някои от песните в него, та въпросът ми е с него ли да започна слушането малко по малко на огромната част от дискографията на Marillion след раздялата с Fish?

Преди да "започнеш слушането малко по малко на огромната част от дискографията на Marillion след раздялата с Fish", преди всичко си освободи съзнанието.
Защото няма по-ограничаващо нещо от предразсъдъците. Именно те пречат на сериозна част от F-Marillion талибаните да изпитат удоволствие от една друга велика група ...със същото име.
Защо казвам "сериозна част"!? Защото аз също съм F-Marillion талибан. Но съм и H-Marillion талибан.

Трябва да имаш затъкнати буби в ушите и бронирани кавалерийски капаци на очите, за да не чуваш и виждаш, че Steve Hogarth e безценно музикално съкровище.

Неговото перфектно срастване с Marillion не е просто неоспоримо, ами е жизнено необходимо. Привличането му в групата е най-успешната трансплантация на сърце в сериозната музика.

Съпоставките с Fish са неизбежни, но винаги са ме изумявали с безумието си! Щеше да има резон в тях, само ако групата беше продължила да върти гуми по трасето на нео-прога. А те имаха благоразумието да се отлепят моментално и безболезнено от този коридор и не просто да преминаха в съседен, а направо полетяха в друго измерение. Също толкова красиво и необятно.
Не може и не бива да се сравняват две толкова различни вселени.

Да, "Marbles" е много подходящо начало. После подхвани "Brave". Останалото само ще дойде.

[Ozzy]

Agent Orange, on 10 August 2012 - 15:17 PM, said:

Виждам, че Marbles се слуша от някои хора в момента и се пишат прекрасни неща за някои от песните в него, та въпросът ми е с него ли да започна слушането малко по малко на огромната част от дискографията на Marillion след раздялата с Fish?

Да. И както по-горе вече споменахме - намери си двойния албум.

[Agent Orange]

Благодаря и на двама ви за изчерпателните отговори. А нещото, което винаги ме е спирало от "посягане" към албумите с Hogarth е фактът, че просто Fish е изключителен творец, който е направил страшно много велики неща с групата. И някак си всеки път, когато ми се е приисквало да си пусна нещо на Marillion с Hogarth, съм си казвал, че нещото сигурно е много хубаво, но някак си няма да е съвсем като Marillion и някак си достатъчно хубаво. Дано не съм се превърнал в "F-Marillion талибан", все пак, рано ми е за това. Ще се постарая да премахна предразсъдъците си и да успея в подходящото настроение да се докосна до музиката на Marillion с Hogarth. Надявам се това да се случи скоро, но днес няма да е със сигурност, защото вече минах на това:



Megadeth - So Far, So Good... So What! (1988)

[Yanni]

EXPECTATIONS - Expectations (2012)

Интересен post-hardcore с марка BG!

[eddie]

[wolfy]

TESTAMENT - Dark Roots Of Earth (2012)



Много свирят, голям албум извадиха! Казвам го за група, която никога не успя да ми стане любима, но новият е чук!

[Jurisprudent]

Аз пък като прилично Фиш талибанче въртя:

Edited by Jurisprudent, 12 August 2012 - 11:14 AM.

[Agent Orange]

Аз преди известно време започнах "талибанизирането" в другия лагер с:



Marillion - Marbles (2004)

В момента тече The Damage от втория диск. Изключителна творба, отдавна не се бях губил така докато слушам дадено нещо. И отдавна не се бях изморявал така докато слушам някой албум - изморявам се примерно след час-два дет метъл, когато вече треснята ми писва тотално, но тук се изморих, просто защото се опитвам да хвана колкото се може повече детайли на първото слушане на албума, а това е.. изморително... И все пак талибанското в мен проговаря и трябва да си напиша, че това е далеч от Marillion с Fish, но това по абсолютно никакъв начин не променя нивото на музиката в албума и въобще нивото на творбата като цяло, която е от най-най-високо качество. Ще трябва да се слуша много пъти, докато се обхванат музиката и детайлите побрани в тези два диска, но многократното слушане важи и е задължително за всички албуми на Marillion, до които съм се докосвал до момента.

[rodd1ck]

Agents of Oblivion (2000)

[marillion]

Agent Orange, on 12 August 2012 - 12:17 PM, said:

В момента тече The Damage от втория диск. Изключителна творба, отдавна не се бях губил така докато слушам дадено нещо.

Изключителна изненада, бих възкликнал! Това е най-спорната композиция в целия албум, според голяма част от дай-хард феновете. Горното още веднъж доказва, че тази група е специална и въздейства на всеки по различен начин. Има само една константа при Marillion/marillion. Веднъж влезе ли ти под кожата този звук, няма отърване от него и постепенно се превръщаш във F-Marillion или h-marillion зомби...

[Agent Orange]

marillion, on 12 August 2012 - 13:20 PM, said:

Изключителна изненада, бих възкликнал! Това е най-спорната композиция в целия албум, според голяма част от дай-хард феновете. Горното още веднъж доказва, че тази група е специална и въздейства на всеки по различен начин. Има само една константа при Marillion/marillion. Веднъж влезе ли ти под кожата този звук, няма отърване от него и постепенно се превръщаш във F-Marillion или h-marillion зомби...

Не,имах предвид,че просто като писах бях стигнал до тази песен в слушането си на Marbles. А под "Изключителна творба, отдавна не се бях губил така докато слушам дадено нещо." имам предвид целия албум, а не конкретна песен. Иначе дори и само след едно слушане The Invisible Man, Genie, Fantastic Place, Ocean Cloud, The Damage, Angelina и Neverland са просто изключителни. Другите песни са също страхотни, но просто "само" тези заглавия успях да отлича веднага.

[Yanni]

FOR ALL WE KNOW - For All We Know (2011)

Нещо бая доволно "ми влиза" този албум в последните 2-3 дни.

[Agent Orange]

Sodom - 'Til Death Do Us Unite (1997)

Edited by violator, 13 August 2012 - 13:54 PM.