Кахъм...
Аз да взема да си додращя, преди темата съвсем да е пайжинясала...
Та тъй... Rust In Peace е на пазара, бързо става платинен, групата е по - популярна от всякога...
Марти разказва:
"Ако някой ме беше застрелял ей - така на улицата тогава, щях да си умра щаслив!"
Следват няколко турнета... и новия албум е готов:
"Countdown To Extinction" (1992)
Според много хора най - добрия албум на Дейв и Ко. Аз си имам малко резерви... Но - поред.
Синглите са вечната "Symphony Of Destruction" и "Foreclosure Of A Dream"... Както може да се очаква - безобразно силни парчета... Перфектна китарна работа. Отново.
Стилът обаче, поне според мен търпи изменение - това не е типичния траш на "Rust in Peace" или "Peace Sells", саунда е доста по - тежък, темпото е значително забавено, а дистера - до дупка.
Други парчета, които заслужават внимание са "Captive Honor", едноименната "Countdown To Extinction" (която даже май спечели някакво Грами за текста), "High Speed Dirt" (вдъхновена от увлечението на Дейв по парашутизъм). Как можах да забравя - любима на пуликата става "Sweating Bullets", от която ми хареса основно параноичния текст!
"Symphony Of Destruction" ако не се лъжа достига №2 в МТV (или "Foreclosure Of A Dream" беше )
Обаче! Някъде по онова време Металика си синглират "Enter Sandman" от Черния албум, който стига №1. Дейв е съсипан (все едно не знае че повечето класации най - често са купена от лейбъла работа).
Няма да го разбера тоя човек...
Интересен факт около записа на "Countdown" разказва Дейв (Младши) Елефсън:
"Целия албум записахме в същата сграда в която беше прослушването на Марти и в която записахме "Rust in Peace". Естествено, имаше куци моменти, когато не можехме да измислим нищо (в този момент отваря врата и излиза във вътрешния двор). Тогава започвахме да играем баскетбол на този стар кош... Дейв вкарваше по няколко коша, след това взимаше китарата - и "дрън дрън - дрън!" - и направихме "Sweating Bullets". След малко пак - "дрън-дрън дрън" - и се получи "Symphony Of Destruction". Така кажи - речи целия "Countdown To Extinction" беше записан благодарение на този стар баскетболен кош..."
Малко пресилено, ако мен питате...
Следват турнета, Дейв задълбочава проблема си с дрогата още повече, докато "Младши" вече е оставил тия проблеми зад гърба си... Мисля че някъде по това време се прави опит за "заравяне на томахавката" с Металика - Мегадет правят серия откривания за тях. Според "Младши" момента е едновременно жесток и възнаграждаващ - Металика "признават" Мегадет за велика група, но Дейв не може да преодолее себе си в желанието за мъст и състезание. Но тежките моменти за Дейв тепърва предстоят...
Но първо следва:
"Youthanasia" (1994)
Много хубав албум. Тежест, мелодия, оригинални текстове... От всичко по много. Пак не е баш траш, мелодичността е в повече в сравнение с "Countdown".
Сингли:
"Reckoning Day" , "Train of Consequences" и прекрасната "À Tout le Monde".
Идиотите от МТV банват "À Tout le Monde", защото, видите ли текста й бил "самоубийствен". Това, след като правят покойния Кърт Кобейн медийна звезда...
Трудно е да се каже че в албума има слабо парче - всичките са добре пипнати, самия албум е много добре балансиран.
Дейв използва китарата си по странен начин (като някакъв перкусионен инструмент) в "Train of Consequences". "A Family Tree" е вдъхновена от семейството на Дейв, любима на Марти е "Blood of Heroes". "The Killing Road" разказва цветно за времето когато групата е на път
В текста на "Victory" може да открием закачки с едни стари познати на Дейв, може пък и да не им обърнем внимавние...
След този албум Мегадет вече са изключително популярни, и мечтата на Марти да свири на Будокан е на път да се сбъдне, но нещата за пореден път се объркват от проблемите на Мъстейн с наркътиците. Всъщност пропуснатия гиг на Будокан е най - малкия проблем...
Мегадет са на концерт някъде в САЩ, по време на който Дейв е буквално интоксикиран. Тълпата в един момент нахлува към сцената (бариерите не издържат) и концерта е прекъснат, малко по - късно в хотелската си стая Дейв поглъща цяла шепа таблетки с валиум. На път за местна болница изпада в клинична смърт. Лекарите правят невъзможното и го съживяват, но на Мъстейн предстоят месеци рехабилитация и борба със стария навик - като борбата вече е за живота му, защото всяка следваща доза може да е с летален изход...
Самия Дейв разказва:
"Спомняма се как всички около мен ме държаха, а аз виках и се молех "Искам да взема само още една доза! И след това спирам!". Приятелите ми не ме пуснаха, и слава Богу - защото наистина щях да умра."
По време на възстановяването на Дейв е пуснат:
"Hidden Treasures" (1995)
Албума съдържа неиздавани сингли, кавъри и саундтрак парчета. Доста прилични неща - култовата "Angry Again", саунд към "Последния Екшън Герой", споменатата вече "No More Mr. Nice Guy", кавъра от трибюта на Сабат "Paranoid", най - добрата в целия албум според мен "99 Ways To Die" и още няколко парчета. "Go To Hell" така и не ми стана любима.
Трудно е да се говори за "Hidden Treasures" като за албум, просто защото наистина е сглобен от стари парчетии... Но, добри наистина
Не знам дали наистина Мъстейн се е отървал от дрогата "фор гууд", но само след две години следва невероятния...
"Cryptic Writings" (1997)
Това може би е най - добрия албум на Мегадет. Заедно с Ръст-а и последния.
Дейв го записва с продуцента/тонрежисьора/бавачката/не-помня-какъв-беше на Форинър, като резултата е блестящ, макар и да не е тежък. Новия албум е по - скоро хеви, отколкото траш... Много правилно Хеви, ако мен питате!
Не съм сигурен, кои точно парчета освен "Trust" са синглирани, мисля че бяха "Secret Place", "Almoust Honest".
"Trust" удря стабилно нагоре по класациите тогава... (не че ми пука, за да я харесвам), "I'll Get Evеn", "She Wolf" и "Have Cool Will Travel" са с много приятно звучене. "The Designators" e ТрейдМарк Спийд, а "Use The Man" е ТрейдМарк Сарказъм от Мегадет (
).
Албума е приет много добре и от фенове и от критика... Като че ли проблемите с дрогата са останали назад - най - накрая...
Абе, колкото и да харесвам Ръст-а, този албум най - ми е на сърце!
Продължаваме с :
"RISK" (1999)
Много странен албум. Слаб дори не е точната дума. Защото изобщо не е слаб. Дотолкова е поп - ориентиран, че Мегадет са неузнаваеми...
Едва ли замяната на сприхавия Ник Менца с Джими Де Грасо (май от Суисайдъл)е оказала такова значение при формирането на звука... Или отегчения от Мегадет Марти Фрийдмен, който след това и напуска групата. Просто албума се състои от много добри... рок-метъл парчета!
Сингъла "Insomnia", приятната "Breadline", любимата ми "Wanderlust" просто нямат общо с траш-титаните от миналото.
Саунда към "Универсален Войник 2" - "Crush 'Em!" прилича по - скоро на отбиване на номера, отколкото на наистина вдъхновено парче... Даже откриват предаванията на WWF с него... (пляс по челото).
Само по инерция казвам, че повечето народ не харесва албума. И на мен не ми допада.
Нещата не отиват на по - добре:
"The World Needs a Hero" (2001)
На звук - завръщане към корените. На идеи - слаб... Да, за мен този албум е слаб. Записан с Ал Питрели (Саватейдж) на мястото на Марти Фрийдман.
Нито синглираната "Moto Psycho" ми допадна, нито заглавната "The World Needs a Hero". Любимата на маса народ "1000 Times Goodbye" също не става... Като че ли на Дейв и Ко са им свършили идеите. Внимание заслужава единствано невероятната "Return To Hangar", която отвсякъде си е достоен наследник на "Hangar 18". Дори последния акорд от "Хангара" се случва първи от "Завръщането" - така концертното сливане на двете парчета става доста интересна идея
Внимание заслужава и арчето "Kill The King", която пък дори не е включена в албума, но е записана по това време (включена е в сборката "Capitol Punishment").
Тук се случва нещо изключително неприятно и нелепо извън музикалния живот на Дейв. Незнайно как човека успява да заспи на лявата си ръка, в следствие на което радиалния му нарв е прекъснат - а ръката му - почти обездвижена. Дейв не може да свири повече. Мегадет е разпусната.
"Младши" тук си показва рогата с грозен съдебен иск към Мъстейн, като според първия милионите които получава за годините им сътрудничество не са достатъчно... Естествено, губи делото и приятелските си отношения си с Дейв... Направо не е за вярване, че след 20 и кусур годишно съвместно "бутане на вагонетката" човек може да постъпи така...
Друг печален факт извън музикалния живот на групата е смъртта от чернодробно заболяване на Гар Самюелсън през 1999 г. Човека е само на 41...
Само ще цитирам Мъстейн по въпроса:
"Света на музиката загуби истински Гигант."
Трагедията с Гар събира обаче двама стари "приятели" - Дейв и Крис Поланд. С когото след продължително и упорито възстановяване на лявата ръка Мъстейн ще създаде:
"The System Has Failed" (2004)
Изключителен албум. Зад барабаните е Шоун Дроувър (след като Дейв се убеждава за пореден път, че не може да работи с невротичния Менца ), зад баса е Джеймс МакДоноут (май така се произнася).
Това, приятели е ИСТИНСКОТО връщане към корените. Тук има по много за всеки.
Бързото темпо на "Blackmail The Universe" и "Kick The Chair" е поклон към добрия, стар "Rust in Peace",
мелодичните "Die Dead Enough" (която май чуква 2-ро място по класациите) и "Back In The Day" са си завръщане към невероятния "Cryptic", а "Of Mice And Men" и, най - вече "Something That I'm Not" са доказателство за несломимия сърказъм на Дейв... Само не разбрах дали с текста на последното се заяжда с Металика или с Елефсън...
В този албум неверниците могат да се убедят, че именно Мъстейн е и винаги е бил китарния гений в Мегадет - и солата и рифовете ми са по - добри и оригинални от всякога.
Интересен факт, е че за този албум Дейв сменя китарите "Jackson" с "ESP". Още по - интересен е, че за неговия "лястовичи" модел великите ни Български вериги за музикални инструменти не са й чували... Както и да е.
След серия турнета, в които Глен Дроувър (брат на Шоун) заменя студийния Крис Поланд, Мегадет издават невероятния
"That One Night" (200?)
записан в Буенос Айрес идва ред и на последния студиен Мегадет:
"United Abominations" (2007)
Както вече казах, наравно с "Rust In Peace" и "Cryptic Writings" най - добрия албум на групата. Без слаби парчета. Истински Хеви - Траш, без отклонение.
Сингли - "Washington Is Next" и "Never Walk Alone". Ремастъра на "À Tout le Monde" с Кристина Скабиа също. Пак е баннат. То кой ли гледа МТV вече, да им е...а п.....та м......а.
"Gears Of War" е толкова добро, че чак става саунд към едноименната игра, друго пилотно парче е "Sleepwalkers".
"Burnt Ice" ми е любимото. Това парче има всичко. Колкото до другите - "Blessed Are the Dead", "Play for Blood", "Amerikhastan" - просто не са синглирани. Не са по - слаби.
За записите Джеймс Ломенцо сменя същия МакДоноут, а след записите Глен се оттегля, като на негово място идва Крис Бродерик (JagdPanzer).
Други интересни факти - за последния албум Дейв зарязва "ESP"-тата и минава на "Dean Guitars". Още по - интересен факт - за "Dean Guitars" милите ни Български вериги за музикални инструменти не са й чували...
Сигурно сте забелязали, че темата малко се поизчерпи...
Естествено, не съм споменал много неща - "акустичния" албум, също записан в Аржентина, разни факти около "героите" и "албумите"... Стига толкоз. Оставям подробностите на широката публика, защото наистина се уморих да пиша за любимата си група