0
Захващам се да пиша, тогава
Едва ли има някой, който да се интересува от тежка музика, и да не е чувал за голямата четворка в траша - Мегадет, Металика Слеър и Антракс.
Също толкова известно е кой е "двигателя" на групата от основаването й до ден днешен - "саркастичния" Дейв Мъстейн.
След близо две десетилетия и половина този човек продължава да е "на върха на вълната" (вече точа зъби за нов албум ), но... да се върнем в началото.
Дейвид Скот Мъстейн е роден на 13 Септември 1961г. в Ла Меса, Калифорния, в семейство на банкер и домакиня. Бащата на Дейв - Джон Мъстейн е алкохолик, и със задълбочаването на проблема си започва да малтретира семейството си. Емили Мъстейн, съпрга на Джон в един момент е принудена да го напусне заедно с децата - Дейв и сестрите му. За Дейв и семейството му започват трудни години. С малките си доходи Емили е затруднена да издържа семейството, но успява да събере сума за първата китара на Дейв
Интересен факт:
"Сестра ми казваше, че правя шум, вместо да свиря, и в един момент просто счупи китерата в главата ми! Това прекрати досега ми с китарата за извстно време." - Разказва той самия
Дейв е с трудно детство и още по - проблемен като младеж. На 15, след като е живял и с майка си, и при семейството на голямата си сестра Мъстейн избира да "се справя сам" - и започва своя живот в престъпните среди и наркотиците...
Едно от положителните неща, които Дейв открива за себе си е музиката - дори създава собствена група "Паника" (Panic), която просъществува известно време без да издаде дори демо касета.
Някъде по това време, Дейв вижда в местен вестник обява, в която нова група от Л.А. търси китарист...
Групата е МеталикА!
Интересен факт:
Дейв отива на прослушване, включва си китарата и започва да загрява с бързи упражнения.
След няколк о минути спира да свири и пита "Започваме ли прослушването?". Отговора е "Започваш работата."
Така започва кариерата на рок-звезда за него.
Металика бързо печелят популярност, но Дейв е всичко друго, освен колегиален към колегите си.
Рон МакГовни - първия басист на Металика (много хора мислят, че Клиф Бъртън е първия) разказва, как веднъж по време на репетиция Дейв изсипва цяла бира в тялото на бас китарата на МакГовни, при адапторите. Когато Рон се опитва да включи баса си в усилвателя, резултата е
След този случай МакГовни се разделя с Металика. Сега вече се включва Клиф Бъртън (RIP).
Металика гастролират на много места и подготвят пръв албум, но Джеймс Хетфийлд и Ларс Улрих не искат да работят повече с Мъстейн, и когато групата пристига в Ню Йорк Дейв е изгонен от групата - при това най - безцеремонно.
(Тук е момента да отворя интересна скоба - на Дейв се отдава съавторство в голяма част от ранно то творчество на Металика. Но повече за това - ако темата е ви е интересна.)
Дейв е бесен! Връща се в Л.А., където след известно време среща Дейв Елефсън (бъдещия Бас-китарист) заедно с когото основава "МЕГАДЕТ" (1982). Странно е, че създава Мегадет именно с идеята да съперничи, и по този начин да си отмъсти за изхвърлянето си от Металика.
Интересен факт:
Докато текат прослушванията за бъдещ вокалист, на Дейв му писва и се тросва : "Какво толкова, Аз ще пея"
Състава скоро се попълва от Крис Поланд (соло-китара) и Гар Самюелсън (RIP) - ударни. Но преди да ви разкажа за тях, ще отворя дума за... Първия албум!
Killing Is My Business... and Business Is Good! (1983)
Албума е издаден от "Комбат Рекърдс".
По мое мнение - много добър, но зле разработен материал.
Парчетата са просто убийствени - заглавната Killing Is My Business... and Business Is Good!, къртещите "The Scull Beneath The Skin" и "Rattlehead" (я познайте какво всъщност е
) иоригиналната (по историчаски данни) версия на "The Four Horsemen" - с оригиналното й заглавие "Mechanics". Да това Дейв го е писал в голямата му част...Много силни парчета, но май са бързали много да ги запишат, на мен ми звучат мааалко недодялано.
Записа за съжаление също не е особено качествен. Третата причина за слабия запис са и самита музиканти - Крис Поланд и Гар Самюелсън са отлични музиканти (за мен Гар е най - добрия гънър - ЕВЪР - просто да вкараш ненормалното джаз темпо в метъла си е жив гений!), но, за съжаление и тотално зависими от дрогата... В комбинация с пристрастията на Дейв и Младши (така наричат Елефсън
) към различни коктейли от хероин и кокаин е странно как въобще са записали албума, всъщност... Както и да е, бурните събития продължават с:Peace Sells... but Who's Buying? (1986)
Вече под лейбъла на "Кепитъл Рекордс".
Нещата са загладени значително. Стадионите и до ден днешен от рифовете на "Wake Up Death" и култовия текст на "Peace Sells... but Who's Buying?". Рядко добри парчета...
Албума е доволно навъсен - общо взето това ми е еталона за траш и до днес. Другите парчета нито са много добри, нито са зле - просто още от същото. Траш до дупка.
Тук започват и първите раздори - Крис е до такава степен изпаднал за наркотици, че запъчва да разпродава екипировката на групата за да може да се снабдява редовно... И бива изхвърлен от Дейв. Самюелсон също напуска.
Проблемите на Дейв с дрогата тогава също се задълбочават - състоянието му почти непрекъснато е близо до делириум. Тогава напуска и тур мениджъра на Мегадет:
"Непрекъснато сънувах Дейв в ковчег. Просто знаех, че един ден той ще умре и аз не исках да бъда там."
Интересно е, че на абсолютно ВСИЧКИ интервюта, които гледах от този период, Дейв беше здраво... "отнесен" (вие се сещайте за какво говоря...)
Дайв наема Чък Бейлър на мястото на Гар и Джеф Йънг на мястото на Крис, за да създаде:
So Far, So Good... So What! (1988)
В този албум за мен има едно (1) парче - "In My Darkest Hour", което е написано в памет на починалия Клиф Бъртън. Всичко друго в албума изобщо не ми допадна - нито "синглирания" кавър на "Anarchy In The UK", нито "Set The World Afire" (чието първо заглавие е ... MEGADETH!).
Някъде по това време Дейв прави записи на кавъра на Алис Купър "No More Mr. Nice Guy" за филма "Шокър". Тълкова е дрогиран в студиото, че се налага да записват китарите и вокалите ПООТДЕЛНО....
Такааа, тук аз си взимам назад думите, че мога с дни да говоря за MEGADEEEEETH и отивам да спя...
Ако няой не ми изтрие темата, обещавам продължението скоро
А, на който му е интересно - може да се включи междувременно
тц тва не ти е коя да е група, мн ме накефи как на 1во място в 4ката веднага постави Мегадетааа ехахе 
Брои ли се за фенщина? 
Същото смятам и за изгонването на Ози от Сабат... Ако не го бяха направили, днес нямаше да имаме три страхотни албума на групата с Дио /а се задава и четвърти/ и десетина солови албума на Ози, половината от които са шедьоври 
ама то това си е нормалният начин на запис в студио?? Какво му е чудното не разбрах 
Завинаги в топ 5 откакто преди доста годинки чух Rust-a и останах като поразен. Разни сравнения и дразги с Метлица ми се струват глупави. Грешката на Дейви е че следва една линия на стилово осиране инспириран от бившите си колеги, което е тъпо. Иначе ми е десетки пъти по-любим от тях, и то не само защото музикантите винаги са му били доста по-класови 
Не мога да си спомня какво точно е било събитието, (запис или представяне или откриване), но се е налагало Дейв да си изпълни цялото нещо в реално време. Имам го в едно филмче, ама не мога да ровя сега точно 
