67 replies to this topic

[Svil]

Тук ще си разискваме по класацията или ще се обосноваваме защо сме поставили конкретна група, албум на конкретна позиция

[Stavrogin]

трудно мие да ги докарам до 20 не може ли да се огранича до по-малко!????

[Svil]

Разбира се, че може. Ще се точкуват по общия ред, докъдето си ги докарал. Аз лично смятам, че 10 позиции стигат, но миналата година имаше доста хора, на които не им стигнаха и решихме да ги увеличим.

[wolfy]

Тъй, тъй... 20 са добре. Който не може да ги събере толкова си пише, колкото си прецени.

[Rebel]

Аз за албум на годината няма да докарам 20, камо ли за група и новак Или съм много претенциозна, или наистина не излизат чак тооооолкова забележителни неща

[Blackiel]

Като има класация - аз съм винаги напред Само да кажа че рядката ми поява тук в последните месеци се дължи на онази атак от вируса и от тогава съм по-предпазлив във форума, иначе сайта го посещавам редовно и пиша под името Bobby
Ето моята с дадените обяснения за някои от групите (само да кажа че изброих 9, защото въпреки че чух повече нови албуми не ги сметнах за достатъчно добри за да ги включа):
Албум:
1. Heaven and Hell - The Devil You Know - От доста време нямах такова усещане за зло купувайки нов албум. Добрата стара школа.
2. WASP - Babylon - Ами Блеки вади 2 последователни добри албума, дори бих казал 4 (да четири, защото Neon God е някак си посредата) с определени уговорки - нещо което не му се е случвало от 80-те. Много готина идея на самия албум имайки в предвид накъде върви Светът
3. Slayer - World Painted Blood - SLAYER
4. Holyhell - Holyhell - Доста амбициозен проект с чудовищни музиканти - само Мария (певицата) е леко назад ако говорим за музикални умения в конкретната област.
5. Saxon - Into The Labyrinth
6. Doro - Fear No Evil - Никога не съм бил голям фен на Доро, но този албум е може би най-добрият нейн, който съм слушал.
7. Primal Fear - 16.6
8. Metalforce - Metalforce - Трю метъл албумът на годината. Хареса ми това че Тарек се е отдалечил от Manowar влиянията, естествено само малко, но се е отдалечил и като че ли търси себе си.
9. Kreator - Hordes Of Chaos

Групи просто не искам да степенувам и затова избрах само една :
1. WASP - Албум, Турне, чиито концерти (независимо дали в малки клубове или в големи зали тълпата е доволно много) и един различен и приятелски Блеки.

Новак:
1. Holyhell - Въпреки че е повече проект отколкото група, направиха доста силен първи албум.

[Змей Горянин]

Няма раздел Златна Малинка

[Джуджето_GIMLY]

И аз мислех да питам няма ли да има и тема за псуване, че тая година бая групи си го заслужават

[Evil14]

1.Chthonic-Mirror Retribution
2.Hypocrisy-A Taste of Extreme Divinity
3.God Dethroned-Passiondalle
4.Behemoth-Evangelion
5.Deathstars-Night Electric Night
5.Belphegor- Walpurgis Rites Hexenwahn
6.Dark Funeral-Angelus Exuro Pro Eternus
7.Nile-those Whom The Gods Detest
8.Serpentine creation-Dystopia
9.Agathodaimon-Phoenix
10.Eternal Tears Of Sorrow-Children Of The Dark Waters
11.Paradise Lost-Faith Divide Us Death Unite Us
12.Vader-Necropolis
13.Immortall-All Shall Fall
14.U.D.O-Dominator
15.Rumpelstiltskin Grinder-Living For Dead Destroying The Rest
16.1349-Revelations Of The Black Flame
17.Wolfchant-Determined Damnation
18.Finsterforst-Zum Tode Him
19 Marduk-WormWood
20 Gorgoroth-Quantos Possunt Ad Satanitatem Trahunt

Edited by Evil14, 07 декември 2009 - 18:39 .

[cygnusx86]

1. Mastodon - Crack The Skye
2. Primal Fear - 16.6
3. Immortal - All Shall Fall
4. Hammerfall - No Sacrifice, No Victory

[Svil]

Класациите се постват в другата тема. Тук си разискваме само. Ако искате да бъдат взети под внимание класациите ви, преместете си ги в другата тема.

[Ozzy]

Близко е до нашата тема, а и винаги е хубаво да видиш какво мислят някои от тези, които слушаш:
http://www.katehizis...s.php?id=13525

[Jimmy Pop]

Ozzy, on Dec 10 2009, 16:25, said:

Близко е до нашата тема, а и винаги е хубаво да видиш какво мислят някои от тези, които слушаш:
http://www.katehizis...s.php?id=13525

Ларс се кефи на Еминем?
Но пък и двамата са фенове на System of a Down, което ме радва (защо ли пък трябва да ме радва... ). Може би ми стана интересно понеже на нашите концертчета до момента, по стечение на обстоятелствата, най-многобройни са кавърите точно на Metallica и System.

[Sailing Ships]

Quote

1. Gotthard - "Need To Believe"
2. Winger - "Karma"
3. Lacuna Coil - "Shallow Life"
4. Stratovarius - "Polaris"
5. Jorn Lande - "Spirit Black"
6. Delain - "April Rain"
7. Sonata Arctica - "The Days Of Grays"
8. Doro - "Fear No Evil"
9. Dream Theater - "Black Clouds & Silver Linings"
10. Bon Jovi - "The Circle"
11. Cain's Offering - "Gather The Faithful"
12. Hammerfall - "No Sacrifice No Victory"
13. Depeche Mode - "Songs Of The Universe"
14. Place Vendome - "Streets Of Fire"

Група - Winger

Новак - Delain

Класацията си е класация - въпрос на лични предпочитания и индивидуален вкус. Затова ще се спра на категориите за най-добра група и за новак на 2009 г.

Winger - С големи успехи в края на 80-те и началото на 90-те, след това забравени от мнозина, една от най-интересните за мен поне групи се завърна повече от подобаващо с чудесен албум във всяко отношение. "Karma" e достоен наследник на "IV" от 2006 г.

Delain - За себе си ги открих през тази година с втория им диск. Въпреки че не е дебют, по тези ширини не са от познатите групи и според мен си заслужава да се отличат.

[marillion]

Best Albums:

1. TransAtlantic - The Whirlwind
Изключителен албум на четирима гениални музиканти. Амалгамата забъркана от тях втвърдява бавно в ухото на слушателя, но веднъж завършен, процесът е необратим и води до траен отпечатък в съзнанието. Шедьовър!

2. Gazpacho - Tick Tock
Дори и пристрастното ми отношение към групата, не може да маскира блясъка на този диамант.

3. Porcupine Tree - The Incident
Г-н Уилсън ги може тези неща, повече за начините по които го прави, ето тук.

4. MUSE - The Resistance
Безспорно възходящата линия по която Матю и Ко. се движат през последните десет години продължава, въпреки яростната "съпротива".

5. IQ - Frequency
Все още не мога да повярвам колко добър албум направиха IQ след напускането на музикалния гений Мартин Орфорд - просто невероятно!

6. Steve Hackett - Out of the Tunnel's Mouth
Когато Хакет издава албум, всички китаристи в жанра си водят записки. Този път личните проблеми, свързани с развода му с Ким повлияха на качеството на музиката, но все пак това е пореден брилянт в съкровищницата на Стив.

7. Marillion - Less Is More
За някои това не би трябвало да се нарече студиен албум, защото съдържа акустични преработки на вече издавани композиции на групата. За други, това е чисто нов албум - аз също споделям това мнение, композициите звучат по съвършено различен начин и притежават достатъчни признаци, за да можем да наречем тази акустична компилация нов студиен албум.

8. Parzivals Eye - Fragments
Прекрасен дебют на басиста на любимата ми немска група RPWL. Присъствието на очарователната Тина от Magenta, Алън Рийд от Pallas и Йоги от RPWL допълват и обогатяват палитрата.

9. Big Big Train - The Underfall Yard
Това е вече изненада, бих казал приятната изненада на годината за мен. Много съдържателна творба, препоръчвам силно на феновете на Genesis и умерения King Crimson - онзи отпреди, нали се сещате какво на Фрип.

10. Satellite - Nostalgia
След разочарованието от предишния албум затворил трилогията, поляците се върнаха в лоното на класическия симфони прогресив рок и аз споделям тази "носталгия", въпреки натрапчивите дежавюта.

11. Knight Area - Realm of Shadows
Холандците продължават да композират ефирна музика, сякаш създадена да гали ухото на слушателя.

12. Sylvan - Force Of Gravity
Леко съм разочарован от този албум, но нека не избързваме със заключенията относно бъдещето на германците.

13. U2 - No Line on the Horizon
Приех със смесени чувства новото отроче на една от най-любимите си групи. В този албум има по равни дози качество и пълнеж - първото е повече от нормално за ирландците, но второто буди недоумение, още повече след като предварително се знаеше, че групата е записала материал за три албума от който да избира.

14. Pure Reason Revolution - Amor Vincit Omnia
Този път не чак толкова иновативно, но все таки с уникално звучене.

15. Phideaux - Number Seven
Фен съм на този шантав американец, но с новия си албум той прави крачка назад, особено след предишния шедьовър.

16. The Wishing Tree - Ostara
Една красива жена с ангелски глас и един китарист с пръсти приличащи на кебапчета отпреди девети, но за сметка на това каква музика!

17. Devin Townsend Project - Ki
В очакване на новата меланхолия предложена от братя Кавана и цацата е риба.

18. Brett Anderson - Slow Attack
Пристрастен съм, признавам. Каквото и да създаде този човек, аз винаги ще го харесам.

19. The Tangent - Down And Out In Paris And London
Продължава спускането по наклонената плоскост за супер-групата на Анди. Каквито и промени в състава да прави той, резултат няма - сякаш повече от всякога е нужна промяна в общото звучене.

20. Bruce Springsteen - Working on a Dream
Когато Босът говори с музика, по-добре да замълчим!


Band:

TransAtlantic
Преди време в една класация за "прогресив рок събитието на десетилетието", посочих TransAtlantic на първо място, въпреки че сърцето ми нашепваше за реюниъна на Genesis. Радвам се, че днес отново имам възможност да номинирам тази изключителна супер-група в категорията "албум на годината", а номинацията ми за "група на годината" е повече от естествен жест. Поклон пред таланта, класата и приятелството между тези четирима титани в прогресив рока!


Newcomer:

Parzivals Eye
Определено дебютът на годината!


Малко допълнение, извън официалната класация:

Best Tracks:

1. Gazpacho - The Walk
2. Porcupine Tree - Time Flies
3. MUSE - Exogenesis: Symphony Part 3 [Redemption]
4. Transatlantic - Is It Really Happening?
5. Gazpacho - Winter Is Never


Biggest Disappointment:

1. Riverside - Anno Domini High Definition
Слабо, много слабо. Да не повярва човек.

2. Blind Ego - Numb
Нищо общо с прекрасната музика на колегата от RPWL.

3. Wetton & Downes - Icon 3
Май е време двамата да се концентрират към новия албум на Asia и да приключат с този проект, който в началото започна толкова обещаващо.


Best DVD:

1. Pendragon - Concerto Maximo
2. Credo - This Is What We Do
3. RPWL - The RPWL Live Experience


Honorable Mention

The Beatles
Не. Не са издали нов албум. Или по-скоро обратното, издадоха цели 14 нови албума. Ремастеринг версиите на каталога на ливърпулската четворка надминаха очакванията ми за качество. Това е чисто нова музика, днес можем наистина да чуем The Beatles!

[whiplash159]

Davidian, on Dec 13 2009, 12:44, said:

9.Unearth-The March

Този албум е от 2008 г.

[Davidian]

whiplash159, on Dec 13 2009, 14:36, said:

Този албум е от 2008 г.

Моя грешка, ще го поправя.
Благодаря за забележката.

И тъй като времето за едитване е минало, бих помолил модераторите да го заменят с Them Crooked Vultures, ако е възможно.

Edited by Davidian, 13 декември 2009 - 16:33 .

[katatonia]

За мен тази година е годината на големите завръщания – групи като Pestilence, Immortal , Asphyx, Аlice in chains – издадоха добри албуми. (все още чакам Morbid angel)

В моята класация убедително първо място заема OBSCURA - Cosmogenesis . Това е перфектен дет метъл албум, съчетаващ техничност , агресия, новаторство. В тавата темпото непрекъснато се сменя – пренасяте в една нова вселена. Чуйте четвъртата песен incarnated , която ще ви даде представа какво да очаквате от тези германци. Този албум отвя конкуренцията за 2009.

2. SLAYER - тук всичко е казано и е ясно. С този албум убииците ми напомниха за един друг требва да го знаете – абиса.

3. BE'LAKOR - Stones Reach - това за мен е една от изненадите през тази година. Тези австралийци ми сритаха задника – много мощен албум, сложен и същевременно мелодичен. Ако миналата година си имахме Psycroptic, то тази година тези момчета дават заявка да са едни от лидерите в екстремния метъл. Чуйте петата песен Held in Hollows , която за мен е най – добрата за тази година заедно с парчето Tears of Autumn Rain на финланците Eternal tears of Sorrow.

4. KALISIA – Cybion. Тук нещата наистина стават сложни – супер многопластова творба на тези французи. Двадесет парчета разделени на 4 секции по пет. Всяко парче от секция започва с началото на английската азбука А B S D. Групата все още няма лейбъл и всичко е на собствени разноски – можели да си представите…. Единствения недостатък, който им попречи да влязат в челната тройка за годината е използването на електронни забежки, които за дет метъл са ми малко странни.


През тази година ми направиха впечатление следните неща:
- Американския блек метъл направо отвя Европааата – групи като Wоlves in the throne room, Cobalt, Krallice, Kult of Azazel издадоха много добри албуми. Наистина трябва да се замислят в Скандинавия.

- Повече очаквах от творбите на Kreator, Кататониа,Pestilence, Immortal и най – вече Мардук.

- Отново британска траш метъл група - Savage Messiah за мен е новак на годината. Така беше преди две години с EVILE.

- Asenblut – това е групата , която всеки фен на Амон амарт трябва да чуе – наистина са добри в този жанр.

- Перуанския метъл дава сериозна заявка за бъдеще в екстремния сектор – групи като INFECTION, CH’ASKA – издадоха много добри дебютни албуми.

- Блек метълът във Франция набира сила – добютните албуми на BORGIA и PAGAN BLOOD доказват това. В норвегия пък се отчетоха с ORCUSTUS и Svarttjern

- Траш метълът от новата вълна тотално заля света – много добри дебютни албуми издадоха испанците Aggression и канадците Reanimator – да не се бърка с друга една велика група

- По принцип не харесвам инструментални албуми – още повече дет метъл инструментален албум, но един американец със своя проект Psychostatus обърна представите ми на 360 градуса – отличен албум Chains of life и пето място в моята класация

[incarnate]

Първите три позиции са равнопоставени за мен,.затова поставям албумите както ми дойде.
1. Transаtlantic - The Whirlwind
Това наистина е шедьовър на четирима гениални музиканти, както казва @marillion. С всяко следващо слушане намирам нови неща в него. С риск да прозвуча снобарски ще добавя само, че единствения, който отстъпва малко назад (за мен) от останалите трима в тази велика четворка е Майк Портной, просто защото не усещам вдъхновение в него. Наистина, пълни края на всяка музикална фраза с трийсеивторини с четирите си крайника, но това става малко отегчително от един момент нататък. Очаквах повече креативност. Слушал съм го да свири джаз рок вариации само на чинели и фус и съм изпадал в потрес, тук е малко в калъпа на рутината. Последното, обаче, е бял кахър на фона на това музикално пиршество.
2. Riverside - Anno Domini High Definition
С този кратичък албум поляците избиха рибата. С убийствен старт и пет невероятни парчета (особено последните три), за мен нямат конкуренция тази година. Имам чувството, че този специфичен техен стил се харесва на все по-широк кръг от хора. Този път звученето е малко по-твърдо от олимпийските първи два албума, но на мен така ми харесва.
3. Mastodon - Crack the Skye
Усещането в колата, когато издуя колоните с този албум и карам по извънградските магистрали ми връща спомена за Back In Black и ладата на баща ми. Това е агресивен, динамичен, много, много, много здрав ектремен хевиметъл със запомнящи се мелодични линии, с две думи: най-добрия албум на четворката дотук. Албумът е микс от стилове, но вокалите са чисти и като добавим двете най-дълги парчета The Czar и The Last Baron, вкуса на прогресив метъл е осезаем, според мен подобни групи олицетворяват бъдещето на този стил.
4. Gazpacho - Tick Tock
Изключително красиво творение, почти не отстъпва на албума Night от преди 2 години, с който ги открих като група. Звучене, което ми напомня на Radiohead (In Rainbows) или късния Marillion, но е със собствена топла и уютна окраска (плюс всичко е и невероятен фон за секс ). Парчета като The Walk или Winter Is Never са минималистични шедьоври.
5. Porcupine Tree - The Incident
Хубав и дълъг албум – предимно дълъг , има за всекиго по нещо. Албум с основно мрачно настроение и никакъв флирт със слушателя. Всъщност с всяко ново прослушване го оценявам по-високо, защото съм си фен, но не е на нивото на “Fear Of A Blank Planet”. В ревюто и в темата за албума има достатъчно, да не се повтаряме.
6. Dream Theater - Black Clouds & Silver Linings
Този албум си го купих, чух го няколко пъти и го оставих настрани. Преди няколко дни обаче си го пуснах отново. Намирам албума за корав, със здрав саунд (я надуй дядо “The Shattered Fortress”, ама на мах) и някак полиран и излъскан от грапавини, което не е лошо, като знаем, че става дума за ветерани. За мен е по-добър от предишния. Това, което ме дразни са моментите с безкрайни сола в които Рудес и Петручи се надпреварват да свирят по-бързо и без никаква друга идея, освен да вкарат повече ноти в единица време. Не зная кого впечатляват по този начин, не и мен. Да не забравя грухтенето на Портной и инфантилните тектове. Всъщност всяко парче можеше да се съкрати с 20% и да се получи нещо много яко. От друга страна, ако цитирам по памет някакъв музикален критик, не помня откъде: “…в 19 минутния Магнум опус “The Count of Tuscany” групата вкарва толкова идеи и смени на ритъма, колкото някои групи с по десет албума за цялата си кариера”. Съгласен съм с това твърдение.
7. Between The Buried And Me - The Great Misdirect
Ето един подценен албум на група от страхотни музиканти. Музиканти с много модерно мислене и невероятни попадения тук. Е, метълкорските дет вокали са малко монотонни и ми идват в повече, но инструменталната част и частите с чисти вокали (които, както и при Mastodon са с по-голям акцент отколкото в предишните им албуми) изкупват всички грехове. Когато чух ритъм секцията – бас и барабани още на първото парче Mirrors (абсолютно атмосферично) или частта с чисти вокали от Disease, Injury, Madness, получих конска доза ендорфини. Блейк Ричардсън (барабани) е явно с усет за фюжъна и джаза – свирене с атмосфера, творчество, зверски хъс и много можене. Имаме и соло на бас… въобще метълкор с прогресив, фюжън, блус, ембиънт, кънтри енд уестърн… страхотен албум.
8. Muse - The Resistance
Ако направя отново паралел с твърдение на marillion, едва ли линията на Матю и Ко. е възходяща и с този албум, но поне не е низходяща. Парчетата са хубави, но са повече поп и в същото време не са толкова комерсиални, колкото предишния албум (все пак няма толкова вселенски хитове като Starlight, Supermassive Black Hole, Knights Of Cydonia, Take A Bow…) Това за нашего брата е по-скоро добре, отколкото зле, но все пак тази група върви с хитовете си за ръка. Албумът е хубав и зареждащ с настроение (може би с изключение на I Belong To You, но не може всичко да е идеално).
9. Amorphis – Skyforger
Една от най-популярните групи в нашия сайт. За мен този албум е от най-високите топки в цялата им дискография. Отново комбинация между дет и чисти вокали (тази година май съм на такава вълна) Албумът е перфектно балансиран: нито прекалено хеви, нито прекалено лайт, много достъпен и харесващ се от първо слушане. За да не се повтарям с ревюто ще кажа само че тук местата с дет вокалите май повече ми допадат от другите поради малко повече шекер в манджата за моя вкус (трябва да поясня, че фолк и пауър жанровете не са ми любими). Иначе албумът е много як и е един от най-слушаните от мен през тази година..
10. Katatonia - Night Is the New Day
Обичам тази група. Това май е достатъчно… Тези хора ваят променящи се тъмни картини и скулптури от вода. Наскоро мой приятел – фен на групата, ми каза, че съдържанието на албума издишало в сравнение с шедьовъра The Great Cold Distance. Не знам дали е така, но ако е така, то този албум е някакъв вид триумф на формата над съдържанието. Ревюто в сайта казва всичко.

За вторите десет няма да пиша, пък и сигурно никой няма да чете толкова дълъг постинг. Понякога ме хваща графоманията и се увличам, за щастие всичко може да се скипне. Ще добавя само няколко думи за:

16. Martigan – Vision
Защото съм сигурен, че ще съм единствения, който пише това име в тази класация. Това е немска прогресив банда и музиката й ми напомня за Marillion, Spock’s Beard, Arena и даже понякога за Гейбриълския Дженезис, с малко повече романтика, отколкото ми е комфортно, но ми допада много. Има мелодични и запомнящи се припеви, а и феновете на Никбаретовските сола ще го харесат, особено първите две и последните две парчета (четирите са общо повече от 60 мин., албумът е доста по-дълъг от необходимото). Няма да пропусна да кажа, че барабанистът е много работлив и подпълва през цялото време (както казва мой приятел “отдолу ври непрекъснато”, като има предвид точно това ). За мен това е един голям плюс. Много готин емоционален албум.

Нямаше да пиша за разочарованията, но ще добавя няколко думи.

Pain Of Salvation – linoleum - Нищо не видях вътре. Сигурно съм сляп. Имах очи и уши докато излезе Be. После ослепях.
dredg - The Pariah, The Parrot, The Delusion – Ах, къде е El Cielo. Ще чакам още един път.
Sonata Arctica - "The Days Of Grays" – Остана единствената пауър банда, която слушам напоследък. Не знам защо, но от Ecliptica докъм Reckoning Night бяха свежи като миризма на бор, а в последните два албума борът изсъхна. Може и аз да съм се променил.
The Tangent - Down And Out In Paris And London – Отново последните два албумa ме дразнят. Мислих много на какво ми прилича пеенето (по-скоро мрънкането) в този албум: сетих се за Джино Ванели. Той имаше такива джази напъни с пеене под тона, но поне извади един албум който кърти през ’78 – Brother To Brother.

Спирам, защото видях колко съм писал, не е хубаво да кажеш “свършвам” и да продължиш пак..

[Silentdeath]

1.Kreator - Hordes Of Chaos

Скъсах се да го слушам, ужасно много ми хареса и супер бавно ми писна, добро продължение след Enemy of God, страхотен клип към Hordes of chaos, а преходът To the after burn --> Corpses of liberty --> Demon Prince е уникален.

2.Mastodon – Crack The Skye

Слагам ги на 2-ро, защото въпреки гениалния албум ми отне много време докато го възприема. При първо слушане ми беше адски странен, поради факта че слушах Мастодон за пръв път. Но мина време, дойде едно такова мистично настроение и албума си дойде на място за нон-стоп слушане поне 2 седмици

3.Ensiferum – From Afar

Много ми е насърце тая група и според мен този албум си е точно на място. Нито ме изненадаха че направиха нещо по-силно от Victory Songs (според мен), нито ме впечатлиха с кой знае какво в албума. Звучи добре и за сега са в добра насока. Ще видим натам.

4.Megadeth – Endgame

Звучи по-олдскуул, има си скорост, има си яки сола, има и разнообразие. Бих сравнил албума с Death Magnetic, въпреки че може да ме попсуват някои фенове на Мегадейв , ама точно като него си е една смес от старите и новите неща. (според мен х) )

5.Slayer - World Painted Blood

5-то, защото при първото слушане само 3 песни ми хванаха много вниманието – едноименната, Hate Worldwide (мачка най-много) и Public Display of Dismemberment. Другите ми звучат добре, има си я бруталията, но не знам дали само на мен ми звучат по слабо. Наистина остаряват Слеър, но още си могат. Да ни мачкат докато могат ... Но определено е по-добър от Christ Illusion!

6.Alestorm – Black sails at midnight

ЙО ХО ХО И БУТИЛКА РОМ! Такова лято си изкарах с тоя албум, не е истина просто

7.Nile – Those Whom The Gods Detest

Много техничен албум! Изпотрошил си е краката George Kollias. А друга песен като Iskander D’hul Kаrnon няма до сега при Nile, не вярвам и да има ... Уникален албум.

8.Behemoth – Evangelion

Много се колебах кой да е на 7мо, Those Whom The Gods Detest или Evangelion. Дет метълът винаги ми е бил по-насърце въпреки че Бехемот вече не са си чист блек се пак. Но Евангелиън, в сравнение с останалите, си заслужава 8мо. Различен, техничен, със страхотни текстове и мрачнотия колко щеш!

9.Evile – Infected Nations

Когато излезе албумът, страшно много се зарадвах на звученето защото ми напомняше на Justice малко или много. По-забавено темпо и страхотни текстове. В добра насока бяха тръгнали и на какво турне поеха и какво стана ... Съдбата може да е голяма кучка. R.I.P. Mike …

10.Korpiklaani – Karkelo

Нищо ново от тези веселяци , само дето повечето песни си бяха изцяло на финландски. Как да не ти се допие водка и бира под звуците на горския клан ...

11.Heaven and Hell - The Devil You Know

Дяволът, който познаваме. Дио си пее перфектно както винаги, Томи си знае какво да свири за да си звучи легендарно и уникално както винаги, но останах малко разочарован от албума, доста слабо ми звучеше ... Дано Дио да се оправи бързо и безболезнено (може би го казвам за стотен път)!

12.Lamb Of God –Wrath

С този албум за пръв път чух LoG, за мой голям срам. Set to fail ми хвана ушите и се размазвах на нея. После чух цялата дискография ... за мен този албум е най-тежкият им до сега, но малко или много ми звучи по-слаб от останалите.

13.DevilDriver – Pray for Villains

Същото положение като при Lamb of God. С него ги чух за пръв път, но звучи някак си все едно вдъхновението им е паднало малко и са си направили албум за да им е кеф да го свирят поне аз така го чувствам.

14. Savage Messiah – Insurrection Rising

По-добър от дебюта и строящ нови мостове към различно звучене по-натам. Да живее траша и да се мре на него!

15. Katatonia - Night Is the New Day

Изключително красив и мрачен албум, но не се различава много от предишния. Пък и малко или много ми идва прекалено депресията която излъчват. Все пак албума е перфектен за тъмни дни, в които да си поседнеш и да помислиш какво се случва с живота ти в един дъждовен ден ... както беше казал Whiplash “Нека да вали...”

16. Amorphis – Skyforger

Малкият брат на Silent Waters. По-слаб, но с моментите си.

17. 3 inches of blood – Here awaits thy doom

Типичен за 3IOB, само че без крещенето.

18.Hypocrisy – A Taste of Extreme Divinity

Принципно не харесвам Хипокриси след Osculum Obscenum, ама този албум наистина ме впечатли. Но не чак толкова. 18-то място му пасва перфектно x)))

19. HammerFall – No Sacrifice No Victory

Стъпка надолу. Няма я онази енергия която имаха в началото... Даже албума го слагам в класацията главно заради уникалния инструментал Something for the ages и някои отличаващи се моменти ... както и кавъра

20. Kiss- Sonic Boom

Еми Kiss … Изненадаха ме, че направиха такъв албум след тази огромна пауза, но гласа на Paul ми звучи дразнещо, а мястото на албума си е в 70те. Но все пак аз не съм голям фен и съм сигурен че за Kiss армията албумът е перфектен, страхотен и точно на място.

Група на годината:

1.Behemoth
Много големи станаха, ще видим каква посока ще поемат.

2.Mastodon
Албумът е гениален. Космически звук, епичен, отнасят те в друг свят. Един странен, странен свят ... дали това ще е върха в кариерата им, ще видим...

3.Megadeth
Като погледнем историята на Мегадет, този добър албум не трябва да ни очудва. Слагам ги на 3то защото са си легенди вече, издадоха задоволяващ албум пък и какво турне правят (или правиха) със Slayer и Mastodon …

Edited by Silentdeath, 20 декември 2009 - 22:03 .