0
В помощ на преводачите на филми/автори на субтитриNO TORRENTS! Официални преводи
Started by Satyr, юни 02 2013 17:57
77 replies to this topic
#21
Posted 04 юни 2013 - 11:27
^То си е за ядосване, защото отива към "любимата" ми тема за образованието.
Hedniska Blod
#22
Posted 04 юни 2013 - 12:04
Темата за образованието на две нива.
Видимото ниво - ниската култура на "преводачите"
По-невидимото ниво - ръководството.
Мениджърите на съответните телевизии са за бой. Изконният проблем на тази държава е, че в нея свестни мениджъри почти няма. Ако аз дам на 17-годишен полуграмотник да превежда филм и после пусна филма без по никакъв начин да са проконтролирани приложените към него субтитри, кой е виновен? - Тийнейджърът или аз?
Видимото ниво - ниската култура на "преводачите"
По-невидимото ниво - ръководството.
Мениджърите на съответните телевизии са за бой. Изконният проблем на тази държава е, че в нея свестни мениджъри почти няма. Ако аз дам на 17-годишен полуграмотник да превежда филм и после пусна филма без по никакъв начин да са проконтролирани приложените към него субтитри, кой е виновен? - Тийнейджърът или аз?
WeRock.bg - сайт за Праведна музика
#23
Posted 04 юни 2013 - 12:09
Ясно кой - език не знае, ама е наш човек, пък и тънко минава с лапето и без проверяващ, защото и той иска пари.
Hedniska Blod
#24
Posted 04 юни 2013 - 12:21
Без да искам да отклонявам руслото на темата, искам да попитам някой по-сведущ лингвист, защо в крайна сметка всички *иус, както е навсякъде, при нас са *ий? И защо Морфеус от Матрицата не е Морфей?
Edited by Змей Горянин, 04 юни 2013 - 12:21 .
... Through dreams I influence mankind...
#25
Posted 04 юни 2013 - 12:36
За първия въпрос разумен отговор няма. И тъй като в останалата част на света не са такива тарикати, е просто задължително имената на перонажи, които не са директно онези от гръцката и римската митология, да се четат по правилата на съответния им роден език. Morpheus от "Матрицата" си е -иъс, пък.
Don't mistake lack of talent for genius.
#26
Posted 04 юни 2013 - 13:15
Змей Горянин, on 04 юни 2013 - 12:21 , said:
И защо Морфеус от Матрицата не е Морфей?
По първия въпрос - така се е случило навремето и така е прието. И, което е по-важно - ако тръгнем да транслитерираме наново имената, то ще ги транслитерираме от оригиналния език, а не изопачени през произволен друг език. Т. е. Юлий ще стане Юлиус, а не Юлиъс.
WeRock.bg - сайт за Праведна музика
#27
Posted 04 юни 2013 - 14:19
Този от "Матрицата" в официалния превод не беше ли Морфей?
Света аз цял обходих
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
и изправен гордо пак стоя.
Срещнах милиони хора
и на всичките им взех ума.
Блог
The Painting
Случаят с изтрития спомен
РЕВЮ: „The Lord of the Rings: The Rings of Power”
#28
Posted 04 юни 2013 - 14:40
HeathenHeart, on 04 юни 2013 - 10:14 , said:
В конкретния случай нищо не съм превеждала, опитах се да си спомня книгата, но като се има предвид преди колко години съм я чела и че не ми е била някоя от любимите, нормално е да съм забравила почти всичко.
Изобщо не съм насочвала отговора си към теб, нито към конкретния случай. Говорех за съвсем друго нещо, по принцип, защото знам, че и аз греша.
Satyr, точно това обяснявах в предългия си пост - липсата на критерии от поръчителите (които се явяват външни критерии за преводачите) и на вътрешни като някаква трезва преценка какво можеш и какво искаш да постигнеш. Като, разбира се, това се отнася не за всички, а само за разнищваните тук случаи, все пак.
Относно имената, ето малко инфо (като не забравяме, че много гръцки имена са се "озовали внезапно" в латинския си вариант, знаете, предполагам, че голяма част от римската литература е била просто добре преразказана оригинална гръцка такава):
При предаването на окончанията на гръцките имена важат следните общи правила, повечето от които заложени още в старобългарския език. Окончанието -os (латинизирано -us) обикновено се пропуска и на български името завършва на предхождащата го съгласна, напр. Theodoros – Теодор. Гръцкото окончание -ос се запазва при някои топоними, най-вече двусрични имена на острови като Делос, Лемнос, Имброс, но и Кносос, Одесос. Ако името е от женски род, на български се добавя -а, напр. Pandrosus – Пандроза. Окончанията -as и -es при имена от мъжки род обикновено също отпадат, напр. Diomedes – Диомед; могат да се запазят при някои двусрични имена като Hermes – Хермес, Scopas – Скопас, Teres – Терес (обаче Seuthes – Севт); -as понякога се предава и като -а, напр. Perdikkas – Пердика, Amyntas – Аминта, срв. възприетите отдавна у нас мъжки лични имена Козма (Cosmas) и Андрея (Andreas). Окончанието -as обаче се свързва и с гръцки имена от друг склонитбен тип, при които на български му отговаря -ант, напр. Athamas – Атамант; под -es също може да се крие тип имена, изискващи на български -ет, напр. Cebes – Кебет, затова за тези случаи винаги е необходима проверка. Ако пред изпадащо окончание има група от две съгласни, като първата от тях е няма (б, п, ф, г, к, х, д, т, в), а втората е р, л, м или н, пред нея се поставя -ъ-: Cyprus – Кипър, Kadmos/Cadmus – Кадъм, Sophocles – Софокъл, Epidaurus – Епидавър. Ако пред изпадащо окончание -os или -as има гласна (-eas, -aos, -ias, -ios, -oos и пр.), в български му съответства -й (-ей, -ай, -ий, -ий, -ой), напр. Lysias – Лизий, Antinoos – Антиной; окончанията -aios/-aeus и -eios предаваме като -ей, напр. Alkaios – Алкей. Окончанието -eus се предава като -ей, напр. Theseus – Тезей. Окончанието -on при мъжки имена може да се предаде като -он или -онт в зависимост от склонитбения тип, затова при такива имена се налага проверка, напр. Alciphron – Алкифрон, но Xenophon – Ксенофонт; при топоними -on/-um е за имена в среден род и обикновено се изпуска подобно на -os, като важат същите правила, напр. Pangaion/Pangaeum – Пангей. Окончанието -is, ако е за име от мъжки род, се предава обикновено като -ид, ако е за женски – като -ида, напр. Theognis – Теогнид, Isis – Изида. Окончанието -as в имена от женски род по подобен начин се предава като -ада, напр. maenas – менада, Hellas – Елада). При женските имена, окончаващи на -а или -е, българската форма е по правило на -а, напр. Hera – Хера, Hecate – Хеката; ако пред това окончание имаме гласна, на български имената завършват с -я, напр. Nausicaa – Навзикая, Chloe – Хлоя. Окончанието -ai/-ae в имена на градове се предава като -а (-я), напр. Plataeae – Платея. При топоними окончанието -es може да отразява форма за множествено число и в такъв случай го предаваме с -и, напр. Sporades – Споради.
Автор на публикацията е ас. Николай Шаранков, човекът е млад, предполагам това значи, че ако го запитате за нещо конкретно, ще ви отговори. http://kkf.proclassi...f-sharankov.php
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.
#29
Posted 04 юни 2013 - 14:53
Тигър, on 04 юни 2013 - 14:19 , said:
Този от "Матрицата" в официалния превод не беше ли Морфей?
nousha, on 04 юни 2013 - 14:40 , said:
Ето така-а-а-а. Дали е възможно това да го разпечатам и залепя на стените на всички "преводачи"?.... Вероятно е по-възможно, отколкото те да го прочетат, разберат и най-важното - приложат
WeRock.bg - сайт за Праведна музика
#30
Posted 04 юни 2013 - 15:13
Благодаря за отговора Nousha. Мисля, че вече на всички е ясно защо на преводачите им е трудно да се справят с древногръцките имена. При транслирането им има повече изключения и условности, отколкото правила... Както и да е, в един прекрасен свят можеше да наричаме нещата с истинските им имена, а не все да се опитваме да ги побългаряваме, изтъквайки по този начин уникалността си...
... Through dreams I influence mankind...
#31
Posted 04 юни 2013 - 15:15
Satyr, и знаеш ли какво ще стане? Ще ти кажат, че пишат Колизеум, а не Колизей (мале, побеснявам, като го видя/чуя така), защото не е гръцко
Между другото, имам колега, който превеждаше някакъв мастит сериал за Рим (ако не се и казваше така), голяма продукция, по някаква от по-големите телевизии, не е да кажеш да мине и да замине. Той е много добър преводач, безспорно е. Каза ми, че нарочно отишъл на първия дублаж на сериала и точно както и очаквал - неговото "Колизей" актьорите решили, че трябва да го казват "Колизеум". Та се пообяснили на висок тон Защото после на финала седи неговото име като преводач... Така че стават и такива неща.
Аз пък имам случай да чета превод и гледам - някакъв Джон Баптист. Почесах се, почесах се, после викам - ясно. Добре че преводът беше при мен за редакция, та върнахме Йоан Кръстител на мястото му.
Между другото, имам колега, който превеждаше някакъв мастит сериал за Рим (ако не се и казваше така), голяма продукция, по някаква от по-големите телевизии, не е да кажеш да мине и да замине. Той е много добър преводач, безспорно е. Каза ми, че нарочно отишъл на първия дублаж на сериала и точно както и очаквал - неговото "Колизей" актьорите решили, че трябва да го казват "Колизеум". Та се пообяснили на висок тон Защото после на финала седи неговото име като преводач... Така че стават и такива неща.
Аз пък имам случай да чета превод и гледам - някакъв Джон Баптист. Почесах се, почесах се, после викам - ясно. Добре че преводът беше при мен за редакция, та върнахме Йоан Кръстител на мястото му.
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.
#32
Posted 04 юни 2013 - 15:19
Змей, принципно си прав, но не разбирам защо смяташ, че навсякъде другаде имената се запазват в оригиналното им звучене и изписване? Единствено това е вярно за изписването, когато езиците ползват еднаква азбука.
Освен това! Повечето неща ги пише в Правописния речник. В началото му има там едно кратко ръководство за транслитериране. По-подробно - има една книжка, посветена само на това, обхваща доста езици и доста подробно е описано с примери. Ти например няма защо да я имаш, не ти е работа. Ние обаче с това си вадим хляба, затова аз я имам, имам и два правописни речника и още един куп такива неща. Защо да не се проверява там? Това е част от задълженията ни. А като си го провери преводачът и после читателят като го срещне сто пъти правилно, от само себе си ще си знае поне по-разпространените.
Edit: Сега ще ти дам един пример. Платон на гръцки е Πλάτων. На английски е Plato. Защо са изпуснали "н"-то?
Освен това! Повечето неща ги пише в Правописния речник. В началото му има там едно кратко ръководство за транслитериране. По-подробно - има една книжка, посветена само на това, обхваща доста езици и доста подробно е описано с примери. Ти например няма защо да я имаш, не ти е работа. Ние обаче с това си вадим хляба, затова аз я имам, имам и два правописни речника и още един куп такива неща. Защо да не се проверява там? Това е част от задълженията ни. А като си го провери преводачът и после читателят като го срещне сто пъти правилно, от само себе си ще си знае поне по-разпространените.
Edit: Сега ще ти дам един пример. Платон на гръцки е Πλάτων. На английски е Plato. Защо са изпуснали "н"-то?
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.
#33
Posted 04 юни 2013 - 15:30
^Да допълня, че обикновено във филм има няколко по-известни имена на богове и герои, така че лесно може да се направи справка в интернет.
И Нерон е Неро.
И Нерон е Неро.
Hedniska Blod
#34
Posted 04 юни 2013 - 15:31
Нуша, да разбирам, че е правилно да се произнася Колизей, а не Колизеум, нали така? Може и някога да съм го срещал написано по този начин, но така или иначе аз си го знам като Колизеум и така си го употребявам, а и често прочитам в нета, вестници и насам-натам за Колизеум в Рим, а не за Колизей в Рим. Не оспорвам правотата ти, убеден съм, че със сигурност си права и правилната дума е Колизей. В същото време има стотици подобни примери на наложени в практиката неправилни думи и имена, които се дължат на неправилна транслитерация, буквален превод, непознаване на исторически факти и т.н. Опитвам се да кажа, че би трябвало да има някакво ниво на толеранс и подобни примери с Колизей да не се драматизират, а по-скоро да не се допускат смехотворни грешки в превода, като тази с Джон Баптист...
Иначе, най-фрапантните случаи на непознаване на материята и тотално "изгубване в превода", лично аз съм срещал в различни версии на субтитри към "Стената", но това е дълга тема...
За мен най-страшен е онзи превод, при който личи непознаване на материята, а не превод с допуснати неточности в рамките на санитарния минимум...
Иначе, най-фрапантните случаи на непознаване на материята и тотално "изгубване в превода", лично аз съм срещал в различни версии на субтитри към "Стената", но това е дълга тема...
За мен най-страшен е онзи превод, при който личи непознаване на материята, а не превод с допуснати неточности в рамките на санитарния минимум...
18.06.2017 - Phil Collins
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion
19.06.2017 - Phil Collins
15.07.2017 - U2
13.10.2017 - marillion
#35
Posted 04 юни 2013 - 15:49
marillion, да, дори в правописния речник от 1984 г. си фигурира като съществително име с малка буква (логиката е по правилата, които пейстнах по-горе), чак и в Уикипедия е така, да не повярваш
Аз съм съгласна, че трябва да има толеранс - не бих седнала да настоявам за изгаряне на кладата на всеки, който сгрешил как се пише думата. Въпреки твърдата си убеденост, че всеки трябва да дава най-доброто от себе си, за да се научи да пише и говори максимално добре, аз съм и доста върл противник на педантите на речта, които не понасят да има примерно чуждици и ми обясняват, че някои думи не бива да се ползват, щото, разбираш ли, били турцизми, русизми, англицизми и т.н. (Например не можело да използвам "майтап". Било турцизъм. Изненада, в речника на думите с турски произход в българския пише, че и "шега" е от турски. И кво прайм ся? Явно никой не чете Чудомир.)
Проблемът е, че като всички масово си казват... не, не само всички, а когато и хора, чиято отговорност е да следят за правилното си писане и говорене - писатели, преводачи, журналисти! - че то тези правила са много сложни, това е насилие над личността.... тогава става мазалото. И като всеки пише Колизеум, читателят ще го среща само така и защо да се усъмни, че не е правилно?
Така че аз роптая предимно против неграмотността или безхаберието у хората, при които това би трябвало да е основен приоритет. Това включва и непознаването на материята...
Аз съм съгласна, че трябва да има толеранс - не бих седнала да настоявам за изгаряне на кладата на всеки, който сгрешил как се пише думата. Въпреки твърдата си убеденост, че всеки трябва да дава най-доброто от себе си, за да се научи да пише и говори максимално добре, аз съм и доста върл противник на педантите на речта, които не понасят да има примерно чуждици и ми обясняват, че някои думи не бива да се ползват, щото, разбираш ли, били турцизми, русизми, англицизми и т.н. (Например не можело да използвам "майтап". Било турцизъм. Изненада, в речника на думите с турски произход в българския пише, че и "шега" е от турски. И кво прайм ся? Явно никой не чете Чудомир.)
Проблемът е, че като всички масово си казват... не, не само всички, а когато и хора, чиято отговорност е да следят за правилното си писане и говорене - писатели, преводачи, журналисти! - че то тези правила са много сложни, това е насилие над личността.... тогава става мазалото. И като всеки пише Колизеум, читателят ще го среща само така и защо да се усъмни, че не е правилно?
Така че аз роптая предимно против неграмотността или безхаберието у хората, при които това би трябвало да е основен приоритет. Това включва и непознаването на материята...
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.
#36
Posted 04 юни 2013 - 16:02
Змей Горянин, on 04 юни 2013 - 15:13 , said:
Както и да е, в един прекрасен свят можеше да наричаме нещата с истинските им имена, а не все да се опитваме да ги побългаряваме, изтъквайки по този начин уникалността си...
Много по-истинско е да ги пишем и произнасяме побългарени, отколкото поангличанени. И двете са далеч от истината, но едното си е наше. А да пренасяш грешки от чужд език е, меко казано, идиотско.
Нещо повече - Нуша каза нещо, което подозирах - в България този вид произношение на гръцки и латински имена е възникнал още във време оно. По което време не е имало дори английски език
WeRock.bg - сайт за Праведна музика
#37
Posted 04 юни 2013 - 16:05
nousha, on 04 юни 2013 - 15:15 , said:
мастит сериал за Рим (ако не се и казваше така), голяма продукция, по някаква от по-големите телевизии
Коментирал съм го с познати-историци, които твърдят, че техните колеги, които специализират Древен Рим, се кълнат, че това е най-близката до реалността възстановка на онези времена. Не като фабула, а като декори, костюми, привички по това време и т. н.
WeRock.bg - сайт за Праведна музика
#38
Posted 04 юни 2013 - 16:10
^затова и колегата, който, както казах, е много добър преводач, освен това с големи познания по история и особено увлечен по Рим, държеше всичко да е както трябва с превода. Има и такива колеги
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.
#39
Posted 04 юни 2013 - 17:32
nousha, on 04 юни 2013 - 15:19 , said:
Платон на гръцки е Πλάτων. На английски е Plato. Защо са изпуснали "н"-то?
Заедно с азбуката, са възприели и доста други "латински" привички.
Но аз продължавам да се питам, защо, аджеба, някой е решил, че точно гореописаните правила са "правилни", по-лесни за прилагане или, какво? Както вече се спомена, изключенията сякаш са повече от имената, които следват указанията, и как иначе, при положение, че толкова често биха се получили пълни абсурди. Затова, наистина разчитам на колегите да се постараят в посока подобряване на ситуацията.
П.П. Специално с "поангличанването", проблемът е съвсем различен, и не бих използвала думи като "грешка". За правопис като българския, толкова добре пригоден към езика, от ключова важност е как се пише.
Don't mistake lack of talent for genius.
1 user(s) are reading this topic
0 members, 1 guests, 0 anonymous users