@
violator, днес реших отново да чуя единственият албум на DT, който отчасти харесвам. Във връзка с тази тема, нека споделя какво мисля аз по отношение на "Metropolis Pt.2: Scenes From A Memory":
00:00 - 02:10 - флойдиски реминисценции от "The Final Cut"
02:10 - 03:45 - класически метъл пасаж
03:45 - 05:05 - Петручи показва колко добър китарист е, безспорно той е много добър китарист
05:05 - 05:52 - групата показва, че може да свири здраво и се връща към класическите метъл пасажи от преди малко
05:52 - 08:20 - Лабри се включва и групата затвърждава метъл корените си
08:20 - 09:33 - мога да се обзаложа, че това съм го слушал вече от някоя класическа хеви метъл група през 80-те
09:33 - 10:50 - навлизаме на вълните на AOR бандите от 80-те, дочувам откъси от любимите Journey
10:50 - 12:35 - връщане към основната тема, определено добър преход
12:35 - 14:05 - чист прогресив рок, но ако се абстрахираме от метъл вокалите и малко по-твърдата китара
14:05 - 16:00 - започваме играта "да покажем колко бързи, колко технични и колко велики инструменталисти сме" - все таки не можем да пеем в съзвучие с тази музика
16:00 - 18:50 - кулминация на играта "да покажем колко бързи, колко технични и колко велики инструменталисти сме" - хубаво, че тук поне не се налага да пеем
18:50 - 21:15 - не ги разбирам мното метъл стиловете, но това трябва да минава за нещо в екстремните нюанси
21:15 - 22:00 - припомняме на меломани като
violator, че сме прогресив рок група
22:00 - 24:00 - припомняме на меломани като
marillion, че все пак сме метъл група
24:00 - 24:50 - нови вариации по основната тема
24:50 - 27:10 - части от "The Dark Side Of The Moon" изсвирени в тежката гама и други тежки неща за разнообразие
27:10 - 28:55 - части от класически хард-рок групи изсвирени в тежката гама и други тежки неща за разнообразие
28:55 - 30:11 - отново припомняме на меломани като
violator, че сме прогресив рок група
30:11 - 35:41 - убеждаваме меломани като
marillion, че ако поискаме МОЖЕМ да бъдем прогресив рок група
35:41 - 38:10 - продължаваме да убеждаваме меломани като
marillion, че ако поискаме МОЖЕМ да бъдем прогресив рок група
38:10 - 39:50 - очевидно обаче предпочитаме да бъдем метъл група
39:50 - 43:05 - припомняме на публиката, че сме американци и помним Boston и Journey
43:05 - 48:45 - втвърдени вариации по класически прогресив рок пасажи
48:45 - 54:50 - продължаваме да свирим сложни пасажи под надслов "да покажем колко бързи, колко технични и колко велики инструменталисти сме", но този път за разнообразие свирим същите сложни пасажи наобратно с включване на рагтайм вариации в стил Кийт Емерсън, но онзи гад
marillion така и не иска да ни се хване на въдицата
54:50 - до края - гадта
marillion отбелязва, че навлизаме в най-добрите минути на албума и изобщо в най-добрите минути записани някога от нас в студио