186 replies to this topic

[marillion]

Ozzy, on 11 February 2014 - 16:14 PM, said:

И като как е да притежаваш нещо, което не съществува?

Имам го на пиратско DVD, може би това отговаря на въпроса...

[marooned]

Аз, който притежавам всички ДВД-та на Dream Theater, бих искал да изясня случая с Metropolis Pt. 2: Scenes from a Memory!
Има и официално ДВД - концерт от Ню Йорк, в който изпълняват на живо целия албум: Live Scenes from New York

Хем съществува, хем е официално ДВД-то.

Аз ли нещо съм се объркал!?

Да се заям и аз малко по темата

В Pictures at an Exhibition, ако има само "реминисценция" (моля да ползвате народни думи, а не "купешки") на ELP, то тогава можем да приемем, че Modest Mussorgsky никога не е съществувал и творил!

Както е казал Пикасо: "Великите художници крадат, а добрите имитират!"

Edited by marooned, 11 February 2014 - 16:55 PM.

[violator]

marillion, on 11 February 2014 - 16:01 PM, said:

В музиката на King Crimson, Genesis, YES и ELP можеш да откриеш реминисценции от музиката на.............King Crimson, Genesis, YES и ELP.

Не съм съгласен. В музиката на King Crimson, Genesis, YES и ELP има както много неокласика, така и много фюжън, така и много рокабили, така и сайкъделик, авангард и прочие. Все неща, които не са измислили те.

Quote

В музиката на DT основно и преимуществено можеш да откриеш реминисценции от музиката на класически хард рок и хеви метъл групи, както и на такива от AOR вълната. В такъв случай, що чини табелката "прогресив рок" пред името на DT, при положение, че реминисценциите от класическите прогресив рок групи определено са минорни?

Изобщо не съм съгласен. Колкото неокласика има при Yes, ELP и Genesis, толкова има и при Dream Theater. Тя е база. И не е измислена нито от едните, нито от другите.
Инак, при Yes, ELP и Genesis има за смазка толкова рок, колкото при Dream Theater има за смазка рок и метъл.

А заемките на разни пинизи, ефекти, пасажи и бленди от класическите прог и AOR групи са най-нормалното нещо на света. Музиката е физика, съвсем не е някаква неограничена абстракция. Листът, на който пишат Dream Theather, съвсем не е така комфортно празен като този, на който са писали "класиците".

[marillion]

marooned, on 11 February 2014 - 16:54 PM, said:

Аз, който притежавам всички ДВД-та на Dream Theater, бих искал да изясня случая с Metropolis Pt. 2: Scenes from a Memory!
Има и официално ДВД - концерт от Ню Йорк, в който изпълняват на живо целия албум: Live Scenes from New York

Хем съществува, хем е официално ДВД-то.

Аз ли нещо съм се объркал!?

Казах, че моето DVD е пиратско, иначе е баш това за което споменаваш. Демек, свалено е от някой торент тракер, записано е на DVD-R+, поставено е в кутия с цветно копие на оригиналната обложка. Изобщо, изглежда си като истинско. Сега, стана ли ясно?

marooned, on 11 February 2014 - 16:54 PM, said:

В Pictures at an Exhibition, ако има само "реминисценция" (моля да ползвате народни думи, а не "купешки") на ELP, то тогава можем да приемем, че Modest Mussorgsky никога не е съществувал и творил!

Както е казал Пикасо: "Великите художници крадат, а добрите имитират!"

Кофти пример даде. Едно, че говорим за преработка на класическо произведение, което никой от ELP не е представял за свое. И второ, че баш интерпретацията на ELP е на светлинни години от оригинала и спокойно може да мине за собствено произведение. В този смисъл мисълта на Пикасо е несъстоятелна по отношение на посочения пример...

[marillion]

violator, on 11 February 2014 - 17:37 PM, said:

Не съм съгласен. В музиката на King Crimson, Genesis, YES и ELP има както много неокласика, така и много фюжън, така и много рокабили, така и сайкъделик, авангард и прочие. Все неща, които не са измислили те.

Важна е дозата. От гледна точка на цялото, посочените от теб заемки (че да звучи политически по-коректно ) са подправки към основното ястие. Вярно е, че баш подправките придават вкус на основното ястие, но без основни суровини няма как да има основно ястие, което пък да се нуждае от подправки и т.н...

violator, on 11 February 2014 - 17:37 PM, said:

Изобщо не съм съгласен. Колкото неокласика има при Yes, ELP и Genesis, толкова има и при Dream Theater. Тя е база. И не е измислена нито от едните, нито от другите.
Инак, при Yes, ELP и Genesis има за смазка толкова рок, колкото при Dream Theater има за смазка рок и метъл.

Аз за неокласика при DT сефте чувам, а щом за теб тя е база, очевидно имаме различни вкусови рецептори и лично ти предпочиташ пържолите с повече подправки и по-малко.............пържоли...

Метъл смазката при DT определено работи добре в посока постигане на качествен "headbang", който Хакет би проследил с интерес от столчето на сцената...

violator, on 11 February 2014 - 17:37 PM, said:

А заемките на разни пинизи, ефекти, пасажи и бленди от класическите прог и AOR групи са най-нормалното нещо на света. Музиката е физика, съвсем не е някаква неограничена абстракция. Листът, на който пишат Dream Theather, съвсем не е така комфортно празен като този, на който са писали "класиците".

Да си дойдем на думата. Що чини тогаз определението "прогресив" по отношение на попълващите вече готов формуляр за кандидатстване в университета DT?

[violator]

marillion, on 11 February 2014 - 20:19 PM, said:

Важна е дозата. От гледна точка на цялото, посочените от теб заемки (че да звучи политически по-коректно ) са подправки към основното ястие. Вярно е, че баш подправките придават вкус на основното ястие, но без основни суровини няма как да има основно ястие, което пък да се нуждае от подправки и т.н...

Суровината при класиците е рок. Подправките са неокласика, фюжън и прочие. Подправките правят рока да стане прогресив рок.

Quote

Аз за неокласика при DT сефте чувам, а щом за теб тя е база, очевидно имаме различни вкусови рецептори и лично ти предпочиташ пържолите с повече подправки и по-малко.............пържоли...

За първи път чуваш, че Dream Theater имат един чувал двадесетминутни композиции, всяка с по сто прехода, с монолитна постройка, по няколко грандфинала между частите, с ярко изразен клавир в главна роля, със сложни наслагвания на музикални теми и прочее раздути, хармонични, многогласни и епични разсвирвания?

Quote

Метъл смазката при DT определено работи добре в посока постигане на качествен "headbang", който Хакет би проследил с интерес от столчето на сцената...

Остави го ти това столче. Хакет също има композиции с много тежки китари с набичен дисторж, на които може да се куфее. От друга страна Петручи има достатъчно бавни пасажи, които могат да се изсвирят на столче.

Quote

Да си дойдем на думата. Що чини тогаз определението "прогресив" по отношение на попълващите вече готов формуляр за кандидатстване в университета DT?

Че той прогресивът ще излезе нещо като Бациликус булгарикус. Вирее само в Англия, между 1970 г. и 1975 г.

[Geddy]

ох, ще ме побъркате с коментари и "от девет кладенеца вода" обяснения в една или друга посока

[marillion]

violator, on 11 February 2014 - 20:44 PM, said:

Суровината при класиците е рок. Подправките са неокласика, фюжън и прочие. Подправките правят рока да стане прогресив рок.

Ко? Не!

Суровината при класиците е неокласика, а подправките всичко останало. Слушай класиците, че покрай "несъществуващите" очевидно съзнанието ти се замъглява и забравяш за първообраза...

violator, on 11 February 2014 - 20:44 PM, said:

За първи път чуваш, че Dream Theater имат един чувал двадесетминутни композиции, всяка с по сто прехода, с монолитна постройка, по няколко грандфинала между частите, с ярко изразен клавир в главна роля, със сложни наслагвания на музикални теми и прочее раздути, хармонични, многогласни и епични разсвирвания?

Всичко това, което си изброил на теория покрива изискванията за "прогресив рок", но на практика се получава нещо различно. Какво, вече посочих по-горе в детайлния анализ по минути на албума "Metropolis Pt. 2: Scenes from a Memory". Ако обвиеш бонбон лукче в станиол, това не превръща лукчето в шоколадов бонбон с троен пълнеж...

Честно казано аз много обичам лукчета, но никой не би си позволил да ми подаде лукче с думите: "Почерпи се с "Рафаело"

violator, on 11 February 2014 - 20:44 PM, said:

Остави го ти това столче. Хакет също има композиции с много тежки китари с набичен дисторж, на които може да се куфее. От друга страна Петручи има достатъчно бавни пасажи, които могат да се изсвирят на столче.

По-бързо вода в твоята мелница може да налее пример с отделни работи на Steven Wilson. Но, дори и в най-твърдите пасажи от "Deadwing" и "In Absentia", Стефчо знае много добре кога да спре с дисторжа и да се завърне там където му е мястото. Хакет нека си остане на столчето, моля...

violator, on 11 February 2014 - 20:44 PM, said:

Че той прогресивът ще излезе нещо като Бациликус булгарикус. Вирее само в Англия, между 1970 г. и 1975 г.

Не "прогресивът", а само "прогресив рока". После идва "нео-прог" вълната през 80-те и "възраждането" през 90-те. По това време някой реши да даде име на несъществуващ стил в музиката и да яхне вълната, ама "но-пасаран" при талибани като мен, казано на чист британски по време на ритуала пиене на следобеден чай в компанията на руски класически композитори...

[marillion]

Покрай играта на "пинг-понг" забравих да споделя нещо интересно. Преди няколко дни гледах филм за създаването на новия албум на Трансатлантик "Калейдоскоп". За пореден път се убедих колко дисциплиниран работохолик е Майк Портной. Тъй като това е второ поредно DVD, което проследява процес на създаване на албум от тази супер-група, мога да сравня двата филма. И този път най-деен и ентусиазиран по време на композирането в къщата на Преподобния Морз изглеждаше Портной. В един момент той влезе в студиото с малка ученическа дъска на статив, която разграфи на четири части - по една за всеки един от музикантите. После изписа последователно под името на всеки един от тях пасажите, като част от тях бяха с интересни имена: "Игор" (по името на Стравински), "Дженезис", "Флойд". След това буквално влезе в ролята на учител и с показалка започна да показва на останалите какво е нужно да се случи по време на изпълнението на всеки следващ пасаж. Убеден съм, че всички останали от DT са абсолютно същите дисциплинирани перфекционисти. Това е достойно за уважение и аз никога не съм си позволил да кажа, че някой от тях е слаб инструменталист. Дисциплината (колкото и да звучи невероятно) е изключително важен фактор в изкуството, а очевидно музикантите от DT са достатъчно мотивирани и дисциплинирани в студиото, за да създават продукт с много високо качество...

[Jurisprudent]

marillion, on 11 February 2014 - 14:25 PM, said:

@ violator, днес реших отново да чуя единственият албум на DT, който отчасти харесвам. Във връзка с тази тема, нека споделя какво мисля аз по отношение на "Metropolis Pt.2: Scenes From A Memory":

00:00 - 02:10 - флойдиски реминисценции от "The Final Cut"
02:10 - 03:45 - класически метъл пасаж
03:45 - 05:05 - Петручи показва колко добър китарист е, безспорно той е много добър китарист
05:05 - 05:52 - групата показва, че може да свири здраво и се връща към класическите метъл пасажи от преди малко
05:52 - 08:20 - Лабри се включва и групата затвърждава метъл корените си
08:20 - 09:33 - мога да се обзаложа, че това съм го слушал вече от някоя класическа хеви метъл група през 80-те
09:33 - 10:50 - навлизаме на вълните на AOR бандите от 80-те, дочувам откъси от любимите Journey
10:50 - 12:35 - връщане към основната тема, определено добър преход
12:35 - 14:05 - чист прогресив рок, но ако се абстрахираме от метъл вокалите и малко по-твърдата китара
14:05 - 16:00 - започваме играта "да покажем колко бързи, колко технични и колко велики инструменталисти сме" - все таки не можем да пеем в съзвучие с тази музика
16:00 - 18:50 - кулминация на играта "да покажем колко бързи, колко технични и колко велики инструменталисти сме" - хубаво, че тук поне не се налага да пеем
18:50 - 21:15 - не ги разбирам мното метъл стиловете, но това трябва да минава за нещо в екстремните нюанси
21:15 - 22:00 - припомняме на меломани като violator, че сме прогресив рок група
22:00 - 24:00 - припомняме на меломани като marillion, че все пак сме метъл група
24:00 - 24:50 - нови вариации по основната тема
24:50 - 27:10 - части от "The Dark Side Of The Moon" изсвирени в тежката гама и други тежки неща за разнообразие
27:10 - 28:55 - части от класически хард-рок групи изсвирени в тежката гама и други тежки неща за разнообразие
28:55 - 30:11 - отново припомняме на меломани като violator, че сме прогресив рок група
30:11 - 35:41 - убеждаваме меломани като marillion, че ако поискаме МОЖЕМ да бъдем прогресив рок група
35:41 - 38:10 - продължаваме да убеждаваме меломани като marillion, че ако поискаме МОЖЕМ да бъдем прогресив рок група
38:10 - 39:50 - очевидно обаче предпочитаме да бъдем метъл група
39:50 - 43:05 - припомняме на публиката, че сме американци и помним Boston и Journey
43:05 - 48:45 - втвърдени вариации по класически прогресив рок пасажи
48:45 - 54:50 - продължаваме да свирим сложни пасажи под надслов "да покажем колко бързи, колко технични и колко велики инструменталисти сме", но този път за разнообразие свирим същите сложни пасажи наобратно с включване на рагтайм вариации в стил Кийт Емерсън, но онзи гад marillion така и не иска да ни се хване на въдицата
54:50 - до края - гадта marillion отбелязва, че навлизаме в най-добрите минути на албума и изобщо в най-добрите минути записани някога от нас в студио

леле колко труд си хвърлил...

[incarnate]

marillion, on 11 February 2014 - 22:28 PM, said:

За пореден път се убедих колко дисциплиниран работохолик е Майк Портной.

Че и пее тук там из албума им.
Всъщност, колкото по-малко дават на преподобния да пее, толкова по-добре. Неговото пеене е изтъкано от хватки, които са твърде отличителни и твърде повтарящи се, дори с годините почна да се самоцитира непрекъснато. Това ме дразни. За пеенето на Столт и Трюавас няма проблеми, а особено се радвам че са дали на Гилденлоу да попее малко. Великолепен вокал е той.

Това беше малко офтопик.

[Jurisprudent]

marillion, on 11 February 2014 - 14:25 PM, said:

@ violator, днес реших отново да чуя единственият албум на DT, който отчасти харесвам. Във връзка с тази тема, нека споделя какво мисля аз по отношение на "Metropolis Pt.2: Scenes From A Memory":

00:00 - 02:10 - флойдиски реминисценции от "The Final Cut"
02:10 - 03:45 - класически метъл пасаж
03:45 - 05:05 - Петручи показва колко добър китарист е, безспорно той е много добър китарист
05:05 - 05:52 - групата показва, че може да свири здраво и се връща към класическите метъл пасажи от преди малко
05:52 - 08:20 - Лабри се включва и групата затвърждава метъл корените си
08:20 - 09:33 - мога да се обзаложа, че това съм го слушал вече от някоя класическа хеви метъл група през 80-те
09:33 - 10:50 - навлизаме на вълните на AOR бандите от 80-те, дочувам откъси от любимите Journey
10:50 - 12:35 - връщане към основната тема, определено добър преход
12:35 - 14:05 - чист прогресив рок, но ако се абстрахираме от метъл вокалите и малко по-твърдата китара
14:05 - 16:00 - започваме играта "да покажем колко бързи, колко технични и колко велики инструменталисти сме" - все таки не можем да пеем в съзвучие с тази музика
16:00 - 18:50 - кулминация на играта "да покажем колко бързи, колко технични и колко велики инструменталисти сме" - хубаво, че тук поне не се налага да пеем
18:50 - 21:15 - не ги разбирам мното метъл стиловете, но това трябва да минава за нещо в екстремните нюанси
21:15 - 22:00 - припомняме на меломани като violator, че сме прогресив рок група
22:00 - 24:00 - припомняме на меломани като marillion, че все пак сме метъл група
24:00 - 24:50 - нови вариации по основната тема
24:50 - 27:10 - части от "The Dark Side Of The Moon" изсвирени в тежката гама и други тежки неща за разнообразие
27:10 - 28:55 - части от класически хард-рок групи изсвирени в тежката гама и други тежки неща за разнообразие
28:55 - 30:11 - отново припомняме на меломани като violator, че сме прогресив рок група
30:11 - 35:41 - убеждаваме меломани като marillion, че ако поискаме МОЖЕМ да бъдем прогресив рок група
35:41 - 38:10 - продължаваме да убеждаваме меломани като marillion, че ако поискаме МОЖЕМ да бъдем прогресив рок група
38:10 - 39:50 - очевидно обаче предпочитаме да бъдем метъл група
39:50 - 43:05 - припомняме на публиката, че сме американци и помним Boston и Journey
43:05 - 48:45 - втвърдени вариации по класически прогресив рок пасажи
48:45 - 54:50 - продължаваме да свирим сложни пасажи под надслов "да покажем колко бързи, колко технични и колко велики инструменталисти сме", но този път за разнообразие свирим същите сложни пасажи наобратно с включване на рагтайм вариации в стил Кийт Емерсън, но онзи гад marillion така и не иска да ни се хване на въдицата
54:50 - до края - гадта marillion отбелязва, че навлизаме в най-добрите минути на албума и изобщо в най-добрите минути записани някога от нас в студио

Ако може такъв анализ да направиш и за Six Degrees of Inner Turbulence...

[marillion]

Jurisprudent, on 12 February 2014 - 22:41 PM, said:

Ако може такъв анализ да направиш и за Six Degrees of Inner Turbulence...

Опитвал съм и дори съм прослушвал докрай този албум. Не, благодаря...

[violator]

Jurisprudent, on 12 February 2014 - 22:41 PM, said:

Six Degrees of Inner Turbulence...

Лебедовата песен на Dream Theater.

[Jurisprudent]

violator, on 13 February 2014 - 10:23 AM, said:

Лебедовата песен на Dream Theater.

Именно...Но каква лебедова песен, не лебед, а цял орел!

[Ozzy]

Проблемът е, че след орела, само кокошки подскачат около курника.

[Geddy]

Верно че темата не е само за "Театрите", но... Много народ (къде по навик, къде искрено) се отрече от тях след Metropolis pt2 - така както много хора се отрекоха (по навик или защото беше модерно) от Metallica след "...And justice for all" или Manowar след "Kings of Metal" или Maiden след Седмия син...
Но, да речем последните албуми с Портной бяха много повече метъл, отколкото друго. Последните два албума обаче са доста по-разнообразни и интересни от гледна точка композиция и аранжименти, по близо са до "несъществуващия стил" . Какво мислите?

[violator]

Geddy, on 15 February 2014 - 09:56 AM, said:

Последните два албума обаче са доста по-разнообразни и интересни от гледна точка композиция и аранжименти, по близо са до "несъществуващия стил" . Какво мислите?

Мисля, че "A Dramatic Turn Of Events" беше разкошен. Хем подходих към него малко предубедено, защото аз не крия, че съм голям фен на Портной. И не, че съм се съмнявал, как останалите могат да продължат сравнително успешно и без него, но мислех, че нещо ще се загуби в спойката.
Но албумът ме разби. Мисля, че е единственият албум след "Six Degrees...", който е на нивото на класическите им работи. "Breaking All Illusions" ми стана една от любимите песни на Theater изобщо. "Outcry" също е трошачка.

За съжаление, при актуалния "Dream Theater" нещата не стоят по този начин. Скучничък, прекалено мек, беззъб албум. Слушах го сто пъти, една песен не ме грабна както си трябва.

[incarnate]

^ Ако мога да перифразирам една учена глава: последният албум беше по-тъп, отколкото "A Dramatic Turn Of Events" разкошен.

Все пак може да отбележим някаква креативност в "A Dramatic Turn Of Events" и Портной има участие в нея, макар и да не свири там. След този последния, обаче, ме загубиха като фен окончателно.

Да не отварям дума за барабаните в тези два албума (като саунд, изпълнение и партитури), че ще ме хване логорея.

[Geddy]

На мен ми допада Манджини - по умерен е, не се опитва да изпъкне, а и звука на тъпаните не е толкова агресивен, както при адаша му в предните албуми. Разбира се като новобранец може и не му дават толкова глас, но от друга страна Портной беше шефа преди и съответно може да се е налагал за определени въпроси около композициите и аранжиментите.

Не знам Портной колко принос има в предния - нали уж се събрали да обсъждат какво ще правят за следващия албум и тогава Портной поискал да излязат в отпуска, пък другите му казали чао и впоследствие написали музиката сами, включително барабаните, а Манджини само изсвирил вече измислените барабани...поне това разбрах от официалните истории около раздялата с Портной и идването на Манджини.

А новия албум...не ме хвана от раз, както предходния, но след доста слушане ме радва.